Финансистът

ГЛАВА XXXIII

Междувременно от това, което виждаше и чуваше, Каупъруд все повече се уверяваше, че политиците ще се опитат да го направят изкупителна жертва — и то много скоро. Няколко дни след като бе закрил кантората, Стайърс се бе отбил при него и му бе съобщил доста важни неща. Стайърс все още работеше в градската хазна, както и Стенър, и в момента бе на разположение на Сенгстак и на едно друго лице, пратено от Моленхауър, които преглеждаха книгите на ковчежника, а той им даваше съответните обяснения. Стайърс бе дошъл при Каупъруд преди всичко, за да се посъветва още веднъж относно чека за шейсетте хиляди долара и за собственото си положение, тъй като него го държаха отговорен за случая. Стенър го заплашвал със съд, казвал, че той е виновен за пропадането на тези пари и че заради него ще пострадат и поръчителите му. Каупъруд само се бе изсмял и бе уверил Стайърс, че това са празни заплахи.

— Албърт — му бе казал той с усмивка, — уверявам те, че напразно се плашиш. Ти не носиш никаква отговорност за това, че си ми разписал чека. Ще ти дам един съвет. Отиди при моя адвокат Стеджър и поговори с него. Това няма да ти струва нито цент, а той ще ти каже какво точно трябва да направиш. Сега се върни в канцеларията си и повече не се тревожи. Съжалявам, че ти създадох толкова неприятности с този чек, но съм сигурен, че и без това нямаше да запазиш службата си при новия ковчежник. Обещавам ти, че ако открия по-късно някое подходящо място за теб, ще ти се обадя.

По същото време Каупъруд получи и едно писмо от Ейлийн, което го накара сериозно да се замисли. В писмото си тя му предаваше подробно един разговор между братята й, състоял се по време на вечеря в отсъствие на стария Бътлър. Пишеше му, че брат й Оуен бил казал, че те — политиците, тоест баща й, Моленхауър и Симпсън — щели „да го поставят на мястото му“ (него, Каупъруд) заради някаква незаконна финансова операция, каква точно не разбрала, но Оуен споменал за някакъв чек. Това я накарало да обезумее от тревога. Нима възнамеряват да го пратят в затвора, питаше тя в писмото си? Нейния любим! Нейния скъп Франк! Възможно ли е наистина да му се случи такова нещо?

Като прочете писмото, той смръщи чело и гневно стисна зъби. Трябваше да предприеме нещо — да се срещне с Моленхауър или със Симпсън, или и с двамата и да обещае някакво обезщетение на града. В момента не беше в състояние да им предложи пари, а само полици, но може би те и тях щяха да приемат. Нима бяха решили да го принесат в жертва заради едно толкова дребно и обикновено нещо, като случая с чека. Какво представляваше този чек в сравнение с петстотинте хиляди долара, дадени му от Стенър, и с всичките нечисти комбинации на предишните ковчежници? Каква мръсотия! Какъв хитър политически ход! И колко точен и опасен!

Симпсън обаче не беше в града и щеше да отсъства десет дни, а Моленхауър, съобразявайки се с предложението на Бътлър да използват простъпката на Каупъруд, за да защитят партията, бе започнал вече да действува съгласно с уговорения план. Писмата бяха готови за изпращане. А след съвещанието на триумвирата по-дребните дейци на Републиканската партия, изпълнявайки нарежданията на своите повелители, вече усърдно разпространяваха историята о чека и твърдяха, че отговорността за спекулациите с хазната, ако изобщо има такива, пада върху младия банкер.

Още щом видя Каупъруд, Моленхауър разбра, че насреща си има една силна личност. Каупъруд не проявяваше ни най-малки признаци на страх. Сдържан и учтив както обикновено, той просто обясни, че е заемал пари от градската хазна при ниска лихва, но поради паниката е изпаднал в такова затруднено финансово положение, че в момента не е в състояние да ги върне.

