Черният ангел

12 май 1453

Моряците държат на своето и всички преговори се оказват без резултат.

Но Съветът на дванадесетте успя да привлече на своя страна Тревисано и Алойзио Диедо. На капитаните са направени големи парични подаръци. Венецианците желаят да запазят позициите си във Влахернския палат на всяка цена.

Секторът им несъмнено е заплашен, но не само за неговата защита имат нужда от подкрепления. Увеличавайки колкото се може повече своя гарнизон, те се надяват, че ще могат да контролират града в случай, че султанът вдигне обсадата. За тази цел считат за необходимо да прехвърлят корабните екипажи на стените. Освен моряците по корабите от Тана има още четиристотин облечени в желязо от главата до петите войници.

Междувременно гърците всеки час проливат кръвта си и погиват по крепостните стени. Нотарас е прав. В секторите при Златните врата и от двете страни на Селимбрийската порта гърците са отблъснали всички атаки без ничия помощ. Вярно е също така, че там стените не са така лошо повредени, както при Романовата и Карисиосовата порти, но повечето от защитниците са обикновени занаятчии и монаси, почти нетренирани във военното дело. Между тях има много, чиито нерви не издържат при турските атаки и които побягват през глава от стените, но по-голямата част като че ли са се били при Термопилите и Маратон.

Войната изкарва наяве най-доброто и най-лошото у човека. Колкото повече обсадата се протака, толкова повече лошото започва да преобладава. Времето работи срещу нас. И докато латинците, надебелели, охранени и с лъснали лица, се карат помежду си, гърците тънеят с всеки изминат ден. Няма нито хляб, нито масло. Оскъдни капки евтино, кисело вино е единственото, което получават от императорските складове. Жените и децата им плачат от глад по домовете си и избягват да посещават черквите. От сутрин до вечер и от здрач до изгрев сърцераздирателните молитви на смирените и нещастните се носят към божиите небеса. Ако молитвите могат да спасят града, Константинопол ще просъществува до деня на Страшния съд. Латинците са се събрали на съвещание в черквата „Света Богородица“ при Влахернския палат, а василевсът е призовал всички гърци на богослужение и военен съвет в катедралата „Света София“. Джустиниани ме изпраща като свой представител, тъй като сам не желае да напуска крепостния вал.