Йерусалимска загадка

35

В Лондон беше 11.30 часът, събота сутрин. Уикендът на Хенри Моулъм бе започнал зле. И не само заради проливния дъжд. Бяха го призовали.

Подземните офиси в Уайтхол бяха относително тихи в събота, което беше добре, но чаят бе все така безвкусен, както винаги, а докладите от всички краища на света не бяха спрели да пристигат само защото беше почивен ден.

Хенри бе обещал на жена си, че следобед ще отидат на пазар на Оксфорд Стрийт. Надяваше се през следващия час да й потвърди по кое време ще се срещнат — веднага щом предадеше доклада си на дежурния за уикенда проследяващ екип.

Но се беше забавил повече от необходимото. Най-вече защото се притесняваше какво може да се случи през следващия ден…

Не че се съмняваше в способностите на дежурния екип. Не беше заради това, а заради предположенията какво би могло да означава покаченото напрежение в Египет. Нямаше начин да вижда как две държави се приближават към война, без да изпита мрачно предчувствие. Военните действия, които гледаше по телевизията вкъщи, от рода на излитащи и кацащи военни самолети, придружени от вдъхновени речи на политици, бяха повече като развлечение.

Но не беше толкова развлекателно, когато човек видеше картини на убити от бомби мъже, жени и деца: този тип образи, които директорите на телевизиите отдавна бяха сметнали за прекалено шокиращи за западните зрители.

Хенри бе свидетел на започването на война достатъчно пъти, за да знае, че случващото се в Египет не беше на добре. Всички новини бяха заплашителни. Бомба бе избухнала в Кайро. Имаше мъртви полицаи. Имаше данни за иранска подводница, наближаваща Суецкия канал.

Също така се бяха получили съобщения за напрежение в египетските военновъздушни сили. Един от информаторите бе предположил, че някакъв свиреп генерал планира нападение над израелците, за да си осигури популярност сред египетските маси.

Тези данни, разпространени късно предния ден, бяха накарали израелското главно командване да започне придвижване на войски, да укрепи отбранителни позиции и да разпредели въоръжени части.

Други съобщения от вътрешността на Египет бяха не по-малко тревожни. Макар в петъчните си молитви повечето имами да призоваваха да не се стига до война, напрежението по улиците все още бе високо. Демонстрация близо до Рафа, където се срещаха границите на Израел, Газа и Египет, привличаше солидно мнозинство. По интернет циркулираха слухове. В египетската преса се появи репортаж за смъртта на Макс Кайзер в Йерусалим.

Репортажът намекваше, че израелското разузнаване може да стои зад ужасната смърт на Кайзер, за да бъде хвърлена вината върху мюсюлманското население на Стария град. В него още се твърдеше, без доказателства, че са в ход планове за арести и обиски в Йерусалим в отговор на убийството.

Тази част от репортажа се основаваше на опасенията на няколко жители, които бяха видели повече израелски полицаи от обичайното, патрулиращи из „Акабат ат Такия“.

Ала нищо от това нямаше значение за читателите.

Докато Хенри гледаше новините, той предположи, че може и да не се срещне жена си днес следобед…