Бар "Петлите"

29

Два дни по-късно Марк седеше в съдебната зала на почитаемата Фиона Далримпъл и чакаше клиент, който щеше да се признае за виновен за кражба от магазин. Както обикновено, Марк се преструваше, че преглежда важен документ, а всъщност наблюдаваше адвокатите, които идваха и си отиваха, когато се обявяваше тяхното дело. Наистина тук беше като зверилник, в който маймуните твърдо държаха контрола. Някои от лицата му бяха познати, други не беше виждал преди и отново се удиви колко много адвокати са нужни, за да функционира системата. Реликва от миналото се появи с отвратителен костюм и огледа съдебната зала, както правят адвокатите, когато искат да бъдат забелязани. Старецът мина през преградата и размени няколко думи с помощник-прокурора, който се огледа, видя Марк и кимна.

Даръл Кромли се приближи и седна до Марк. Подаде му визитка и тихо каза:

— Аз съм Даръл Кромли, а ти си Марк Апшоу, нали?

Вече се познаваме и това надали е за добро, помисли си Марк.

— Точно така.

— Нае ме Рамон Тейпър. Да излезем навън да поговорим.

Марк погледна визитката. Даръл Кромли, телесни повреди. Прекрасно помнеше другата му визитка: Даръл Кромли, специалист по случаи на шофиране в нетрезво състояние. Даръл явно беше човек с многобройни дарования.

В коридора Даръл беше делови и съобщи на Марк страховитата новина:

— Фирмата ми е наета от господин Тейпър, който имаше лошия късмет да бъде заловен да шофира в нетрезво състояние.

Значи това е връзката. Кромли застина и се взря отблизо в Марк.

— Срещали ли сме се преди? Изглеждаш ми много познат.

— Не съм имал удоволствието. Тук има страшно много адвокати.

— Така е — съгласи се Даръл, но не съвсем убедено.

Измъкна някакви документи от очуканото си куфарче и ги подаде на Марк.

— Ето копие от договора ми с господин Тейпър и писмо, с което прекратява вашето представителство. През последните два дни проучвахме медицинския случай във Вирджиния и се оказа, че давността е изтекла. Знаехте това, нали?

— Разбира се. Прегледахме случая и се консултирахме с лекар. Той заяви, че няма лекарска небрежност. Оказа се задънена улица.

Марк усети как коленете му леко омекват и как сърцето му тупти лудешки.

— Е, със сигурност вече е задънена улица, защото е с изтекла давност. Вие заведохте ли дело по бързата процедура, за да влезете в срока за давност?

— Не, разбира се, няма престъпна небрежност. Делото е загуба на време.

Даръл поклати глава безсилно, като че ли си имаше работа с пълен глупак. На Марк му идваше да го фрасне, но размисли. Опитен адвокат като Кромли сигурно беше и голям скандалджия.

— Ще я видим тази работа — отсече Кромли като голям мъжага. — Най-напред искам да видя медицинската документация. Ще я дам за оценка на истински експерт и ако има дори намек за груба небрежност, спукана ти е работата, приятел.

— Беше задънена улица, Даръл.

— На твое място щях да предупредя застрахователите си.

— Значи ще съдиш друг адвокат?

— И още как, ако имам основание. И няма да ми е за пръв път.

— Не се и съмнявам.

— Изпрати ми документацията, ясно?

В този момент към тях се приближи уплашена млада жена и попита:

— Вие адвокати ли сте?

Марк беше парализиран и онемял. Даръл обаче тутакси се възползва и каза намръщено:

— Разбира се, какъв е проблемът?

Марк се отдръпна и ги остави да си вършат работата.

В бар „Петлите“ партньорите се сгушиха в едно сепаре, възможно най-отдалечено от посетителите късно следобед. Марк току-що им беше разказал за Кромли и всички бяха оклюмали.

— И сега какво? — попита Зола.

— Да допуснем най-лошото — каза Марк. — Най-вероятният сценарий е Кромли да прегледа медицинската документация, което мога да забавя с няколко дни, но няма да ни се размине, и после да я даде за мнение на друго вещо лице. Ако лекарската небрежност е толкова безспорна, колкото твърди Кунс, Кромли много скоро ще разбере, че Рамон и бившата му съпруга са провалили едно хубаво дело. И понеже не може да съди лекарите и болницата, ще погне нас. Ще заведе дело за десет милиона срещу малката ни фирма и нещата ще загрубеят. В даден момент, не може да се предскаже точно кога, ще ни разобличи. Ще провери в адвокатската колегия и ще научи истината. Те от своя страна ще уведомят съдилищата и ще започне разследване. Имената ни фигурират на десетки съдебни документи, така че много скоро ще навържат нещата.

— И ще бъде наказателно разследване, така ли? — попита Зола.

— Да, знаехме още от самото начало, че е престъпление да практикуваме като адвокати, без да имаме право. Не е сериозно престъпление, но въпреки това е.

— Но е престъпление, а не нарушение.

— Така е.