— Носят се слухове, мистър Моленхауър — добави той, — че срещу мен ще бъде заведено дело по обвинение, че заедно с мистър Стенър съм злоупотребил с градската хазна, но аз се надявам, че ако използвате вашето влияние, подобна мярка би могла да бъде предотвратена. Положението ми не би било никак лошо, стига да имам малко време, за да уредя някои неща. Аз предлагам на моите кредитори петдесет цента за долар и полици за една, две и три години за погасяване на другите ми задължения. Що се отнася до заемите ми от градската хазна, ако стигнем до някакво споразумение, готов съм да ги изплатя долар за долар, стига да получа известна отсрочка. Акциите, както знаете, ще възвърнат стойността си и въпреки понесените междувременно загуби аз отново ще стъпя на крака. Доколкото разбирам, обвинението вече се подготвя. Вестниците навярно всеки миг ще дадат гласност на случая, не бъдат ли възпрени от ония, които имат власт над тях. — Каупъруд погледна многозначително Моленхауър. — Ако не бъда подведен под съдебна отговорност, името ми няма да бъде опетнено и аз ще успея да се съвзема. Това ще бъде от полза и за града, тъй като в такъв случай сигурно ще мога да изплатя задълженията си към него.

Той се усмихна колкото се може по-приветливо и мило. На Молейхауър, който го виждаше за първи път, Каупъруд направи силно впечатление. Той гледаше с интерес този млад „финансов Давид“. Ако можеше да намери начин да приеме предложението на Каупъруд, но така че сам да се възползва от него и ако съществуваха и най-малките изгледи Каупъруд скоро да стъпи на крака, Моленхауър внимателно би премислил отговора си. Тогава можеше да се надява Каупъруд да прехвърли на негово име онова, което беше успял да спаси. Но при създадените вече обстоятелства вероятността Каупъруд да се оправи беше малка. Доколкото беше осведомен, Гражданската асоциация бе пристъпила към действие — бе започнала или се канеше да започне разследване, — а захванеше ли се със случая, тя несъмнено щеше да го разнищи докрай.

— Лошото е в това, мистър Каупъруд — каза той учтиво, — че нещата са отишли прекалено далече, всъщност те са извън властта ми. Пък и аз не съм напълно в течение. Доколкото разбирам обаче, вие не се тревожите толкова за петстотинте хиляди долара, заети от хазната, колкото за чека за шейсетте хиляди долара, който сте получили тези дни. Мистър Стенър твърди, че сте се сдобили с него незаконно, и ви е много ядосан. Кметът и останалите градски управници също вече знаят всичко и аз не съм сигурен дали няма да предприемат някакви мерки.

Моленхауър очевидно не беше искрен — доказателство за това беше опитът му да се измъкне, оправдавайки се с кмета, който, както всички знаеха, беше неговото официално оръдие. И Каупъруд разбра това. Той силно се подразни, но беше достатъчно тактичен, за да продължи разговорът с мек и учтив тон.

— Вярно е, че взех чек за шейсет хиляди долара в деня, преди да обявя своята неплатежоспособност — с престорена откровеност отвърна той. — Имах пълно право на този чек, тъй като по поръчка на мистър Стенър бях закупил сертификати от градския заем. Парите ми трябваха и аз си ги поисках. Не виждам нищо незаконно в това.

— Да, наистина стига операцията да е била извършена както следва — отвърна учтиво Моленхауър. — Доколкото разбирам, сертификатите са били купени за амортизационния фонд, но не са внесени там. Как ще обясните това?

— С най-обикновено недоглеждане — отвърна Каупъруд с невинен тон и също тъй учтиво, както Моленхауър. — Те щяха да бъдат в амортизационния фонд, ако не бях принуден така неочаквано да обявя неплатежоспособността си. Нямах възможност лично да се погрижа за всичко. Пък и не бях задължен според досегашната ни практика да ги внасям незабавно. Мистър Стенър ще потвърди това, ако го попитате.

— Така ли? — възкликна Моленхауър. — Той не остави у мен подобно впечатление. Но важното е, че сертификатите не са внесени, а от гледна точка на закона това не е без значение. Случаят не ме засяга, особено или ме засяга толкова, колкото и всеки друг добър републиканец. Не виждам обаче как да ви помогна. Вие какво мислехте, че мога да направя?

