Звездата на бан Батил

32СРЕЩА С ГЛУМЦИ КАТУНАРИ

По пътя Батил и Инокентий застигнаха едни катунари — мъж, жена, трима сина по на седемнайсет, осемнайсет, деветнайсет години и две дъщери четиринайсет-петнайсетгодишни — семейство глумци, които ходеха от селище в селище и устройваха представления по стъгдите.

— Добра стига!

— Дал бог добро!

— Откъде идете, накъде сте се запътили?

— Идем от Дръстър, отиваме към Карвуна.

Един през друг насядалите в каруцата стари и млади бързаха да дават обяснения.

— Играем, радваме народа…

— Едни работят за полза, други работят за радост…

— Не чукаме мед, не плетем чорапи, не печем глина, ама пък веселим хората…

— Аз пея, свиря, гледам на ръка. Много познавам — ухили се старата. — Ако искаш, ще ти погледам и на тебе, конниче — обърна се към Батил. — Ти си от добрите.

Батил се усмихна.

— Дланите ми са поожулени от въжетата на тежък рибарски гриб. Нека позаздравеят! Ще ми гледаш, като се видим някъде другаде.

— Ние сме все на път — каза старият. — Едни са като цветята, имат си корен, цъфтят все на място, други са като птичките, имат крила, прехвърчат навсякъде.

— И сега — попита Батил — прехвърчате значи към Карвуна?

— Да, да — потвърдиха почти всички едновременно.

— А вие накъде, ваша милост? — полюбопитствува старият.

— И ние натам.

Батил се досети за нещо, поизпъна се на седлото.

— Чакайте бе, добри хора! Та вие ще ни помогнете! Тръгнали сме да крадем булка.

— А-а-а! — чуха се весели възклицания откъм каруцата.

— Не гледайте, че моят спътник е в расо. Преоблечен е — поде Батил.

Отново едно весело „а-а-а“, а Инокентий измърмори изниско:

— Свети Кукузеле, не му се сърди.

— Ако можем, ще помогнем — рече старият, — стига да е за добро. То ние за добро живеем.

Батил бръкна в шарената торба, закачена за Алчовото седло, извади пунгия с перпери, подаде я на стария.

— За да се опознаем — каза.

Очите на стария светнаха. А жената изведнъж плясна с ръце и извика на момичетата:

— Афродита, Артемида, хайде, потанцувайте за конниците. Те са от добрите.

— Не сега, не сега, като бъдем в Карвуна! — протегна ръка Батил.

— Тогава да се запознаем — предложи старият. — Аз се казвам Аладин, моята старица е Сабина, синовете…

— Хектор!

— Ахил!

— Еней!

Момчетата си извикваха отчетливо имената.

— А момичетата, знаете ги вече… Понякога, ако първото ни представление има голям успех, даваме второ, представяме „Троянската война“. Та затова и имената. Хората много обичат да чуват такива имена.

Поеха заедно нататък. Съставът на глумците се увеличи с още двама за представлението в Карвуна.