Йерусалимска загадка

27

Сюзън Хънтър се събуди, надигна се. Каменната стена зад гърба й беше твърда, леденостудена. Тя почувства всяка една от своите четиридесет и девет години. Образът, който изпълваше съзнанието й от последния път, в който похитителят й бе дошъл долу, се върна. Тя пак се опита да го отблъсне. Не беше лесно.

Започна да брои. Ден ли беше, или нощ?

Можеше да помирише студената си пот. Душеше я и вонята от тоалетната, която представляваше една дупка в земята, в арабски стил. Намираше се в малката стаичка в другия край на мазето. Тя притисна ръце към корема си, болеше я. И зъбите я боляха. А главата й тежеше като камък върху раменете й.

Болките в тялото й не можеха да й посочат колко дълго бе спала. Подсказваха й само, че все още е затворничка, че още живее на купички с ориз и бутилки вода.

Спомни си как преди в Англия съпругът й й носеше топли напитки, ако беше болна, как на всеки час се качваше при нея, за да я провери. Копнежът да си бъде у дома, да види лицето му я завладя като глад.

После я обзе споменът за хотела й, за усмихнатите момичета, които бяха сервирали закуската й преди седмица. Едната я бе попитала за Кеймбриджкия университет.

Колко хубаво щеше да е, ако бе поговорила повече с нея, ако бе разбрала какво иска да учи. Можеха да обядват заедно, да станат приятелки.

Как беше възможно да се озове тук, чакайки този зъл мъж, чието идване означаваше, че ще получи малко светлина, храна или вода?

Тя опипа с ръце наоколо, за да провери дали нещо се е променило, както правеше всеки път, щом се събудеше.

Почувства единствено студения камък, който се простираше по стените на мазето край нея. Пространството беше голямо, може би девет на дванадесет метра, но в мрака изглеждаше тясно.

Тя пак започна леко да се полюшва. Никога преди не бе чувствала такава злоба край себе си. Дори от камъните на това място сякаш се процеждаше зло. И въздухът бе наситен с него. Не беше заради болката, която той вече й бе причинил, или заради това, което бе видяла: образа, който нямаше да избледнее — онова изгаряне по горната част на дланта му… Понеже знаеше какво означава подобен белег.

Сюзън бе проучвала много древни документи. Беше ги датирала, тълкувала, класифицирала. Знаеше какво се твърди в някои от тях за предците ни.

Беше изследвала единствения открит някога папирус, описващ ханаанейско човешко жертвоприношение отпреди времето на Авраам. Описанието в този дълъг фрагмент на това как първосвещеникът изгаря собствената си ръка, за да изпита сам пламъка, който ще погълне жертвите му, да узнае по-добре какво ще почувстват те, се бе запечатало в съзнанието й от деня, в който го бе прочела.

Но никога не бе очаквала самата тя да се сблъска с такова нещо.

Кой беше този негодник? И защо съживяваше зло, което би трябвало да е умряло преди хиляди години?

Тогава възникна и по-важният въпрос: Какви планове имаше той за нея?

И дали я чакаше това, от което се боеше…