Звезда

Тридесет и трета глава

Вратата се отвори със зловещо подрънкване. Въведоха го в малка стая с голям прозорец, очукана дървена маса и два стола. Пазачът излезе и заключи зад себе си вратата. Ужасно бе дори само да си там, вътре.

Той бе направо зашеметен, когато въведоха Кристъл — облечена в синя блуза, ръцете й бяха извити назад и заключени в белезници. Очите й бяха широко разтворени от ужас, сърцето му се сви, докато освобождаваха ръцете й и сетне я оставиха насаме с него. Като неин адвокат той дори не посмя да я целуне. Можеше само да я гледа и да усети същата онази огромна вълна на обич, която винаги го бе поглъщала. А когато погледите им се срещнаха, той нито за миг вече не се съмняваше, че и тя го обичаше. Изминалата година сякаш се стопи и изчезна. Почувства се силен до нея.

Подозираше, че стаята се подслушва, затова говореше шепнешком. Протегна ръка и хвана нейната, без да й каже нищо за онова, което изпитваше. Тя стисна силно ръката му, очите й бяха изпълнени със сълзи. Толкова й бе липсвал, а и последната година бе истински кошмар.

— Добре ли си?

Тя кимна и седна, все още държеше ръката му, а той изчака няколко минути, преди да зададе какъвто и да било въпрос. Обсъдиха всичко и той бе ужасен от историята й, Салваторе я бе държал като робиня, добре пазена в пословичната златна клетка. През последните месеци тя била негова затворничка и можела да прави само онова, което той й разрешавал. Филмите, приемите, появите пред обществото, излизанията й. Останалото време я държал у дома под силна охрана. Тя се карала непрестанно с него за това. Не представлявала истинска заплаха за него. В живота й не бе имало друг мъж от Спенсър насам.

— Има ли свидетели на тези караници?

— Камериерките — кимна тя. — Шофьорът.

— А негови приятели?

— Неколцина. Повечето ги водеше в Малибу. Вършеше собствените си дела тайно.

Тя подозираше също така, че се срещал и с други жени. През последните месеци я бе насилвал сексуално няколко пъти, бе насинил окото й, поради което две седмици не могла да се яви на снимачната площадка и подмятания за това се появили във вестниците. Бяха съобщили, че катастрофирала и лицето й било прекалено наранено, за да ходи на работа. Вместо това тя работила върху звукозаписите, вече била започнала да пее във филмите си.

Спенсър бе ужасен от историята й.

— Защо не ми се обади?

— Каза ми, че ще те убие, ако изобщо те потърся отново. Разбра кой си, когато те видя. Ето защо… — тя се поколеба, — ти се обадих миналата година и ти казах, че всичко е свършено. Страхувах се за теб.

Погледна го тъжно, знаеше каква болка му бе причинила. Сърцето му се сви — тя го обичаше и се бе опитала да го предпази. Той й се усмихна, а тя му съобщи, че Ърни нееднократно заплашвал, че ще убие и нея, особено напоследък, когато тя непрекъснато се карала с него за договора си.

— Всичките пари ги вземаше той. Всичките. Аз получавах само пари за дрехи.

Досущ като проститутка със сутеньора си. Но Спенсър не й го каза, просто седеше и слушаше, водеше си бележки, когато тя казваше нещо важно. За нея това бе ужасен период, един кошмарен живот.

— Преди си мислех, че му дължа толкова много. Не разбирах какво всъщност правеше той.

Тя вдигна очи и погледна Спенсър, а неговото сърце отново се размекна, докато я слушаше. Особено пък сега, когато тя му съобщи защо му бе казала да не се връща в Калифорния.

— Предполагам, че винаги си е мислил, че ме притежава. За него бях просто един предмет. Нещо, което е купил евтино и печели много от него, досущ като едно добро капиталовложение. И в началото той винаги успяваше да ме накара да мисля, че прави всичко това заради мен — тя погледна тъжно Спенсър. — Понякога наистина си мислех така. Но той ми взе всичко, което имах, дори и теб.

На Спенсър това му бе съвсем ясно.

— И сетне — какво?