— Мисля, че не бихте могли да направите нищо, мистър Моленхауър — отвърна малко язвително Каупъруд, — ако не бъдете с мен напълно искрен. Не съм чак толкова незапознат с политическото положение във Филаделфия. Зная кои са господстващите сили тук. Мислех, че можете да предотвратите едно евентуално съдебно преследване срещу мен и с това да ми дадете възможност да стъпя отново на крака. Съгласно със закона аз не нося по-голяма отговорност за тези шейсет хиляди долара, отколкото за петстотинте хиляди, заети от хазната преди това, а дори и по-малка. Аз не съм виновен за създалата се паника. Аз не съм запалил Чикаго. Мистър Стенър и неговите приятели печелеха немалко от сделките, които извършвах за тяхна сметка толкова години. След като съм вършил услуги, мислех, че имам право да се опитам да се спася. Мислех също, че мога да разчитам на известна благосклонност от страна на сегашната градска администрация, след като съм й бил така полезен. Благодарение на мен курсът на сертификатите от градския заем никога не спадна под номиналната им стойност. А мистър Стенър ми е давал заеми от градската хазна преди всичко от личен интерес, защото и той се облагодетелстваше от сделките с тези пари.

— Да, така е — отвърна Моленхауър, като гледаше Каупъруд право в очите и оценяваше високо силата на характера и точната мисъл на този човек. — Много добре разбирам как е ставало всичко това, мистър Каупъруд. Без съмнение мистър Стенър ви е много задължен, както и цялото градско управление. Не мога да кажа как трябва или не трябва да постъпи в случая градското управление. Знам само, че съзнателно или не вие сте изпаднали в трудно положение и че някои обществени среди вече са силно настроени срещу вас. Аз самият нямам определено становище и ако нещата не бяха отишли толкова далеч, не бих имал нищо против да ви помогна, стига да мога. Но как? Авторитетът на Републиканската партия е сериозно застрашен предвид наближаващите избори. И до известна степен, макар и неволно, вие допринесохте за това, мистър Каупъруд. Мистър Бътлър по някаква лична причина, която не ми е известна, е също силно настроен срещу вас. А мистър Бътлър е една от най-влиятелните личности в града.

Каупъруд за миг си помисли дали Бътлър не е намекнал за причината на своя гняв срещу него, но веднага отхвърли това предположение. Стори му се малко вероятно.

— Съчувствам ви напълно, мистър Каупъруд, но моят съвет е първо да се срещнете с мистър Бътлър и мистър Симпсън. Ако те се съгласят да ви окажат помощ, аз ще се присъединя към тях. Друго, струва ми се, не бих могъл да направя. Аз не съм единственият, който решава обществените работи на Филаделфия.

Моленхауър очакваше, че в този момент Каупъруд ще му предложи акциите си, но той не го направи. Вместо това каза:

— Много ви благодаря, мистър Моленхауър, че благоволихте да ме изслушате. Вярвам, че ако можехте, щяхте да ми помогнете. Ще се опитам сам да се справя с положението. Довиждане.

Каупъруд се поклони и излезе. Той разбра колко напразно е било посещението му.

Междувременно, като установи, че слуховете все повече нарастват, а никой не се кани да вземе мерки и да сложи в ред нещата, мистър Скелтън К. Уийт, председателят на Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината, най-сетне реши, че е длъжен — а това не противоречеше на волята му — да свика комитета, състоящ се от десет уважавани граждани на Филаделфия, в заседателната зала на Маркет Стрийт и да изложи случая с фалита на Каупъруд.

— Струва ми се, господа — заяви той, — че нашата организация има повод да направи голяма услуга на Филаделфия и на нейните жители и да оправдае първоначално избраното си название, и след като проведе подробно разследване и установи фактите, енергично да настои да бъдат прекратени в бъдеще подобни престъпни деяния, за каквито чуваме сега. Тази задача навярно ще се окаже трудна. Републиканската партия и заинтересованите лица от града и от щата ще ни се противопоставят. Партийните ръководители естествено не биха искали да се дава гласност на случая, защото това би могло да злепостави републиканските кандидати при предстоящите избори, и няма да посрещнат спокойно предприетото от нас разследване. Но ако пие проявим настойчивост, ще свършим една много полезна работа. И без това в нашия обществен живот непочтеността не е рядкост. Крайно време е да се спре непрекъснатото пренебрегване на съществуващите морални норми. Предоставям на вашето внимание този случай.

Мистър Уийт седна и комитетът незабавно се зае с разглеждането на поставения въпрос. Решено беше да се назначи комисия „за разследване на странните слухове относно една от най-важните служби на градското управление“ (това беше дословното название на комисията, съобщено по-късно на обществеността). Комисията трябваше да докладва на следващото заседание, насрочено за девет часа вечерта на другия ден. Заседанието бе закрито и на следващата вечер в девет часа комитетът отново се събра. Комисията, съставена от четирима души, добре запознати с финансовите въпроси, междувременно бе изпълнила поставената й задача и бе изготвила подробен отчет, който не съвпадаше напълно с фактите, но беше възможно най-близко до тях, доколкото тези факти можеха да бъдат изяснени за такъв кратък срок.

