Звезда

Двадесет и седма глава

Когато Кристъл се върна следобеда в хотела, там я очакваше пакетче. Тя го отнесе в стаята си и внимателно го отвори. Очите й се разшириха от притеснение и учудване. Бе диамантена гривна от Ърни. Не знаеше какво да прави с нея, страхуваше се да я сложи. Просто седеше, държеше гривната и трепереше. Още бе ужасена от онова, което бе сторила предишната нощ. Никога не бе постъпвала така, не искаше изобщо да го вижда повече.

Същата вечер обаче той се обади, бе нежен и мил; изглежда разбираше как се чувстваше тя, без да има нужда да му го казва.

— Хареса ли ти гривната? — думите му прозвучаха така, сякаш дете бе поднесло цветя на майка си.

— Аз… да… Ърни… невероятна е. Но не мога да я приема.

Караше я да се чувства като платена курва. Между тях нямаше любов, съществуваха само онези удивителни неща, които той направи с тялото й.

— Защо не? Хубавите момичета заслужават да имат хубави неща — поне не й каза, че си я бе изработила. — Мога ли да намина за малко?

— Не… аз…

Тя тихо се разплака, все още се боеше от него и от собствените си реакции. Не разбираше какво се бе случило с нея предишната вечер. През целия ден на снимачната площадка бе преизпълнена от чувството на вина, опитвайки се да не мисли за Спенсър.

— Скъпа, няма да те нараня.

Тонът му бе тъжен, стана й мъчно за него. Той нямаше вина за това, че се бе държала толкова лошо. Поне така мислеше тя. Не бе я насилвал. Беше я съблазнил с милувките си и със сръчните си пръсти.

— Искам само да поговоря с теб за малко.

— Ще те чакам във фоайето.

— Добре. Ще бъда там след половин час.

Бе облечен с широки панталони и чиста бяла риза, на раменете му бе наметнат кашмирен пуловер. Той прекоси фоайето с широка крачка и я целуна леко по бузата. Хората извръщаха глави към тях: той бе добре известна фигура в Холивуд, а тя бе много красива.

Поръча напитки за двамата на бара, докато тя седеше притеснена и смутена. Той нежно взе ръката й в своята, изглежда се догаждаше какво изпитваше тя.

— Не се кори за онова, което стана снощи. Беше естествено и хубаво. Ти и аз можем да бъдем приятели.

Да, но приятелите не се любеха по цяла нощ в плувни басейни. Кристъл го погледна с изпълнени със сълзи очи.

— Не знам как стана така.

Искаше да му каже колко много обичаше Спенсър, колко дълго го бе чакала. Но не го направи. Какво бе означавал той за нея, преди да замине! То обаче вече не бе важно. Тя имаше правото на свой собствен живот, макар и не с мъже като Ърни. Бе прекалено богат за нея, прекалено опитен, прекалено властен и тя го знаеше.

— Мисля, че не бях на себе си.

Обяснението бе прекалено наивно, но то бе единственото, което можеше да му предложи, докато той отпиваше от питието си, поразен отново от чудната й хубост. Тя притежаваше лице, което караше хората да спрат и да се загледат в нея, предизвикваше у мъжете желанието да я докоснат. Беше гледал предишния ден заснетото от филма й и му бе станало ясно, че и камерата я обичаше.

— Аз също не бях съвсем на себе си. Но в това няма нищо лошо, Кристъл. Ти си толкова красива, че просто изгубих ума и дума — знаеше как да я манипулира. — Тъкмо затова ти пратих гривната. За да се извиня за снощи.

Той съзнаваше колко виновна се чувстваше тя и искаше да приеме гривната като извинение, а не като отплата. Знаеше, че това бе важно за нея. Бе съвсем различна от многобройните старлетки16, с които бе излизал — винаги готови да предложат плътта си в замяна на неговото благоразположение. Ала тази жена бе от съвсем различна порода. Бе порядъчна и сърдечна и това му харесваше.