— Карахме се много пъти.

— Пред хората ли?

— Понякога — бе откровена с него. — Веднъж казах на Хеда, че смятам да прекратя договора си и да си намеря импресарио. След това той едва не ме уби. Мисля, че може би някои други контролираха тази сделка и той се страхуваше от тяхната реакция. Но аз не знаех това, защото никога не видях договора си, а когато го подписвах, бях достатъчно глупава да не го прочета.

Тя бе изгубила дори връзката си с Хари и Търл. Най-накрая Салваторе я бе изолирал от всички. Бе й разрешено само да работи и тя се снимаше във все по-големи и по-добри филми. Инвестицията се отплащаше добре. Все едно ставаше дума за състезателен жребец.

— Вечерта, когато той бе убит, карахте ли се?

— Само веднъж, на плажа, както ти казах. Но този път аз му отвърнах. Ударих го силно. Мисля, че ухото му кървеше, когато се върнах в къщата, но пет пари не давах за това. Мразех го, Спенсър. Той бе зловещ човек и си мисля, че той наистина би могъл да ме убие.

— Някой видя ли го, че кърви? Или че го удари?

— Мисля, един съсед. Разхождаше кучето си по плажа. Той каза на полицията, че ме видял как нападам Ърни с пръчка. Не бе така, държах клечка, изхвърлена от морето, но го ударих с другата си ръка.

Спенсър кимна и си отбеляза това в бележника, заслушан в разказа й. Край прозореца мина един пазач.

— И сетне?

— Върнах се в къщата, а когато той дойде, ме удари.

— Остави ли белег? Тя поклати глава.

— Този път не. Повечето пъти внимаваше да не ми оставя белези. Не искаше да отсъствам от работа. Ако не ходех на работа, той и приятелите му можеха да загубят пари.

— Кои са те? Знаеш ли? — но тя само поклати глава. — Какво стана сетне?

Той внимателно реконструираше случилото се. Искаше да разполага с всички подробности, когато наемеше адвокат да я защищава. Щеше да наеме най-добрия, безпокоеше се, че никога досега не бе водил криминално дело. А тя се нуждаеше от най-добрата защита и той щеше да й я осигури.

Кристъл въздъхна и издуха носа си в чистата бяла кърпичка, която той й подаде. Погледна го признателно и пое дълбоко дъх, притворила очи, опитвайки се да си спомни.

— Не знам… Ходех из къщата… Карахме се дълго. Счупих една лампа.

— Как?

— Хвърлих я по него.

— Удари ли го?

— Не — тя се усмихна мрачно, през сълзи, — не улучих. — Сетне усмивката й се стопи. — После той ми каза, че очаква някого, затова да си вървя в къщата в Бевърли Хилс.

— Каза ли кого очаква?

Тя поклати глава:

— Никога не казваше.

— Някой видя ли те да си отиваш?… Някой съсед? От прислугата?

— Нямаше никой. Бяхме сами.

— По кое време си тръгна?

— Към осем часа. Бях на работа на другия ден. Този ден бях свободна, но не исках нищо друго, освен да си легна. Той каза, че ще нощува в Малибу. А сетне… повече изобщо не съм го виждала или чувала. Мислех си, че всичко е наред. Отидох на работа в пет сутринта, както обикновено ме откара шофьорът — и сетне думите я задавиха. — Полицията дойде на снимачната площадка в девет… казаха… казаха, че е мъртъв. Намерили го прострелян с пет куршума в главата, според тях бил умрял в полунощ.

— Намерили ли са пистолета? Тя кимна, уплашена.

— Да… бил изхвърлен на плажа. Някой се е опитал да се отърве от него, но, предполагам, не го е хвърлил достатъчно надалеч… а на плажа имало отпечатъци от женски стъпки… и Спенсър… — тя се разрида… — Кълна се, че не съм го убила.

Той стисна ръцете й.

— Виждала ли си някога този пистолет? Тя кимна.

— На Ърни бе. Виждала съм го в писалището му няколко пъти, но мисля, че в крайна сметка се бе уплашил да не би да го използвам и повече не бях го виждала, докато… докато полицията не ми го показа вчера сутринта.

