Свещената крипта

10.

Ню Йорк

— Значи това ни е задачата — каза Еди. — И трябва да я свършим до утре през нощта. Някакви идеи?

Израженията по лицата на хората в стаята бяха най-различни, но нито едно не изразяваше самоувереност. Пръв заговори Мак.

— Ясно е, че всички ще направим всичко възможно да помогнем — каза той, — но няма ли да е по-добре да тръгнем след тоя тип Коил и да освободим Нина?

Еди поклати глава.

— Оставил е Зек да ме следи. Ако го нямаше, досега да съм се метнал на самолета на път за Индия да му разбия физиономията.

— Не може ли просто да напердашим тоя тип Зек следващият път, щом се появи? — попита Мат Трули.

— Трябва да се обажда на хората на Коил в определени часове. Ако пропусне някое обаждане…

Лицата на приятелите му отново помръкнаха.

— Въобще смяташ ли, че има начин да се промъкнеш в сейфа? — попита Карима Фаран, която седеше до годеника си на дивана.

Еди посочи широката шест фута стоманена вентилационна тръба, която стърчеше от едната стена.

— Според чертежите, които Лола ми даде, това има същите размери като вентилационните тръби в сейфа. Би трябвало да се побера в тях.

Карима погледна подозрително тръбата и талията на Еди.

— Сигурен ли си?

— След миг ще проверя. Ако не мога, ще трябва да си правя спешна липосукция.

— Наистина ли в сейфа има тръби, през които би могъл да пропълзи човек? — попита невярващо Мат. — Ако питаш мен, звучи ми малко като „Мисията невъзможна“. Имам предвид оригинала, не онази глупост с Том Круз. Истинския Джим Фелпс никога няма да стане предател.

Еди леко се усмихна.

— Отдавна ти се иска да го споделиш, нали?

— Много си прав, приятел!

Лола взе чертежите.

— Трябвало е да ги направят големи по закон. Когато са строяли ООН, те са били освободени от строителните правила на Ню Йорк, защото законово се намират на международна територия. Но пожарната все пак трябвало да реагира в случай на пожар, затова, когато преди няколко години сградата беше подновена, те ги накараха да направят всичко както си е по закон. И едно от правилата гласеше, че сейфовете трябва да имат външна вентилация в случай, че някой остане заключен вътре… е, другото беше, че отдушниците към подземните етажи трябва да могат да пренасят минимално количество въздух за минута.

— Което означава — додаде Еди, потупвайки тръбата, — че те трябва да са ей толкова дебели. Девет на четиринайсет инча.

— Само че — продължи Лола, — те очевидно са се сетили, че подобни грамадни отдушници в сейфа въобще не са добра идея. Затова онези, които стигат до защитените архиви на ООН, имат вградени вътре в тях решетки, през които да може да преминава въздух, но не и хора. А истинската въздушна вентилация започва от шестия етаж. Ако се опитате да минете от там, ви очаква падане от седемдесет фута височина, право надолу.

— Значи единственият начин да се стигне до сейфа през вентилацията — каза Ради Башир, почесвайки се по брадичката, — е първо да се озовете в самата стая, където се намира сейфът.

— Горе-долу е така — каза Еди.

— А охраната няма ли да заподозре нещо?

— Ами това е просто още нещо, по което трябва да помислим, нали? Освен всичко останало — избягването на охранителните камери, изключването на алармите, взимането на Кодекса от сейфа, изнасянето на проклетото нещо от сградата, без никой да забележи…

— Аз мога да се оправя с охранителните камери — каза Рад. — Ако Мат успее да докара подводницата под смесителното табло.

— Серво ще стигне до там за нула време — отвърна Мат с лека обида в гласа.

— Серво ли? — попита Мак.

— Сегментирано роботизирано превозно средство за подводни операции. Като змия е — работата му е да криволичи през тесните подводни пространства. Но трябва да го направим по време на най-високия прилив, което означава, че няма да разполагаме с много време. Ако нещо ни задържи, той ще остане заклещен долу, когато нивото на водата спадне.

— И всички ще бъдем прецакани — додаде Еди. — Което означава, че още сега трябва да обмислим всичко. И то бързо.

— Най-трудно ще бъде сглобяването на всички части — каза Мак. — Но ако някой може да се справи, то това си ти.

— Благодаря ти — отвърна Еди с колеблива усмивка. — Но ако искам да спася Нина, ще се наложи да го направя, нали?

— Тогава по-добре да измисляме плана. — Мак се изправи и изкуственият му крак изскърца, когато се отпусна върху него. — Но първо нека да видим как стоят нещата с вентилацията. Ако не можеш да минеш през тази тръба, всичко отива по дяволите още преди да сме започнали.

— Защо трябва точно ти да го направиш, Еди? — попита Карима. Тя се изправи, изпъвайки слабото си тяло. — Аз ще вляза много по-лесно.

