Първичен страх

29.

— Мислиш ли, че е изпаднал в състояние на кататония? — попита Вейл.

— Не съм сигурна. Може да е изпаднал в транс. Може да блъфира. Може да се опитва да избегне разговора с мен. Просто не знам, но реших да го изпитам.

— Защо?

— Просто за по-сигурно. Няма да е на себе си дванайсет часа. Ако се свести, ще започнем отначало. Ако не… — Тя направи безпомощен жест. — Казах на пазача, че е нервен заради процеса, така че съм го инжектирала. Всъщност няма да е на себе си до утре сутринта — което ни осигурява време да решим какво да направим.

Моли беше наела стодоларово такси до града, след като беше дала на Аарон шейсет милиграма демерол да го държи до сутринта. Сега Вейл беше събрал екипа да разискват последната криза. След разговорите за фондацията „Гудхайм“ той се беше уединил последните три дни, мълчалив и замислен, обикаляше офиса си и понякога говореше на глас, понякога спореше със себе си наум. Това беше една практика, с която всички освен Моли бяха свикнали: наблюдаваха го как се подготвя за битката, усещаха напрежението, което той създаваше, енергията, която изпълваше стаята. Сега Вейл беше нервен и клонеше към гняв.

— По дяволите — каза Гудмън, — очевидно е, че той е болен. Ще го изпратим в психиатрията и всичко е наред.

— Ами ако излезе от това състояние? — каза Вейл. — Какво ще кажеш, ако утре сутринта седне на леглото и каже: „Хей, мадам, да не съм бил някъде на обяд?“

— Това е жестоко — рязко каза Моли.

— Нека ти кажа кое е наистина жестоко — отвърна Вейл. — Доктор Бескът и неговите два динозавъра са обявили, че Аарон е напълно здрав душевно, но… но… те също така казват, ъ… как го бяха оформили, Наом?

— „Поддавайки се на стреса на ситуацията — прочете тя от доклада, — Аарон Стемплър може да е извършил това убийство.“

— Това е смешно — каза Моли. — Под стреса на каква ситуация?

— Те изработват мотив — обясни Вейл. — Рашмън го е накарал да напусне Дома на Спасението, бил е принуден да живее в пещерите, приятелката му го е напуснала… дрън, дрън, дрън.

— Какво всъщност става? — попита Моли сърдито.

— Става следното: ти знаеш, че е болен и аз знам, че е болен, но щатските гениални психиатри пеят същата песен понеже не разбират нищо — гневно отговори Вейл. — Тройно одобрение, по дяволите.

— Нямаме ли достатъчно доказателства да отложим делото? — попита Том. — Или да го настаним в психиатрията, без да бъде съден?

— Не искам отлагане, Томи — каза Вейл. — Няма да сме по-готови, отколкото сме сега, и колкото по-дълго отложим процеса, толкова по-силна може да стане опозицията ни.

— Мислиш ли, че можеш да спечелиш този процес, Марти? — попита съдията.

— Това няма значение. Сега е времето да защитим Аарон, а не след като е лежал в ембрионално положение в Дейзиленд десет години.

— Но всъщност това може да стане! — каза Моли.

— Ние ще продължим върху презумпцията, че когато се събуди утре, ще сме отново на футболното игрище. Прав ли съм, съдия?

Съдията вдигна рамене. Той помисли върху предпоставката и накрая кимна.

— Съгласен съм с Мартин. Единственият шанс, който има Аарон, е да се яви пред съда. Ако Мартин спечели, момчето ще иде в Дейзиленд, докато бъде излекувано и ще излезе като свободен човек. Иначе нещата ще се развият както казва той.

Вейл започна да обикаля, въртейки единия юмрук в дланта на другата ръка. Челюстите му бяха стиснати.

— Окей — каза той — ето какво ще направим. Първо, ще преповторим набързо твоите свидетелски показания, Моли. Ще направим това, понеже ако той се свести, трябва да сме готови, окей? После ще се върнем в Дейзиленд, така че да сме там, когато шокът му премине. А ако не премине, той остава в Дейзиленд и всичко ще се развие по естествен начин. Моли, ще направим това, сякаш си на свидетелската скамейка. Аз ще задавам въпросите. Наоми и Гудмън могат да се намесят с противоположни въпроси с вдигане на ръка. Могат да възразят като на истински съд. Съдията ще подържа реда и ще отсъжда възраженията, ако има такива. Съгласна ли си?

— Разбира се — каза тя.