— Познаваш ли някой, който би могъл да го ликвидира?

— Не знам… Не знам…

Очевидно тя бе имала достатъчно основания да го направи през последната година, но Спенсър знаеше, че това в никой случай не означаваше, че тя го бе убила. А при характера на връзките, в които той подозираше Салваторе, убиецът би могъл да бъде всеки. Някой, когото бе измамил в сделка, подчинен, който го мрази, а дори и босовете му. Ала Спенсър знаеше също така, че който и да бе той, ако наистина бе част от подземния свят, всичко щеше да бъде грижливо покрито и истинският убиец никога нямаше да бъде разкрит. Бяха оставили Кристъл на топа на устата. Примката се бе стегнала чудесно около врата й.

Шепотът й прозвуча в грозната стая.

— Какво смяташ, че ще стане?

Не му се щеше да отговаря на въпроса й. Ако не я отървеше, щеше да получи доживотен, ако не и по-лошо. А той дори не щеше и да помисли за това. Знаеше само, че не биваше да го допусне.

— Не искам да те лъжа. Процесът ще бъде труден. Имала си и възможността, и мотивите да го извършиш, а нямаш алиби. Това е отвратителна комбинация. Прекалено много хора знаят за неприятностите ти с него, по дяволите, всеки би намразил този мъж. Страшно бих искал някой да те е видял как си отиваш онази вечер или как пристигаш в къщата в Бевърли Хилс. Сигурна ли си, че никой не те е видял?

— Мисля, че е така. Не мога да си представя кой би могъл да ме види.

— Добре де, помисли си. Ще ни е необходим страшно добър следовател за този случай.

Вече бе решил да плати за всичко. Знаеше, че тя нямаше и петак. Салваторе бе й взел всичко.

— Какво ще правиш сега? — тя го погледна с изплашени очи.

Трябваше да се връща в килията си и това я ужасяваше. Всички пазачи я зяпаха, а неколцината й съкилийнички проявяваха значителен интерес към тяхната малка кинозвездичка, както я наричаха.

Кристъл Уайът бе звездата на лосанджелиския затвор и Спенсър възнамеряваше да я измъкне колкото е възможно по-скоро. Но всичките му опити да я освободи под гаранция този следобед се оказаха безуспешни. Опита обвинението да бъде променено на непредумишлено убийство, но не успя и тя трябваше да остане в затвора до процеса. Просто трябваше да се опита да се държи, каза й той и се върна в хотела, за да проведе няколко телефонни разговора.

Обади се на двама свои състуденти от правния факултет и от тях получи имената на най-добрите адвокати по наказателни дела в Л.А. Повечето от тях обаче не се заинтересуваха от делото, виждаше им се предрешено, а неколцина намекнаха, че дело, в което са замесени гангстер и гаджето му, било твърде елементарно. Бе вбесен, когато свърши разговорите си.

Решението само му се натрапи, той не би доверил съдбата й на нито един от тях. Щеше сам да поеме защитата й, молеше се само да не й навреди. Бяха заложили всичко. Нейния живот и тяхното бъдеще.

Същата вечер той позвъни на Елизабът и в държавното учреждение, където работеше, и им съобщи, че остава за процеса. Босът му съвсем не бе очарован, а Елизабът бе бясна. Той добре помнеше заплахите, които му бе отправила, преди да замине, но това вече нямаше никакво значение. Животът на Кристъл бе под заплаха и той бе решен да я защити.

— И колко време ще продължи това, Спенсър? — попита го тя, когато й каза, че бе приел да бъде неин официален защитник.

— Още не знам. Тя има право на процес до трийсет дни, а той може да продължи след това седмици. Мисля, че ще остана тук най-малко два месеца, може би и по-дълго.

Той въздъхна и докато разговаряха се отпусна на дивана. Бе безкрайно дълъг ден, а освен дето бе чул историята от Кристъл, не бе постигнал нищо друго.

Елизабът бе бясна заради намерението му да остане толкова дълго в Калифорния.

— Май не възнамеряваш да се върнеш у дома за Коледа.

