Свещената крипта

32.

— Идват — каза Еди. — Трябват ни оръжия. Кой може да се движи?

Полицаят се изправи с пъшкане, но все пак можеше да ходи. Другият агент на Интерпол се опита да стане, но се отпусна обратно с болезнено пъшкане.

— Добре — рече Еди на ченгето. — Ела с мен.

— И аз идвам — обади се Нина.

— Не — каза твърдо той и посочи Пробст. — Виж какво можеш да направиш с крака му. Ние ще им видим сметката, преди да успеят да се доберат до вас. — Той постави ръка на рамото на полицая. — Готов ли си?

Гренландецът беше съвсем младо момче, около двайсетте, и очевидно беше уплашен.

— Г-г-готов съм — заекна той.

— Всичко ще бъде наред — окуражи го Еди. Той посочи останките от опашката. — Ще отворим отделението с оръжията и ще убием всеки гадняр, който се спусне по този хълм. Как ти се струва? — Ченгето кимна. — Добре, да вървим.

Еди скочи на земята. Снегът беше изненадващо плътен, краката му потънаха само на няколко сантиметра, преди под тях да изскърца ледът. Той хукна нагоре по склона, вдигайки облаци от кристални снежинки с всяка крачка. Ченгето го последва.

Сноумобилите се приближаваха бързо към мястото на катастрофата. Еди подмина откъснатото крило. Миризмата на керосин изпълни ноздрите му. Пред него лежаха още отломки, върху девствената белота се виждаше кърваво петно. Той продължи да тича. Пред него изникна опашната секция…

Единият от сноумобилите се насочи към тях. Светлината на северното сияние ги беше разкрила.

Еди изруга, хвърли се на земята в изкопаната бразда и запълзя по разбития лед. Погледна назад към ченгето, което стоеше като вцепенено, докато фаровете не го осветиха.

— Залегни! — извика той.

Полицаят се отърси от вцепенението си и скочи след него… Откъм сноумобилите се разнесоха изстрели и куршумите разкъсаха гърдите и главата на младия мъж. Кръвта му опръска снега и той се строполи на земята.

Изпълнен с гняв, Еди се затича с наведена глава. Куршумите вдигаха малки гейзерчета от лед покрай него.

Полузаровената опашна секция не беше далеч. Вътрешността й беше тъмна, черна паст, оградена от остри метални зъби. Той вдигна един голям капак, който лежеше на земята, и хукна към сенките. Отворения край на корпуса беше затрупан със сняг, седалките се бяха струпали на куп — но по централната пътека беше сравнително чисто, а на края й се намираше шкафа с оръжията.

Еди изпълзя върху пряспата. Вътре нямаше аварийно осветление, но северното сияние му осигуряваше достатъчно светлина, за да намери шкафа. Той натисна дръжката…

Вратата се отвори на сантиметър и се опря в нещо. Еди дръпна по-силно. Тя се огъна, но отново отказа да се отвори.

— По дяволите! — Той я опипа слепешком в мрака… и установи, че подът се е изкорубил точно пред шкафа.

Еди скочи върху него, опитвайки се да го изравни, но той беше доста твърд. През люковете нахлу ярка светлина — сноумобилът почти го беше достигнал. Откъм склона се разнесе ревът на друга машина, която се отправи към предната секция на самолета. На всеки сноумобил се возеха по двама мъже. Пасажерът на първия се наведе встрани с насочен пистолет…

И куршумите му направиха на решето откъснатата секция. Еди се хвърли на пода. Един куршум отскочи от рамката на седалката до него. Ярка светлина струеше през всяка дупка на корпуса.

Ако останеше на мястото си, беше мъртъв — щяха да го надупчат. Той пропълзя по корем през снежната пряспа, докато стрелецът продължаваше да дупчи корпуса. Осветяван от меката светлина на северното сияние, Еди се дръпна в сянката на корпуса, търсейки прикритие зад разкъсаните му краища.

