Черният ангел

20 декември 1452

Бях на брега, когато последният кораб за Венеция отплава. Беше малък и бърз. Императорът бе упълномощил неговия капитан да поиска обяснение от Сеньориата за причините, поради които големите бойни галери все още се бавеха. И за Унгария, по няколко различни пътя, василевсът беше изпратил вест за помощ. Но Хуниади, в ролята си на регент, подписа преди осемнадесет месеца тригодишен мирен договор с Мехмед, заклевайки се в кръста. През 1444 година край Варна и през 1448 година край Косово Мурад доказа, че войната срещу агаряните струва прескъпо на унгарците. Не се надявам вече на помощ от християнските държави. Мехмед е по-бърз от тях.

Миналото лято наблюдавах как младият султан, с кални ръце и прашен, градеше крепостта си на брега на Босфора и със собствения си пример повдигаше духа на воините си. Дори старите везири бяха принудени да търкалят камъни и да забъркват киреч. Струва ми се, че никога преди в човешката история не е била построена по-здрава крепост за по-кратко време. Когато избягах от султанския лагер, само оловните покриви на стражниците още не бяха поставени.

Огромните топове на оръжейника Орбан издържаха налягането на барута, не се пръскаха и бяха доказали силата си. Откакто една венецианска галера бе потопена с грамадни каменни гюллета, от Черно море в пристанището не бе пристигнал нито един кораб. Капитанът на галерата отказал да свали платната и сега тялото му висеше на крепостната стена над разхвърляните по брега разлагащи се трупове на матросите. Султанът пощади само четирима, за да ги изпрати в града да разказват за случилото се. Оттогава има повече от месец.

Но и император Константин, изглежда, започва сериозно да мисли за защитата на града. По цялата дължина крепостните стени се ремонтират. Използват се дори надгробните камъни от гробищата извън града. И това е разумно — иначе турците биха ги използвали сами при обсадата. Но сред хората се носят слухове, че строителите не вършат съвестно работата си, за която им се заплащат баснословни суми. Никой обаче не ги упреква за това. Напротив, радват се. Та нали самият император е полатинчил се предател. Затуй да бъде мамен той, както и всички латинци, не е грях. Наистина, този град обича турците повече отколкото латинците.

Та нали си имат Влахернската Всесвета, чудотворната Света Богородица, да ги пази. Жената на пекаря ми разказа днес, и то съвсем сериозно, как преди тридесет години, когато Мурад обсаждал града, Светата Дева се появила в синята си наметка на крепостните стени и така уплашила агаряните, че те подпалили обсадните си машини и лагера си и побягнали в паника далече от града. Като че ли Мурад не е имал по-наложителни причини да прекрати обсадата.

Колко дълга може да бъде една седмица? Колко странно е да си в очакване, щом вече си бил сигурен, че нищо не те очаква? Дори очакването е наслада сега, когато нетърпението и изгарящата треска на младостта отдавна са се разсеяли. Но аз нямам вече сили да вярвам. Ами ако тя не е това, що си въобразявам? Може би се самозалъгвам? Но въпреки ледения вятър от Мармара и кръжащите във въздуха снежинки не изпитвам нужда от топлината на мангала. Тялото ми е като пещ, пълна с жарава.