До нея оставаше само месец и, както винаги, те трябваше да отидат с родителите й в Палм Бийч.

— Не мислех, че ще съм добре дошъл.

— И не си, но какво, по дяволите, мислиш, че мога да кажа на родителите си?

Така си беше. Да се запази репутацията за нея бе далеч по-важно, отколкото да се спаси бракът им. За него обаче този брак вече не съществуваше, още повече след като бе научил истината за Кристъл.

— Не мисля, че ще трябва да им казваш нещо. Процесът ще гърми по вестниците с месеци.

Неколцина фоторепортери бяха блеснали със светкавиците си, когато излизаше от затвора, и той очакваше да види снимката си във вестниците още следващата сутрин.

— Страхотно. Ами работата ти? Май не си мислил за нея?

Баща й му бе осигурил и това. Изглежда трябваше да му бъде задължен за всичко, включително и за дъщеря му.

— Казах им, че трябва да изляза в неплатен отпуск, а правителствените служби ще са си още там, когато се върна. А ако решат да ме уволнят, така да бъде. Ще трябва да си потърся нещо друго като се върна, нали?

Ако изобщо се върнеше. Но с всичко това щеше да се оправя по-късно.

— Звучи ми съвсем просто.

— Е, не е така. Но се опитвам да постигна максимума от едно тежко положение. Животът на момичето е изложен на опасност, Елизабът. И аз нямам намерение да й обърна гръб.

— Мога да се досетя защо — тя се поколеба и въздъхна: — Тя може да те затрие.

— Лека нощ, Елизабът. Ще ти се обадя след няколко дни.

— Недей. Ще бъда на лекции, а следващия уикенд отивам с приятели на ски. А Деня на благодарността ще прекарам с родителите си.

— Предай им моите най-добри чувства.

Думите му прозвучаха съвсем леко саркастично, но на нея не й бе до смях. Бе стигнал прекалено далеч и тя почти бе решила да не го допусне да се върне, след като всичко свърши, дори и той да го искаше.

— Върви по дяволите!

— Благодаря ти.

Там — при дяволите — поне би могъл да се събере с Кристъл.

Той прекара следващите дни в работа с нея, проверяваше историята й, питаше и препитваше, но отговорите бяха винаги едни и същи и в края на третия ден той вече знаеше, че й вярва напълно. Яви се на няколко нейни разпита, нае следовател, който да провери историята, но всичко си бе както го бе разказала.

Никой не я бе видял да си отива и да пристига в Бевърли Хилс. А единственият свидетел твърдеше, че тя го бе ударила с пръчка и дори стигна до там да рече, че тя изобщо не се трогнала, като го видяла, че кърви. Цялата тази картинка изобщо не бе в нейна полза, никак не беше. Освен това нямаше измъкване от факта, че тя бе имала и възможността, и мотивите, че не можеше да докаже къде е била в нощта на убийството.

Тя слабееше с всеки изминал ден, очите й ставаха все по-големи. Изглеждаше зашеметена от всичко, което ставаше. Сърцето му се късаше, когато трябваше да я остави на Коледа да сподели парчето пуйка със съкилийничките й.

Не смееха да споделят нищо за онова, което чувстваха. Но преди да си замине, той стисна ръката й, а и очите им говореха твърде много. Нямаха нужда от приказки, никога не се бяха нуждаели от тях. Достатъчно им бе само да са заедно.

Процесът бе насрочен за девети януари. Той не искаше никакви отлагания. Заради нея искаше всичко да свърши колкото е възможно по-бързо. Тактиката на защита, на която се бяха спрели, бе самозащита. Това бе единствената й надежда, а той щеше да се опита да вкара колкото се може повече жени в журито от съдебни заседатели.

На Бъдни вечер позвъни на Елизабът в Палм Бийч, но тя отказа да разговаря с него. Присила Баркли бе студена, каза му доста официално, че била чела за него във вестниците. Бе безполезно обаче да се опитва да обясни. Същото се отнасяше и за родителите му, когато им позвъни сутринта на Коледа.

