Йерусалимска загадка

13

Беше пет часът следобед в Лондон. Хенри се канеше да си тръгне от офиса. Отново беше преминал на нормално работно време, както го наричаше жена му. След няколко минути щеше да се слее с тълпите, които нахлуваха през метростанция „Уестминстър“.

Тъкмо тогава компютърът на работното му място изписука. Сигналът предупреждаваше, че е пристигнала приоритетна поща. Той отвори съдържанието й.

Хенри прочете имейла два пъти. Текстът не му разкриваше нищо. От опит знаеше, че няма да получи друг отговор на нито едно по-нататъшно запитване. Информацията по въпрос, до който имаха достъп само служители от ниво 7, нямаше да е достъпна за него. Имаше късмет, че изобщо бе получил и този отговор.

Най-много от всичко го интригуваше защо един древен ръкопис, който бе открит в Истанбул от Шон Раян и Изабел Шарп, сега беше станал обект на такъв ограничен достъп.

Щом излезе навън и тръгна в северна посока към станцията на метрото, той се замисли какво може да е чак толкова важно в този документ.