Звънтящите кедри на Русия

2. Машина за пари

В първите дни на общуването с Анастасия аз се отнесох към нея като към отшелница със своеобразен светоглед. Сега, след всичко което чух и прочетох за нея и при очевидното й присъствие в нашия живот тя се превърна в някаква аномалия. В главата ми всичко се обърка. С немалко усилия, отхвърляйки нахлулия поток от информация и изводи, сега се опитвам да възвърна простотата на първите си впечатления и да си отговоря на въпроса, който ми задават вече неведнъж: «Защо не доведе Анастасия от тайгата?» На мен много ми се искаше да я изкарам оттам, но разбирах, че това не може да стане насила. Трябва да се опитам да й докажа целесъобразността и ползата от евентуално пребиваване в нашето общество. Размишлявах кои от нейните способности биха били изгодни и за нея, и за хората, и за моята фирма. И изведнъж разбрах: стоящата пред мен Анастасия е истинска машина за пари! Способностите й позволяват без проблеми да лекува хората от най-различни болести. При това тя не поставя никакви диагнози, а просто изгонва от организма, с един замах, всички загнездили се в него болести, дори и без да се докосва до тялото на човека. Сам аз го изпитах. Тя се съсредоточава дълбоко, гледа те с добрите си очи без да мигне — и тялото ти сякаш се затопля от нейния поглед, а после краката започват да се изпотяват — и именно така излизат всички отрови.

Хората харчат много пари за лекарства и операции. Ако не помогне един лекар, отиват при друг. Ходят по разни екстрасенси и биоенерготерапевти и, за да се излекуват от една единствена болест, понякога губят седмици, месеци и години — а тук всичко става само за няколко минути. Аз пресметнах, че ако на нея за един пациент й трябват максимум 15 минути и за това се вземат само 250 000 — макар че много лечители вземат и повече, — то за един час стават един милион рубли! Но и това не е пределът, понеже има платени операции, които струват до 30 милиона рубли:

В главата ми зрееше добър бизнес-план. Затова реших да уточня някои подробности и попитах Анастасия:

— Ти, значи, можеш да изгонваш всякакви болести от човека?

— Да — отговори Анастасия, — мисля, че всякакви.

— Колко време ти трябва за един човек?

— Понякога съвсем малко.

— Колко малко?

— Веднъж отидоха повече от десет минути:

— Десет минути са нищо. За такова нещо хората се мъчат с години и десетилетия.

— Десет минути са твърде много, като се има предвид,че за това време трябва да се концентрирам и да спра процеса на осмислянето:

— Няма нищо страшно, осмислянето може и да почака. Ти и без това знаеш твърде много. Но на мен нещо ми хрумна, Анастасия.

— Какво ти хрумна?

— Да те взема със себе си. В някои голям град ще взема под наем за тебе добър офис, ще направя реклама и ще почнеш да лекуваш. Ще бъдеш много полезна на хората, пък и ще спечелим сума ти пари.

— Аз и без това лекувам хората от време на време. Когато моделирам ситуации с моите любимци от местата и вилите, за да им помогна да осмислят окръжаващия свят на растенията, моят тънък лъч наистина изгонва от тях болестите. Само че аз правя всичко възможно те да не:

— Та те не знаят, че точно ти правиш това! На тебе ти е все едно, че никой не ти плаща и даже едно «мерси» не ти казва. Та ти нищо не получаваш за тази работа!

— Получавам.

— Какво?

— Става ми радостно и приятно…

— Е, добре, добре: Нека ти е радостно и приятно, но за фирмата да има печалба.

— Ами ако някой няма пари да си плати за лечението?

— Ама ти защо все изпадаш в разни дребнави подробности? Не е твоя работа да мислиш за това! Ще си имаш секретари, администрация: Твойта работа е да мислиш за процеса на лечението, да се усъвършенстваш, да ходиш по семинари за обмяна на опит: Та ти сама разбираш ли как работи твоят метод, твоят лъч и какви механизми са задействани?

— Да, разбирам. Този метод е известен и във вашия свят. Лекарите и официалната наука знаят за него или поне усещат благотворното му въздействие. В болниците се стараят да разговарят с болните сърдечно, за да подобрят настроението им. Лекарите отдавна са забелязали, че ако човек е в депресия, болестта се лекува по-трудно и лекарствата не помагат, а ако се отнесеш към човека с любов, болестта си отива по-бързо.

— Защо тогава никой не се стреми да разбере това и да развие този начин на лечение? Поне до такава степен, както при тебе?

— Много учени се стремят да го проумеят и много хора, които вие наричате народни лечители, също ползват този начин и имат резултати. Сам Исус Христос и светците са лекували хората така. В Библията много се говори за любовта, защото това е чувство, което влияе благотворно на човека. По-силно от него няма.

— Защо тогава у лечителите и лекарите любовта е тъй оскъдна, а при тебе блика естествено и изобилно?

— Защото те живеят във вашия свят и затова им се налага, както на всички останали, да допускат в себе си пагубни чувства.

— За какви пагубни чувства говориш, какво общо имат те?

— Пагубните чувства — това са злината, омразата, раздразнението, ревността, завистта: и други още. Те, както и всички подобни на тях правят човека по-слаб.

— А ти, Анастасия, никога ли не се ядосваш, не ставаш ли лоша?

— Никога.

— Добре, Анастасия. Няма значение откъде идва този ефект, важен е крайният резултат и каква полза може да се извлече от него. Кажи ми сега: съгласна ли си да тръгнеш с мен и да почнеш да лекуваш хората?

— Владимире, та нали моят дом, моята е родина е тук и само тука аз мога да изпълня своето предназначение! Нищо не дава на човека по-голяма сила от родината му, от любовното пространство, създаденоо от неговите родители. А да лекувам хората, да ги избавям от физически страдания — това мога да правя и от разстояние със своя светъл, тъничък лъч:

— Е, добре. Като не искаш да дойдеш с мен, лекувай си ги отдалече… Тогава ние ще се договорим с тебе къде да идват желаещите да се лекуват. Те ще си плащат, а ти ще ги лекуваш по график, съгласна ли си?

— Владимире, разбирам, че ти искаш да имаш много пари. Добре, ще ги имаш! Аз ще ти помогна. Само че не трябва да го правим по този начин. Наистина, във вашия свят се взимат пари за лечение, при вас не може иначе, но аз искам да лекувам без пари. Освен това аз не мога да лекувам всички, понеже още не съм разбрала окончателно в какви случаи изцелението е полезно и кога — вредно. Но аз ще се старая да осъзная и да разбера и това. И когато окончателно го проумея:

— Ама че глупости! Откъде-накъде лекуването на човека може да бъде вредно?! Или те е страх на тебе да не ти навреди?

— Премахването на физическите страдания често вреди на самия излекуван.

— Анастасия, от тия твои мъдрувания са ти се объркали всички представи за добро и зло. Лекарите са били почитани от обществото през всички времена, и макар и да работят за пари, те са били винаги полезни. Щом толкова много обичаш Библията, то и там не се забранява това. Така че изхвърли от главата си тези свои колебания. Да бъде излекуван човек — това е винаги добро.

— Разбираш ли, Владимире, аз съм виждала: На мен дядо нагледно ми е показвал колко опасно може да бъде едно изцеляване, когато е необмислено.

Ама че шантава философия! Аз й предлагам сътрудничество — а тя ми дава примери: