Звънтящите кедри на Русия

4. Разговор на четири очи

— Аз разбрах, че физическата болест е нищо в сравнение с душевната мъка, но по това време още не можех да лекувам душите. Прииска ми се да разбера как се прави това и въэможно ли е въобще. Сега знам, че е възможно.

Разбрах още, че физическите болести у човека се явяват не само поради изолацията му от природата или поради тъмните чувства, които допуска в себе си. Болестите могат да бъдат и механизъм за предпазване или даже спасяване от още по-големи страдания. Болестите са един от механизмите, с които великият интелект — Бог — общува с човека. Болката на човека е и Негова болка, другояче не би могло да бъде. По какъв друг начин, например, може да ти се внуши: «Не хвърляй в стомаха си всякакви боклуци! Щом не разбираш от дума, тогава ще се наложи да те боли. Но ти се изхитряш да пиеш всякакви обезболяващи таблетки — и пак продължаваш упорито със старите навици.»

— Е тогава, според тебе, не трябва да се лекуват хората, така ли, не трябва да им се помага при неразположение?

— Помощ трябва, но преди всичко е нужно за осъзнаване първопричината на заболяването. Необходимо е да се помогне на човека да осъзнае какво иска да му каже Великият Интелект — Бог. Но това е много трудно, възможни са и грешки. Нали болката е разговор на четири очи между двама, които се познават. Намесата на трети често вреди на човека, не му помага.

— Тогава ти мене защо ме лекуваш? Значи си ми навредила?

— Всичките ти болести ще се върнат, ако не промениш начина си на живот и своето отношение към света и към себе си, ако не измениш някои свои навици. Именно те са свързани с твоите болести. На душата ти не съм навредила.

Стана ми напълно ясно, че е невъзможно да убедя Анастасия да извлича печалба от способността си да лекува — невъзможно е, докато тя нещо не осъзнае най-после. Бизнес-планът ми рухваше. Анастасия забеляза моето помръкване и каза:

— Не се разстройвай, Володя, аз ще се помъча всичко да осъзная колкото може по-бързо. Но сега, ако ти наистина искаш да помогнеш на хората и на себе си, а не само да печелиш пари, аз ще ти разкажа за начините, по които човек може да се излекува от много заболявания самичък и при които няма да има такива нежелателни последствия, както при намесата на странични хора в неговата съдба. Ако искаш да ме изслушаш, разбира се…

— Ами какво друго ми остава, след като ти никой не може да те разубеди? Говори.

— Има няколко основни причини за болестите на човешката плът: това са пагубните чувства, изкуственият режим на хранене и съставът на храните; липсата но близка и далечна цел, лъжливата представа за своето естество и задача в живота. На телесните болести успешно могат да се противопоставят положителните емоции, много растения и преосмислянето на собствената същност и предназначение.

Как да се възстанови в условията на вашия свят загубената връзка на човека с растенията, за това вече ти говорих. А осъзнаването на всичко останало става най-лесно чрез непосредствен контакт с тях. Освен това, с лъча на любовта могат да се излекуват много болести на ближния и даже да му се продължи живота, като се създаде около него любовно пространство. Но и самият страдащ човек, ако е способен да предизвика в себе си положителни емоции, ще може да потуши болката, да се излекува от болестите и даже да се справи с отровите.

— Какво значи «да предизвика»? Как можеш да мислиш за нещо хубаво, когато те боли зъб или стомах?

— Чистите и ярки мигове, когато изпитваме положителни емоции, като ангели-хранители побеждават всяка болка и болест!

— А ако някой не е имал достатъчно чисти и ярки преживявания? Тогава какво?

— Незабавно да стори нещо такова, което да ги предизвика! Те идват, когато околните се отнесат към теб с искрена любов. Но това не става от само себе си. Ти сам трябва да предизвикаш такива ситуации със своите благородни постъпки — в противен случай твоят ангел-хранител не може да ти помогне.

— Интересно какво ще кажеш: аз имал ли съм такива мигове? И как може да се предизвикват?

— Това може да стане, примерно, чрез спомените. Чрез спомен за нещо хубаво, нещо приятно от миналото. Чрез този спомен се помъчи да изпиташ онова блажено състояние, което е изникнало тогава у теб. Искаш ли да направим опит веднага? Аз ще ти помогна. Хайде, опитай се!

— Ами добре, да опитаме:

— Легни тогава на тревата и се отпусни. Разрови се в спомените си, започвайки от сегашния момент назад. А можеш да си припомниш и детството и да вървиш мислено към настоящето. Може и направо да си припомниш най-приятните преживявания и свързаните с тях усещания.

Аз легнах на тревата. Анастасия също легна до мен и сложи пръстите на ръката си върху моите. Помислих си, че присъствието й ще ми попречи да се съсредоточа и затова казах:

— По-добре да остана сам…

— Няма да те безпокоя. Като потънеш в себе си, ти ще забравиш за мене, даже и ръката ми няма да усещаш. Но така ще ти помогна по-бързо и по-ярко да си спомниш всичко.