Звънтящите кедри на Русия

28. Разсъмване в Русия

— За всички в Русия разсъмването ще започне, само когато се подобри материалното положение на всеки поотелно. Икономиката като цяло ще се стабилизира и на глава от населението ще се падне повече — заумувах пак аз.

— Всичко материално, което ни заобикаля, е функция на духа и съзнанието ни.

— Може и да е така. Но за какво ни са философиите и мъдреците, щом си оставаме гладни и окъсани?

— Трябва да се разбере дълбоката причина за това. Всеки за себе си трябва да го осмисли — със собствени усилия… И да не търси повече виновни вън от себе си. Само промените вътре в нас водят до промени във всичко наоколо, дори и в доходите. Аз съм съгласен с теб: хората няма да могат веднага да повярват в това. Но нали и Анастасия казва: «Без нравоучения!» На хората просто им трябва пример. И тя го даде. Сега ти трябва да изпълниш предначертаното от нея. И тогава — след три години — и големите, и малките, забравени и изоставени селища в Сибир, където старите хора са самотни и децата им са ги оставили на произвола на съдбата, ще станат много по-богати. Там животът ще бликне като извор и много синове и дъщери ще се върнат. И още много неща ще им подари тя! Ще ни открие много тайни, ще върне изконните знания и способности на хората. Русия ще стане най-богатата страна. И Анастасия ще направи всичко това, за да докаже, че духовността, истинското знание на Създатиля е по-велико от технократическите напъни. От Русия ще изгрее нова заря над цялата Земя!

— И какво трябва да сторя аз, за да помогна?

— Ти разкрий на света първата тайна, доверена ти от нашата внучка. Разкажи в книгата си как може да се получи целебно масло от кедъра. И нищо не скривай!

Аз така силно се възмутих вътрешно, че дъхът ми пресекна. Не можех повече да седя и скочих.

— Хайде бе! И защо трябва да направя това? За всички: Безплатно: Та нали всеки нормален човек ще ме вземе за идиот? Цяла експедиция потегнах и вложих в нея последните си средства. Фирмата ми е разорена. Анастасия ме помоли да напиша книга — написах. Така че сега сме сега сме квит. Вашите цели, вашата философия са ми доста мътни. Просто ги преразказвам, защото обещах така на Анастасия. А за маслото всичко ми е ясно. Знам колко мога да получа за него. Технологията за извличането му няма да дам на никой! Ще събера малко пари от книжката и сам ще почна да го произвеждам. Трябва да възстановя всичко. И парахода трябва да върна на фирмата. Трябва да купя и компютър, за да мога да набирам следващата книга. Аз сега дори и квартира си нямам — на улицата, като кучтата. Ще си купя подвижна каравана. А когато забогатея, искам да вдигна паметник на руските офицери, чиито души сме разкъсвали с нашето бездушие през всички времена и с чиято чест и съвест хората с гаврят непрестанно. Докато вие там спокойно си стоите в гората, тука умират хора, ей! Навсякъде шетат какви ли не «духовни» хора. Всички само за духовното говорят, а да си мръднат пръста за нещо на практика — сакън! Затова реших поне аз да направя нещо — доколкото мога. И сега изведнъж: хвърли го на вятъра — «на всички»: Да, ама не, ядец!

— Та нали Анастасия ти определи печалба? Аз знам — три процента от продажбата на маслото:.

— Че за какво са ми тези нещастни три процента, след като мога да получа триста? Сега знам световните цени. При това го продават много с много по-слаби целебни свойства. Проверих това. Те не знаят как правилно да го извличат. Сега само аз знам това. Всичко, което тя ми каза, се потвърди. Няма в света аналог на неговата лековитост, но само ако всичко е направино точно. Науката също го потвърди. Палас каза, че то възвръща младостта. И сега изведнъж — дай го просто така!: Намериха глупака, така ли? Аз прерових толкова литература, изпратих хора в архива, за да потвърдят това, което каза тя. И те го потвърдиха. За това също маса пари отидоха.

— Всичко си проверил, а да повярваш веднага на Анастасия не можа: Загуби и пари, и време поради неверието си.