— Има и още нещо, Зола — каза Тод. — Канехме се да ти съобщим, но просто нямаше удобен случай.

— Изгарям от нетърпение. Хайде, казвайте.

Марк и Тод се спогледаха и Тод започна:

— Ами има една сладка прокурорка от Десето отделение, казва се Хадли Кейвинес. Марк се запознал с нея в един бар преди няколко седмици и преспали. Оказва се, че тя го прави често и обича разнообразието. Аз също се запознах с нея в съда и после се позабавлявахме. Два пъти. Сутринта, докато си хапвахме гевречета, тя ме осведоми, че е проучила малката ни фалшива фирма. Уверява ме, че не я засяга, че го намира за забавно, обича да пази тайна и така нататък, но в тази професия не можеш да имаш доверие на никого.

— Особено на адвокати измамници — каза Зола. — Нали се договорихме да ограничим контактите си с други хора?

— Опитах се — увери я Марк.

— Много е готина — додаде Тод.

— Защо ми го казвате чак сега?

— Случи се миналия уикенд — отговори Марк. — Според нас е безобидна.

— Безобидна ли? — завъртя очи Зола. — Значи сега трябва да се тревожим и за сладката малка Хадли, и за Даръл Кромли.

— Да не забравяме и Мосбърг в Чарлстън — напомни Марк. — Той е задник и страшно ще му хареса да ни подгони яката.

— Чудесно! — възкликна Зола. — Три месеца след появата си „Апшоу, Паркър и Лейн“ се проваля.

Тя отпи от безалкохолното си и огледа бара. Умълчаха се за дълго, докато ближеха раните си и обмисляха какъв да бъде следващият им хода. Накрая Зола каза:

— Не беше добър ход да поемаме случая за лекарска небрежност, нали? Нямахме представа какво да правим и здравата оплетохме конците. За нас е пълен провал, но помислете за Рамон и за бившата му съпруга. Заради нас няма да получат нито цент.

— Не са предприели нищо цели две години, Зола — напомни й Марк.

— Колкото и да го дъвчем, доникъде няма да стигнем. Трябва да се съсредоточим над бъдещето — намеси се Тод.

Настъпи поредната дълга пауза в разговора. Тод се приближи до бара, поръча още две бири и ги донесе на масата.

— Помислете: когато Кромли ни съди за небрежност, ответниците ще бъдат Тод Лейн, Марк Апшоу и Зола Паркър. Трима души, които не съществуват. Как ще открие истинската ни самоличност?

— Допускаме, че сладката малка Хадли също не знае истинските ни имена, така ли? — попита Зола.

— Не, разбира се — увери я Марк.

— А Мосбърг?

— Няма представа.

— Значи или трябва да се скрием, или да избягаме — каза Зола.

— Вече се крием — изтъкна Тод, — но те ни намериха. Мамка му, след като Рамон се приближи толкова, професионалистите със сигурност ще ни намерят. Адресът ни е на милион визитки, които раздаваме на всякакви хора.

— Нищо няма да стане бързо — каза Марк. — На Кромли ще му трябва около месец да заведе дело. Ще разберем, когато го направи, защото ще следим графиците. След това ще разбере, че съди несъществуващи хора, и това ще проточи работата още повече. Адвокатската колегия ще си гони опашката, докато търси трима адвокати фантоми.

— Явно не бива да припарваме до наказателните съдилища — каза Тод.

— О, да. Приключихме с това. Край с тормоза над бедните и потиснатите.

— Ами висящите ни дела? Не можем да зарежем тези хора.

— Точно това ще направим — отсече Марк. — Не можем да приключим делата, защото не бива да рискуваме и да се появяваме в съда. Това свърши. Отсега нататък не приемайте обаждания от клиенти, всъщност никакви обаждания. Ще използваме предплатени карти, за да поддържаме връзка помежду си, и няма да вдигаме на друг.

— Аз вече нося два телефона — каза Зола. — Сега и трети ли?

— Да. И трябва да ги следим всичките, за да видим кой ни търси — каза Марк.

— Това е краят на дните ми като болничен хищник, така ли? — попита тя и дори успя да се усмихне.

— Боя се, че да.

— Не беше много добра — изтъкна Тод.

— Благодаря. Всяка секунда ми беше неприятна.

Управителят се приближи и каза:

— Ей, Тод, ти си на смяна тази вечер. Трябваш ни сега, че нямаме достатъчно хора.

— Идвам след секунда — обеща Тод, за да го разкара. — Е, банда, сега какво?

— Погваме банка „Суифт“ — каза Марк.

— И се заравяме по-надълбоко — додаде Зола.

Не беше въпрос.

Моргана Наш от „Нау Асист“ изпрати на Марк имейл, който гласеше:

Скъпи Марк,

Администрацията на „Фоги Ботъм“ ме осведоми, че Ви застрашава изключване. Обадих се там и ме информираха, че не сте се явявали на занятия този семестър. Това е много тревожно. Моля, свържете се с мен незабавно.