— Съжалявам, Кристъл…

Очите му изглеждаха съвсем искрени и тя се почувства по-добре. Може би и двамата не бяха били на себе си, опита се да се самоубеди тя, а и тя самата бе толкова отговорна за случилото се, колкото и той.

Но тя не знаеше кой бе Ърни Салваторе.

— Един ден ще гледаш на гривната като на сувенир от първите ти дни в Холивуд. Ще я показваш на децата си.

Тя се колебаеше, но той изглеждаше тъй натъжен, когато се опита да му върне гривната, че в крайна сметка я убеди да я приеме.

— Не можем ли да започнем отново?

Тя кимна бавно, не бе сигурна, че желаеше това ново начало. Но пък и отново се почувства задължена към него, особено след като й каза колко красива била в епизодите, които бил гледал. В крайна сметка всичко бе станало благодарение на него. Дълго обсъждаха филма, а той й съобщи, че вече й бил уредил роля за следващ филм.

— Толкова бързо? — бе изненадана и благодарна. — Кога започват снимките?

Бе колеблива и свенлива, особено като се опитваше отчаяно да забрави как бе изглеждал той край басейна без пешкира си.

— Около седмица след като завършиш този. Предполагам в началото на април.

Каза й кои още актьори щяха да се снимат в него и тя се вторачи изненадана в него. Всичките имена й бяха познати, а някои от тях бяха много известни.

— Наистина ли?

— Разбира се — не й каза обаче какво му бе струвало да я уреди в този филм. — Този път ролята е по-малка, но мисля, че може би ще пееш. А участниците във филма са наистина знаменитости. Ще ти е от голяма полза дори само да се снимаш заедно с тях.

Той изглежда бе напълно наясно как да ускори развитието на кариерата й, а и очевидно работеше здравата върху това. На следващата сутрин тя видя името си във вестниците. Пишеха за новия филм, в който щеше да участва. Значи бе истина. Той наистина бе успял.

След излизането на статията той я заведе на вечеря, а на следния ден в пресата се появи снимка на двамата със заглавието Мениджърът Ърни Салваторе и новата му приятелка Кристъл Уайът. Бе все едно да четеш за някой друг и тя мълчаливо се взираше във вестника.

Изпрати изрезка на Хари и на Пърл, все още им се обаждаше през няколко дни. Ужасно й липсваха, но не и наполовина на това, колкото й липсваше Спенсър. Често си мислеше дали изобщо щеше да го види отново, дълбоко в сърцето си чувстваше, че това нямаше да стане. Усещаше се ужасно самотна без него. Единственият приятел, който имаше сега, бе Ърни.

Той й пращаше цветя, правеше й подаръци, притесняваше я ужасно, след като неведнъж пращаше ролса си с шофьора да я вземе след снимки. Не направи обаче повече опити да я прелъсти. Чакаше я тя сама да дойде при него, знаеше, че в крайна сметка по един или друг начин щеше да го направи.

Две седмици след първото й посещение той отново я покани в Малибу. Тя се поколеба, но вече се чувстваше по-спокойна в компанията му и реши, че няма да се случи нищо. Този път не плуваха в басейна, разходиха се по плажа. След няколко седмици тя започваше снимките на нов филм и имаха доста неща за обсъждане.

Той изведнъж се обърна към нея и се усмихна. Тя си помисли, че в поведението му сега имаше нещо бащинско. Бе я приел под крилото си и вземаше решенията вместо нея. След като четири години се бе грижила сама за себе си, това бе ново изживяване за нея и трябваше да си признае, че й се нрави.

— Искаше ми се отдавна да те попитам нещо, Кристъл — той колебливо замълча, двамата се наслаждаваха на залеза; сетне взе ръката й. — Какво ще кажеш да поживееш известно време при мен?

— Тук ли?

Тя си помисли, че той имаше предвид уикендите, единственото, което й дойде на ума бе онази нощ, когато той я бе любил и се изчерви при спомена за нея.

