Звездата на бан Батил

29ЛОЛИТА ЗНАЕШЕ, ЧЕ Е ПОБЕДИЛА

Вече се зазоряваше. Наведена над пропастта, Лолита се държеше за желязната решетка и следеше какво става там долу с нейния спасител. Пръстите на ръцете я боляха от стискаме на желязото. Но това не беше поради страх от бездната, не толкова, а защото младата жена тръпнеше пред изхода от главоломното спускане.

И когато в утринната дрезгавина забеляза плуващия да се отдалечава от екалите под провлака, тя знаеше, че е победила и самонадеяния Риналдо, и предвзетия Амадей.

Събра въжето, нави го през рамото си. С истинска циркова сръчност хвана с две ръце пръта на харпуна и като опираше боси нозе върху скалата, се покатери към прозореца.

Отдавна неизпитвано уталожение я обладаваше. Отнесе въжето и харпуна там, откъдето ги взе. И необезпокоявана се прибра в стаята си. Искаше й се да запее песента, която запя там, в Кривата странноприемница, докато Риналдо и спасителят й се биеха. Въздържа се. След малко чу Амадей да влиза шумно в съседната стая. Беше пиян.

Маркиз Конеляно трябваше да става рано, защото отговаряше за стражата. Но при днешния обход го подтикваше не само дългът към утринната проверка, а и нетърпението да види пленника, който след малко ще бъде отведен при графа.

Ужасна изненада! Желязната решетка зее, варваринът го няма. Риналдо се хвана за решетката, дълго оглежда скалите и морето под каменния нос. Някакъв труп. Пленникът се е хвърлил в бездната, няма съмнение. Щом трупът му не е проснат някъде върху канарите, водата значи го е погълнала, лежи на дъното. След някой и друг ден вълните ще изнесат останките му на брега.

Маркизът изпитваше удовлетворение. Отмъстен е, но преди всичко е прав. Когато след закуската си графът го извика, ще може без колебание да го увери, че затворникът е бил несъмнено опасен враг, щом като е предпочел смъртта в бездната пред военен разпит.

Обаче тоя път графът се успа. И Риналдо чака по-дълго от обикновено да бъде приет на сутринен доклад.