— Какво, по дяволите, правиш? — съдията Хил бе рязък. — Ти не си адвокат по наказателни дела. Ще изгубиш процеса на това момиче.

Тъкмо от това се боеше най-много и той.

— Не можах да намеря порядъчен адвокат, който да поеме случая толкова спешно.

— Това едва ли е причина да си играеш с огъня.

— Не е така, татко. Правя всичко възможно.

— Елизабът няма как да е доволна.

— Не е.

— Просто не разбирам нищо.

Баща му само поклати глава, докато Спенсър им пожела Весела Коледа. Той само се почуди, при това неведнъж, дали не ставаше дума за същото момиче, за което Спенсър бе споменал като се върна от Корея. Бе само предположение, но нещо му подсказваше, че бе именно тя, а ако бе така, то той сигурно щеше да си има неприятности със семейство Баркли. Питаше се дали Спенсър си даваше сметка какво прави. Но веднъж или дваж, когато Спенсър му се обади, той му даде с готовност съветите си. Смяташе, че самозащитата бе единствената им надежда, но дори и тя бе твърде малка.

Изборът на жури от съдебни заседатели отне десет дни, но в крайна сметка Спенсър получи онова, което бе искал. Състоеше се от седем жени и петима мъже и всичките те щяха да потреперят от ужас като чуят как я бе тормозил Салваторе. Спенсър дори излезе и й купи дрехите, в които щеше да се яви в съдебната зала, за да изглежда така, както бе изглеждала преди години, когато я бе срещнал — невинна и чиста.

Нямаше нужда да се прави на изплашена, бе ужасена, когато сядаше до него на мястото на подсъдимия. Пледоарията на обвинението бе пряма, рязка и брутална. Обрисуваха историята на едно момиче, дошло в Холивуд, готово на всичко, за да пробие, включително и да спи с мъж, два пъти по-възрастен от него, който очевидно не бе свързан с най-почтените джентълмени в града. Не се опитваха да скрият какъв бе той, напротив, опитаха се да го използват за каузата си. Окръжният прокурор го направи добре. Той посочи с пръст към Кристъл, обрисува я като алчна блудница, която приемала скъпи дрехи, кожи, диамантени гривни. Живеела си добре с жертвата, подчерта обвинението. А това било от полза и за кариерата й. Благодарение на мъжа, който тя така хладнокръвно застреляла, станала дребна звезда в киното; изредиха филмите, в които той я бе включил, така, сякаш тя не бе сторила нищо, за да заслужи ролите си. Нарисуваха картина на насилие, на семейна разпра, при която бе починал брат й, и която я бе принудила да напусне дома си на седемнайсет години; сетне — работата й няколко години в евтин нощен клуб в Сан Франциско; после — пристигането й в Лос Анжелис, готова да впримчи когото и да е, стига да пробие. И когато той вече не й вършел работа, в желанието си да прекрати договора си с него, тя го убила.

Но и Спенсър се бе подготвил добре, не се бе поскъпил на разходи да докара хора, които да помогнат в защитата й. Пърл говори за невинността й, за трудолюбието й, за здравия й морал. Хари я обрисува не като певица в евтин бар, а като сладък, малък ангел. Докато те свидетелстваха, Кристъл се разплака — гледаше ги с благодарност от мястото си на скамейката на обвиняемия. От своя страна следователят, нает от Спенсър, бе открил всеки оберкелнер, всяка камериерка, всеки фризьор в Холивуд, който бе видял как Салваторе бе тормозил Кристъл. Имаше намеци за изнасилване в къщата в Малибу, стана дума за договор, който тя не бе разбрала, за побои, тормоз и обиди от всякакъв род. Спенсър дори разказа как бе изнасилена като дете, докато тя нещастно се взираше в дланите си, спомняйки си сцената в хамбара с Том Паркър. Бе момиче, което бе съсипвано отново и отново и все пак бе оцелявало винаги; момиче, което се трудеше упорито, което се справяше добре, което никога не бе засегнало никого, докато Ърни не се бе опитал отново да я изнасили, докато не я бе пребил и заплашвал. И тогава тя го бе убила.

