Звезда

Четиридесет и втора глава

На следващия ден тя и Брайън отлетяха за Калифорния. И двамата не говориха много, той чете и зяпа през прозорчето. Още не искаше да й казва нищо, но вече знаеше. Бе й звънил следобеда в хотела, а когато я видя вечерта, той прочете всичко в очите й. Искаше му се само да й пожелае всичко хубаво и да й каже да внимава.

Най-накрая се разговориха за това по време на обяда в самолета; като погледна звездата, която бе създал, той само въздъхна, но знаеше, че тя заслужава да й се случи нещо хубаво. В досегашния й живот не бе имала достатъчно радостни мигове, затова само се молеше да не се въвлече в пореден скандал. А той можеше да бъде много голям и да засегне и нея, и Спенсър.

— Искам да знаеш, че винаги можеш да ми се обадиш. Винаги ще бъда твой приятел — рече Брайън, а при тези думи Кристъл се разплака.

Бяха пристигнали във Вашингтон като приятели и любовници, а сега всичко бе свършило. Той обаче винаги бе знаел, че този ден щеше да дойде. Само се бе надявал да дойде по-скоро късно, отколкото рано. Бяха заедно от две години и знаеше, че няма право да иска повече от нея. А всъщност не го и желаеше. Никога не бе искал да се жени за нея. Бедата бе в това, че същото бе и при Спенсър, той пък не можеше да го поиска. Изтъкна го пред Кристъл, но това за нея не бе новост.

Тя въздъхна и си издуха носа. Тежки бяха последните два дни, независимо от великолепието на празненствата.

— Знам това, Брайън. Така я караме вече петнайсет години.

Той бе шокиран.

— Значи и преди да се роди момчето?

— Далеч преди това. Обичам го още когато бях на четиринайсет години.

— Тогава защо, по дяволите, не се омъжи за него? Или той не ти предложи?

— Предложи ми, но не и когато трябваше. Целият ми живот е комедия от грешки. Срещнахме се отново едва когато той бе вече сгоден. Сетне, когато се ожени за нея, той откри, че не я обича. Замина за Корея, аз пък се забърках с Ърни и когато той се върна, аз смятах, че съм прекалено задължена на Ърни, за да го напусна тогава. Не е ли ужасно, а? Сетне пък Ърни не искаше да ме пусне, когато поисках, а Елизабът не искаше да му даде развод и това продължи с години — досущ като двама откачени, които не могат да се разделят. Той отново ми предложи брак след процеса, но тогава вече имаше политически аспирации, очакваше го страхотна служба, а една жена, обвинена в убийство в никакъв случай не е нещо, от което човек се нуждае, за да спечели едни избори. Затова аз турих край на тази история, заради негово добро.

Той я погледна, възхитен отново от нея. Останалото можеше да си го представи.

— А сетне разбра, че си забременяла, и изобщо не му го съобщи.

Тя кимна. Беше отгатнал безпогрешно.

— Е, не бих казал, че животът ти е бил лесен. Ами какво ще правиш сега?

— Не знам.

Тя и Брайън се бяха съгласили да прекратят връзката си, но това не уреждаше взаимоотношенията й със Спенсър. То означаваше само, че тя бе отново свободна, докато той не бе. Бе разкъсван между съпругата си и работата си на помощник на Кенеди и тя го знаеше.

— Иска да дойде, когато би могъл. И сетне какво?

— Аз ще ти кажа какво. Един ден ще станеш на петдесет години и все още ще си влюбена в един женен мъж, с когото очакваш да се срещнеш два пъти годишно. Ами ако реши един ден да се кандидатира за президент? Тогава? Всичко ще свърши и на колко години ще си тогава? Мисля, че би трябвало да си намериш някой добър млад мъж, за когото да се омъжиш и да си народиш още деца, преди да е станало късно.

Той обаче не се кандидатира за съпруг; и двамата знаеха, че не искаше да се жени, нито да има деца. Никога не бе проявил колебание по този въпрос, беше си направил вазектомия преди година, улеснявайки по този начин Кристъл.

Работата обаче сега бе в Спенсър и в онова, което щеше да се случи оттук нататък. Като неин приятел Брайън не одобряваше подобна връзка и смяташе, че тя постъпва глупаво. По-лесно бе обаче да се говори, отколкото да се вземат решения.