Той отново се усмихна, бе все още толкова невинна и млада. На двайсет и две години тя бе още дете, поне според стандарта на Холивуд.

— Не само тук, глупаче. А и в Бевърли Хилс. Мислех си, че това би подпомогнало кариерата ти, ще бъде много по-приятно, а и по-евтино, отколкото да живееш в хотела.

Опита се думите му да прозвучат практично, да скрият истинската същност на мисълта му — а тя си бе едно предложение.

— Не знам… аз… — тя го погледна с лавандуловосините си очи и дори коравата душа на Ърни Салваторе се поразмекна малко. — Какво имаш предвид, Ърни? — И без това досега бе толкова мил с мен. — Не би трябвало… не бих се възползвала…

Тя все още не схващаше за какво ставаше дума. Той я прегърна.

— Искам да кажа да дойдеш да живееш с мен. Искам да си близо до мен.

Последва дълго мълчание; сетне тя го погледна, а после отправи тъжен поглед към залеза. Къде бе Спенсър? Къде бе изчезнал? Защо той не й предлагаше подобно нещо вместо Ърни?

— Холивуд е жестоко място. Искам да ти предложа моята закрила.

Какво повече би могла да иска! Ала все пак, тя знаеше, че не го обича. Бавно поклати глава:

— Не мога.

— Защо не?

Тя го погледна искрено, може би залагаше кариерата си на карта, но не можеше да го излъже. Вече бе сторил твърде много за нея, за да не постъпи честно спрямо него.

— Аз не те обичам.

Той не й каза, че за него това е без значение. Не любовта й искаше той, а всичко останало — тялото й, което да стопля нощите му, лицето й, което да продава на кинаджиите. Той печелеше отлично от нея — както за себе си, така й за далеч по-влиятелните люде, които стояха зад гърба му. Беше само параванът на една доста странна групировка, но за пред хората силният човек бе той. Тя щеше да му е от полза. Бе го разбрал още в първия миг, когато я видя.

— Може би с времето ще дойде и любовта. Но засега сме приятели, нали така?

Тя кимна, все още взряна в залеза. Беше добър с нея, много по-добър от всички, но онова, което искаше, бе повече от това, което тя желаеше да му даде. И все пак, всичко, което той правеше за нея, бе толкова внушително — дрехите, колите, филмите, диамантената гривна.

— Може ли да си помисля известно време?

Имаше хора, които биха потреперили само при мисълта да отблъснат Ърни Салваторе, но с нея той бе търпелив и мил.

Като се върнаха в къщата, той й наля чаша вино и, докато тя си сръбваше, пусна музика. Чувстваше се спокойна с него. Той не я насилваше, просто беше там и донякъде се догаждаше какво желае. А тя искаше да е кинозвезда. Това бе детинска мечта, но все пак знаеше, че той може да направи така, че тя да се сбъдне. Не искаше обаче заради това да пожертва честността си, не искаше да живее с човек, когото не обича.

Ала какво друго й оставаше? В интерес на истината — нищо. Имаше само една мечта. И спомена за един мъж, който бе заминал преди три години и не се завърна, въпреки огромната й любов към него.

— Искаш ли да си вървиш у дома сега? — Винаги бе готов да направи онова, което тя желаеше.

Тя му се усмихна, а той се наведе и я целуна. Бе за пръв път след онази нощ, в която преди две седмици се бяха любили.

През тези две седмици той бе поддържал почтена дистанция помежду им и не бе поискал нищо от нея. И сега не искаше нищо. Предлагаше само сърцето си и дома си, а това за Кристъл бе страшно много. Той я целуна отново, ръцете му нежно я погалиха. Тя започна да се отдръпва, но той я притисна, ръцете му бяха изненадващо силни.

— Не си отивай — прошепна той, — моля те…

Дожаля й за него. Даваше й толкова много, а искаше тъй малко от нея. Остави го да я целуне, а след миг тялото й отговори на неговото и този път Кристъл разсъблече дрехите му.

