Свещената крипта

28.

Еди прелиташе покрай терасите, изсечени в стените на долината — едно, две, три…

Край него проблесна една бяла линия. Той отчаяно се опита да се хване за единствения си шанс за оцеляване — и изпъшка от болка в ставите при рязкото спиране, след като успя да сграбчи едно от въжетата, опънати над долината.

То се разклати, подмятайки го като котешка играчка, но той стискаше здраво с изтръпналата си ръка. В този миг видя Тандон да наднича от перваза и доволното изражение на лицето му бързо беше заменено от недоверие и гняв. Индиецът изкрещя нещо на Зек.

Еди представляваше жива мишена. Трябваше да достигне до някоя тераса преди Зек да го застреля…

Нещо изпука — и той отново полетя надолу.

Въжето се беше скъсало!

Но само от единия край. Той се залюля като Тарзан, право към отвесната скала.

Еди се стегна, но знаеше, че няма начин да оцелее след сблъсъка. Вятърът свиреше в ушите му. Щеше са се блъсне в стената под терасата на четвъртия етаж и да се размаже върху изваяния камък.

Но се оказа, че там няма камък. Озова се пред сводест вход, зад който цареше мрак…

Въжето се блъсна в перваза, прегъна се и го запрати към тъмния вход. Той влетя в стаята, удари се в тавана и падна отново — този път върху нещо меко.

Той се закашля, носът и устата му се напълниха със зърнени гранули. За миг страхът от задушаване надделя над всички други мисли и той размаха диво ръце, кашляйки и плюейки — когато установи, че се е стоварил върху купчина чували с ориз, част от провизиите, доставяни тайно от селата около планината Кедарнат, които се бяха пръснали от удара.

— Спасен от „Ънкъл Бен“ — изпъшка той, докато се изправяше, и оставяйки след себе си следа от ориз се отправи към изхода. Трябваше да се изкатери обратно, за да помогне на Нина и Кит…

Единствено това, че когато излезе на терасата гледаше нагоре, го запази жив. Няколко наемници се бяха подредили по стълбището — и се целеха в него. От дулата им проблесна огън. Той отскочи назад, обсипван от каменни отломки.

По дяволите! Беше заседнал в стая без изход навън — а на всичко отгоре към атаката се присъедини и щурмовият хеликоптер. Нямаше начин да стигне до Криптата, без да бъде разкъсан на парчета…

Разнесоха се нови изстрели — но от по-различно оръжие. Стрелбата спря и той чу писък. Последва звук от силен удар на олово в тънък алуминий и хеликоптерът бързо се спусна надолу.

Това не беше някакво ново оръжие, осъзна той. Беше много старо.

Пушка „Мартини — Хенри“. Оръжията на пазителите, взети от клетите британски изследователи през деветнайсети век, не бяха просто ръждясали реликви. За някои от тях се бяха грижили добре.

Оцелелите патрони бяха достатъчно мощни, за да пробият корпуса на хеликоптера.

Сребристо-черният „Хюз 500“ може и да служеше като щурмови вертолет, но всъщност си беше граждански летателен апарат и не беше брониран. Един добър изстрел би могъл да убие пилота, да повреди хидравликата, да разкъса резервоара. Отстъплението беше мъдър ход.

Но все пак оставаше Чинукът, бившият военен хеликоптер с броня на нужните места…

Разнесе се нов писък. Еди рискува да хвърли погледна навън и видя как един наемник се свлича надолу по стъпалата и полита към земята. Останалите бяха насочили оръжията си към новата заплаха — но сега те се намираха в неизгодна позиция. С късата си цев картечният МП-5К — проектиран да бъде компактен и лесен за прикриване — имаше ограничен ефективен обхват и сравнително малка мощ. От друга страна, пушките „Мартини — Хенри“ бяха доказали обхвата си, точността и мощността в битките из цялата Британска империя. Той не можеше да види пазителите, но изстрелите им му подсказваха, че бяха заели позиции от двете страни на долината, на около четирийсет метра от входа на Криптата — почти два пъти повече от разстоянието, което гарантираше точността на наемническите оръжия.

Очевидно Зек беше достигнал до същия извод. Той изкрещя някаква заповед и наемниците се изтеглиха назад. Хеликоптерът отвърна със стрелба от своята картечница, опитвайки се да принуди пазителите да се оттеглят в пещерите си.

Еди се стегна и побягна по терасата в търсене на обратен път.

Нина стигна до дъното на Криптата. Статуята на Кали я гледаше отгоре и й се плезеше подигравателно с кървавочервения си език.

