Черният ангел

15 февруари 1453

Вчера флотата се завърна. Не липсваше нито един дромон. Моряците биеха тъпани, надуваха фанфари и развяваха хоругви. Малките бронзови топове гръмнаха почетен салют. Народ се стече на пристанището и замаха с бели кърпи от крепостните стени.

Днес на пазара продават турски роби. Рибари, брадати старци, слабички момченца и ридаещи жени, които се опитват с дрипите от дрехите си да прикрият своите лица. Да, куропалат Лукас Нотарас бе спечелил блестяща победа.

Беше успял да изненада жителите на няколко малки турски села, разположени откъм азиатската част на Мармара, и да ги зароби. Хората от другите села бяха успели да избягат, но той бе изгорил къщурките им до основи. След което беше преплавал чак до Галиполи и бе потопил един турски търговски кораб. Върнал се беше в пристанището веднага след като агарянските бойни кораби бяха излезли в открито море да го срещнат.

Каква радост! С какво усърдие въздаваха почит на гръцките моряци! И как само скандираха името на куропалата, когато той самият премина на кон по улиците на града! Джустиниани и латинците бяха засенчени. Лукас Нотарас бе героят на деня.

Но днес на робския пазар никой не започна да наддава за турските пленници. Никой не се подигра с тях, никой не подхвърли обидна дума дори. Любопитните бързо се разпръснаха. Хората свеждаха очи от срам пред тези беззащитни бедняци, които, шепнейки цитати от Корана, за да си дават кураж, се бяха вкопчили един в друг.