Нямаше никакъв смисъл да го отричат. Той знаеше, че ако се опиташе, щеше да изгуби процеса, затова се съсредоточи върху обрисуването на чудовището. Чудовище, което се бе опитало да унищожи това момиче без семейство, без приятели, без никой на този свят, който да го защити. Онова, което той разказа, ги накара да намразят Ърни за стореното. В последния ден самата тя застана до свидетелската банка, изглеждаше тъй млада и изплашена в простата си сива рокля, че всички членове на журито я гледаха с възхита. Когато Спенсър завърши пледоарията си, той се молеше да ги е спечелил.

Бе процес, който ги покърти до дъно, но все пак те обмисляха решението си два дни, преглеждаха доказателствата, спориха помежду си. Двамина от мъжете все пак бяха убедени, че бе виновна в предумишлено убийство.

Докато ходеше напред-назад из залата с Кристъл в очакване на присъдата, Спенсър не смееше да я погледне. Ако загубеше делото, с живота й бе свършено. За него бе мъчително дори да стои там, до нея. Тя говореше рядко, само го поглеждаше с огромните си сини очи, а когато съдебният пристав ги призова да влязат, коленете й се разтрепериха така, че едва пристъпваше до Спенсър. Съдията й нареди да стане, а сетне се обърна към председателя на журито да обяви решението му.

Кристъл притвори очи в очакване. Не бе в състояние дори да мисли, докато слушаше. Бе обвинена в предумишлено убийство, затова нямаше никаква друга алтернатива, освен една: виновна или невинна.

Планирала ли го бе? Искала ли го бе? Съзнаваше ли какво прави, когато го бе застреляла най-хладнокръвно? Или той я бе заплашил и тя, борейки се за живота си, бе натиснала спусъка? Ако бе така, тя бе невинна, макар че оттук нататък всички щяха да мислят, че тя го бе убила. Тази перспектива я потискаше силно и тя бе настоявала цели седмици пред Спенсър, че не го бе убила, дори не е била там, когато са го застреляли. Ала Спенсър знаеше, че не би могъл дори да зачекне подобна тема. Единственото, което бе в състояние да направи, бе да постигне процес, в който не Ърни, а тя да изглежда като жертвата.

— Как смятате, господин председател на журито, виновна ли е обвиняемата в предумишлено убийство или е невинна?

В крайна сметка всичко бе сведено до този прост въпрос. Стори им се, че последва безкрайна пауза.

Председателят се прокашля и като я погледна, Спенсър се опита да отгатне решението по лицето му. Доволен ли бе от решението? Или журито вече съжаляваше за това, което трябваше да изнесе? Не успя да разбере.

— Невинна, ваша милост.

Той отново погледна към Кристъл, свенливо усмихнат, а след като съдията удари с чукчето си, Кристъл падна в ръцете на Спенсър. Едва не припадна.

Журито потвърди, че става дума за чиста проба самозащита. Тя бе свободна. Нямаше значение, че до края на живота си щеше да носи петното на едно убийство. Беше свободна да живее живота си и без да се замисли, Спенсър я обгърна с ръце и я притисна към себе си. Не бе посмял да я докосне цели два месеца, а сега тя плачеше в прегръдките му, а цялата съдебна зала бурно ги наобиколи. Пуснаха фоторепортерите, засвяткаха светкавици, но след като заседанието бе обявено за приключено, Спенсър я изведе бързо от сградата на съда. Вън ги чакаше кола с шофьор, но те трябваше да си проправят път през тълпата.

Докато се отдалечаваха с колата от съда, тя все още ридаеше, не можеше да повярва. Бе оставила вещите си в затвора. Не искаше изобщо да ги види повече. Не искаше да види Холивуд или нещата, които й бе подарил Ърни. Искаше само да се махне. Спряха за малко в хотела на Спенсър, той си събра багажа и след час те поеха с наета кола към Сан Франциско.

— Не мога да повярвам — прошепна тя, — че съм свободна.

Никога досега светът не й се бе виждал толкова красив. Този февруарски следобед, със Спенсър до нея, две години след като бе пристигнала в Холивуд, тя го напускаше.