Махаджан беше зад нея. След случилото се с двамата наемници, тя знаеше, че в никакъв случай нямаше да успее да го примами в обсега на друга бойна машина. Вместо това хукна по тесния коридор към стаята, където откриха ведите на Шива. Оръжията на богинята издрънчаха безсилно, когато тя мина по задействащите ги плочи.

Коленичи на пода и се промъкна под гигантския крак. Махаджан вече беше стигнал до прохода. В помещението нямаше светлина — тя можеше да разчита само на спомените си от преди, за да намери онова, което търсеше…

Железния прът, който блокираше машината.

Тя го издърпа — но той попадна между зъбците на колелата, задвижени от тежестта на Махаджан.

— По дяволите! — извика тя и дръпна по-силно, но не успя да го освободи. Индиецът се напъха под крака…

Натискът върху железния прът намаля. Нина го измъкна и механизмът се задейства. Кракът се спусна надолу, Махаджан реагира уплашено и запълзя по-бързо…

Което беше грешка. Капанът бе измамил жертвата си — и грамадният крак падна върху нея като камък, какъвто всъщност си беше, и пречупи гръбнака на Махаджан. По пода плисна кръв. Последният звук, който излезе от устата му, беше мъчително гъргорене… и той се отпусна мъртъв.

След няколко секунди кракът бавно се издигна. Нина го изчака да спре и отново напъха железния прът между зъбците.

— О, боже… — рече тя, щом зърна отвратителната гледка в прохода. Тя избута половината на Махаджан настрани и предпазливо се промуши под окървавената статуя, избута другата му половина и забърза обратно към пещерата.

Еди стигна до четвъртото ниво и се прикри зад една арка, за да планира по-нататъшното си изкачване. Заради множеството разрушения той трябваше да се катери изключително по изсечените в стените статуи поне до шестото ниво.

Планът въобще не беше идеален. Макар че наемниците на Зек бяха принудени да се изтеглят, вероятността да го забележат, докато се изкачва, беше голяма. Но той не виждаше друг начин да стигне до върха.

Стрелбата от хеликоптера спря веднага, щом наемниците намериха прикритие. Никой от тях не се виждаше на терасата — въпреки че хеликоптерът на Коил се снижаваше, за да вдигне сандъка.

Щом се озовеше на борда на хеликоптера, те щяха да си тръгнат — и да унищожат всичко след себе си. Трябваше да действа веднага. Той се стегна, готов да се втурне напред и да започне да се катери…

И изведнъж една ръка се стовари на рамото му.

Той се завъртя рязко, готов да забие юмрук в лицето на нападателя си — но се спря изведнъж, установявайки, че това е Шанкарпа. Пазителят се сепна.

— Господи! — рече Еди. — Какво правиш, по дяволите?

— Видях те да падаш — отвърна Шанкарпа. Той носеше една „Мартини — Хенри“ и торбичка с патрони. — Дойдох да те намеря.

— А Нина и Кит? Те добре ли са?

— Те влязоха в Криптата — не знам какво се е случило с тях.

Еди погледна отново нагоре. Някой придърпваше поклащащите се ремъци навътре.

— Трябва да се кача там.

— Затова дойдох при теб. — Той посочи навътре в мрака. — Това е тунел. Той ще те отведе до моста на петото ниво. Това е най-бързият маршрут до Криптата. Хората ми ще те прикриват, докато го прекосяваш.

— Значи сега реши да ни помогнеш?

— Баща ми ви вярваше. Но тези хора, семейство Коил — те са врагове на Шива. Те трябва да бъдат спрени. Ела, от тук.

Приведен зад сандъка, Зек го привърза здраво към люлката. Пазителите продължаваха да стрелят спорадично по терасата, но ответният огън от хеликоптера ги принуждаваше да се прикриват. Не знаеше колко дълго щеше да ги задържи, щом забележеха, че съкровището им си отива, а и не го интересуваше. Той затегна последния ремък и заговори в микрофона.

— Вдигайте!

Въжето се изпъна и сандъкът бавно се издигна над терасата, увит в паяжина от мрежи и ремъци. Щом се озова във въздуха, хеликоптерът започна бавно да се отдалечава, за да могат спокойно да го вдигнат на борда, без да се притесняват, че ще се разбие в скалата.

Зек хукна обратно към вратата, като междувременно даваше разпореждания на другия хеликоптер.

— Чинук на позиция! — нареди той. — Евакуираме се. Пригответе ракетите за изстрелване!

Кит се опита да избута мъртвия наемник, но ръката на мъжа се удари в раната му и го заслепи от болка. Въпреки всичките си усилия той успя да го отмести съвсем малко — стърчащият от корема му меч се опираше в стената на гондолата. Той изруга и се опита да го издърпа изпод тялото…

Подът се наклони.

В първия момент той помисли, че е земетресение. Но след това чу металическо скърцане зад гърба си — и осъзна, че се движи самата гондола.

