Първичен страх

24.

Три часът сутринта.

Къщата на Вейл беше тъмна, с изключение на една-единствена светлина, която светеше в офиса му на първия етаж. Всеки, който би преминал покрай това място в този безбожен час, би могъл да го види през наполовина разтворените пердета да обикаля стаята и да спира от време на време й да посочва пръст към въображаемо жури, както хлапето Вейл държеше реч на представление по желание на приятелите си. Жълти правни документи, покрити с надраскани на ръка бележки, отворени юридически книги, медицински списания, изрезки от вестници, всичко това беше разхвърляно върху бюрото му. От време на време спираше, отиваше до бюрото и разравяше купчините с информация, търсейки някоя неопределена справка и после я написваше на нов Лист от нов жълт кочан.

Стратегия.

Инстинктът подсказваше на Вейл, че стратегията и диалогът могат да спечелят това дело по-добре от правото, по-добре от фактите, по-добре от истината.

Касетката промени всичко. Много седмици той беше разработвал делото, разучавайки всеки доклад, всяка снимка, всяка подробност, която можеше да намери, като търсеше несъответствия, ровейки се в произхода и препоръките на експертните свидетели, които прокуратурата щеше да призове. Сега в разстояние на една едночасова касетка всичко се беше променило. Три седмици оставаха до процеса и той може би трябваше да започне всичко отначало.

Послеписът в края на интервюто на Моли с Аарон и Рой беше накарал ума му да блуждае. Тя се беше върнала на стола и седеше с лице към камерата, малко извън фокус и почти извън кадър. Но гласът й беше ясен и стегнат.

„Мартин, съзнавам, че тази касетка ще те шокира точно както появата на Рой шокира и мен — започна тя. — Така че искам да ти предам някои мисли набързо, докато са пресни в ума ми. Ще се опитам да не използвам прекалено специална терминология.

Това би могло да бъде — и казвам «би могло», понеже не мога да направя логически анализ на базата на едно интервю — но това би могло да бъде класически случай на многоличностно разстройство. Това, което непрофесионалистите наричат раздвоено или двойно съзнание. Много често първоначалната реакция към този вид демаскиране е недоверие и отрицание, така че е важно за теб да разбереш, че това е специфично и познато заболяване.

Лесно е да се разбере как е могло да се случи, като имаме предвид това, което знаем за детството и пубертета на Аарон. Има голяма вероятност той да е бил оскърбен сексуално, физически и психически и да е сексуално и религиозно дезориентиран — това са двете главни причини за психическа болест.

Едно опростено предположение е, че Аарон е създал Рой, за да поеме вината и отговорността за действия, които той, Аарон, не може сам да извърши. С други думи, Аарон прехвърля вината си върху Рой. Както казах, това е голямо опростяване на един много комплициран проблем, но не е психически фокус-мокус, черна магия или африкански култ, В едно нещо може да сме сигурни — независимо дали се преструва, или не, това момче е много болно. И ако Рой съществува, то той е много опасен.“

Тя спря за момент и погледна встрани от камерата, после добави: „И в двата случая той очевидно страда от сериозно психическо разстройство. Това повдига въпроса дали трябва да застане пред съда.“

Записът свърши.

Добре.

Преструваше ли се?

Беше ли тази другата индивидуалност истинска?

В едно нещо той беше съгласен с Моли, че Аарон е едно болно момче. И ако Аарон имаше раздвоена индивидуалност, кого, но дяволите, защитаваше той, Аарон или Рой?

Беше лесно да припише всичко на Рой. Той изглеждаше лишен от състрадание, чувствителност, отзивчивост — всичко освен страст. Омразата, изглежда, беше неговата страст, неговият огън и гориво, мозъкът, който концентрираше енергията, мускулът, който движеше ножа.

Въпросът е, чия е тази омраза?

Дали Рой извличаше страстта си от Аарон? Или Рой беше създал свой собствен антагонизъм? Доколко самостоятелни бяха Аарон и Рой? Бяха ли те централно свързани като братя, или бяха врагове по душа? Споделяха ли те същите психически импулси, същите главоболия, същите желания? Искаше ли Рой да управлява техния единствен космос, да доминира стопанина? Или той беше просто един странстващ организъм?