— Да, проверих! Така трябваше. Но сега няма да бъда глупак. «Разсъмване за всички»: Е, добре — разсъмване; а аз така и да си остана глупак на разсъмване:. Написах книгата точно както тя ме помоли. И помня как ми внушаваше: «Ти нищо не скривай, нито хубавото, нито лошото. Смири гордостта си. Не се бой да бъдеш и смешен, и неразбран.» И аз нищо не скрих. А какво стана? Сега вече изглеждам на хората като пълен идиот. Дори в очите ми го казват: че съм бил тъп, че много неща не разбирам, че съм прост и груб… Даже едно тринайсетгодишно момиче от Коломна ми написа в писмото си: — «Не бива — значи — така». А една жена от Перм пристигна направо вкъщи и каза: «Искам да видя какво е толкова е намерила Анастасия в него:» — Всичко е знаела тя, нали! Сама добре изглежда книжката — така казват хората, — а аз съм някакъв дегенерат: И всичко това заради нея! Ако не беше детето, за такъв номер можеше и да си изпроси нещо… Гледай ти! Аз писах всичко съвсем искрено, както ме помоли тя, а сега за мене приказват: «безчувствен и страхлив»: Ама разбира се, аз съм пълен идиот — сам си го направих. Послушах я. Сам написах такива работи за себе си, че сега не мога да измия позора от себе си до края на живота си. Доже и след като умра, всички ще ми се подиграват. А тази книжка се оказа жилава — щ ме надживее. И да престана да я печатам повече, може да са почнали да си чаткат нередовни тиражи. На ксерокс се опитват да я разпространят.

Говорейки така, аз изведнъж прекъснах и погледнах към стареца. От очите му се стичаха бавно сълзи. Седнах до него. Той мълчаливо гледаше встрани, а после проговори:

— Разбери, Володя: внучката ни, Настенка, много неща може да придвиди. Но досега нищо за себе си дори и наум не е пожелала. И това, че ти изглеждаш в книжката такъв, какъвто си, е нейна заслуга. Да не е лъжа? Но тя не те унизи с това, а ти помогна да се спасиш. При това я натоварваш с цял легион тъмни сили и тя го поема с любов. Сама! А ти й отвръщаш само с неразбиране и нерви. Помисли си, лесно ли й е на една такаа жена, след като всичко прави от любов?

— Що за любов е това, когато изкарва любимия глупак?

— Не е глупак онзи, когото са набедили, а този, който приема ласкателствата насериозно. Помисли си сам какъв би искал да бъдеш в очите на хората. Издигнат над всички? Много умен? Всичко това можеше да се внуши още в първата книжка. Но тогава… Тогава твоята гордост би те унищожила. Дори велики посветени трудно са се стравяли с този грях. Гордостта рисува неестествен образ на човека и този образ почва да засенчва живата душа. Ето затова много философи от миналото и съвременни гении не могат да станат истински. Понеже, правейки още първата си щрих, те губят веднага онова, което им е дадено, заразени от г себичност и тщеславие. Но вучката ни — Настенка — се изхитри да сложи преграда пред ласкателството и преклонението, раждащи гордостта. Сега те не могат да те засегнат. И от още много беди те спасява тя. И духа, и тялото ти пази и ти ще напишеш девет искрени книги! Земята ще просияе от създаденото любовно пространство! И чак тогава, когато поставиш точка на деветата книга, ти ще можеш да разбереш кой си всъщност.

— Защо? Сега не може ли да се говори за това?

— Кой си ти сега, не е трудно да се каже. Ти си този, който си сега, какъвто се чувсваш в момента. Какъв ще станеш, знае може би само Анастасия. И ще чака, изживявайки с любов всеки миг. А че имало някакви си нещастни домашари, които те взимат за парцал, ти въобще забрави. По-добре погледни на това от смешната му страна и ги посъветвай да отидат без никакво оборудване и оръжие в тайгата. Да преспят с мечката в една бърлога. Пък за да бъде преживяването им пълно, да вземат със себе си и «лудичката» — нали такава ти се стори отначало Анастасия?

— Общо взето, да:

— Та нека прокурорите пробват да преспат поне една вечер на поляната при твоята лудичка. В горската пустош, под вълчия вой: Стиска ли им? Ти как мислиш? — дяволито попита старецът. И аз, като си представих изведнъж нарисуваната от него картина, силно се разсмях. И ние се смяхме дълго заедно този удивителен старец:. След това го попитах:

— Анастасия може би слуша сега за какво си говорим?

— Тя ще научи за всичките ти деяния:

— Тогава й кажете да не се безспокои. Аз ще разскажа на всички как да добиват лечебно масло от кедър.

— Добре, ще й кажа — обеща старецът. — А ти помниш ли добре всичко, което си чул за маслото от Анастасия?

— Да, мисля, че всичко помня.

— Тогава повтори го.