Той погледна нагоре и за своя голяма изненада установи, че горещият въздух, вкарван от мангала, беше понапълнил балона и той опираше в тавана на пещерата.

Гондолата отново помръдна, този път по-силно. Кит се намръщи от болката в крака. Балонът беше доста по-висок от Криптата и би трябвало да се пълни с нагорещен въздух на открито. А сега се издуваше твърде бързо и опря в тавана. От мангала се разхвърчаха искри и тъканта започна да гори.

Кит ритна мъртвеца със здравия си крак и най-после успя да го отмести. Измъкна се навън, но залитна и падна отново — балонът се издигна над земята и летящият дворец се залюля под него.

Нина беше почти излязла от прохода, прикривайки се в сенките, когато изведнъж чу силни шумове. Някой се опитваше да задейства една от бойните машини. Наемниците нямаше защо да го правят — може би Кит беше все още жив.

Тя се изкатери върху основата на статуята, за да види по-добре — и беше изненадана от гледката на грамадния балон, който се притискаше към тавана. Във вътрешността на украсения малък дворец гореше буен огън.

Който обхващаше и останалата част от балона. Ако той се разкъсаше, горящата тъкан щеше да падне върху гондолата — и върху Кит.

Без да се прикрива повече, тя хукна през пещерата, за да му помогне.

Шанкарпа отведе Еди до стръмния тесен тунел, през изхода на който се виждаше другата стена на долината. Еди се огледа. В единия край се виждаше въженият мост. За негова голяма изненада някой издърпваше сандъка в кабината на хеликоптера.

— По дяволите, кутията е у тях!

Лицето на Шанкарпа се сгърчи от гняв.

— Ще си платят за това — изрече той и зареди старата пушка. Прицели се в хеликоптера… но и двамата бяха принудени да отскочат назад заради вихрушката от сняг и пясък, породена от снижаващия се Чинук. Големият хеликоптер се придвижи бавно към грамадната статуя, а от спуснатата му задна рампа висяха въжета.

Шанкарпа стреля по Чинука. Гръмотевичният изстрел от старото оръжие прозвуча почти болезнено в тясното пространство, но единственият резултат беше издрънчаване, когато куршумът отскочи от бронята. „Хюз 500“ се беше оттеглил, за да направи място на по-големия хеликоптер, но стрелецът му продължаваше да дебне за издайническия дим от дулата на старите пушки — и бързо изстреля един откос по каменната арка.

— Трябва да отвлечеш вниманието на щурмовия хеликоптер — каза Еди. — Ако ме пипне, докато прекосявам моста, край с мен!

— Има един друг тунел, който ще ме отведе при останалите пазители. Ще им кажа да те прикриват, докато пресичаш.

— След колко време ще стигнеш при тях?

— Две минути.

Еди погледна навън. Пилотът на Чинука се опитваше да доближи рампата колкото се може по-близо до терасата, за да могат наемниците да скочат вътре, вместо да се налага да се катерят по въжетата.

— Не разполагам с толкова време. Тръгвай — и гледай да стигнеш там колкото се може по-бързо.

Шанкарпа тръгна към тунела.

— Какво смяташ да правиш?

Еди се обърна към него.

— Да тичам като вятър!

Въздушната струя от задния ротор на Чинука нахлу в Криптата, помитайки вековния прах. Нина примижа, когато пясъчната буря я връхлетя. Вятърът подхвана балона и старата гондола се разлюля като махало. Нина очакваше, че вихърът ще я запрати навътре в пещерата, но въздушните потоци се завихриха така, че я завъртяха и я подкараха към изхода.

От балона изригнаха пламъци — дали защото над мангала имаше отвор или защото платното се беше разпрало от назъбените камъни, но това нямаше значение — изпусканият въздух вдигна голям облак от огнени искри във въздуха, които се посипаха като снежинки. Тя побърза да вдигне качулката си.

Гондолата бързо губеше височина и се блъсна в обсадната машина, която се намираше до рампата. Нина зърна Кит, който отскочи — или беше отхвърлен — от вратата, след което цялата грамада се разби на пода, събаряйки мангала, който беше запален пръв.

Самият балон изгаряше със застрашителна скорост, големи части от платното вече бяха станали на пепел. Въздухът се насити с дим. Кашляйки, Нина се промъкна между пламъците с надеждата, че Кит не е бил погълнат от тях.

Еди погледна към Чинука. Той се рееше несигурно над долината, като задната му рампа едва докосваше ръба на терасата. Еди забеляза Зек да изтичва приведен навън и да маха с ръка на хората си да се качват в хеликоптера.

