Звездата на бан Батил

8СБОГУВАНЕ В ТРАПЕЗИЦА

Слънцето току-що беше залязло там, зад Момин пригор. Прозрачна ведрина се спускаше над Търновград. Масленичетата по домовете още не бяха запалени, но глъчката по улиците затихваше.

Батил мина с бързи крачки през тържището. Мнозина от занаятчиите — медникарите, чехларите, седларите, златарите — вече слагаха капаците на своите работилници, защото светлината ставаше матова, очите се напрягаха, работата не спореше. Батил и не мислеше да се заглежда в работилниците, владееха го други мисли. Бързаше нагоре към Трапезица.

Кирица беше в собата, когато войводата се показа иззад ореховите дървета, тя бъркаше над огнището качамак за вечеря. Но двете момичета седяха в трема, малката, опънала лен на гергеф, бодеше цветно ковьорче, голямата наплиташе пети на чорапи.

— Бате Батиле! — извика Милуша, бутна гергефа, втурна се към портата.

Батил се спря, изчака я, грабна я в ръцете си, завъртя я около себе си.

— От преди залез те чакаме, бате Батиле, защо закъсняваш?

— Наистина, чакаме те нетърпеливо — додаде Радуша откъм трема. И на ная й се искаше да скочи, да се хвърли към Батил, но се въздържа. Отличаваше я това владение на себе си, което Батил неведнъж беше оценявал, понякога в твърде напрегнати минути.

Момичетата и майка им знаеха, че войводата е извикан при царя: сигурно е за нещо важно, но какво е то? Награда за поразията, която сполетя савойците благодарение на бате Батиловата находчивост и юначество? Тайничко Радуша се надяваше, че царят ще предложи на войводата да му стане кум, да, може би в дворцовата черква на самия Царевец — едно скромно, но благородно тържество, което ще увенчае с царствено внимание множеството изпитания през тези дълги седмици, отдадени на надлъгване и борба със савойците.

Обаче като видя бръчката, която се спускаше между веждите на Батил, бръчката, издайница на тревожна напрегнатост, девойката разбра, че нова грижа е легнала в душата на войводата. И въпреки че той й се усмихна с мекия си син поглед, който под тъмните клони на орехите добиваше кладенчова непрозрачност, Радуша не пожела да зададе никакъв, въпрос. Само лъскавите й черни очи го гледаха настойчиво.

Дотича отвътре и Кирица.

— Качамакът ми е готов. Насипах му топли пръжки, поръсих го с пипер. Не искам да изстине. Хайде, деца, слагайте софрата!

Батил свали софрата, която висеше, окачена на чеп в трема, момичетата наредиха около нея трикраките столчета, сложиха и лъжиците от чимширово дърво, Кирица донесе тепсията с качамака, седнаха да се хранят.

Такъв беше обичаят, който Батил познаваше от баща и деди, през време на ядене да не се приказва — и чак когато вечерята привърши, той заговори за задачата, която царят му възложи.

Всеобща изненада.

— Но нали, бате Батиле, и аз ще дойда? — запърхаха като криле на уплашена птица клепките на Радуша, а черешовите й очи не се отклоняваха от очите на войводата.

— Как, момиче? — плесна с ръце Кирица. — Какво искаш, да умирам всеки ден от страх ли?

— Да — каза глухо Батил. — И не само заради сълзите на майка ти. А защото така го повелява и разумът. В Калацерка има доста хора освен савойците, които ще са предоволни да вплетат в хитра клопка дъщерята на несебърския велможа.

— Не, бате Батиле, не допускам дори и да си помислиш, че ще те оставя сам тъкмо когато сме минали заедно през толкова премеждия — упорствуваше Радуша.

— Освен това, Рад войводо, ти си нужна сега на Несебър. Трябва да се върне доверието на несебърци, на другите приморски крепости и на всички околни селяни. Кой ще извърши това по-добре от дъщерята на добрия Драгота?

— Не, не — клатеше глава Радуша, а венецът от черните плитки над челото й, осветен от заревото на залеза, хвърляше бегли отблясъци. — Нека дойде тук Велислав войвода, нека царят му възложи да управлява Несебър! …

— Но царят възлага управлението на тебе, Радуша. И с пълно основание — протегна ръка Батил, хвана ръката на Радуша. — С пълно основание! — повтори, макар че в гласа му имаше трепет.

Радуша впери широко отворени очи в неговите. Нима точно сега двамата ще се разделят, сега, когато вече наистина трябва да помислят за себе си, да отдадат живота си един на друг, защото е бил и закален, и осветен от изпитанията? Някакво неизразимо отчаяние натисна гърлото на Радуша. Ако беше сама, щеше да избухне в ридания. Наведе глава, преглътна.

— Ще имаш помощта на Велислав войвода — промълви Батил. И той преодоляваше с усилие вълнението си. — Велислав е опитен и справедлив. Освен това, мисля, че ще е много добре, ако при тебе остане отец Инокентий. Ще разчиташ на него като на мой двойник. По-предан човек едва ли би се намерил… А в случай, че те заплашва опасност, прати ми вест по Инокентий. Йеромонах като него, пътуващ да събира иждивения за манастири, не буди подозрение.

Радуша мълчеше, навела глава. Мълчеше и Кирица, мълчеше и Милуша. Имаше сякаш нещо жестоко в това мълчание.