„Бе установено (гласеше отчетът след една уводна част, в която се обясняваше защо е била назначена комисията), че в продължение на години градските ковчежници са имали навика да предоставят на някой предпочитан от тях посредник правото да продава облигации от заеми, пуснати от Градския съвет, като са изисквали от него да отчита получените от продажбите пари на определени периоди, обикновено на първо число от месеца. В настоящия случай посредник на градския ковчежник е бил Франк А. Каупъруд. Оказва се обаче, че дори и тази порочна и вредна за градската хазна система не е била съблюдавана от мистър Каупъруд. Пожарът в Чикаго, последвалото го спадане на курса на акциите и предизвиканият от него фалит на мистър Франк А. Каупъруд временно са довели до такова объркване на нещата, че за комисията бе трудно да установи съвсем точно дали са правени редовни отчети; фактът обаче, че мистър Каупъруд е разполагал, е облигации от градския заем, които е залагал и така нататък, показва, че не му е била търсена отговорност. Той винаги е имал под ръка няколкостотин хиляди долара в налични пари или в ценни книжа, принадлежащи на града, които е използвал за различни финансови операции, но до подробности за резултатите от тези операции комисията не успя да се добере.

Някои от тези операции са се състояли във влагането на голям брой облигации от заемите, преди още те да бъдат пуснати в обръщение, като кредиторът е бил уверяван, че ордерът на заложените ценни книжа е надлежно заведен в книгите на ковчежника. Очевидно това се е практикувало отдавна и тъй като не е възможно градският ковчежник да не е знаел за характера на тези сделки, има основание да се мисли, че е съществувало съучастие между него и мистър Каупъруд с цел да се облагодетелстват, като използват градските пари в нарушение на закона.

Освен това градът е бил ощетяван двойно, тъй като е плащал лихви за вложените суми, а получаваните от тях пари са оставали в ръцете на посредника на ковчежника и по този начин не са носили никакви лихви на града. Плащането на някои облигации от градския заем е било отсрочвано и мистър Каупъруд с парите, които е трябвало да се намират в хазната, е изкупувал на намалени цени големи количества от тези облигации. Така законните собственици на ордерите за облигации от градския заем не са ги получавали и по този начин хазната е била ощетена много повече, отколкото е установената сега злоупотреба, възлизаща на петстотин хиляди долара. В момента един счетоводител проверява книгите на ковчежника и след няколко дни ще се изясни как е било вършено всичко. Комисията се надява, че като се даде гласност на случая, ще се сложи край на тази порочна практика.“

В отчета бе цитиран и параграф от закона за злоупотреба е общественото доверие. И накрая комисията заявяваше, че ако някой данъкоплатец не възбуди дело срещу замесените в престъплението, тя сама ще бъде принудена да го стори, макар че подобно действие едва ли влиза в кръга на нейните основни задължения.

Този отчет веднага бе предаден на вестниците. Макар Каупъруд и политиците да бяха очаквали някаква публична разгласа, все пак това беше тежък удар за тях. Стенър обезумя от страх. Студена пот го обля, когато прочете съобщението със скромното заглавие „Заседание на Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината“. Вестниците до един бяха толкова зависими от политическите и финансовите сили на града, че не смееха да излязат открито със собствени мнения. Още преди повече от седмица редактори и издатели разполагаха с основните факти, но бяха получили нареждане от Моленхауър, Симпсън и Бътлър да не вдигат голям шум. Това нямало да бъде от полза за Филаделфия, за местната търговия и така нататък. Щяло да се опетни доброто име на града. Вечната история!

Веднага бе поставен въпросът, кой е истинският виновник — градският ковчежник, посредникът или и двамата? Колко пари всъщност са били взети от хазната? И къде са отишли? Кой е Франк Алджърнън Каупъруд? Защо не е арестуван? Как е успял толкова тясно да се сближи с финансовата администрация на града? И макар все още да не бе дошло времето на онова, което по-късно бе наречено „жълта преса“, и местните вестници да не бяха склонни да се ровят в живота и в постъпките на личността, към което привикнаха впоследствие, и колкото и тясно да бяха свързани с политическите и финансовите магнати, те не можеха да подминат случая без какъвто и да било коментар.