— Ако има някакви правни възражения или спорове, ще сложа видеото на пауза.

— Как така? — попита Съдията.

— Понеже така ми се иска — беше резкият отговор.

Моли седеше в средата на стаята и Вейл обикаляше, докато задаваше въпросите, понякога спираше да се облегне на масата и проверяваше бележките си. Той беше разгорещен, но официален и очите му никога не се отместваха от нейните, докато я разпитваше. Видеокамерата се въртеше бавно, фокусирана върху нея.

ВЕЙЛ: Моля, кажете си името.

МОЛИ: Д-р Моли Ерингтън.

ВЕЙЛ: Къде работите, д-р Ерингтън?

МОЛИ: Уинтроп, Индиана. Аз съм от персонала на клиниката „Джастин“.

ВЕЙЛ: И каква е вашата професия?

МОЛИ: Аз съм дипломиран клиничен психолог и психиатър.

ВЕЙЛ: В кой колеж сте учили?

МОЛИ: В щата Индиана. Медицинското си обучение получих в университета Емори в Атланта, Джорджия.

ВЕЙЛ: Какво представлява клиниката „Джастин“?

МОЛИ: Болница за психичноболни, издържаща се от дарения, и изследователски институт.

ВЕЙЛ: И вие сте в персонала там?

МОЛИ: Да, аз съм с ранг на директор на отдела за изследване на анормалните явления.

ВЕЙЛ: Какво точно означава това?

МОЛИ: Аз съм специалист в областта на психическото здраве, специализирана по антисоциалното и ексцентрично или странно поведение, доколкото е свързано с психопатичното държание.

ВЕЙЛ: И като такава занимавате ли се с буйно поведение.

МОЛИ: Да.

ВЕЙЛ: Колко време сте били в клиниката „Джастин“?

МОЛИ: Шест години.

ВЕЙЛ: А преди това?

МОЛИ: Бях сътрудник с частна практика една година и преди това прекарах две години като студентка в градската болница в Индианополис.

ВЕЙЛ: И на тази длъжност била ли сте викана да поставяте диагноза и да изследвате пациенти, страдащи от психични разстройства?

МОЛИ: Да, много пъти.

ВЕЙЛ: И така, поставихте ли диагноза на Аарон Стемплър?

МОЛИ: Да.

ВЕЙЛ: Д-р Ерингтън, вие сте запозната със съвместната диагноза, предоставена на съда от докторите Бескът, Сиафо и Соломон от страна на щата?

МОЛИ: Да, прегледах доклада.

ВЕЙЛ: Познавате ли тези трима доктори?

МОЛИ: Срещала съм д-р Бескът. Знам, че Соломон и Карол Сиафо се ползват с добра репутация.

ВЕЙЛ: Зачитате ли тяхната работа?

МОЛИ: Да.

ВЕЙЛ: И съгласна ли сте с тяхната диагноза за Аарон Стемплър?

МОЛИ: Не, не съм съгласна.

ВЕЙЛ: Защо не?

МОЛИ: Мисля, че е непълна и неокончателна.

ВЕЙЛ: На каква база стигнахте до това заключение?

МОЛИ: Тримата доктори са отговорни само за установяването Дали Аарон може да разбере обвиненията, повдигнати срещу него, дали може да помогне за собствената си защита и дали е достатъчно интелигентен да схване последствията.

ВЕЙЛ: И мислите ли, че са допуснали грешка?

МОЛИ: Не. Вярвам, че тяхната диагноза за Аарон Стемплър по тези пунктове е точна.

ВЕЙЛ: Тогава в какво не сте съгласна с тях?

МОЛИ: Не мисля, че техните изследвания са достатъчно изчерпателни. Заключението им е повърхностно. Тяхната работа е била да дадат преценка и те точно това са направили.

ВЕЙЛ: Не се ли очаква точно това от тях?

МОЛИ: Мога ли да дам един пример във връзка с това, което искам да кажа?

ВЕЙЛ: Както ви е удобно, докторе.

МОЛИ: Да си представим, че един човек е ранен при автомобилна катастрофа. Той има очевидни рани по главата. Ако екипът, който го изследва, ограничи изследването си само до раните по главата, а човекът има също така скъсан далак, това може да се определи като погрешна диагноза или непълна диагноза. Аз вярвам, че тъкмо това се е случило при изследването на Аарон Стемплър от щатския екип. Като са ограничили своите тестове и изследвания просто до това, дали Стемплър е способен да застане пред съда, мисля, че са изпуснали едно важно психическо разстройство — или комбинация от важни психически разстройства. Това не е направено, за да бъде заблуден съдът, те просто не са довели изследванията си докрай.