Ревът на двигателя утихна до равно боботене. Стрелбата също спря. Еди рискува да погледне към нападателите си. Ако стрелецът презареждаше, това щеше да му даде няколко секунди за действие…

Не зареждаше. Дърпаше предпазителя на граната.

Еди скочи и хукна покрай корпуса, върху който издрънча нещо малко, но тежко…

Въпреки изстрелите, Нина се насили да продължи да превързва глезена на Пробст — но подскочи ужасена при звука от експлозията и вида на силещите се около опашната секция отломки.

Единият от сноумобилите продължаваше да се приближава към нея. Другият беше спрял на хълма; от него скочи един мъж, а водачът му даде газ и подкара след другарите си.

От Еди нямаше и следа. Дали беше влязъл в опашката?

Нямаше време да помисли за най-ужасната възможност. Мъжът от приближаващия се сноумобил откри огън.

— Господи! — изпъшка тя и се наведе. Куршумите вдигнаха снежни гейзери и надупчиха корпуса.

Другият агент на Интерпол извика уплашено, когато един куршум се заби в предната преграда. Той се надигна, изпълзя навън и побягна по леда.

— Не, почакай! — извика Нина, но вече беше твърде късно. Стрелецът забеляза отдалечаващата се фигура и извика на водача да подкара след него. От дулото на оръжието му блъвна огън…

Бягащият мъж се строполи върху снега и го окървави.

Сноумобилът зави обратно към самолета. Нина се сви до Пробст, отчаяно търсейки път за бягство, някакъв начин, по който да се защити. Но разбитият корпус на самолета не й предлагаше никаква защита или укритие, а тя нямаше под ръка никакви оръжия…

Не, имаше. Нина протегна ръка към комплекта за оцеляване. Боядисаният в оранжево сигнален пистолет може и да не беше истинско оръжие, но си оставаше пистолет. Тя го зареди с една сигнална ракета.

— Никога няма да ги улучиш с това — предупреди я Пробст със слаб глас.

— Няма да се целя в тях — отвърна Нина през зъби. Тя вдигна глава и прецени разстоянието до мишената си. След това зачака подходящия момент.

Стрелецът отново обсипа корпуса с куршуми. Нина се присви, но не мръдна от позицията си.

Изчакваше…

Сега!

Тя дръпна спусъка.

Оставяйки след себе си опашка от червеникав пушек, сигналната ракета полетя към целта си — която не беше сноумобилът, а откъснатото крило, в което се намираше разбитият помощен резервоар за гориво.

Но не можа да стигне до него.

Нина беше надценила мощността на ракетата и не се беше прицелила достатъчно високо. Фойерверкът се приземи и над него се издигна пара, получена от топящия се сняг. Нина се наведе и потърси втора ракета, но докато зареждаше, вече знаеше, че сноумобилът е подминал крилото.

Беше пропуснала единствения си шанс.

Еди го преследваха.

Стрелецът бързо осъзна, че гранатата му не е убила никого във вътрешността. Сега обикаляше опашната секция с пистолет в ръка. По снега не се виждаха никакви следи, което означаваше, че плячката му е наблизо…

Еди чу хрущенето на стъпките му, които се приближаваха към кърмата. Той се беше свил от другата страна на високата опашка, без да може да помръдне — всеки звук би разкрил позицията му. А от такова разстояние залп от картечен пистолет би пронизал без проблем алуминиевата обвивка. Другият мъж дори нямаше нужда да го вижда, за да го убие.

Единственият му шанс беше изненадваща атака, когато стрелецът заобиколи опашката. Но Еди усещаше, че този ловец е предпазлив и едва ли щеше да попадне в толкова очевиден капан. Стъпките се приближиха и замряха. Човекът се ослушваше.

Еди се напрегна, готов за скок — но знаеше, че без отвличане на вниманието нямаше никакъв шанс да стигне до врага, без да бъде застрелян…

Нина зареди нова ракета. Но вече беше твърде късно — сноумобилът беше подминал крилото…

Изведнъж теренът се освети от нова светлина, по-ярка от северното сияние. Нина погледна изненадана между седалките — и видя как от съскащата ракета започваха да се разгарят пламъци.

