Звездата на бан Батил

28СМЪРТ ИЛИ ЖИВОТ

Батил се спускаше бавно, предпазливо. Пазеше се грубото конопено въже да не ожули дланите му. А и опипваше скалата около себе си. Някъде при някой пезул би могъл да си почине. Разбира се, силите му бяха поизчерпани. Изпитваше глад. Не беше хапнал от обед, пък и какво ли му поднесоха Фотий и Киприяна?

Под него морето се чуваше все по-громолящо. Навярно и пропастта като някакво огромно ухо удвояваше громола.

„Колко ли е дълго въжето?… Докъде ще стигне?“

Опитваше се да брои лактите, да измери чрез тях височината, която му остава да преодолее. Невъзможно и напразно!

„Е, връщане няма!“

В миг му мина през ум мисълта за жеста на младата чужденка.

„Къде ли е намерила това въже? Каква смела жена? Коя е тя? Завинаги ще остане неизвестна…“

На кръгозора правата морска черта се озари. Морето се отдели от небето.

„Трябва да побързам! Морското утро настъпва по-устремно от планинското. Скоро ще се развидели.“

Плисъците на морето се чуваха все по-близки. Долиташе и дъх на водорасли.

„Още малко! Още малко!“

Кръгозорът се очерта по-ясно. Появи се жълта ивица над него.

„Слънцето е наблизо. Просветне ли, стражите ще ме забележат.“

Вече Батил усещаше дланите си да горят.

„Сигурно кожата е поожулена… Колко ли ми остава още?“

Поизвърна глава, погледна надолу.

„Не много. Двайсет лакти може би.“

Изведнъж усети, че около краката му няма въже. Наистина въжето беше в края си. Батил увисна само-на своите ръце.

„Ще трябва да се скача.“

Погледна канарата под себе си. Три големи бал-вана, обливани от вълните, лъскави като гърбовете-на биволи. Зад тях вълните се люшкат свободно.

„Плитко ли е там? Дълбоко ли е?“

Дълбочко, ако съди по обема на балваните. Почти изцяло са под водата.

„Дано се отърва леко!“

Спомни си за урвата, сипея, сгромолясването и набитите си стави там, при манастира над Бялата чука.

„Тук няма да има една Теодосия и една Параскева да ме налагат с целебни лапи…“

Опря крака в скалата. С все сила се отблъсна, пусна въжето, полетя гърбом… Смърт или живот!…

Живот! Отвъд трите балвана морето беше доста дълбоко, а дъното му — покрито с пясък. Раменете на Батил опряха в пясъка, но безболезнено. Той изскочи на повърхността и заплува към дъгообразния бряг.