Разпръснати слънца

110.Дел Келъм

— По дяволите, компитата са полудели! — Дел Келъм не сваляше поглед от съобщенията, които се меняха с трескава бързина върху екрана. Непрестанно изникваха спешни въпроси, а времето не достигаше. — Дали някой не им е претоварил програмата? Шиз, направо не мога да повярвам! Мислех си, че мозъчните им кори са били изтрити, преди да ги използваме за работа.

— И това е точно така, Дел! — обади се един от помощниците му. — Напълно изтрити.

— Да бе, виждам.

В помещението дотича един от началниците на леярната, сякаш самият дявол го гонеше по петите.

— Дел, ново съобщение! Бойните компита претовариха леярна „Г“ и обезопасителната система изключи. Цялото съоръжение хвръкна във въздуха.

— Жертви?

— Десетимата работници успяха навреме да се прехвърлят в товарните капсули. Ако има загуби, те са сред бойните компита, които останаха там.

Келъм сграбчи инженера за реверите.

— А Зет? Някой виждал ли я е?

— Бягах от побъркани роботи и разтопен метал, Дел…

Келъм се обърна към мониторите. Всичко, което ставаше, приличаше на лудница, но той щеше да се опита да постави нещата под контрол.

— Кото Окая замина вчера с тези негови безумни „звънци за врати“, нали? Може би той щеше да знае как да спре побърканите компита — или поне да ги изключи. Ще успее ли да се върне навреме?

— Няма начин, Дел. Вече сигурно е преполовил пътя до Терок.

— Тия роботи унищожават всичко! — изръмжа Келъм.

Един от помощниците му се обади:

— Изглежда, действат само бойните компита. Останалите модели са си наред.

— Слава на Пътеводната звезда за това! Но бойните компита са екипирани за военни действия. Няма да можем да се справим с тях.

— Въпросът не е само в компитата, татко — обади се Зет от вратата. — Пленниците също са забъркани в тази история. — Косата й беше разчорлена, ръцете й трепереха от яд и вълнение. — Фицпатрик и неговите хора — те са виновни за това.

Келъм скочи да я прегърне.

— Какво е станало, миличка?

Зет се дръпна.

— Той ме излъга, татко. — По бузите й се застичаха сълзи.

Келъм посегна да я погали по косата.

— Обясни ми. Но бързо.

И тя му разказа как Фицпатрик я е измамил и я е заключил в склада. Келъм чувстваше, че Зет пропуска съществена част от разказа, но гневът му вече се беше насочил към затворниците.

— Изгубих половин час — продължи тя, вече поуспокоена, — докато се свържа с едно от компитата отвън и го накарам да отвори вратата. — Ноздрите й потрепваха. — Той отвлече товарния кораб за екти, татко. Сигурно вече е много далеч.

— Значи казваш, че всичко това е дело на зевесетата? За да ни отвлекат вниманието? Не мога да повярвам! Погледни само какви щети нанесоха. Кой знае колко жертви сме дали!

— Това не попречи на Фицпатрик да ме измами, да открадне кораба и да отлети. Заряза дори другарите си. Копеле!

— Дел, виж! — извика един от помощниците.

На екрана един малък товарен влекач, управляван от бойно компи, се вряза в страничната част на дока. Последва оглушителна експлозия. Откъм леярната изтичаше разтопен метал, сякаш беше изригнал вулкан.

— Евакуирайте дока — нареди Дел Келъм. — Махнете работниците оттам. Най-важното е да спасим хората.

— Компитата трябва да имат програма за защита на хората — възкликна Зет. — Как е възможно да се държат по този начин?

— Попитай твоите приятели зевесетата.

— Те също са потърпевши, татко. Точно техните екипажи са в епицентъра на най-големите разрушения.

— И какво излиза? Че сами са драснали клечката на огъня. А сега той е излязъл извън контрол. — Келъм обаче беше готов да ги удуши, един по един. — Може и да си го заслужават, но не съм безчовечен. Зет, искам да се увериш, че всички зевесета са се измъкнали невредими. Ако ще мрат, нека да е по моя заповед.

Тя кимна и излезе.

— Поемете нещата — нареди Дел на помощниците си. — Ще изляза да проверя какво става. Пригответе ми влекач.

Имаше усещането, че е попаднал под кръстосан огън. Бойните компита разбиваха всичко, което им се изпречваше на пътя, претоварваха системите и пускаха на автопилот малки и средни кораби, насочваха ги към околните пръстени. На пръв поглед не изглеждаше да следват какъвто и да било план или дори да имат здрав разум. Келъм се питаше от колко време зевесетата са подготвяли удара. Те бяха по-безумни дори от компитата!

Зет поведе няколко совалки към строителната площадка, където бяха изпратили голяма група зевесета — бойните компита вече я рушаха, — и предаде по общия канал:

— Качвайте се веднага!

Един от първите, които се качиха при нея, бе Киро Ямейн, изглеждаше замаян.

— Трябваше да е съвсем лека корекция в програмата. Не очаквах да се получи това. Компитата действат непредсказуемо…

— Идиоти! — изръмжа Зет. — Къде ви беше умът?

Келъм тичаше из опустошените корабостроителници и докато се мъчеше да потуши различни опасни точки, се питаше дали някога кланът му ще успее да се възстанови. Не беше изминало кой знае колко време от битката при Оскивъл и свързаните с нея загуби. А ето, че сега се изправяха пред ново, още по-голямо бедствие — при това не му се виждаше краят.

И тъкмо когато си помисли, че едва ли може да стане по-лошо, погледна един монитор и забеляза отвъд пръстените приближаващи се кораби на Земните въоръжени сили — скенерите за ранно предупреждение ги бяха засекли. Малката флотилия се състоеше от една манта и рояк по-малки кораби. Всички изглеждаха въоръжени до зъби. Келъм дори не можа да открие в репертоара си подходяща ругатня.

На екрана се появи възрастна дама със сбръчкано лице. Очите й бяха проницателни и строги, а гласът — тежък като бухалка.

— Говори Морийн Фицпатрик, бивш председател на Теранския ханзейски съюз. Ще бъде ли някой така любезен да ми съобщи какво става при вас?