— Аз ще го направя — каза твърдо Еди. — Ако ме хванат, така да бъде, но няма да позволя някой друг да го отнесе вместо мен. Добре, да видим как стоят нещата.

Двамата с Мак поставиха тръбата на земята. Лола я огледа от единия край.

— Леле, Еди! Това наистина ли е широко девет инча? Не ми изглежда много голямо.

Еди си мислеше същото, отворът му се струваше невъзможно малък. Той съблече пуловера си.

— Така. Мат, Рад, дръжте го да не мърда. Мак, помогни ми.

Двамата мъже сграбчиха тръбата, Еди легна по корем и протегна ръце, свивайки раменете си колкото можеше, преди да започне да се придвижва напред. Лакти вътре, бицепси… Ръбовете на тънкия метал се забиха и в двете му страни. Щеше ли въобще да влезе?

— Можеш да се справиш — рече окуражително Мак, сякаш четеше мислите му. — Само се изкриви леко — лявата страна надолу, дясната нагоре.

Това движение му осигури допълнителния един инч, от който се нуждаеше. Той се намъкна в тръбата. Боже, колко тясна беше! Раменете му бяха най-широката част от тялото му, така че теоретически би могъл да влезе целият — но вече усещаше как го обзема неприятното чувство на клаустрофобия.

— Не спирай — каза му Мак.

Еди изсумтя и продължи лека-полека да напредва. Горната страна на тръбата се търкаше в главата му, принуждавайки го да я обърне настрани, което допълнително му причиняваше неудобство.

— Мамка му — каза той. Пръстите му вече бяха започнали да се изпотяват и да се плъзгат по гладкия метал. — Не мога да се захвана.

— Чакай — рече Мат. — Донесъл съм едни неща, които могат да ти помогнат.

Еди погледна напред; всекидневната му се беше свила до малък правоъгълник, обграден от матова стомана. Нина надникна през отвора.

— Как се чувстваш, Еди?

— Като проклет шампион — отвърна той с несигурна усмивка. Лола се отмести и в отвора се появи закръгленото лице на Мат.

— Ето, приятел — каза австралиецът, поставяйки нещо в ръката на Еди. — Да видим, дали ще свърши работа.

Той огледа тежкия предмет: дебел диск от тъмен метал с пластмасово покритие, върху което имаше превключвател.

— Какво е това?

— Портативен електромагнит за подводни спасителни операции. Самозареждащ се; батерията е в кутията и е много мощна. Опитай го — само натисни превключвателя. Но внимавай. Гледай пръстите ти да не попаднат вътре — може да ги смаже.

— Мерси за подсказката. — Еди внимателно натисна превключвателя. Магнитът веднага се залепи за стоманата с такава сила, че цялата тръба задрънча. — Господи!

— Не е много тихо — отбеляза сухо Мак.

— Бебешки стъпки, а? — рече Мак. — Първо да видим дали действа. Еди, опитай се да се издърпаш напред с него.

Еди изключи магнита и се протегна колкото се можеше напред, преди отново да го активира. Макар да го притисна силно към метала, при включването му отново се чу потракване.

— Това е проблем — промърмори той, придръпвайки се напред, — и… мамка му! Магнитът се плъзна по стоманения панел с пронизително скърцане. — А това със сигурност ще бъде проблем!

Мат се появи до отвора.

— Проклятие. Боях се, че точно така ще стане. Създадено е да поддържа отвесни товари, не успоредни — непрекъснато ще се плъзга.

Еди изключи магнита.

— По дяволите. Все пак благодаря, че опита.

— О, не съм приключил още, приятел! — Мат измъкна магнита и го замени с друг уред. — Това може да свърши по-добра работа.

— Смукателна купа? — попита Еди, обръщайки я върху дланта си. Плосък черен гумен купол с диаметър около пет инча и прикрепена към него метална дръжка с U-образна форма. — Сега вече съвсем заприличах на Джим Фелпс.

— Под дръжката има една ръчка — издърпай дръжката нагоре, завърти ръчката и притисни отново дръжката надолу, за да се създаде вакуум. Когато искаш да я освободиш, просто завърти ръчката на обратно.

Еди направи опит, и въздухът излезе със съскане изпод купола, когато отново върна дръжката. Придърпа се нагоре по тръбата и с облекчение установи, че за разлика от магнита, уредът се държи здраво. Освободи го със съскане, премести го напред, залепи го отново. Придърпване…

— Хмм — каза Мак, когато гърбът на Еди се заклещи на горния отвор на тръбата. — Май ще се наложи да свалиш някое друго килце.

— Има какво да сваля… — изкиска се Лола и се изчерви. — Извинявай. Не е смешно.

Карима се наведе да погледне отблизо, докато Еди се гънеше в опит да премине препятствието.

— Всъщност тя е права. Не става въпрос за размера на задника ти…

— Да не би да твърдиш, че имам дебел задник?! — отекна роптаещият глас на Еди.

