Бягай и не бързай да се връщаш

VIII

Голяма част от четворките бяха изтрити от вратите на апартаментите в трите блока, особено от тези в 18 район, върху които бяха нанесени преди десет и осем дни, според свидетелствата на някои от наемателите. Само че цифрите бяха изрисувани с доброкачествена акрилна боя и върху крилата на вратите бяха останали добре различими черни следи. Затова пък в сградата на Мариз имаше много непокътнати образци, които фотографът снима по молба на Адамсберг. Бяха рисувани на ръка една по една, а не по шаблон. Но всички имаха едни и същи особености — височина седемдесет сантиметра, дебелина на линиите три сантиметра, обърнати надясно, разширени в основата и пресечени с две черти по хоризонтала.

— Бива си го, а? — обърна се Адамсберг към Данглар, който не продума през цялата експедиция. — Сръчен е. Прави го с един замах, без да вдига ръка. Като китайски йероглиф.

— Несъмнено — каза Данглар, докато се настаняваше в колата отдясно на комисаря. — Рисунъкът е елегантен и бърз. Има ръка.

Фотографът се настани отзад с апаратурата си и Адамсберг полека потегли.

— Спешни ли са снимките? — попита Бартено.

— Никак — отвърна Адамсберг. — Проявете ги, когато имате възможност.

— След два дни — предложи фотографът. — Довечера ще вадя снимки за Ке-дез-Орфевр.

— По повод на Ке-дез-Орфевр, няма смисъл да им разправяте за това. Нека малката ни разходка си остане между нас.

— Щом има ръка — подхвана Данглар, — може да е художник.

— Не мисля, че това са художествени творби.

— Но целият ансамбъл може и да е. Представете си, че човекът изрисува стотици врати, за да заговорят за него. Мащабно явление, колективът като художествен заложник. След шест месеца името на художника ще се прочуе.

— Да — каза Адамсберг. — Може би сте прав.

— Със сигурност — намеси се фотографът.

Адамсберг внезапно си спомни името му — Братено. Не. Бартено. Слаб, Риж, фотограф равно на Бартено. Много добре. За малкото име нищо не можеше да се направи. Да не искат от него невъзможното.

— При нас в Нантьой имахме един тип — продължи Бартено, — който за една седмица боядиса в червено стотина боклукчийски кофи и ги украси с черни точки. Ще речеш, че из града бяха плъзнали гигантски калинки, всяка кацнала на стълб като на гигантска клечка. Само след месец човекът получи работа в най-голямото местно радио. Днес коли и беси в културния живот на общината.

Адамсберг мълчаливо шофираше, като се провираше, без да се нервира, през задръстването в шест часа. Вече се приближаваха към Криминалната бригада.

— Има една смущаваща подробност — каза той, спирайки на един светофар.

— Забелязах — прекъсна го Данглар.

— Каква? — попита Бартено.

— Не всички врати са изрисувани — отвърна Адамсберг. — Винаги има едно изключение. И в трите сгради. Пощадената врата невинаги е една и съща. В сградата на Мариз е лявата на шестия етаж, на улица Пулс — дясната на третия, а на Коленкур — лявата на четвъртия. Не ми прилича много на художествен метод.

Данглар си прехапа устните от едната, после от другата страна.

— Това е онзи щрих, който нарушава равновесието и прави от творбата творба, а не декор — предположи той. — Художникът ни предлага размисъл, а не тапет. Това е липсващата част, дупката на ключалката, недовършеното, въвеждането на случайността.

— Фалшива случайност — поправи го Адамсберг.

— Творецът сам създава случайността.

— Не става дума за творец — тихо каза Адамсберг.

Той паркира пред Бригадата и издърпа ръчната спирачка.

— Добре — съгласи се Данглар. — За какво тогава?

Адамсберг се съсредоточи с ръце върху волана, загледан някъде далеч напред.

— Ако може, не ми отговаряйте с „Не знам“ — предложи Данглар.

Адамсберг се усмихна.

— В такъв случай по-добре да си мълча — каза той.

Адамсберг енергично закрачи към къщи, за да е сигурен, че няма да изпусне пристигането на Камий. Взе душ и се отпусна в едно кресло, за да поблее половин час, тъй като Камий обикновено не закъсняваше. Както всеки път, когато не я бе виждал отдавна, единствената мисъл, която го осени, бе, че се чувства гол под дрехите си. Гол под дрехите — естественото състояние на всеки. Напълно логично. Адамсберг не се смущаваше от факта, че когато чакаше Камий, бе гол под дрехите си, докато на работа не беше. Логична или не, разликата бе ясна като бял ден.