Разпръснати слънца

105.Губернаторът на Добро Удру’х

Докато бунтовническият боен лайнер приближаваше Добро, с цел да подчини колонията на волята на Руса’х, вентилационните системи разпръскваха из него шайинг. В цилиндрите имаше достатъчно количество, за да въздейства на цяла планета, а какво оставаше за екипажа на един кораб.

Удру’х и адар Зан’нх продължаваха да се спотайват. Неколцина офицери забелязаха, че нещо не е наред, но докато вдигнат тревога, шайингът бе подействал на всички. Скоро целият екипаж беше объркан, интоксикиран, изпълнен с безразличие — и най-важното, напълно отрязан от мрежата на безумния губернатор.

— Дори и да са изгубени, поне умовете им са свободни — заяви Зан’нх с приглушен глас заради маската. — Жалко, че Тор’х не е на кораба. Щеше ми се да го затворя в моята килия и да го оставя да се измъчва там.

Помещенията на кораба се изпълниха с мъгла. Освободени от мрежата на Руса’х, обърканите войници и офицери вече не бяха свързани с тизма. Настъпил бе моментът Удру’х и Зан’нх да си възвърнат контрола и да подчинят екипажа на волята си. Задачата щеше да е доста деликатна.

Адар Зан’нх смъкна наметалото на единия от пазачите и отдолу се показа мундирът му. Беше измачкан, но въпреки това той се изправи гордо.

— Доста време чаках този момент. Искам да се кача в командното ядро.

— Както заповядате, адаре. — Удру’х му се усмихна.

Отправиха се към мостика. Макар че не искаха да се бият, и двамата носеха оръжия, в случай че някой се опита да окаже съпротива. Но войниците, които срещаха, сякаш не знаеха нито къде се намират, нито какво става.

— Питам се дали Руса’х е разбрал, че вече не може да ги командва? — изсумтя Удру’х.

— Надявам се да е осъзнал нещо много по-сериозно. Като например, че бунтът е обречен на провал.

Най-сетне стигнаха на мостика.

— Нямаме много време — рече Удру’х. — Според полетното разписание скоро ще приближим Добро.

— В такъв случай да почваме работа. — Зан’нх излезе на мостика като победоносен генерал. Силният му глас стресна обърканите офицери: — Вашият адар отново поема командването! От този миг ще следвате моите заповеди.

Очите му блестяха, той ги местеше от един илдириец на друг, очакваше всички да му се подчинят. Въпреки че членовете на екипажа все още не разбираха какво става, шайингът ги правеше податливи на влияние. Пък и вече бяха откъснати от покварената тизм-мрежа на Руса’х. Някои само клатеха глави, други изглеждаха на ръба на паниката.

— Ще слушате какво ви казвам аз — продължи адар Зан’нх с глас, в който се долавяха отчетливите нотки на умелия командир.

Губернаторът Удру’х се изправи до него, за да придаде допълнителна тежест на думите му. Измина близо цяла минута и тогава един от офицерите стисна юмрук и го опря в гърдите си в знак на подчинение. Скоро и останалите последваха примера му. Капитанът на бойния лайнер разтърси глава, сякаш се пробуждаше от сън, погледна отличителните знаци на адара и като че ли го позна едва сега.

— Адаре! — И отдаде чест.

Удру’х най-сетне си позволи да се усмихне облекчено.

— Добра работа, адар Зан’нх. — И изведнъж видя, че планетата се е появила на екраните. Едва сега смъкна бариерите на ума си и потърси мрежата, обхващаща и неговата колония. — Не е зле да погледнеш към екрана. Изглежда, операторите още не са дошли на себе си.

Зан’нх нагласи сензорите за далечно наблюдение и се ококори, щом забеляза няколко проблясващи сигнала, сетне още и още. Огромен брой бързо приближаващи се кораби.

Губернаторът на Добро продължаваше да се усмихва. Така значи! Въпреки неприязънта си към Удру’х Джора’х действително бе рискувал и бе последвал плана на брат си!

— Това да не е останалата част от манипулата? Значи ли, че Тор’х… — Зан’нх изгледа обърканите лица на офицерите. — Не мисля, че все още сме готови да участваме с този лайнер в бойни действия.

— Няма да се наложи.

Съвсем скоро стана ясно, че срещу тях е изправена повече от една манипула. Огромна сила от различни по размер бойни кораби блокираше пътя на самотния лайнер. Триста четиридесет и три кораба — цяла кохорта на Слънчевия флот.

Губернаторът на Добро вече нямаше никакво желание да скрива присъствието си. Почувствал контакт, той с радост установи, че магът-император се намира съвсем близо. Стотици оръдия бяха готови да открият стрелба по тях.

Той се обърна към Зан’нх.

— След като е разбрал, че Руса’х се готви да заплаши Добро, магът-император е изпратил огромна сила, която да го причака тук. Сигурно се готвят да ни изпепелят насред космоса.

Адарът беше изненадан.

— Но ние двамата сме на борда!

На устните на губернатора затрептя лека усмивка.

— Баща ти, изглежда, най-сетне е схванал необходимостта от прилагането на крайни мерки.