Любиха се на огромния диван, тапициран с бяла кожа, под огледалата и на фона на огромния залез зад тях.

Този път нямаше угризения на съвестта, нямаше изненада. Тя съзнаваше какво бе направила и защо го бе сторила. Чувстваше, че му го дължеше, заради всичко, което той бе сторил за нея. Знаеше, че не го обича, ала нямаше нищо друго, никого другиго. Това бе нейният живот за момента: Холивуд, с неговия блясък и очарование, а Ърни бе неразделна част от него. Не можеше повече да му се съпротивлява. Дължеше му толкова много, а той можеше да й предложи и още неща. Животът й досега бе бил винаги тежък, бе изморена от него. А с Ърни тегобите щяха да приключат.

Тази вечер те останаха в Малибу. Тя нямаше пред кого да бъде отговорна, нямаше и причини да се връща в хотела. Никой не даваше пет пари за това какво правеше, нито пък някой щеше да разбере. Дори и Хари. Дори и Пърл. Нито дори и бедната, стара мисис Кастаня.

Но когато след три дни се върна в хотела да прибере пощата си, тя намери писмо от Спенсър, препратено й от Пърл. След всичкото това време, той най-накрая й бе писал, опитвайки се да обясни дългото си мълчание. Пишеше й колко много мразел войната, как за известно време бил изгубил всякаква надежда, ала все още я обичал.

Вече беше обаче твърде късно. Тя се бе съгласила да се пренесе у Ърни. А и писмото на Спенсър не й казваше нещо, което вече да не знаеше. Той все още бе в Корея, не знаеше кога щеше да се върне, бе все още женен. Тя бе постъпила правилно, че бе отишла в Холивуд. Може би нищо нямаше да се промени в отношенията й със Спенсър. Но да го обича бе прекален лукс, който вече не можеше да си позволи. Тя бе продала душата си на Ернесто Салваторе. Затова изобщо не отговори на писмото на Спенсър.

Ърни й помогна да пренесе нещата си в дома му в Бевърли Хилс и за една нощ животът й се промени изцяло. Там имаше готвач, две камериерки, а тя разполагаше с обшита в розов сатен гримьорна, която сякаш бе филмов декор, предназначен за Джоун Крауфорд. А когато отиде да закачи дрехите си, видя, че гардеробите вече бяха пълни със скъпи облекла, които той й бе купил. На едно кресло бе проснато разкошно, ново, бяло палто от норки. Тя го навлече, както си бе по дънки и се закикоти като момиченце, докато се въртеше и се оглеждаше в огледалото.

Обади се на Пърл и й разказа за палтото, както и за това, че се бе преместила да живее у Ърни. Пърл не бе изненадана или потресена. Може би в гласа й се усети известна ревност.

Ходеха навсякъде заедно — в най-добрите ресторанти, на най-големите купони, на премиери и галапредставления, на връчването на наградите на Академията. Сетне тя започна снимките на новия си филм.

— Някой ден и ти ще си там — прошепна й той, когато Шърли Буут изприпка на сцената, за да получи Оскара за най-добра женска роля за филма Върни се, малка Шива. Гари Купър спечели наградата за най-добър актьор за филма Високо пладне. А за най-добър филм бе обявен Да пееш в дъжда с Джийн Кели.

Всичко това бе за нея като сън, детинската й мечта още от долината.

— Щастлива ли си? — попита я той една вечер, след като се бяха любили, а тя спокойно кимна.

Бе щастлива, колкото и да бе странно това, след като не го обичаше. Той се грижеше за нея, глезеше я, внимаваше всички да бъдат мили с нея, а когато започна новия си филм, всички се държаха с нея като с кралица. Тя бе момичето на Ърни Салваторе.

