Когато тръгваше, Божин прие от самата ръка на деспот Добротица малко сребърно ковчеже, върху което е майсторски резец беше издълбан щит и в щита — два делфина, плуващи успоредно върху четири вълни-Такъв беше хералдическият знак на деспотството. Двата делфина изобразяваха двамата братя Балик и Добротица, четирите вълни бяха четирите посоки на морето — изток, запад, север, юг, — над което карвунските владетели господствуваха. Самата тази символика говореше за техните стремежи да овладеят черноморското пространство. И навярно Добротица преценяваше, че сега, когато се е съюзил със савойци и византийци, добрият му час настъпва.
— Божине — каза му Добротица, — ти си приятел на моя син. Ще предадеш на българския цар моя дар заедно с пожеланията ми за добро здраве, дълголетие и щастливо царуване.
Божин се поклони почтително.
Амадей беше по-особен в пожеланията си. След като отново подчерта папското намерение за благослов на българския господар, чийто лик ще бъде поставен във Ватикана, графът наблегна върху нещо съвсем своеобразно.
— Недоразумения ме противопоставиха на дълбокоуважавания Иван-Александър. Дължаха се на моя братовчед Йоан Палеолог, задържан известно време като заложник в Бдин. Но сега, когато тези недоразумения са заличени, бих желал да ме свързва единомислие с великия цар на българите за общото ни благополучие. Моят лекар и всепознат алхимик Донатело ми приготвя чудна напитка. Когато отпивам от нея дори само три глътки с желан събеседник, и двамата сме озарени от същите добри взаимни чувства. Така се окръжавам с приятели. Ще бъда щастлив, ако българският цар вкуси от напитката на приятелството. Не мога да му я поднеса лично. Поднеси му я ти, маестро Божин. Но никой друг, нито самият ти, не бива да вкусва от нея, свойството й се губи и приятелството може да се превърне във враждебност.
Графът подаде на Божин малък плосък стакан, също сребърен, затворен със запушалка на винт, върху която беше изобразена глава на фавн.
— Не знам от какви варива и с какви заклинания е приготвена напитката, ала тя е наистина чудотворна.
Днес, млади читатели, се усмихваме на подобни заклинания. В ония времена това е било приемливо дори за издигнатите и учените. И амулети, муски, пръстени, гривни, огърлия против зли очи, против проклятие или пък за щастие, за любов, за приятелство са се носели повсеместно.
Божин прие даровете и поръченията с особено чувство на гордост. Беше убеден, че изпълнява не само височайша задача, но и че доверието, с което граф Амадей го удостоява, ще бъде голям принос за художническия му възход. „Мой портрет, при това на българския цар, във ватиканския дворец? Какво предимство, каква чест!“