Черният ангел

21 май 1453

Германецът Грант дойде да ме види и да ми покаже, че брадата и ръцете му също са обгорени. Турците са се научили да се бият под земята и да отбраняват тунелите, които копаят. Днес хората на Грант, които копаят насрещен тунел край Калигарската порта, били посрещнати от бушуващ огън, а спасителната команда била задържана от отровни газове и стена от копия. Наложило се Грант сам да слезе под земята, за да окуражи своите хора. Успели да унищожат турския тунел, но дали много жертви. В града тези подземни битки предизвикват суеверен ужас.

Очите на Грант са подути и зачервени от серните пари и от безсъние.

— Намерих един ръкопис от самия Питагор — каза ми той, — но буквите танцуват пред очите ми. Не виждам добре, за да го прочета.

Лицето му бе изкривено от безсилие. Той размаха юмруци и извика:

— Каква е тази ужасяваща слепота в очите дори на най-мъдрите гръцки математици и изобретатели? Те са могли земята да отместят, както беше обещал Архимед, но когато си мислех, че съм намерил нещо ново, прочетох как в дърветата и дори в камъните имало дух. Питагор и той. Можел е да построи машини, които да подчинят дори природата на човека, но за него това е било съвсем без значение. Избягал в душата си, във вътрешното си „аз“, в Бога.

— Ако не признаваш доказателствата на Библията и на църковните отци — казах аз, — защо не повярваш в тези гръцки мъдреци?

— Не знам, не знам — промълви той, разтривайки очите си.

— Тези дни, изглежда, не съм с всичкия си. Безсънните нощи и непрестанното напрежение ме изгарят като огън. Мислите ми се разминават като стрелкащи се във въздуха птици, чийто полет не мога да контролирам. Какъв е този ужасен път, що води вътре в човека, но не извън него, а завършва в мрак? Питагор е можел да построи цяла вселена от цифри. Но накрая и той се е превърнал в човек, който не може да бъде създаден с цифри. Възможно ли е човешкият мрак да е по-важен от светлината на науката и природата?

— Божият дух се е прострял по цялата земя — казах аз.

— Божият дух като огнен пламък се е спуснал върху нас, смъртните. В това не можеш да се съмняваш.

Той глухо се изсмя, удари с юмруци слепоочията си и извика:

— Дори незагасимият огън гори човешка плът. От дулата на топовете човешкият разум проблясва като светкавица. Вярвам в науката и в човешката свобода. В нищо друго не вярвам!

— Биеш се на грешната страна — припомних му отново аз. — Ще успееш да се осъществиш, ако служиш на султана а не на последния Рим.

— Не! — инатливо отвърна Грант. — Аз служа на Европа и на свободния човешки интелект. Не служа на властта!