Черният ангел

24 февруари 1453

Джустиниани е завършил своя план по отбраната на града. Разделил е латинците по народности и ги е разпределил по най-слабите места на крепостните стени и около портите. Венецианци и генуезци ще се надпреварват помежду си за слава и дори от Пера са дошли млади мъже, за да се запишат във войската на протостратора. Съвестта им ги кара да се срамуват от неутралитета в тази война, която в крайна сметка ще реши и съдбата на целия Запад.

Джустиниани се уповава единствено на своите латинци и на императорските топчии. С останалите гърци е запълнил празнините по стените, но и те са много необходими. Та нали само откъм сушата голямата стена е дълга десет хиляди стъпки и има сто кули. Стените откъм морето и пристанището в огромния триъгълник на отбраната са също толкова дълги, но едва ли ще станат обект на сериозно нападение. Пристанището се пази от западните бойни кораби, които превъзхождат турските, докато стената откъм морето едва ли ще бъде изобщо нападната. С гръцки огън лесно могат да бъдат подпалени леките турски плавателни съдове на разстояние хвърлей стрела. Императорските топчии са приготвили за тази цел специални амуниции, които са като малки летящи топки, но като военна тайна ревниво ги пазят и не ги доверяват на латинците.

Във всеки случай Джустиниани очаква големите сражения да се проведат по стената откъм сушата. По средата й се намира портата на Свети Роман, в долината Ликус. За защитата й е определил себе си и облечените от главата до петите в броня генуезци. Оттам може, ако стане необходимо, бързо да се притече на помощ в другите сектори. Но окончателното разпределение на силите ще зависи най-вече от султанския план за превземането на града. Преди тридесет години, при обсадата на Константинопол, султан Мурад беше опънал шатрата си на един баир срещу пората на Свети Роман. И тогава тази част на стената беше от най-щурмуваните, но по онова време турците все още нямаха топове.

Най-голямата паника по подготовката вече преминава. Стените все още се заздравяват, но сега всеки мъж с точност до часа знае какво трябва да върши. По същия начин протичат и военните упражнения, макар че обедната почивка дълго се проточва, тъй като градът е голям, а доброволците трябва да обядват по къщите си.

Джустиниани се е отказал от протритите кожени панталони, накъдрил е косата си по гръцки маниер, боядисал е брадата си червена и е накарал да вплетат в нея златни нишки. Той обаче не боядисва краищата на очите си в синьо и не червосва устните си, както правят младите императорски стратори. Затова пък се е накичил със златна огърлица и е започнал да се чувства удобно в компанията на гърци. Благородните дами от Влахернския палат са започнали да се отнасят ласкаво с него. Та нали е огромен и силен мъж, с една глава по-висок от гърците. Нагръдните си доспехи лъска така, че блестят като огледало, а вечер заменя подарената му от императора протостраторска огърлица с огърлица от аметисти, като се надява, че тези камъни няма да му позволят да се напие.

Императорът е потвърдил с хрисовула своето обещание да му подари остров Лемнос като наследствено имение и титлата стратег, ако успее да отблъсне турците. Само печатът върху нея струва много безанта и Константин собственоръчно е поставил с цинобър своя троен кръст върху документа.

След морските маневри куропалат Лукас Нотарас се е затворил в къщата си. По настояване на Джустиниани императорът строго му е забранил да излиза на своя глава с дромоните от пристанището. От своя страна той упорито настоява, че е постъпил съвсем правилно и обвинява Константин в страхливост и в това, че прекалено превъзнася латинците.

Дал е също така да се разбере, че очаква Джустиниани да се допита до него по въпроса за защитата на града и разположението на силите. Като велик стратег и върховен адмирал на императорската флота той счита себе ся ако не друго, то поне равен на Джустиниани, без да взема предвид неговата протостраторска титла. Но най-вече любопитства да узнае каква роля му е определена в отбраната на града. Не може да бъде пренебрегнат — той е твърде високопоставен и влиятелен. Латинските капитани обаче запазват властта си над собствените си кораби и са пряко подчинени на императора. В крайна сметка под командата на Лукас Нотарас са само онези пет раздрънкани и бавни дромона, които също са притежание на императора, но са ремонтирани и приведени в бойна готовност с парите на куропалата.

Въпреки популярността, която спечели сред народа, тези дни той е доста самотен — този Лукас Нотарас. И то по отношение на Влахернския палат.

Джустиниани нарочно го кара да чака. Той е авантюрист, издигнат в протостратор, и затуй може би отдава по-голямо значение на титлите, отколкото един наследствен велик стратег. Дали и тук се започва това ужасно детинско съперничество, що кара мъжете да мерят с дървен аршин височината на троновете си.

Всъщност градът е изцяло в латински ръце и гърците нямат никаква власт, макар че императорът като че ли все още не проумява този факт. Латинските кораби контролират пристанището, а Джустиниани с облечените си в броня войници владее всички по-важни точки по стените и в града.

Възможно ли е и той да си има някакви тайни политически планове? С женско посредничество си е създал контакти сред най-влиятелните от благоразположените към латинците гръцки среди. Ако турците не успеят и ако султан Мехмед претърпи поражение — в случай, че флотилиите на папата и Венеция пристигнат навреме, — Константинопол няма да е нищо друго освен една латинска база за завладяване на Черно море и за покоряване на разпадащата се турска империя. Унията е вече провъзгласена. Ще се възстанови ли наново латинската империя, та дори и гръцкият император да запази своя трон?

Дали Победителят ще се задоволи с васалния остров Лемнос и с титлата стратег?

Гръцката ми кръв в нищо не вярва. Това е кръвта на съмнението, на хилядолетните политически интриги. С всеки изминат ден, ведно със свалените за пране дрехи, и латинското в мен малко по малко изчезва. Син съм на баща си, а кръвта вода не става!