Кой в действителност беше убил епископ Рашмън? Аарон? Рой? Или и двамата?

Стратегията, не истината щеше да ги държи живи, понеже нямаше значение кой е убил епископа. Ако един от тях умреше, и двамата щяха да умрат.

Той седна на ръба на масата, събрал ръцете си във чата на пирамида пред устните си, и се загледа в камината. После изведнъж стана и започна да обикаля стаята.

— Когато бях дете, най-добрият ми приятел беше Бени Макглафлин — каза той на глас, обръщайки се към камината, сякаш беше мястото на съдебните заседатели. — Той имаше трима братя и две сестри и те винаги си имаха неприятности. И когато един от тях направеше нещо лошо, майка им ги биеше всичките. „По този начин съм сигурна, че съм набила когото трябва“ обичаше да казва тя. Беше резултатно, но не беше справедливо. Правосъдието е справедливо. Правосъдието е честно, безпристрастно и непредубедено. Правосъдието е самата истина. Ето защо сме тук днес, дами и господа. Да търсим истината.

Той спря и поклати глава.

— Глупости!

— Звучи ми доста добре — каза Моли от прага на офиса. Тя беше стояла в сянка и го беше наблюдавала, слушайки как той развива делото. Вейл се стресна. Изваден от унеса си, той отначало изглеждаше раздразнен.

— Хей — каза той усмихнат, — как е главата ти?

— Най-лошият махмурлук, който съм имала. — Тя седна на претрупания диван. — И коленете ми сякаш са от гума. Но мисля, че ще оживея.

Моли се беше сгушила в дълга сатенена хавлия. Косата и беше пусната и падаше по раменете й. Той беше изумен колко уязвима, колко млада, колко естествено красива беше тя. Лишена от професионалната окраска, тя седеше като ранена птица и около нея се излъчваше нежност, която не беше показвала преди. Той изведнъж усети, че иска да я защитава. Тя изглеждаше различен човек от твърдия професионалист, който бе стоял лице в лице с този тъмен убиец в малката стая — един убиец, който я беше заплашвал — и тя го беше победила в собствената му игра. Вейл приближи, положи едно одеяло върху коленете й и разгледа главата й.

— Пораснала ти е цицина — каза той.

— Не ме карай да се смея — изстена тя.

— Искаш ли чаша кафе?

— Всъщност умирам от глад.

— Би трябвало — каза той. — Беше изключила двайсет и четири часа. Какво ще кажеш за яйца и бекон. Правя отлични яйца на очи.

— Ти можеш да готвиш?

— Предполагам, ако това може да се нарече готвене — каза той, тръгвайки за кухнята.

— Какво мислиш за касетката? — попита тя.

Той спря на вратата на кухнята и погледна към нея.

— Никога не съм виждал подобно нещо — каза той.

— Не мисля, че много хора са го виждали, освен ако не са в бизнеса.

— Чувал съм за това, разбира се, виждал съм го на някои филми, но никога не съм мислил много върху това. По този начин става, а? Той просто се променя, пук, просто така, почти по средата на изречението?

Тя кимна.

— Всъщност виждала съм случаи, в които индивидуалностите се сменят по средата на изречението.

— Вярваш ли му?

— Това е труден въпрос на базата на едночасово интервю. Нека просто кажем, че не мога да го омаловажавам.

— Той може да се преструва, нали?

Тя кимна.

— Имала съм работа поне с трийсет случая на дисоциативно поведение през последните шест години. Ако това не е истински случай на дисоциативно многоличностно разстройство, ще го разкрия.

Той пусна яйцата в малките отделения на тигана, наполовина пълен с вряща вода и преобърна бекона с една шпатула.

— Колко време ще продължи?

— Не мога да ти кажа. Може да отнеме седмици и месеци. Зависи колко често се появява и дали мога да го подложа на анализ. Ще направим тестове…

— Ти ще направиш тестовете — тихо каза Вейл. — Не искам щатските хора да разберат за това все още.

— Добре.

— Това е специфична болест, нали?

— Да. Тя е обяснена доста ясно в ДСНЗ. В моята професия това не е по-различно от дребна шарка или сърдечна болест за лекарите.

