Черният ангел

18 април 1453

Никой не можа да предвиди, че турците ще предприемат първия си щурм през миналата нощ. Намерението им беше с внезапна атака да превземат външната стена, която е точно срещу Свети Романовата порта. Нападението започна незабелязано, два часа след залез. Под прикритието на тъмнината турците се промъкнаха до преградния ров и прехвърлиха своите стълби през него. Ако гарнизонът не поправяше нанесените през деня повреди в стената, агарянският щурм щеше да успее. Предупредителната тревога беше дадена овреме, фанфари засвириха по стените, катранените факли бяха запалени и всички камбани в града лудо забиха.

След като атаката с изненада не успя, големи и малки тъпани забумтяха из турските редици и нападащите зареваха с цяло гърло така, че ужасяващият им рев се носеше чак над града. С дълги куки те събаряха предпазните скелета и унищожаваха всичко по пътя си, опитвайки се да подпалят балите със сено и вълна, които висяха от външната страна на крепостната стена, но защитниците ги гасяха с приготвената за тази цел вода. Битката продължи четири часа без прекъсване. И на други места турците атакуваха стената, но основният удар бе насочен по сектора на Джустиниани.

В тъмнината на нощта дрънкането на оръжията и бумтежът на тъпаните изглеждаха два пъти по ужасни, та много от градските жители полуголи напускаха домовете си и побягваха накъдето им видят очите. Докато бързо се придвижвах от Влахернския палат до Джустиниани, видях император Константин, който плачеше, обзет от смъртен страх, защото смяташе града за загубен.

В интерес на истината само шепа турци успяха да се доберат до зъберите на външната стена, където бяха веднага посечени от воините на Джустиниани, които преградиха пътя им като подвижна желязна стена. Още докато бяха вдигани, обсадните стълби биваха отблъсквани с дълги прътове, а разтопено олово и катран се изливаше върху чакащите под стената агаряни. Врагът даде тежки загуби и на сутринта купища от тела се виждаха пред стената. Между тях имаше само няколко еничарски трупа, от което стана ясно, че този път султанът беше изпратил по-незначителните леки подразделения.

Въпреки това, щом агарянските орди се оттеглиха, много от бойците на Джустиниани бяха толкоз изнурени, че падаха и заспиваха на място. Император Константин, който мина да прегледа градските стени, трябваше собственоръчно да разтърсва и да събужда много от тези, дето бяха на стража. Джустиниани накара гръцките работници да се спуснат в преградния ров, за да го изчистят от всичко, което турците бяха нахвърляли в него, за да го запълнят. Много от тях се простиха с живота си, когато турците, отмъщавайки за неуспешното нападение, изстреляха топовете си в тъмнината.

На сутринта тридесет турски бойни галери отплаваха от пристанището на стълбовете и се отправиха към преградния бараж, но между тях и огромните венециански кораби, които го охраняват битка, не се завърза. Бяха разменени няколко изстрела, след което турците се завърнаха в базата си на Босфора. През деня султанът инсталира на хълма зад Пера, близо до стените на Галата, два големи бомбарда, които още с първия си изстрел удариха една генуезка галера на кея в пристаниището и я потопиха заедно с драгоценния й товар, възлизащ на петнадесет хиляди дуката.

Генуезците от Пера веднага проводиха делегация до султана да протестира срещу нарушаването на техния неутралитет. Топовете са на тяхна територия и няколко гюллета са паднали в града, разрушавайки покриви и убивайки една жена. Мехмед обещал да заплати за всички щети след завършването на обсадата и ги уверил в своите приятелски чувства.

Той обаче постигна своята цел: венецианските галери ще трябва да се оттеглят от баража. Някои от тях ще се закотвят близо до кея, а останалите — в защитената зона под бастионите и крепостната стена на Пера, където оръдейните изстрели няма да ги достигат. Много народ се насъбра да наблюдава този необикновен обстрел. Гюллетата обикновено попадаха в пристанището и вдигаха огромни водни стълбове.

Въпреки всичко настроението на обсадените е добро, изпълнено с надежда и ентусиазъм, след като първият османски щурм бе успешно отблъснат. Джустиниани е разпространил слух с преувеличени сведения за турските загуби. С мен обаче той сподели:

— Не бива да се гордеем с победа, която всъщност не е никаква победа. Атаката беше обикновен опит да се изпита здравината на стената. В нея взеха участие най-много хиляда войници, както разбрах от взетите пленници. Но законът на войната изисква от мен, като протостратор, да съобщя за нападението и ако кажа, че сме отблъснали масивно нападение, в което агаряните са загубили десет хиляди убити и още толкова ранени, а нашите загуби се равняват на един убит и един изкълчен глезен, то всеки опитен воин знае за какво става въпрос и изобщо не му обръща внимание. Но това има отличен ефект върху морала в града. — Той усмихнато ме погледна и добави: — Ти се сражава умело и безстрашно, Жан Анж!

— Така ли? — удивих се аз. — Бъркотията беше толкова голяма, та едва ли знаех какво точно върша.

Това беше самата истина. Тази сутрин намерих меча си лепкав от кръв, но от събитията през нощта е останал само споменът от някакъв неясен кошмар.

През деня султанът, с помощта на петдесет чифта волове и около стотина мъже, премести големия бомбард на нова позиция — точно срещу портата на Свети Роман. Стената пред Влахернския палат се беше оказала прекалено здрава за него, а Мехмед, изглежда, се приготвя за продължителна обсада.

Посетих ранените, които лежат върху слама в празните конюшни и навеси близо до крепостната стена. Опитните латински воини са заделили пари за лекари хирурзи и получават отлична медицинска помощ, но за гърците се грижат само няколко монахини, и то от състрадание. За моя изненада между тях разпознах Кариклеа, която беше махнала булото си и със запретнати ръкави безстрашно и умело промиваше и превързваше и най-страшните рани. Тя радушно ме поздрави и аз не можах да не й кажа, че сега живея във Влахернския дворец. Толкова беше слаб духът ми и вярвам, че тя прочете моите мисли. Накрая без да я питам, тя ми каза, че от много дни не е виждала сестра Ана.

Всички ранени в един глас ме уверяват, че османлиите, противно на всяко приличие и военни закони, използват отровни стрели, от които дори леко ранените за няколко дена тежко се разболяват и даже умират в ужасни гърчове. В ъгъла прегледах един труп, който се беше вдървил и огънал като лък, с лице, застинало в ужасяваща гримаса. Мускулите му бяха твърди като камък. Затуй много от ранените желаят да бъдат изнесени на въздух или по домовете им. Говорих за това с Джустиниани, но той не позволява на никой от хората си да напуска стената и да им помага. Когато го упрекнах за липсата на състрадание, той рече:

— Опитът ме е научил, че възстановяването на ранените е в Божиите ръце. Някой получава добра медицинска помощ и умира, а за друг никой не се грижи и той оздравява. Някой си порязва пръста и умира от отравяне на кръвта, а на друг му отсичат ръката, но продължава да живее. Здравата храна и удобното легло само размекват ранения и му навреждат. Такъв е моят опит. А ти не се бъркай в неща, дето не разбираш!