Ала в крайна сметка тя искаше да постигне много повече от това. Искаше да бъде добра актриса и певица, макар напоследък да пееше рядко. Пеенето бе останало в някакъв друг живот. Сега се съсредоточаваше предимно върху играта си. Работеше сериозно върху гласа си с учителя по пеене, както и с преподавателите по актьорско майсторство, които идваха у дома им да я обучат в тънкостите на играта. Имаше добра памет и отлично чувство за момента, в който трябваше да подаде репликите си. Винаги бе точна и никога не правеше панаири. Хората на снимачните площадки я харесваха, защото работеше усилно и бе добре подготвена.

Малко по малко актьорската общност започна да я признава и уважава. Повечето от тях знаеха за Ърни. Ролсът я вземаше вечер, а понякога Ърни я чакаше на задната седалка с бутилка шампанско в сребърна кофичка с лед и с две кристални чаши. Бе начин на живот, за който тя само бе чела, а ето че вече го живееше. Целият. Мечтата се бе сбъднала. Бе станала онова, за което бе мечтала винаги и засега не даваше и пет пари за жертвите, за да го постигне.

Завърши втория си филм в края на май и Ърни я заведе за няколко дни в Мексико. Каза, че имал да свърши някакъв бизнес там, тя пък се наслади на нещо ново и по-различно.

По улиците скитаха сладки босоноги хлапета с усмихнати, щастливи личица и огромни очи; видя хора в ярки костюми и забележителни гледки. Хареса й много, а и почти не се виждаше с Ърни там. Когато се върнаха в Л.А., той усмихнат й връчи един сценарий, наведе се и я целуна. Бе безупречно елегантен както винаги, а в някои моменти изглеждаха почти като женени. Тя вече бе свикнала с него, чувстваше се удобно, а и той никога не я насили да сподели онова, които не изпитваше към него.

— Какво е това? — усмихна се тя. Тази вечер щяха да ходят в Коконът Гроув на вечеря и на танци.

— Твоята награда от Академията. Струва ми се, че успя, малката.

Беше сценарий на друго студио, с роля, специално предназначена за нея, и той я бе получил.

В пресата се надигна шум. Името й постоянно се появяваше във вестниците, той плащаше на своите хора в медиите да възбуждат и подхранват интереса на публиката към Кристъл. А когато я водеше някъде, хората се взираха с недоверчиви погледи в нея. Жените просто не изглеждаха така. Дори и в Холивуд. Тя все още имаше плахото изражение на кошута, която излиза от гората, и тяло, което привличаше всеобщото внимание. Той я учеше как да се облича, как да върви, как да влезе в стаята така, че всички да прекъснат заниманията си.

Трябваше обаче да признае, че тя вършеше всичко това напълно естествено. Някой ден щеше да стане голяма звезда. Вече не се съмняваше в това, особено след последното предложение, което бе получил; а щяха да го последват и други. И в крайна сметка тя му принадлежеше. Някой ден, ако това се наложеше, щеше да й го каже.

Сценарият бе за филм, чиито снимки трябваше да започнат през юли, а жената, избрана за поддържащата роля, се бе скарала жестоко със звездата, затова я бяха уволнили. Страшно се нуждаеха от някоя друга актриса, а Кристъл подхождаше чудесно за ролята. Освен това, тя имаше репутацията на човек, с когото се работи лесно, а в Холивуд това бе такава рядкост, като да намериш диамант. Щеше да постигне успех, при това бърз.

От време на време Ърни дори се чудеше дали не бе влюбен в нея, макар това за него да нямаше значение. Бе нещо напълно нехарактерно за него. Той бе на четирийсет и пет години, пет пъти се бе развеждал, имаше две деца, някъде в Питсбърг, и двете бяха по-големи от Кристъл, а той не ги бе виждал от бебета.

Тя чете сценария с часове и си води бележки. Ролята бе добра и тя бе учудена, че дори се бяха сетили за нея. Имаше повече реплики, отколкото в другите си две роли, но изграждането на тази щеше да е далеч по-трудно, изискваше много повече чувство. Знаеше, че щеше да се наложи да поработи здраво с преподавателите си, но това й допадаше.