Горивото!

То се беше разляло по хълма — и сега огънят се връщаше обратно по каналчетата към първоизточника…

Крилото се взриви, пръскайки метални отломки навсякъде. Експлозията разкъса двигателя, едното витло излетя въртейки се във въздуха — и се вряза в сноумобила. Тялото на водача остана без горната си половина, единствено ръцете му до лактите останаха вкопчени в кормилото. Останала без контрол, машината се заби в канавката и изхвърли втория мъж в басейна от горящо авиационно гориво.

Еди чу експлозията — и скърцането на ботушите на стрелеца, който се беше обърнал да види какво става.

Това беше неговото отклоняване на вниманието…

Той се хвърли с цяло тяло върху кормилото, блъскайки го силно в тялото на стрелеца. След това бързо заобиколи опашката и се хвърли върху залитащата фигура. Пистолетът гръмна — но куршумите се разлетяха встрани. Еди продължи атаката, нанасяйки силен удар в корема на мъжа.

Стрелецът се блъсна в очукания корпус. Еди се пресегна да грабне пистолета, но успя да хване само китката на мъжа. Противникът му стовари свободната си ръка върху тавата на англичанина. Втори силен удар в основана на врата го накара да падне на колене. Еди продължаваше да стиска китката на противника си, но усещаше как той извива дулото на пистолета към главата му…

Удари го отново в корема. Предвид неудобната му поза, ударът не нанесе кой знае какви щети, само изпъшкване и примигване — но това му стигаше.

Ръката му се плъзна по китката на мъжа към дръжката на картечния пистолет, намери показалеца му върху спусъка… и натисна, докато стрелецът се опитваше да наведе дулото надолу.

Оръжието, нагласено на автоматична стрелба, изригна целия пълнител наведнъж. Куршумите се забиха в земята между двамата, срещайки огън и лед — както и олово с кожа, когато последният куршум разкъса ботуша на стрелеца и откъсна палеца му. Мъжът изпищя и се сви, докато кръвта бликаше от малката деветмилиметрова дупка.

Еди изтръгна от ръката му празния пистолет — и нанесе яростен удар в лицето на ранения мъж. Носът му се счупи, стрелецът падна по гръб. Еди се хвърли върху него, притискайки силно пистолета върху гръкляна му. Мъжът се опита да се освободи, плюейки кръв и удряйки лицето на Еди… но после дълбоко в гърлото му се чу някакво мокро изпукване. След едно последно бълбукащо поемане на въздух той застина неподвижно.

Стрелецът от другия сноумобил също си пое дъх за последен път в басейна от горящо авиационно гориво, преди пламъците да го погълнат.

Силата на експлозията събори Нина на пода. Присвила очи при неочаквания прилив на топлина, тя се опита да се изправи. Браздата в леда сега представляваше огнено езеро; основните резервоари на самолета се намираха в търбуха му и се бяха разкъсали, когато корпусът се разцепи на две, изливайки запалимата течност.

— Май вече няма защо да се притесняваме, че ще измръзнем до смърт — каза тя на Пробст, преди да осъзнае, че опасността изобщо не е отминала.

Вторият сноумобил се приближаваше. А при падането си тя беше изпуснала последната ракета.

Беше беззащитна.

Еди откри резервния пълнител в колана на мъртвия мъж. Той зареди оръжието и хукна покрай разбития корпус, забелязвайки червените стопове на оцелелия сноумобил да подминават горящите останки от крилото.

Водачът му се намираше далеч от обхвата на картечния пистолет. Трябваше да се спусне колкото се може по-бързо по хълма, за да успее да спаси Нина — но как?

Северното сияние се отразяваше в едно незасегнато парче от самолета, което лежеше на земята. Това беше една възможност…

Нина издърпа Пробст в пилотската кабина. Преградата нямаше да им гарантира кой знае каква защита, но беше по-добре от нищо.

