6 януари 1453

Въпреки всичко сред гърците все пак цари безпокойство. Лоши предсказания се носят от уста на уста. Жените разправят сънищата си, а мъжете виждат предзнаменования. По уличните ъгли обезумели монаси с пламнали очи проповядват разрушение и смърт на града, що е отхвърлил вярата на дедите си.

Пантократорската обител е центърът на целия този бяс. Оттам монахът Генадий разпраща писма по целия град, които се четат от всички. Жените ридаят, щом ги чуят. Поради заповедта на императора той самият не смее да се покаже пред народа. Аз обаче отидох да прочета едно негово изявление, приковано на манастирската порта.

„Нещастници! — пишеше той. — Докога ще тънете в грехове! Защо се отказахте от вярата си в Бога, а се надявате на помощ от франките! Обричате града на гибел и с него изгубвате вярата си! Всемогъщи Боже, смили се над мен! Пред твоето лице се заклевам, че нямам пръст в този грях! Помислете, о, нещастници, що вършите! Робия ви очаква, защото се отрекохте от вярата на дедите си и приехте пътя на неверниците! Не се ли боите от Страшния съд!“

На практика става въпрос само за това, дали папската флота ще успее навреме да ни дойде на помощ и дали помощта ще е достатъчна. Не вярвам във всеобщ кръстоносен поход. Християнският свят се подготвя цели пет години преди загубата си край Варна. Унгария не смее вече да наруши мирния договор както преди. Ако помощта не дойде навреме, признаването на унията ще да е било напразно и вредно — тя бе донесла разочарование и отчаяние сред собствените редици. И защо ли, наистина, трябваше в последния момент да се откажат от утешението на собствената си вяра?

Народът е на страната на Генадий. Черквата „Света София“ е почти обезлюдена. Само императорският клир все още отслужва литургии там в неделя. За политиците вярата е без значение. Те се заклеват във всичко само с устата си, но все ми се струва, че пустата черква ги плаши. Част от поповете са изчезнали, а онези, що още стоят, са заплашени с отлъчване и анатема.

Загрузка...