— Ърни, ролята е чудесна — каза му тя, като го намери до басейна.

Той говореше там по телефона, винаги бе зает със сделки, с телефонни разговори, с подписване на документи. Дори и до басейна не го оставяха на мира. Понякога прекарваше нощите в бунгалото с бизнес партньорите си, докато не завършат дадена сделка.

— Филмът е добър, Кристъл. И ролята ще ти е от голяма полза.

Докато присядаше, обаче, тя го погледна с известна тревога.

— Смяташ ли, че ще се справя?

Той се засмя и целуна кичур от меката й, руса коса. Фризьорите се виждаха в чудо да я прибират нагоре, но тя категорично отказваше да я отреже. Беше единственото момиче в Холивуд, което се интересуваше дали щеше да е подходящо за филма; повечето се интересуваха да получат роли, само заради личната си изгода от това, без изобщо да се замислят за качеството на труда си. Но Кристъл не бе такава. Тъкмо това я отличаваше от останалите — това и външният й вид. Той бе попаднал на победителка.

— Ще се справиш страхотно.

— Ще трябва да работя като вол да запомня всичките тези реплики.

— Ще се оправиш.

Тази вечер отидоха да празнуват, а до първия снимачен ден тя се труди ден и нощ върху сценария.

Започнаха на девети юли и през първите две седмици тя почти не мигна. Работеше с преподавателите си до полунощ. Всяка сутрин ставаше в четири. В пет шофьорът я откарваше в студиото. Във филма с нея се снимаха Уйлям Холдън и Хенри Фонда и тя бе изпълнена с благоговеене, когато се запозна с тях. Държаха се дружелюбно с нея, а и всички останали се отнасяха с уважение, макар тя да нямаше време да завърже приятелства. Работеше прекалено усърдно, за да й остане време да поговори с някого или да остане след снимките. Преподавателите й идваха в гримьорната дори по време на обедната почивка.

Веднъж видя на снимачната площадка самия Кларк Гейбъл, бе дошъл да види някакъв приятел; помисли си, че никога досега не бе виждала по-хубав мъж. Вечерта тя развълнувано разказа на Ърни за случката, а той се изсмя.

— Имай търпение няколко месеца. Той ще започне да разказва на приятелите си, че е видял Кристъл Уайът.

Сега тя се засмя. Ърни винаги я караше да се чувства много важна. Напоследък обаче го виждаше рядко. Бе прекалено заета на снимачната площадка, нямаше време и да излиза. Чувстваше се като отшелничка.

Четири дни по-късно тя се бе барикадирала в гримьорната си както винаги, когато някой потропа на вратата. Чу възбудени викове и отвори да види какво бе станало.

— Свърши се! Край!

— Филмът ли? — изглеждаше потресена, чудеше се какво ли се бе случило. Едва бяха започнали, а снимките трябваше да продължат по-дълго от предишните. Бяха й казали, че ще е заета и през септември.

— Войната!

Един от сценичните работници бе застанал пред нея и по бузите му се стичаха сълзи на радост. Двамата му братя участваха във войната. Изведнъж Кристъл разбра и дъхът й секна.

— Свърши се войната в Корея!

Той разтвори ръце и двамата се прегърнаха, нейните очи също се бяха изпълнили със сълзи. Месеци вече откак се опитваше да го забрави. Не отговори на писмото му, което й бе писал през април. Но и той, като другите, скоро щеше да си дойде.

Спенсър… мъжът, когото бе предала, след като заживя с Ърни… сега щеше да се завърне. Но при кого? Той все още бе женен за Елизабът. А тя живееше с Ърни. А ако Пърл не му кажеше, той дори нямаше да знае къде да я намери.

И в този момент, докато гледаше как останалите говорят оживено, смеят се и плачат, тя се запита какво щеше да прави оттук нататък.