ВЕЙЛ: Колко време сте прекарали с него, докторе?

МОЛИ: Поне по два часа на ден за общо четирийсет и четири дни.

ВЕЙЛ: Около осемдесет и осем часа?

МОЛИ: Приблизително, да.

ВЕЙЛ: И имате ли медицинска преценка за това, какво е станало в случая с Аарон Стемплър — категоризирали ли сте болестта му?

МОЛИ: Да, Мисля, че страда от комбинация от дисоциативни многоличностни психични разстройства в комбинация с психопатична шизофрения.

ВЕЙЛ: И как определяте, че Аарон Стемплър страда от някаква форма на шизофрения?

МОЛИ: Е, шизифренията е склонна да бъде генетична — това значи, че се предава в семейството. Тя също се причинява от околната среда и социологически фактори. Обикновено комбинация и от трите. Така че това са факторите, които трябва да се търсят в произхода му. Те всичките съществуват в миналото на Аарон.

ВЕЙЛ: Нека поговорим за генетиката, докторе. Имате ли информация, отнасяща се до психическото здраве на майката на Аарон Стемплър.

МОЛИ: Да, имам.

ВЕЙЛ: Ще опишете ли тези обстоятелства?

МОЛИ: На базата на симптомите и социоикономическите условия бих казала, че мисис Стемплър вероятно е страдала от различни форми на шизофрения.

ГУДМЪН: Ваше благородие, ние енергично се противопоставяме на предоставянето на тези свидетелски показания. Д-р Ерингтън може да е най-великата след Фройд, но мисля, че е абсурдно да се иска съдът да приеме един анализ, направен по телефона с един провинциален лекар, който използва термини като „луда от самота“.

ВЕЙЛ: Ако позволи съдът, д-р Ерингтън основава своето предположение върху симтомите, описани от семейния лекар и половин дузина хора от родния град на мисис Стемплър и всичките казват, че тя е показвала много симптоми на шизофрения.

ГУДМЪН: Може да е била изкуфяла, може да е имала болестта на Алцхаймър… същността е, че няма абсолютно доказателство, че майката е имала шизофрения. Предлагаме това да бъде зачеркнато.

СЪДИЯТА: Подкрепям предложението.

ВЕЙЛ: Хайде сега! Тази жена се е крила в къщата си, говорела е с въображаеми предмети, викала е по хората, които са минавали покрай нея. През повечето време не е знаела къде се намира, не е знаела кое време на деня е. Щяла е да умре от глад, ако съседите й не са я хранели. Била е дисоциативна…

СЪДИЯТА: Възражението се приема, Марти. Може би тя е била просто „луда от самота“.

ВЕЙЛ: Много смешно.

СЪДИЯТА (смеейки се): Марти, като познавам Шоут, ще имаш голям късмет, ако стигнеш дотук с предположението си. Продължавай.

ВЕЙЛ: Окей. Какво искате да кажете с „психопатична шизофрения“?

МОЛИ: Психопатите страдат от разстройство в поведението, мисленето и чувствата толкова дълбоко, че те не функционират във всекидневието.

ВЕЙЛ: Можете ли да дадете пример?

МОЛИ: Добре, нека кажем, че един човек се страхува да не бъде застрелян, така че той лежи в кревата си и не отива на работа, за да се изправи пред страха си. Той има нарушена функция. Той се преструва, че има настинка или грип, когато той в действителност е болен — но болестта е психична. От другата страна на измерението — той може би става толкова нефункционален, че отива в офиса и застрелва шефа си. И в двата случая субектът изобщо не осъзнава, че тези възприятия и страхове са анормални, така че той не приема факта, че е психичноболен.

ВЕЙЛ: Какви са симптомите на психозата?

МОЛИ: Една индивидуална история на хроничното и продължително антисоциално поведение. То се изразява в постоянна престъпност, сексуална разнородност, агресивно сексуално поведение…

ВЕЙЛ: Какви са тези субекти?

МОЛИ: Импулсивни, безотговорни, коравосърдечни. Те не чувстват вина за своите антисоциални постъпки понеже в основата си са аморални, не признават законите или моралните задръжки… те не успяват да се поучат от грешките си.

ВЕЙЛ: Добре, вие също така споменахте термина „дисоциативен“. Може ли да го обясните на журито?