Налагаше се да излязат с уводни статии. Трябваше да се осмелят и да опишат, макар и сдържано, но с назидателен тон как един-единствен човек може да посрами и опозори един голям град и една велика политическа партия.

Дръзкият план на Моленхауър, Бътлър и Симпсън цялата вина да бъде прехвърлена върху Каупъруд, за да не падне позорът върху Републиканската партия, който те предвиждаха да бъде използван, в случай че не успеят напълно да потушат скандала, сега бе приведен в действие. Странно и интересно беше колко бързо вестниците и дори Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината възприеха становището, че Каупъруд е главният, ако не и единственият виновник. Вярно бе, че Стенър му беше заемал пари, че сам му беше напъхал в ръцете облигациите от градския заем, но кой знае защо, всички имаха впечатлението, че Каупъруд безскрупулно е измамил ковчежника. Подхвърляха се намеци за историята с чека за шейсетте хиляди долара, получен срещу сертификати, които не се намираха в амортизационния фонд, но тъй като не можеха да го докажат със сигурност, и вестниците, и комисията не смееха да твърдят това от страх пред щатския закон за клевета.

В подходящия момент бяха извадени наяве и незабавно предадени на вестниците и на Гражданската асоциация за подкрепа и контрол на общината разменените между кмета мистър Джейкъб Борчарт и мистър Джордж У. Стенър писма, които очевидно искаха да изтъкнат високия морал на общинските служители. В писмото си кметът със строг тон настояваше ковчежникът веднага да даде обяснение за постъпката си, а в своето писмо Стенър му отговаряше. Тези писма според политиците щяха достатъчно ясно да покажат, че Републиканската партия сама желае да прочисти редиците си от нечестни хора, и щяха да помогнат нещата да се проточат, докато минат изборите.

Но дали мистър Джейкъб Борчарт беше написал писмата, под които стоеше неговото име? Не. Те бяха написани от мистър Абнър Сенгстак в кабинета на мистър Моленхауър и когато мистър Моленхауър ги прочете, каза, че ще свършат работа, и дори много ги одобри.

А дали мистър Джордж У. Стенър, градски ковчежник на Филаделфия, беше написал този крайно дипломатичен отговор? Не, разбира се. Мистър Стенър беше толкова паднал духом, че веднъж дори се разплака в банята у дома си. Мистър Абнър Сенгстак беше написал и това писмо и го беше дал на Стенър да го подпише. Преди то да бъде изпратено, мистър Моленхауър бе преценил, че „става“. Моментът беше такъв, че всички малки плъхове и мишлета бързаха да се скрият в дупките си, защото се бояха, че някъде от тъмното ги дебне голяма котка с огнени очи — общественото мнение — и само най-старите и най-мъдрите плъхове се осмеляваха да действат.

И наистина по това време в продължение на няколко дни господата Моленхауър, Бътлър и Симпсън обсъждаха с областния прокурор мистър Пети какво трябва да се направи, за да се изтъкне още повече вината на Каупъруд, и как, ако е възможно, да се защити Стенър. Бътлър, разбира се, настояваше Каупъруд да бъде даден под съд. Пети не виждаше начин да бъде защитен Стенър, тъй като на много места в счетоводните книги на Каупъруд на негово име бяха записани акции от трамвайните линии. По отношение на Каупъруд обаче каза: „Трябва да помисля.“ Обсъдиха също и въпроса, дали няма да е по-добре първо да арестуват Каупъруд и — ако се наложи — тогава да го дадат под съд, тъй като самото му арестуване би било за обществото сигурно доказателство за вината му, а същевременно и израз на силното негодувание на градската администрация и би отклонило вниманието от Републиканската партия, докато минат изборите.

И така на 26 октомври 1871 година следобед Едуард Стробик, председател на Градския съвет на Филаделфия, по нареждане на Моленхауър се яви при кмета на града и под клетва официално обвини Франк А. Каупъруд, борсов посредник, натоварен от ковчежника да продава облигациите от градския заем, в злоупотреба с доверие и в присвояване на чужди пари. Не беше важно, че това обвинение падаше в същото време и върху Джордж У. Стенър. Изкупителната жертва, която преследваха, беше Каупъруд.