Звънтящите кедри на Русия

26. Изкуствените хора

— Мене ме интересуват истинските — казах аз, — като например: тези две момичета отсреща — и посочих към седящите на пет-шест метра от пейката момичета. Старецът внимателно се вгледа в тях и каза:

— Чудя се дали едната от тях — тази, която пуши — е истинска. Но сега ще проверим.

— Как така не е истинска? Аз ще се приближа сега до нея, ще я шляпна по задника и вие ще чуете съвсем истински писъци и нецензурни думи:

— Разбираш ли, Володя, ти виждаш пред себе си само образа, създаден по сценария на търговско-технократическия свят. Вгледай се внимателно: тя е с неудобни обувки и високи токове. При това малко й стягат. Но тя е обула именно такива обувки, защото някой друг дирижира какви обувки трябва да се носят сега. Късата й пола е от някаква материя, подобна на кожа, но не е кожа. Тя е вредна за тялото й, но тя я носи, подчинявайки се на униформата, подражавайки на програмирания образ. Виж колко е силно гримирана и как надменно гледа. Прави се на независима, но това е само външно. Външността й не съответства ни на йота на нея самата. Внушеният от чужди мисъл-форми образ е задушил нейната истинска същност. Макар и изкуствен, без искра Божия, той е покрил и затъмнил изцяло нейната жива душа. Душата й е в плен на този образ.

— А бе всеки може да си говори каквото му хрумне за човешката душа, за разни там пленничества или диктата на някакви си щампи:. А как е точно — само Господ знае.

— Стар съм аз вече, синко, не мога да следвам твоята скорост на мислене: Не мога да се аргумантирам както Анастасия. — Старецът въздъхна и добави: — Ако искаш, ще се опитам наживо:.

— Какво ще опиташ?

— Сега ще опитам, поне за малко, да унищожа илюзорния, неживия образ. Да освободя душата на това момиче. Ти само гледай внимателно какво ще стане.

— Ами добре, опитайте…

Пушещото цигара момиче говореше нещо рязко и нафукано на своята приятелка. Старецът ги загледа внимателно и напрегнато. И когато нещастното момиче откъсваше поглед от приятелката си, задържайки го на някого от минаващите хора, погледът на стареца следваше нейните очи. След това той стана, даде знак с ръка да го последвам и тръгна към момичетата. Аз го последвах. Старецът се спря на около половин метър от тях и започна да гледа втренчено пушещата. Тя обърна глава към него, издуха в лицето му цигарен дим и каза с досада:

— Ти какво искаш, дядка? Просиш ли, или какво?

Старецът постоя малко, за да се свести от виещия се около лицето му дим и произнесе с ласкав и спокоен тон:

— Премести, дъще, цигарата в дясната си ръка. Трябва с дясната да свикнеш, така е по-добре:

За моя голяма изненада, момичето послушно хвана цигарата с дясната си ръка… Но не това бе най-важното. Нейното лице изведнъж стана съвсем друго. Надменността й изчезна на секундата. Въобще всичко в нея се измени: и лицето, и позата й — всичко! И вече със съвсем друг тон тя прознесе:

— Ще се помъча, деденце:

— Ти трябва да родиш, момичето ми.

— Няма да ми е лесно самичка:

— Той ще се върне при тебе. Ти си върви и мисли за дясната ръка, мисли за бебето си — и той ще дойде. Върви, миличка, трябва да побързаш.

— Добре, тръгвам: — И момичето направи няколко крачки, после се спря, и като се обърна своята приятелка — съвсем спокойно, а не както досега, на нокти, — я покани със странен глас:

— Хайде, Таничка, ела с мене — и те се отдалечиха.

— Виж ти: Та вие можете по този начин всяка жена да дресирате — казах аз, когато отново седнахме на пейката. — Това е направо някаква суперхипноза. Чиста мистика!

— Това не е хипноза, Владимире. И никаква мистика няма тук. Това е просто внимателно отношение към човека. Именно към човека, а не към образа — измисления, засенчващия истинския човек. И човеът веднага се откликва, добива сила, когато се обръщаш именно към него, пренебрегвайки илюзорния образ.

— Но как успяхте да видите невидимия човек зад видимия образ?

— Това е много просто. Уверявам те. Първо аз малко я понаблюдавах. Тя държеше цигарата в лявата си ръка. Допуснах, че е левичарка. А ако малкото дете държи лъжичката или нещо друго с лявата ръка, родителите почти винаги се стараят да му обяснят, че трябва да се научи да си служи с дясната. Тя е била щастлива при майка си и баща си. Разбрах това, когато я видях как гледаше минаващите мъж и жена, които бяха хванали за ръце едно момиченце. И аз й произнесох фразата, която са й казвали с любов много пъти нейните родители като малка. Помъчих се се да я кажа със същия глас и интонация, както са се отнасяли с нея родителите й — когато тя е била още малка, естествена, незатъмнена от чуждия образ. Та това момиче беше истински човек — тя се откликна веднага!

— А за какво раждане говорихте?

— Тя е бременна. Вече повече от месец. Внедреният образ в нея не го иска това дете. А момичето е човек — много го иска. И ето, че те се борят. Сега момичето-човек ще победи!