Черният ангел

11 февруари 1453

През нощта слугата ми Мануил ме събуди и уплашено прошепна:

— Господарю, в града е неспокойно!

Фенери и факли сновяха по улиците и хората се трупаха полуоблечени по портите си. Всички се взираха в нощното небе, почервеняло от пламъци.

Грабнах кожената си наметка и последвах тълпите, катерещи се по хълма към Акропола. Зад тясната морска ивица облачното небе се озаряваше от далечни пожари. Вятърът беше влажен и носеше силен аромат на мокра земя. Пролетен мрак ни обгръщаше.

Забрадени в черно жени коленичеха и започнаха да се молят, а мъжете правеха кръст пред очите си. След това от уста на уста започна да се предава едно име. „Лукас Нотарас — шепнеше тълпата, — Лукас Нотарас!“

Зад провлака горяха турски села, но хората не се радваха. Те бяха сковани от внезапен ужас, като че ли чак сега осъзнаваха, че войната беше започнала. Мъчително се дишаше във влажната ветровита нощ.

Този, що грабва меч, от меч ще падне. И невинните с виновните ще погинат.