Бележка на автора

Както обикновено, се отнесох безскрупулно с действителността, особено с правната материя. Закони, съдилища, процедури, правилници, фирми, съдии и техните съдебни зали, адвокати и техните навици — всичко е родено от въображението ми, за да се впише в сюжета.

Марк Твен твърди, че е премествал цели държави и градове, за да прилягат на сюжета му. Романистите разполагат с такава свобода или просто са си я присвоили.

Алан Суонсън ме преведе през улиците на Вашингтон. Бобу Моук, специалист по искови дела с енциклопедични правни познания, отново прегледа ръкописа. Дженифър Хълви от Правния факултет на Вирджинския университет ме запозна със сложната система на студентските заеми. Благодаря на всички. Вината за моите грешки не е тяхна.

Въпросът, който всеки писател мрази, е: „Откъде ви хрумват идеите?“. За тази история отговорът е прост. В броя на „Атлантик“ от 24 септември 2014 г. прочетох статия, озаглавена: „Измамата в учебните заведения по право“. Чудесен разследващ материал от Пол Кампос. Към края на статията вече се бях вдъхновил и знаех какъв ще бъде следващият ми роман.

Благодаря, господин Кампос.

Загрузка...