Нямаше време да чака прикриващата стрелба. Времето му изтичаше — скоро наемниците щяха да си тръгнат и на сбогуване да изстрелят ракетите си по Криптата.

И по Нина.

Еди хукна по въжения мост, протегнал ръцете си встрани, за да пази равновесие, прескачайки по две дъски наведнъж. Все още не се чуваха изстрели от старите пушки. Той погледна към стрелеца на „Хюз 500“…

Мъжът го забеляза и малкият хеликоптер се завъртя, за да може картечницата да го вземе на мушка.

Еди продължи да тича под дъжда от куршуми.

Зак чу стрелбата и погледна надолу. Видя как малкият хеликоптер обстрелва бягащата по въжения мост фигура.

Чейс! Англичанинът определено знаеше как да оцелява, призна той с неохотно възхищение. Но късметът му със сигурност се изчерпваше — щурмовият хеликоптер можеше да използва трасиращ снаряд, за да „насочи“ огъня си върху целта. Един удар и той щеше да е свършен — ако преди това дъждът от куршуми не разбиеше моста под краката му.

Но Зек не можеше да си позволи да остане и да гледа. Последните петима наемници скочиха на рампата и останалите ги издърпаха навътре. Зад тях вървеше Тандон, но той не се качи на борда.

— Влизай вътре! — заповяда Зек.

— Трябва да изчакаме Дхирен — настоя Тандон.

— Няма време! Трябва да…

В този миг два различни звука го разтърсиха едновременно. Първият беше мощният залп на пушките на пазителите, които откриха огън по хеликоптера, а вторият беше експлозията в Криптата.

Няколко секунди по-рано Нина намери Кит, превит от болка, стиснал ранения си крак. Тя го изтегли по-далеч от горящите парчета плат, които се сипеха върху струпаните наоколо съкровища…

И в следващия миг бяха съборени на земята от експлозия.

Ракетите!

Горящите искрички, разпръсквани от мангала, бяха подпалили струпаните зад рампата на виманата ракети.

Избухна втора ракета — после трета се изстреля нагоре, заби се в тавана и се взриви като бомба.

— Господи! — изкрещя Нина, придърпвайки Кит под статуята под дъжда от искри. Покрай тях прелетя друга ракета, устремявайки се към дъното на пещерата като гигантски фойерверк.

Еди нямаше представа какво става, когато чу взривовете в Криптата — знаеше само, че пазителите са го спасили от смърт. Поне два от изстрелите им бяха улучили щурмовия хеликоптер и той бързо се спускаше надолу.

Еди прескочи една надупчена от куршуми дъска и продължи да тича по моста. Почти бе стигнал до края му, но го чакаше преодоляването на още две нива…

Зек сграбчи Тандон.

— Веднага се качвай в хеликоптера! — Той бутна индиеца към зейналата паст на Чинука…

А към тях се устреми нещо черно, следвано от огнена опашка.

Експлозията на първата ракета беше запратила останалите в различни посоки. Една се приземи между двете високи стени на рампата, с насочен към отворената врата нос… а фитилът й съскаше и искреше.

Огънят стигна до опашката й…

Ракетата се изстреля, направлявана напред от двете стени. Излетя през входа, профуча покрай Зек и Тандон, които се хвърлиха встрани, и се озова право в трюма на Чинука.

Един от наемниците, покрай които беше прелетяла, се подпали, друг едва не беше обезглавен от цилиндъра, който го удари по главата. Ударът промени траекторията й, ракетата се удари в тавана и отново падна на пода.

В кабината.

Удари се в централната конзола с уреди и се замята лудо насам-натам, пръскайки искри в лицата на пилотите. Те се разкрещяха, размятаха ръце от непоносимата болка — и пуснаха лостовете за управление.

Чинукът се завъртя бясно, отделяйки се от терасата. Горящият наемник падна през страничния люк, друг от мъжете беше запратен срещу твърдата метална стена. Зек и Тандон се хвърлиха на земята и роторните перки профучаха над главите им.

Фитилът на ракетата догоря докрай — и тя се взриви, разбивайки стъклата на кабината. Пилотите бяха мъртви, уредите за управление разбити, хеликоптерът се устреми надолу в смъртоносен свредел…

Право към въжения мост.

Еди беше изминал три четвърти от него и бързо приближаваше към дъската, която се беше счупила под него при първото му преминаване, когато чу новата експлозия, по-близка, но някак странно заглушена. Той се огледа за причината…

— Ох, мамка му! — изпъшка той.

Чинукът летеше към него и от разбитата му кабина струеше пушек.

Еди хукна напред, без да се интересува дали дъските ще издържат тежестта му. Искаше просто да се отдалечи максимално от онова смъртоносно размазано петно на предния ротор, чиито перки разсичаха въздуха като гигантски циркуляр…