Кутия за птици

5.

Шест месеца преди раждането на децата. На Малори ѝ личи. Всички прозорци в къщата са покрити с одеяла. Входната врата никога не се оставя незаключена или отворена. Сведенията за необясними инциденти се сипят с притеснителна честота. Това, което преди беше гореща новина два пъти седмично, вече се чува всеки ден. Официални правителствени лица дават интервюта по телевизията. Разкази, дошли чак от Изток, от Мейн и от Южна Флорида, подтикват и двете сестри да вземат предпазни мерки. Шанън, която посещава десетки блогове всеки ден, се тревожи за куп неща, по мъничко от всеки прочетен материал. Малори не знае на какво да вярва. В интернет се появяват пови разкази буквално всеки час. Това е единствената тема на разговор във всички социални мрежи и единственото, с което се занимават новинарските сайтове. Нови сайтове са посветени изцяло на развитието на информацията по въпроса. Един сайт представлява карта на света с мънички червени личица, поставени върху градовете, където се е случило нещо. Когато провери за последен път, Малори преброи над триста личица. В интернет го наричат „Проблема“. Според широко разпространеното мнение, какъвто и да е „Проблемът“, той се отключва, когато човек види нещо.

Малори упорито отказваше да повярва. Сестрите непрекъснато се караха, Малори цитираше страници, осмиващи масовата истерия, Шанън цитираше всичко останало. Но не след дълго Малори бе принудена да отстъпи, когато на следените от нея страници започнаха да се появяват истории за близки на авторите, а самите блогъри започнаха на свой ред да споделят притесненията си.

Пукнатини, рече си тогава Малори. Появяват, се дори сред скептиците.

Последваха дни, през които Малори сякаш живееше два живота. Сестрите престанаха да излизат от жилището. Внимаваха прозорците да са плътно покрити. Гледаха CNN, MSNBC и Fox, докато вече не издържаха да гледат едни и същи истории пак и пак. И докато Шанън ставаше все по-сериозна, печална дори, Малори се бе вкопчила в искрицата надежда, че в крайна сметка и това ще отмине.

Но не отмина. Стана по-лошо.

На третия месец, откакто живееха като затворници, най-зловещите страхове на Малори и Шанън се сбъднаха — родителите им престанаха да вдигат телефона. Не отговаряха и на имейли.

Малори беше готова да тръгнат на север към Горния полуостров на Мичиган. Но Шанън отказа.

— Не ни остава друго, освен да се надяваме, че са добре, Малори. Можем само да вярваме, че телефонът им е бил прекъснат. Точно в момента би било лудост да пътуваме в каквато и да е посока. Дори до магазина е опасно, а девет часа с кола си е живо самоубийство.

„Проблемът“ винаги завършваше със самоубийство. Fox News бяха използвали думата толкова често, че започнаха да предлагат синоними. „Самоунищожение“. „Самопожертване“. „Харакири“. Един водещ използва израза „заличаване на личността“, но това определение така и не се наложи. На мониторите се изписваха инструкции, спуснати от държавните органи. Въведен бе полицейски час. Хората биваха съветвани да заключват вратите си, да покриват прозорците и преди всичко — да не поглеждат навън. Музиката по радиото бе изцяло изместена от дискусии.

Затъмнение, мисли си Малори. На външния свят, на живота извън домовете му дръпнаха шалтера.

Никой няма отговори. Никой не знае какво се случва. Хората виждат нещо, което ги кара да нараняват околните. Да нараняват себе си.

Хората умират.

Но защо?

Малори се опитва да се успокои, като се съсредоточи върху растящия вътре в нея живот. Явно демонстрира всички симптоми, описани в книгата за бременни, която чете. Прокървяване. Чувствителни гърди. Умора. Шанън ѝ обръща внимание върху промените в настроението, но това, което я побърква, са силните желания за едно или друго. Твърде уплашени, за да шофират до магазина, сестрите са принудени да карат на запасите, закупени малко след като Малори си направи теста за бременност. Само че вкусовете на Малори са се променили. Обичайните храни я отвращават. Затова комбинира нещата. Портокалови браунита. Пиле с коктейлен сос. Сурова риба върху препечена филийка. Копнее за сладолед. Често, загледана към входната врата, си мисли колко е лесно да се пъхне зад волана и да отиде с колата до магазина. Знае, че ще отнеме някакви си петнайсет минути. Но всеки път щом се накани да го направи, по телевизията дават поредната покъртителна история. А и кой знае дали в магазините изобщо някой ходи на работа?

— Как мислиш, какво виждат хората? — обръща се Малори към сестра си.

— Не знам, Мал. Наистина не знам.

Сестрите непрекъснато си задават една на друга този въпрос. Невъзможно е да се преброят теориите, родени онлайн. Всяка от тях изпълва Малори с неописуем ужас. Сред тях са психични разстройства в резултат на радиовълните, използвани от безжичните технологии. Или пък грешен еволюционен скок в развитието на човечеството. Последователите на религиозното движение ню ейдж твърдят, че това било, защото човечеството влязло в контакт с планета на прага на експлозия или със загиващо слънце.

Някои хора вярват, че навън бродят същества.

Правителството съветва хората единствено да си заключват вратите.