МОЛИ: Психопатична шизофрения е дисоциативно разстройство. Това е несъзнателен умствен опит да се защити или извини индивидът, който действа според потиснатите импулси или емоции. Това се прави, като се разедини индивидът от неговото суперего.

ВЕЙЛ: С други думи, един защитен механизъм, причинен от някакъв вид стрес или емоционален конфликт?

МОЛИ: Да, Дисоциативните разстройства включват внезапна промяна в поведението. Това може да въздейства върху човешкото съзнание, двигателните умения, дори върху чувството за самоличност.

ВЕЙЛ: Искате да кажете, че може да възприеме друга индивидуалност?

МОЛИ: Да. Изцяло нова самоличност.

ВЕЙЛ: И какво друго?

МОЛИ: Това може да бъде придружено с амнезия, загуба на памет за важна индивидуална случка или действие.

ВЕЙЛ: Значи като резултат мозъкът заличава това?

МОЛИ: Да. Това, което наричаме истерична амнезия. Внезапна загуба на памет свързана с травматична случка. Това също може да бъде селективно.

ВЕЙЛ: По какъв начин?

МОЛИ: Субектът може да си спомни част от премеждието и да не си спомня другата част.

ВЕЙЛ: Кое предизвиква това?

МОЛИ: Обикновено големият стрес. Но дори един обикновен случай като телефонно позвъняване, може да доведе до внезапно ужасно възпоменание и ненормално голяма реакция.

ВЕЙЛ: И това също така е познато като психогенна пориомания?

МОЛИ: Да. Пациентите го наричат загуба на време, понеже точно това се случва, на тях им се губи време, докато са в състояние на пориомания.

ВЕЙЛ: Но те осъзнават това?

МОЛИ: Само в смисъл, че е изминало време. Те не знаят какво се е случило през този период.

ВЕЙЛ: И какво е многоличностно психическо разстройство?

МОЛИ: Това е крайна форма на дисоциативното поведение. Когато един индивид е изправен пред различни сигнали от потиснатите желания и суперегото, резултатът може да бъде крайно травматичен. При многоличностно психическо разстройство личността на индивида може да се раздели на две или повече независими индивидуалности.

ВЕЙЛ: И как се различават тези разделени индивидуалности?

МОЛИ: По начина, по който се различават индивидите. Всеки един възприема по различен начин случките, свързани с него, или нея и околната среда. Един може да има много ниска представа за собственото си аз, докато друг се чувства много удобно със собственото си его.

ВЕЙЛ: За колко различни индивидуалности говорим?

МОЛИ: Няма модел. Понякога индивидът създава втора индивидуалност или трета… понякога дузини други индивидуалности… за да се справи с болката от тези дилеми. Понякога едната индивидуалност получава болката, друга се опитва да дешифрира смесените сигнали, а трета може да бъде сексуалният извършител.

ВЕЙЛ: И това е подсъзнателно… една неконтролирана реакция на разстройството?

МОЛИ: Да. Тези нови индивидуалности позволяват на притежателя да се държи нормално в обществото.

ВЕЙЛ: Тогава това не е уникално?

МОЛИ: Е, всеки случай е уникален, но болестта не е не-обикновена. След 1974 г. поне дванайсет изследователски екипа в света са докладвали за клинични или изследователски случаи с десет или повече многоличностно разстроени пациенти при всеки един от тях. Има сто и десет документирани случая, за които знаем през последните шест години.

ВЕЙЛ: Всичките тези индивидуалности само по начина на мислене ли се различават? Искам да кажа, те точно като стопанина си ли са?

МОЛИ: Точно обратното. Понякога една втора индивидуалност може да има различен пол, дори да бъде дете или старец. Виждала съм случай, в който другата индивидуалност говори с различен език от стопанина си, има талант — например рисува — което не може да се припише на притежателя. Всъщност отделните индивидуалности са много различни.

ВЕЙЛ: Има ли някакви специфични причини за тези разстройства?

МОЛИ: Около шейсет процента от психическите разстройства се дължат или на сексуална, или на религиозна дезориентация.

ВЕЙЛ: Под „дезориентация“ искате да кажете…?

МОЛИ: Смесени сигнали, смесена информация — обикновено от родителите или наставниците.

ВЕЙЛ: Проблемите на Аарон Стемплър сексуално или религиозно ориентирани са?

