Звънтящите кедри на Русия

16. «Безплатна почивка на хаваите»…

Ако на многолюдно място в Москва ви спрат елегантни млади хора, понякога говорещи с акцент, и много вежливо ви предложат да посетите презентацията на някоя чуждестранна фирма, където за вас е запазена специална масичка и където ще се резиграва безплатна томбола, която ви предоставя възможност да спечелите златен часовник или безплатна почивка в Хаваите, вие може да останете с впечатлението, че вземайки «безплатния» билет на чудестранната фирма, «безплатната» почивка ви е в кърпа вързана… Но ние знаем пословицата: «Безплатно сирене има само в капана за мишки».

Не е никак трудно да се досети човек как работи капанът в този случай. Вие «безплатно» получавате възможност да поживеете във великолепни апартаменти. При пристигането ще се убедите, че те съответстват напълно на снимките в каталога. Билетите за самолета, храната и всяко друго обслужване обаче са за ваша сметка. Прекарвайки само няколко дни, вие ще разберете, че един ден «безплатно» пребиваване ви излиза няколко пъти по-скъпо, отколкото ако бяхте си платили обикновена оферта на същата цена за друг курорт, не по-лош от първия. Всичко е много просто: «безплатното» прекарване се компенсира с множеството надценки на комплескса от услуги и храненето. При това в тези надценки влиза и надницата на уличните агенти, и така наречената «безплатна» презентация, и каталозите, които ви «подаряват», и печалбата на компанията…

Разбира се, за хора, които имат достатъчно пари, това не е проблем — може само в даден момент да се усетят, че са ги направили на глупаци. Друго е страшното: когато един среден русин с нищожни доходи, събрал всичко спастряно за годишния си отпуск, клъвне на тази въдица и вместо да отиде при майка си или в някой от руските курорти, вземе че хариже на презокеанските умници всичките си средства и прекара две седмици като пълен глупак в апартамент за глупаци!

Защо ни правите на кръгли идиоти, отвъдокеански господа? Аз съм виждал павилиони, натъпкани до козирката с чужди стоки, където се продава даже вносна вода. Спомних си, че и на моя параход беше същото, но някак си тогава не се замислях кой стои зад всичко това. Слушам по радиото за съмнителното качество на наводнилите цялата страна пилешки бутчета; за бутилките с вода, в които зад красивите етикети за целебност и минералност наливат за нашите магазини най-обикновена вода от чешмата със съмнителни добавки. Гледам огромното количество табели, предлагащи да се подкрепим с «хот-дог» — сякаш цяла Москва и Русия са направили от тези гумени кренвирши свое национално ястие — и си мисля: защо по-рано това не ми правеше впечатление? Спомних си с какво уважение и раболепие посрещахме в началото на перестройката чуждестранните предприемачи. Как устройвах за тях бизнес-пътувания по Об и как сибирските предприемачи се стараеха да осигурят помощ за тяхното обслужване. Разбера се, сред тях имаше най-различни хора, но в крайна сметка какво се получи?

Къде сте вие, руски предприемачи? Вие, които трябваше да направите от Русия рай!?