— За теб, може би. И за другите доктори, но това може да не мине пред съдебните заседатели, чиито среден тест за интелигентност е вероятно сто и десет, сто и петнайсет. — Той намаза филийки с масло и сложи бекона и яйцата в чинии. Запали две свещи и ги сложи на масата за хранене.

— Закуската е сервирана, мадам — каза Вейл и й предложи ръката си, докато тя тръгваше, клатушкайки се към масата.

— Ако този Рой е истински, може ли той да се появява и да се крие, когато си поиска?

— Вероятно.

— Можеш ли да го накараш да се появи, когато ти поискаш?

Тя поклати глава.

— Не на този етап. Ако е действителен, все още не знам какво го кара да се появява. Ще отнеме време.

— Което не ни достига…

— Знам — каза тя. — Но аз трябва да се справя със ситуацията много внимателно. Аарон е или много чувствителен младеж със сменящи се индивидуалности, или психопатичен симулант. Ако е с раздвоена психика, шокът може да има ужасни последици, когато го разбере. Може да загубим Аарон и Рой може да стане господстващата личност, а той очевидно е крайно избухлив, аморален психопат.

— Какви са вероятностите да симулира това?

— Виждала съм няколко слаби опита да се симулира раздвоена психика, но обикновено са аматьорски. И не ги взимаме под внимание — каза Моли. — Ако успее с това, ще успее да направи всичко на света, но трябва да е някой с ясно разбиране за болестта и огромна способност за концентрация.

— Защо?

— Защото симулантът не може да играе ролята на някой друг, той или тя буквално ще трябва да възприемат психиката на личността или противоположната. Да се поддържа загадката е най-трудната част — и телесните промени, които съпътстват това, са трудни за имитиране. Всъщност това е повече промяна на начина на мислене, отколкото физическа промяна. Не мисля, че това е истинският проблем.

— Тогава кой е?

— Той определено страда от някаква форма на психоза, в противен случай нищо такова нямаше да се случи.

— Сега ние със сигурност ще трябва да пледираме, че не е нормален.

— Това е твое призвание, адвокате. Но той определено има някакъв вид психически проблем.

— Дай ми кратка характеристика на психопата? — каза Вейл.

— Мразя да описвам набързо този стереотип — каза тя.

— На никого няма да кажа — увери я той с усмивка.

— Добре, психопатите са напълно аморални, обикновено параноични, таят безумни желания, които успешно прикриват. Помниш ли момчето в Тексаската кула? Никой не знаеше колко е разгневен. Те също така са склонни да смятат другите за по-долнокачествени и презират равностойните. Те са антисоциални патологични лъжци, често склонни да убиват. Законите не означават нищо за тях.

— Истински чаровници — каза Вейл.

— Е, те също могат да бъдат чаровни, интелигентни, остроумни, привлекателни за обществото.

— Наистина не зная нищо за това — каза Вейл. — Какво ще кажеш за юридическите процеси? Запозната ли си с някои от тях?

Тя кимна.

— От скоро. Един умствено неуравновесен мъж в Охайо на име Били Милигън. Последния път чух, че имал над трийсет различни превъплъщения.

— Трийсет!

— Неизброими. Мъже, жени, деца. Много талантлив артист.

— Ти казваш, че Аарон може да има няколко индивидуалности.

— Да. Но може да минат месеци, преди всички да се появят.

— Нека засега се придържаме към двете индивидуалности, засега не ми трябват повече клиенти. Какво се случи на процеса на Милигън?

— Той беше осъден за изнасилване и използваше многочислено разделената си индивидуалност в своя защита. Сега е в болница за психичноболни вместо в затвора. Знаеш ли, според Рой, Аарон е получил оргазъм, когато Рой убил епископа. Къде свършва единият и къде започва другият? На този етап не знаем колко са разделени. Сложностите са огромни. Сигурна съм, че и двамата ме лъжат понякога, което не ми помага.

— Има ли начин да разбереш?

Тя помисли, докато ядеше.