МОЛИ: И двете. Либидото — сексуалният импулс — той е толкова непреклонен като импулса към храната и водата. Но ти умираш без храна и вода, а без секс това, което се получава, е, че ставаш нефункционален. Сексът е станал моралното бойно поле за християнската етика и в същото време се e превърнал в главна причина за психични разстройства.

ВЕЙЛ: Значи това е общоприета психиатрична теория, че сексът и религията често са отговорни за психическите разстройства?

МОЛИ: Да. Либидото реагира на естествените сексуални стимули, но религиозните и морални ограничения ги потискат и мозъкът се разстройва. Така че се получава конфликт между суперегото и потиснатите импулси.

ВЕЙЛ: И това е ваше твърдение, че Аарон Стемплър има проблеми и с двете?

МОЛИ: Да.

ВЕЙЛ: Сега, докторе, бих искал да се върнем на изследването на докторите Бескът, Сиафо и Соломон. Вие казвате, че сте чели техния доклад, който включва информация за миналото на подсъдимия, когато е бил дете в Кентъки.

МОЛИ: Да.

ВЕЙЛ: Този доклад съответства ли на вашите открития?

МОЛИ: Не.

ВЕЙЛ: По какъв начин се различават?

МОЛИ: Има няколко факта, които не са включени във биографичните бележки за Аарон. Едно от нещата е, че те заявяват, че Аарон е имал първото си сексуално преживяване на шестнайсет години с едно момиче на име Мери Леферти. Ние знаем като факт, че сексуалната му активност е започнала две години по рано. На четиринайсет години той е бил прелъстен от една пълнолетна…

ГУДМЪН: Възразявам, Ваша светлост. Слух!

ВЕЙЛ: Ваша светлост, очевидно ние не можем да я призовем на свидетелската скамейка. Нейните показания ще й навредят.

ГУДМЪН: Да не би адвокатът да предлага да приемем думата му на доверие?

ВЕЙЛ: Аз предлагам да търсим истината, а това нещо, този случай в живота на Стемплър може и вероятно е имал изключителен ефект върху психическото му здраве.

СЪДИЯТА: Възражението се приема, мистър Вейл. Доведете свидетел или представете писмена клетвена декларация, или се откажете от това.

ВЕЙЛ: Искам изключение, по дяволите! СЪДИЯТА: Отбелязано. Нямате шанс с това, Марти, не поне без писмена клетвена декларация. Но, ако Моли свидетелства, че Аарон е описал събитието, тогава ще го приема.

ВЕЙЛ: Окей. Докъде стигнах?

НАОМИ: Ъ-ъ… когато е бил на четиринайсет години е бил съблазнен от пълнолетна.

ВЕЙЛ: Докторе, ние говорим за сексуална дезориентация. Има ли нещо в ранните му години, което може да допринесе за такова състояние?

МОЛИ: Да. Имало е един проповедник на име Шекълс, който му е казал, че дори мисълта за секс ще го прати в ада и че няма спасение. Така че за няколко години Аарон не само е потискал либидото си, но е избягвал да мисли за това. По-късно, когато е станал сексуално активен, той е трябвало да потисне цялата вина, която е чувствал. В същото време започнал да подлага на съмнение религиозната информация, която е получил от Шекълс. Тогава е започнал конфликтът между секса и религията. И преградата — стената — между потиснатите му желания и неговото его е започнала да се руши в този момент. По-късно е получил противоположно послание от епископ Рашмън, който не само му е обещал прошка, но и място в рая, когато умре.

ВЕЙЛ: Има ли някакви други смущаващи факти в ранните му години?

МОЛИ: Той е бил бит редовно от баща си. Според Аарон поне веднъж на месец. Бил подиграван от родителите си, че е наблягал толкова много на ученето. Баща му е искал да стане миньор, което ужасявало Аарон. Той го наричал „отиване в дупката“ и този страх сам по себе си се е превърнал в мека форма на психично разстройство — това е продължило много години. Всеки вид психична травма, като тази, може да доведе до това, егото да се превърне в бойно поле на войната между потиснатите желания и суперегото. През този период неговото подсъзнание се е разцепило и е създало Рой. Рой приемал болката от боя и унижението. Рой също така е трябвало да се справи със страха от мините, трябвало е всъщност да подстрекава сексуалните контакти вместо него, понеже Аарон е усещал вина.

ВЕЙЛ: Рой е алтернативната индивидуалност?

МОЛИ: Да.

ВЕЙЛ: И в резултат Рой е приемал всичките наказания и вини, свързани с тези събития.

МОЛИ: Да. Това е класически случай.