Малори, сама, седи на дивана, гали бавно корема си, гледа телевизия. Притеснява се от липсата на позитивни предавания, както и че бебето усеща безпокойството ѝ. Книгата за бременни я предупреждава за подобно развитие. Бебето ще изпитва емоциите на майка си. Въпреки това тя не може да откъсне поглед от екрана. На бюро, опряно в стената зад нея, компютърът не се изключва. Радиото работи тихичко. Всичко това накуп създава на Малори усещането, че е в команден център. В сърцето на събитията, докато всичко се разпада. Съкрушително е. И започва да става плашещо. Вече не пускат реклами. А новинарите правят огромни паузи, като безсрамно разкриват изненадата си, докато получават най-горещите новини в ефир.

Над цялата медийна глъчка Малори чува как Шанън ходи на горния етаж.

После, докато Гейбриъл Таунс, един от титулярните говорители по CNN, чете наум току-що подадената му бележка, Малори чува тупване горе. Сепва се.

— Шанън! Добре ли си?

Гейбриъл Таунс не изглежда във форма. Напоследък не слиза от екрана. CNN не крият, че мнозина от репортерите им са спрели да ходят на работа. Таунс спи в телевизията. Новият му девиз е: „Заедно ще се справим“. Косата му вече не е в изряден вид. Почти не носи грим. Още по-разтърсващ е начинът, по който съобщава новините. Изглежда изцеден.

— Шанън? Слез при мен. Таунс май получи важно съобщение.

Но отговор няма. От горния етаж кънти тишина. Малори става и намалява звука на телевизора.

— Шанън?

Гейбриъл Таунс кротко разказва за обезглавяване в Толидо. На няма и десет километра от дома на Малори.

— Шанън?! Какво правиш там горе?

Отговор няма. Таунс говори почти шепнешком. Няма придружаващи графики. Няма музика. Няма включвания на живо.

Малори, застанала насред стаята, е приковала поглед в тавана. Намалява още малко звука на телевизора, изключва радиото и се отправя към стълбите.

Щом застава до парапета, бавно отправя поглед към застланата с килим площадка. Осветлението е загасено, но тънък лъч, наподобяващ слънчева светлина, се процежда върху стената. Малори вдига длан върху парапета и пристъпва на килима. Поглежда през рамо към входната врата и във въображението ѝ се завихря смесица от всичко, което е чула по новините до момента.

Тръгва нагоре по стълбите.

— Шанън?

Вече е горе. Трепери. Докато прекрачва в коридора, вижда слънчева светлина откъм спалнята на сестра си. Бавно се приближава до отворената врата и наднича в стаята.

Единият ъгъл на прозореца е непокрит. Част от одеялото се е откачила и виси свободно.

Малори бързо отвръща поглед. Цари тишина, нарушавана от приглушеното жужене на телевизора долу.

— Шанън?

Вратата на банята в дъното на коридора е отворена. Лампата свети. Малори тръгва натам. Щом стига, ахва и извръща глава.

Шанън е просната на пода, с лице към тавана. От гърдите ѝ стърчи ножица. Около нея всичко е в кръв, на плочките се е образувала локва. Толкова кръв, че чак с чудно как се е побирала в тялото ѝ.

Малори изпищява, стиснала рамката на вратата, и се свлича ридаеща на пода. Ярката светлина в банята разкрива всички подробности. Неподвижността в очите на сестра ѝ. Хлътването на блузата в гърдите при дупките от остриетата на ножицата.

Малори се добира до ваната и повръща. Кръвта на сестра ѝ полепва по нея. Опитва се да събуди Шанън, макар да е наясно, че няма как да стане. Малори се изправя, говори на Шанън, казва ѝ, че отива да доведе помощ. Докато изтрива кръвта от ръцете си, Малори се спуска по стълбището и намира телефона си на дивана. Звъни в полицията. Не вдигат. Пробва пак. Без отговор. Тогава се обажда на родителите си. И те не отговарят. Обръща се и тича към входа. Трябва да намери помощ. Ръката ѝ стиска дръжката, но установява, че не може да я завърти.

Мили боже, мисли си Малори. Шанън за нищо на света не би си причинила съзнателно такова нещо. Мили боже, значи е истина! Има нещо навън.

Каквото и да е видяла Шанън, то сигурно все още се навърта около къщата.

От убиеца на сестра ѝ я дели една дъска. От онова, което е видяла сестра ѝ.

Отвъд дъската чува вятъра. Други звуци няма. Няма коли. Няма съседи. Само тишина. Сама е. Внезапно, мъчително осъзнава, че се нуждае от някого. Има нужда от сигурност. Трябва да намери начин да напусне тази къща.

Неспособна да се отърси от зловещия образ на Шанън, Малори влетява в кухнята. Издърпва купчина вестници, струпани под мивката. Трескаво рови сред тях. Задъхана, с облещени очи, проверява последната страница на всеки брой.

Накрая намира каквото търси.

Обявата. Ривърбридж. Непознати канят непознати в дома си. Малори я прочита пак. После още веднъж. Пада на колене, стиснала вестника.

Ривърбридж е на двайсет минути път. Шанън видя нещо навън и то я уби. Малори трябва да намери сигурно място за себе си и за бебето.

Внезапно тежкото ѝ дишане се отприщва в безкраен поток от горещи сълзи. Не знае какво да прави. Не помни да е изпитвала по-силен страх. Всичко вътре в нея е нажежено, все едно тя гори.

Плаче с глас. През сълзи прочита обявата още веднъж. Сълзите капят по вестника.