— Не знам. Определено трябва да разучим касетките. Може би някъде има улика. Ако веднъж успея да постигна голямо разбирателство с него, може би ще успея да го накарам да се появи просто като спомена името му. Обикновено това се случва в подобни случаи. Но точно сега зависи само от Рой кога ще се покаже.

— Ако изобщо има някакъв Рой.

— Да. Ако…

Те привършиха закуската и се върнаха в офиса. Вейл наля и на двамата по чаша прясно кафе.

— Трябва да призная, че тези случаи са страшно увлекателни — каза Моли. — Не може да се предскаже какво може да научим от тази връзка.

— Може би ще успеем да го класифицираме като ценен научен експеримент.

— Много смешно.

— Доколкото разбирам, Аарон не знае за Рой, нали така?

— Точно така.

— Той все още си мисли, че му причернява, когато е в стрес?

— Да.

— Тогава според него кой е убил епископа?

— Не мисля, че знае. Той смята, че някой друг е бил в стаята и се страхува от него, който и да е той.

— Но той разбира какво е състояние на пориомания.

— Да. Той го нарича „да ти се губи време“. Това е широко разпространен термин в професията между тези, които страдат от това. Имах веднъж случай с една жена, която беше прекалено пълна. Тя се беше подложила на терапия, с наблюдение на теглото и всичко, но продължаваше да пълнее. После един ден съпругът й намерил десетки опаковки от сандвичи, пъхнати зад един шкаф. Тогава я хванах. Тя се кълнеше, че не ги е слагала там. Оказа се, че когато си тръгвала от работа, по пътя за вкъщи получавала пристъп на глад и загубва чувство за време, спира някъде, където продават хамбургери, взима си по дузина и пържено месо, изяжда всичко и после скрива опаковките.

— И всичко това, докато е в състояние на пориомания?

Тя кимна.

— Обикновено периодът на пориомания е доста кратък. Една или две минути. Дори жертвата не осъзнава, че се е случило, докато не стане очевидно. Гледаш един футболен мач по телевизията и изведнъж щрак, дават „60 минути“. Ти вече знаеш, че ти се губи време.

— Какво ще стане, ако му покажеш касетката? Ако види Рой на живо?

— Трудно е да се каже — отговори тя. — Сигурно ще си създаде травма. Има вероятност да се появи Рой и да стане доминиращата личност, а Аарон да се отдръпне в свой собствен свят. Няма начин да се предскаже какво може да се случи.

— Значи не искаш да рискуваш?

— Не, все още не. Въпреки че той рано или късно трябва да научи истината.

— Няма да ни стигне времето, Моли.

— Знам — каза тя.

— Разкажи ми отново за брат си — помоли Вейл.

— Той е кататоничен шизофреник. Има втренчен поглед, не е казал една дума от години, не знае къде е роден. Той е в друг свят.

— Закъдето ти нямаш паспорт — каза Вейл.

— Добре казано. Една от причините да отида в Джастин е, че те се съгласиха да го вземат като пациент.

— Не ти ли действа това, да го виждаш такъв всеки ден?

— Свикнах. Има други много по-зле. Това е напълно различен случай от Аарон и Рой. Те живеят в нашия свят, техните функции са нарушени по друг начин.

— Затова ли каза, че може да загубим Аарон?

Тя кимна.

— Той може да се оттегли в този мрачен свят.

— Значи, ако имаме проблем с раздвоена индивидуалност, може да загубим Аарон и ще трябва да си имаме работа с Рой?

— Да.

Той завъртя очи.

— Чудесно. Техните инстинктивни импулси трябва да са истинска каша.

— Всъщност, ако Рой съществува, той няма инстинктивни импулси. Той не потиска нищо. Той е един вид потиснатите импулси на Аарон. Надявам се, че това, което кара Рой да се появи, е, че аз съм постигнала с Аарон пренасочване на желанията.

— Пренасочване на желанията?

— Това е една от целите при лечението. За радост пациентът започва да се отнася към психоаналитика като към образ от миналото — някой родител или наставник — някой, с когото са свързани или на когото имат доверие.

— Като Ребека?

— Не съвсем. Аз съм сигурна, че тя е заменила майка му, но тя също е част от миналото.

— Ти?

Тя кимна.

