Човекът със сините кръгове

На другата сутрин откриха голям кръг на улица „Кюнен-Гриден“ в Трети район. В центъра му имаше само една ролка за коса.

Конти снима ролката.

Следващата нощ донесе кръг на улица „Лакретел“ и още един на „Кондамин“ в Седемнайсети район — в първия имаше стара дамска чанта, във втория — клечка за почистване на уши.

Конти снима без коментар старата чанта и клечката, но беше очевидно раздразнен. Данглар мълчеше.

През трите следващи нощи в кръговете се появиха монета от един франк, електрическа крушка, отвертка и — което малко ободри Данглар, ако може да се каже така — мъртъв гълъб с откъснато крило на улица „Жофроа Сент-Илер“.

Адамсберг невъзмутимо се усмихваше, което изнервяше инспектора. Продължаваше да изрязва от вестниците статии, в които се споменаваше човекът със сините кръгове, и да ги тика без всякакъв ред в чекмеджето си заедно със снимките, донесени от Конти. Сега всички в управлението знаеха за заниманията им и това малко безпокоеше Данглар. Но неотдавнашните пълни самопризнания на Патрис Верну бяха направили Адамсберг недосегаем поне за известно време.

— Колко ще продължава тази история, господин комисар? — попита го Данглар.

— Коя история?

— Историята с кръговете, за бога! Няма цял живот да ходим да съзерцаваме ролки за коса!

— А, кръговете ли? Дълго може да продължи, Данглар. Дори много дълго. Но какво значение има? Дали ще правим това, или нещо друго, има ли значение? Ролките са забавни.

— Значи спираме?

Адамсберг рязко вдигна глава.

— Не, Данглар, в никакъв случай.

— Сериозно ли говорите?

— Напълно. Това ще набъбне, Данглар, нали ви казах.

Данглар сви рамене.

— Всички тези документи — подзе Адамсберг, като показа чекмеджето си — ще ни трябват по-късно.

— Но кога по-късно?

— Не бъдете нетърпелив, Данглар, нали не пожелавате нечия смърт?

На другия ден на улица „Доктор Бруалдел“ в Седми район намериха фунийка от сладолед.