ВЕЙЛ: Ще бъде ли справедливо да кажем, че Аарон страда от синдрома на дисоциативно многоличностно разстройство и Рой е психотичният шизофреник?

МОЛИ: Да, това е моят анализ. Рой има всички класически симптоми на психопат. Той не чувства вина или разкаяние, не признава законите.

ВЕЙЛ: Значи Рой може да извърши убийство?

МОЛИ: Да, той е съвсем способен да извърши убийство. Той е сексуално агресивен, има склонност към убийство и е напълно дисоциативен.

ВЕЙЛ: Може ли Аарон да извърши убийство?

МОЛИ: Не. Той може да потисне всякакви подобни импулси. Проблемът е, че когато той ги потисне, Рой ги привежда в изпълнение.

ВЕЙЛ: Сега поговорихме накратко за пориоманията или състоянието на пориомания, което вие описахте като временна амнезия. Това ли става, когато Аарон се променя?

МОЛИ: Да, той изпада в състояние на пориомания — това е амнезия. На Аарон му се губи време, когато Рой се появява.

ВЕЙЛ: Възможно ли е всъщност Рой да е извършил убийството на епископ Рашмън и Аарон да е бил в състояние на пориомания и да не знае за това?

МОЛИ: Да.

ГУДМЪН: Ваша светлост, сериозно възразяваме на цялата тази процедура. Ние бяхме повече от великодушни да позволим на мистър Вейл да говори за психически болести, но сега имаме диагноза, която изобщо не се споделя от трима известни психиатри. Споменава ни се за този другар от детството на Стемплър със склонност към убийства. Получаваме твърдения, че една възрастна го е съблазнила, когато е бил четиринайсетгодишен, което не може да бъде потвърдено. Някакви неясни диагнози за майката на Стемплър, което не може да бъде доказано. Ако този Рой съществува, нека го видим. Нека поговорим с него. Инак предлагаме цялата тази тенденция на задаване на въпроси да бъде забранена.

ВЕЙЛ: Ваша светлост, не можем да ви предоставим Рой по заповед. Той се появява и изчезва. Обаче имаме няколко касетки с интервюта…

ГУДМЪН: Възразяваме, възразяваме! Ние поискахме копия от касетките и бяхме уведомени от адвоката, че те няма да бъдат използвани по време на процеса и затова бяхме лишени от откритието. Сега искаме свидетел. Нека предостави свидетел, така че да го подложим на кръстосан разпит или цялото това предположение за раздвоена психика е неприемливо.

ВЕЙЛ: Ваша светлост, не можем да предоставим този свидетел, когато пожелаем. Дори ако го призовете с призовка, не можем да го предоставим по желание. Затова касетката е най-доброто доказателство.

СЪДИЯТА: Добре, добре. Аз отхвърлям възражението на прокуратурата за предоставяне на психологични данни. За съда и за съдебните заседатели е важно да разберат естеството на разстройството, ако фактически има разстройство. Ключовият въпрос тук е, допустими ли са касетките? И в този случай съм съгласен със прокурора. Свидетелят е най-доброто доказателство. Ако не можете да го предоставите, това си е ваш проблем.

ВЕЙЛ: Пълни глупости!

СЪДИЯТА: Това е обида. Хиляда долара глоба и десет дни в затвора. (Смее се.)

ВЕЙЛ: Благодаря много. Той натисна бутона стоп на видеото и хвърли дистанционното управление.

Съдията се облегна назад и го разгледа внимателно няколко секунди.

— Томи е прав тук — каза той. — Ако си отказал касетките, за да не се разбере, не можеш да ги предоставиш, без да дадеш шанс на експертите на противоположната страна да ги изследват. И ако не можеш да доведеш Рой на свидетелската скамейка, остава думата на Моли срещу тримата щатски експерти — везните наклоняват към щата. Всъщност една видеокасетка не може да замени истинското нещо.

Всички се спогледаха. Вейл седна зад масата, запали цигара и се загледа намръщено в пространството.

— Марти — каза съдията, — не можеш да използваш касетката с момчетата от олтара, без да потвърдиш, че гласът принадлежи на Рашмън; не можеш да използваш шизофренията на майката като генетична връзка с Аарон на базата на диагноза по телефона; и не можеш да използваш като защита раздвоената психика без пряк кръстосан разпит на Рой или да позволиш на прокуратурата да вземат касетките за изследване.

Той млъкна за момент, после добави:

— Всъщност в този момент, адвокате, бих казал, че си доста натясно.