— Мисля, че вероятно той е започнал да пренасочва желанията си към мен.

— Тогава Аарон изпитва сексуални желания към теб?

— Вероятно. Които той потиска.

— Така че Рой страстно те желае?

— Това е една от вероятностите. Има също и долна страна в прехвърлянето на чувствата. Те създават подсъзнателен страх, че всички стари рани и обиди ще се повторят — от деца, приятели, съпрузи, съпруги… просто от всички.

— Всички болки се пренасят от миналото в настоящето?

— Точно така. И тези страхове може да завършат с неконтролируем гняв… разочарование… безпочвени очаквания. Това причинява голямо безпокойство в пациента, ние го наричаме повторно преживяване — да изживее отново миналите болки — но това също така позволява на психоаналитика да направи връзка между миналото и настоящето. По този начин евентуално поставяме диагноза на проблема.

— Може ли той да бъде излекуван?

— Вероятно. Или може буквално да слеем Аарон и рой в една личност с достатъчно силни инстинктивни импулси да контролира Рой. И после има вероятност всичко да приключи с напълно различна индивидуал ност. Мозъкът е изключително творение, Мартин.

— Ще ти кажа. Моли, всичко това дяволски ме плаши. Просто виждам как съдебните заседатели стоят там и си мислят, че трябва да бъда затворен заедно с тях. — Той направи пауза, отпи от кафето и каза замислено: — Ако Аарон има раздвоено съзнание, трябва да изкараме Рой наяве. Ако не можем, трябва да се откажем от защитата, че има раздвоено съзнание.

Той запали нова цигара от старата и пусна изгорелия фас в чашата с кафе.

— И каква защита само — каза той саркастично. — Аарон Стемплър не е виновен — Рой го е направил. — Той поклати глава и се засмя мрачно. — По дяволите, те ще ги изпържат на стола и двамата — и мен заедно с тях.

— Никога ли не избухваш? — попита Моли. — Никога ли не побесняваш и не чупиш разни неща? Никога ли не губиш контрол?

— Гневът изразходва енергията.

— О, по дяволите, Мартин, изразходвай малко енергия. Наругай тези копелета, които ти тропосаха това невъзможно дело. Никой не може да бъде толкова студен, колкото теб. Това плаши.

— Аз не съм студен. Вътрешно аз съм едно кълбо опънати нерви и те всички имат протрити краища. Вътрешно крещя доста. Ако това е маниакално, натрапчиво или потискане, нека бъде така. Хората залагат живота си ето тук. — Той вдигна ръката си с длан нагоре. — Трябва да мисля първо за тях.

— Това е възхитително.

— Не е възхитително, това е работа. Ти отваряш умовете и се опитваш да хвърлиш малко светлина вътре. Аз защитавам престъпници. Мисля, че и двамата плащаме за своя избор.

— Да — каза тя. — Мисля, че инстинктивните импулси и на двама ни се преповтарят.

— Всъщност какво, но дяволите, са инстинктивни импулси?

— Това е мястото, където са складирани потиснатите желания — каза тя.

Вейл се засмя.

— Е, изглежда, моите са затворени и под ключ — каза той. — Последната ми любовна афера продължи седем месеца. Свърши по време на един процес. Това, изглежда, са изпитания, съдебните процеси.

— Аз веднъж живях с едно момче осемнайсет месеца, преди да открия, че страда от маниакална депресия — каза Моли. — Не зная кое беше по-лошо, скъсването или осъзнаването, че ми отне осемнайсет месеца да разбера, че има нещо нередно с него.

— Била си заслепена от любов?

— Предполагам. Това, изглежда, не може да бъде твой проблем.

— Не, изглежда, аз съм заслепен от юриспруденцията.

Те потънаха в неловко мълчание, гледайки се напрегнато.

— Мисля, че ми трябват още дванайсет часа сън, преди да се върна в Дейзиленд — каза тя накрая и стана. — Благодаря за закуската. Краката ми спряха да треперят.

— И така, какво ще правим с нашите пренатоварени потиснати импулси? — попита Вейл.

— Е, като за начало, предполагам, че може да спрем да потискаме нашето либидо — каза тя, докато се качваше по стъпалата.