Последен транш: 13 януари 2014 г. = 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 266 000 долара.

Поздрави, Моргана Наш,

представител „Публичен сектор“

Късно през нощта, след още няколко бири Марк отговори:

Скъпа г-жо Наш,

Миналата седмица терапевтът ми ме настани в частна психиатрична клиника в Мериленд. Забранено ми е да използвам интернет, но тези смешници тук не са много умни. Бихте ли престанали да ме тормозите? Според един от психиатрите съм на ръба на самоубийството. Ако натискът от Ваша страна продължи, ще прескоча ръба. Моля Ви, моля Ви, оставете ме на спокойствие!!

С обич,

Марк Фрейзиър

Рекс Уагнър от „Сколар Съпорт Партнърс“ изпрати следния имейл на Тод:

Драги г-н Аусеро,

От учебното Ви заведение ме информираха, че вече официално Ви смятат за прекъснал. Обадих се и ми казаха, че не сте посетили нито едно занятие този семестър, последния преди дипломирането си. Кой здравомислещ студент по право прекъсва през последния си семестър? След като не учите, мога само да допусна, че работите някъде, вероятно в бар. Каквато и да е работа, без официално да следвате някъде, налага или нуждата от съставяне на план за погасяване на заема, или, ако не бъде изготвен такъв — обявяване на неплатежоспособност. Последното, убеден съм, че знаете, означава съдебно дело срещу Вас, заведено от Министерството на образованието. Моля незабавно да се свържете с мен.

Последен транш: 32 500 долара, 13 януари 2014 г. Обща дължима сума, главница и лихви: 195 000 долара.

Искрено Ваш,

Рекс Уагнър,

старши консултант по заемите

Докато Марк пишеше отговора си до Моргана Наш, Тод светкавично изпрати един до своя консултант.

Драги СС старши консултант по заемите Уагнър,

Направо уцелихте в десетката с въпроса си за здравомислието. Напоследък в живота ми няма нищо здравомислещо, а само непреодолима планина от дългове. Добре, всичко свърши. Край. Прекъснах, защото мразя университета, мразя правото и така нататък. В момента печеля по 200 долара седмично в брой като барман. Да кажем, около 800 долара месечно, без данъците, защото още не съм попълнил тези формуляри. За да поддържам все някак разореното си съществуване, вероятно трябва да се съглася на план за погасяване на заема с вноска от около 200 долара месечно и начална дата след шест месеца. Знам, че ще включите и фактора „лихва“ възможно най-скоро и че тя ще достигне 5 процента годишно. Пет процента от 195 000 долара е около 9750 долара на година. Да закръглим на 10 000 долара лихва. При сегашната ми заплата мога да отделям около една четвърт от тази сума всяка година. След това Вашите шефове ще добавят лихва за просрочване върху раздутата главница и сумата ще нарасне с още 5 процента годишно. Сметките са малко смущаващи, но според моята таблица след десет години ще дължа почти 400 000 долара. И то без дребните скрити такси, допълнителни начисления и други незаконни щуротии, които ССП са уличени, че добавят щедро към студентските заеми. (Прочетох съдебните дела и, човече, адски ми се иска и аз да заведа едно. Вие и Вашата фирма трябва да се засрамите — да трупате скрити такси на гърба на студентите, които и бездруго са затънали в дългове.)

Е, склонен ли сте да приемете предложението ми за 200 долара месечно? С начална дата след шест месеца, разбира се.

Ваш приятел,

Тод Лусеро

Явно господин Уагнър работеше до късно, или, както си представяше Тод, седеше в креслото си по боксерки, гледаше порно и проверяваше имейлите си, защото отговори след броени минути:

Скъпи Toд,

Отговорът е „не“. Предложението Ви е нелепо. Трудно ми е да повярвам, че умен човек като Вас ще бърка коктейли през следващите десет години. Има много свободни работни места в областта на правото и не само там, така че, ако си размърдате задника, ще си намерите работа. И после ще си поговорим сериозно за връщането на заема.

Искрено Ваш,

Рекс Уагнър,

старши консултант по заемите

На което Тод незабавно отговори:

Скъпи СС Уагнър,

Супер! Оттеглям предложението си.

Т.Л.

Кореспонденцията на Зола беше малко по-професионална. Тилди Карвър от „Лоун Ейд“ й писа:

Скъпа Зола Мал,

Информираха ме, че сте прекъснали следването си по право. Това крайно решение създава няколко проблема, които трябва да обсъдим незабавно. Моля, обадете ми се или ми изпратете имейл при първа възможност.

Последен транш: 13 януари 2014 г.: 32 500 долара. Обща дължима сума, главница и лихви: 191 000 долара.

Тилди Карвър,

старши консултант по заемите

Зола беше полузаспала. Отговори следното:

Скъпа г-жо Карвър,

След самоубийството на моя приятел през януари не е възможно да продължа обучението си. Затова реших да прекъсна и евентуално да се върна на лекции след около година. Ще се свържа с Вас по-късно.

Ваша,

Зола Мал