И когато той пристигна след шест седмици в Лос Анжелис, часовете, прекарани заедно с него, бяха изпълнени с цялата любов и страст, която ги съпровождаше още от началото. През цялото време останаха в апартамента й, без изобщо да излязат, а два дни по-късно той замина, оставяйки в душата й зеещата дупка на очакването отново да се появи.

Минаха обаче цели три месеца, преди да успее да се освободи. Това на нищо не приличаше, но бе единственото, което имаха — откраднатите мигове, скритите дни, заключени в апартамента й ведно с тайната им.

Нея я съпътстваха непрестанните догадки и клюки с кого се срещаше. И година, след като бе започнала да се среща тайно със Спенсър, тя най-сетне завърза връзка с един известен актьор, с когото бе работила често. Той бе хомосексуалист и също като нея искаше да потули тайната си. Виждаше се от време на време и с Брайън и той винаги я кореше, след като я разпиташе дали още се среща със Спенсър.

По онова време Зеб бе вече седемгодишен и страшно му се искаше да дойде в Холивуд да я види. Най-накрая тя отстъпи и му позволи да дойде с Уебстърови, които бяха впечатлени толкова силно, колкото и той. Отидоха заедно в Дисниленд и прекараха чудесно. Тя му обеща скоро да се върне, но той се радваше, че се връща в ранчото заедно с Уебстърови и Джейн, за която често казваше, че му е сестра. Тя бе на четиринайсет години и бе също така нежна и красива като майка си. Кристъл ги разведе из няколко студиа, питаше се защо ли не го бе сторила досега. Никой не разбра нищо, а и Зеб изобщо не приличаше на Кристъл.

Към лятото на 1963-та тя и Спенсър се срещаха тайно вече от две години и тя се бе примирила със съдбата си. Не желаеше повече да го разубеждава да не се виждат. Знаеше, че не би понесла да го изгуби отново. Не можеше да живее без него, а и нямаше нужда да го прави. Никой не подозираше нищо, а Елизабът не даваше и пет пари какво правеше той. Бе прекалено заета да се среща с приятели, да участва в разни комитети, да практикува право в свободното си време, както и да дава приеми. В живота й просто липсваше място за съпруг.

През ноември Кристъл бе заета денонощно в снимките на поредния филм на Брайън — бе доста добър. Той се бе зарекъл, че ще й донесе още един Оскар.

Тя седеше с останалите актьори на снимачната площадка, когато всички чуха новината: в Далас бе застрелян президентът. Сърцето й щеше да изскочи, докато тичаше към канцелариите, където някой бе поставил телевизор да видят новините. Отначало им се стори, че бяха улучени и някои от помощниците на президента. Тя с ужас гледаше неколкократно повтаряната картина как тялото на президента се люшва назад, как главата му се свлича в скута на жена му; след това показваха фасадата на болницата, в която бе откаран.

В единайсет и трийсет сутринта калифорнийско време говорителят обяви със задавен глас, че президентът починал. Тялото му щяло да бъде откарано във Вашингтон за погребение с военни почести. Показаха лицето на съсипаната му съпруга, нищо обаче не съобщиха за Спенсър.

Лицето на Кристъл бе бяло като платно, досущ като лицата на хората, които плачеха край нея. Тя не знаеше на кого да се обади.

Отчаяна, позвъни в кабинета на Брайън. Той също бе научил току-що новината и плачеше, когато тя му се обади.

— Трябва да разбера дали Спенсър не е ранен — рече тя задавено. — Знаеш ли на кого да се обадиш?

Последва дълго мълчание, докато той осмисляше какво означаваше това за нея.

— Ще видя какво мога да направя и ще ти се обадя веднага.

Минаха обаче часове, преди той да се свърже със свои познати в Белия дом. А целия ден тя бе като замаяна, в очакване той да й позвъни.

Обади й се чак в девет вечерта. По това време Линдън Джонсън вече бе положил клетвата си, Джак Кенеди бе откаран във Вашингтон, целият народ скърбеше, а жена му се бе изправила в опръскания си с кръв костюм, докато го откарваха в ковчега.

Когато Кристъл чу гласа на Брайън, тя се разплака, боеше се от новините, но той я успокои.

— Той е добре, Кристъл. Върнал се е във Вашингтон. В Белия дом.

Тя възприе думите му като насън, а когато сложи слушалката на апарата, се разрида — за Джак и за Джаки, за завинаги отминалите дни на Камелот, но така също и от облекчение, че Спенсър не бе пострадал.