Сноумобилът спря. Нина надникна предпазливо през вратата и забеляза една призрачна фигура да слиза от машината. Човекът държеше пистолет в дясната си ръка… след което бръкна с лявата в джоба си и извади нещо друго.

Граната.

— Ох, мамка му! — прошепна Нина и се оттегли в кабината, но тя нямаше солидна врата, която да се затваря, а само един лек, плъзгащ се панел. Никаква защита. Нина можеше да се измъкне пред счупения прозорец, но това означаваше да остави Пробст сам да посрещне смъртта. Пък и дори да го направеше, нямаше къде да избяга — на сто километра във всяка посока имаше единствено брулен от ветровете лед.

Мъжът пъхна пръста си в гривната на предпазителя и го издърпа…

След което се обърна назад, чувайки странен шум зад гърба си.

Еди летеше надолу по склона, яхнал откъснатия капак от самолета като шейна и виеше като банши. Изненаданият мъж започна да прехвърля гранатата и пистолета, опитвайки се да смени местата им, без да изпуска щифта на гранатата и да я взриви. Той вдигна пистолета…

Еди направи същото. Компактното оръжие блъвна огън. Куршумите зачаткаха по останките, които се намираха зад мишената му, но един от тях улучи и от бедрото на мъжа бликна кръв. Той изкрещя и инстинктивно пусна на земята всичко, което държеше в ръце, за да затисне раната си, и падна…

Върху собствената си граната.

Еди скочи от капака и прикри главата си с ръце.

— Граната! — изкрещя той.

Този път експлозията беше доста по-приглушена. По ръба на новия димящ кратер, който се появи в леда, изпопадаха късчета от злощастния стрелец.

Еди се изправи, заобиколи кървавото петно и се приближи до разбития корпус.

— Нина! Добре ли си? — Тя се появи на входа, изпълнена с облекчение и го прегърна. Той я целуна и видя Пробст в кабината. — Добре ли си? — Германецът кимна. — А другият?

— Той е мъртъв — отвърна Пробст с безизразен глас.

— По дяволите… — Еди забеляза, че част от уредите все още са активни, включително радиото. — Дали заглушителят все още работи?

Пробст се заслуша в електронните шумове.

— Да. Радиото няма достатъчно мощност да го пробие, не и на резервна мощност.

— Тогава трябва да го спрем. — Той погледна към блясъка над хоризонта, след което погледът му се прехвърли към сноумобила. — Мисля да навестим новите ни съседи — каза той, проверявайки останалите муниции.

— Идвам с теб — каза Нина.

— Не, оставаш с него.

— Еди, ще дойда с теб — каза тя непокорно, събирайки разни неща от комплекта за оцеляване — две спасителни одеяла, малка ролка тиксо и компактен маслен радиатор. Започна да лепи одеялата върху счупения прозорец. — Мисля, че там има и други хора освен Прамеш и Ванита. Ще ти трябва всичката помощ, която можеш да събереш. — След като монтира импровизирания капак, тя помогна на Пробст да се настани в пилотската седалка, зави го с другото одеяло и довлече радиатора до контролната конзола. — Валтер, веднага щом изключим заглушителя, започни да излъчваш сигнал за помощ.

— Колко време ще ви трябва? — попита той. Малката стъклена тръбичка, която беше монтирана отстрани на радиатора, показваше нивото на маслото вътре; предвид малките размери на резервоара, едва ли щеше да издържи дълго.

— Ако не сме готови до един час, сигурно изобщо няма да го направим. — След като излязоха, Нина дръпна плъзгащата се секция и се обърна към Еди. — Добре, да вървим.

— Сериозно. Няма да идваш — каза той, но тя мина покрай него и се отправи към сноумобила.

— О, сериозно, идвам.

— Нямаш оръжие.

Нина измъкна картечния пистолет на мъжа от взривения сноумобил.

— Вече имам. — Тя тръгна през снега към чакащата ги машина, възседна я и попита: — Кой е наред да кара?