— … а за това, какво си облякъл. Дрехите ти се закачват по ръбовете. Не трябва да го правиш с дънки; трябва ти нещо по-впито.

Мак постави длан на задника на Еди и го натисна надолу. Еди се намъкна още малко навътре.

— Надявам се, че това беше ръката на Карима.

— Разбира се — отвърна Мак и й намигна.

След като целият влезе вътре, Еди вече можеше спокойно да се придвижва напред. Все още беше ужасно тясно, но използвайки засмукващата купа, той успя да достигне до края за сравнително кратко време. Мат и Рад го издърпаха навън.

— Боже! Не страдам от клаустрофобия, но след това може и да започна. — Дори пропълзяването на толкова кратко разстояние го беше накарало да се изпоти. Как ли щеше да се справи с далеч по-дългата тръба до сейфа?

Мак си мислеше същото.

— Еди, изглеждаш ми смазан, а измина само шест фута. А когато отидеш там, ще носиш и оборудване със себе си. Трябва да намерим начин да го направим по-лесно.

Еди избърса веждите си с ръка.

— Добре, Мат, имаш време до утре да измислиш смаляващ лъч. — Шегата му леко разведри обстановката, но всичко се промени след краткото жужене на входния звънец. — Мамка му, това трябва да е Зек. Мак?

Мак измъкна револвера си и зае позиция в кабинета, докато Еди пускаше Зек в сградата.

— Така — каза Еди на останалите, — бъдете спокойни, аз ще се оправя с това. — Накани се да тръгне към вратата, когато забеляза чашата, от която беше пил Мак и бързо я отнесе в кухнята. За колкото по-малко хора знаеше Зек, толкова по-добре.

Почукване на вратата. Еди пусна босненеца вътре. Зек носеше устойчива на удар пластмасова кутия с размера на дипломатическо куфарче, както и войнишка торба. Огледа враждебните лица с пренебрежителен поглед преди да проучи тръбата.

— Това е размерът на вентилаторните шахти в ООН?

— Да — отвърна Еди.

Той пъхна кутията в единия край на тръбата и я натика навътре. Влизаше, но трудно.

— Голям късмет. Трябва да вземеш това с теб.

— Какво е то?

Зек издърпа обратно кутията и я отвори, разкривайки уред, който приличаше на разглобен скенер, монтиран върху прозрачен пластмасов резервоар с дълбочина около пет инча.

— Портативен уред за бързо прототипиране. Напълваш го…

— Аз съм използвал такова — намеси се Мат. — В сканиращата глава има два лазера и там, където се пресекат, веществото в резервоара се втвърдява. Така изграждат слой върху слой, също като триизмерна факс машина. Щом приключиш с копирането, просто го изваждаш от резервоара.

— И какво ще прави това нещо? — попита Еди.

Зек се усмихна сардонично.

— Ръката на жена ти. Утре ще ти дам мемори карта с нейния отпечатък.

Мат изгледа подозрително уреда.

— Каква му е резолюцията? Онези, които аз използвах, не бяха достатъчно прецизни, за да копират пръстови отпечатъци.

Зек се замисли за миг.

— В суб-милиметри, каквото и да означава това. Ще свърши работа.

— Дано да е така — изръмжа Еди.

Мат имаше още технически въпроси.

— А какво е веществото в резервоара — фотополимер или термопластичен прах? Колко време ще е необходимо докато изработи отпечатъка?

Наемникът се намръщи.

— Десет минути, а течността е в чантата — няма никакво значение каква е! — Той погледна Еди. — Трябва ти само да знаеш как работи. Щом отпечатъкът е готов, ще трябва да изчакаш да изстине до нужната температура, преди да го използваш. — Той отвори торбата и извади един дигитален термометър. — Освен отпечатъците, скенерът проверява и телесната температура.

Еди разтри челото си.

— Чудничко, още нещо, за което да се тревожа.

Зек прегледа чертежите.

— Как върви планът ти?

— Напредваме. Но трябва да поработим още, за да се получи наистина. Донесе си малката играчка, сега се разкарай от тук и ни остави да работим.

Без да се впечатли от обидата, Зек тръгна към коридора.

— Кодексът трябва да ми бъде донесен до утре през нощта. Ще чакам.

— Да — отвърна студено Еди. — Аз също. — Той изчака Зек да си тръгне и заключи вратата.

Мак излезе от кабинета.

— Копеле. През цялото време ми беше на мушката — само ако беше казал, можех да му пръсна главата.

— Не още — отвърна Еди. — Не мога да направя нищо, докато Нина не е в безопасност.

— Нали знаеш, че сигурно е получил заповед да те убие в мига, щом му предадеш онази книга? И че най-вероятно възнамеряват да убият и Нина?

Еди се усмихна тъжно.

— Разбира се, че го знам. Тогава в действие влиза план Б.