Бар "Петлите"

3

Три години преди раждането на Зола Мал родителите й бяха избягали от Сенегал. Установили се бяха в един от бедните квартали на Йоханесбург с двамата си синове и си намираха работа като миячи на съдове и копачи на канали. Две години по-късно бяха спестили достатъчно, за да се качат на кораб. Прибягнаха до услугите на трафикант на хора, на когото платиха за нелегално пътуване до Маями на борда на либерийски товарен кораб заедно с още десетина сенегалци. Стъпиха благополучно на сушата, където ги посрещна техен чичо и ги откара в дома си в Нюарк, Ню Джързи, където живяха в двустаен апартамент в сграда, населена с други сенегалци, до един без зелена карта.

Година след пристигането им в САЩ в университетската болница в Нюарк се роди Зола и незабавно стана американска гражданка. Докато родителите й работеха на две-три места, където им плащаха само в брой, и то минималната надница, Зола и братята й ходеха на училище и се асимилираха в общността. Практикуваха религията си като вярващи мюсюлмани, но Зола още от малка беше изкушена от западните нрави. Баща й беше строг човек, който настояваше английският да заеме мястото на родните им волоф и френски. Момчетата научиха новия език и у дома помагаха на родителите си да го усвоят.

В Нюарк семейството се местеше често, все в тесни жилища, всяко следващо малко по-голямо от предишното и все в близост до други сенегалци. Всички живееха в страх от депортиране, но се успокояваха, че са твърде много — така си внушаваха. Всяко почукване на вратата предизвикваше ледена тръпка. Стремяха се в никакъв случай да не се забъркват в неприятности, учеха Зола и братята й да не привличат излишно внимание. Зола имаше необходимите документи, но съзнаваше, че семейството й е изложено на риск. Ужасяваше се да не би родителите и братята й да бъдат арестувани и изпратени обратно в Сенегал.

На петнайсет започна първата си работа като миячка на съдове в закусвалня срещу нищожно заплащане, в брой, разбира се. Братята й също работеха. Цялото семейство живееше икономично и пестеше.

Когато не работеше, Зола учеше. Завърши гимназия с висок успех и се записа в общински колеж задочно. Неголяма стипендия й позволи да премине в редовно обучение. Получи работа и в библиотеката на колежа. Продължи да мие съдове обаче, да чисти по домовете с майка си и да гледа децата на семейни приятели с по-хубава работа. Най-големият й брат се ожени за американка, която не беше мюсюлманка, и макар че така по-лесно щеше да получи гражданство, бракът му предизвика сериозни търкания между него и родителите им. Братът на Зола и съпругата му се преместиха в Калифорния, за да започнат нов живот.

На двайсет Зола напусна дома си и се записа в щатския университет в Монклеър. Живя в общежитие с две американки с ограничени средства като нея. Избра да учи счетоводство, защото й харесваше да работи с цифри и финансите й се удаваха. Учеше прилежно, когато й позволяваше времето, но жонглираше с две, понякога и с три работи, което нерядко спъваше следването й. Съквартирантките й я въведоха в света на купоните и се оказа, че те също й се удават. Заради строгата мюсюлманска забрана да се пие алкохол, пък и защото наистина никак не й харесваше, не пиеше, но беше по-податлива към други изкушения, най-вече мода и секс. При ръст почти метър и осемдесет често й казваха колко великолепно изглежда с прилепнали джинси. Първото й гадже с удоволствие я научи на всичко за секса. Второто я въведе в света на леките наркотици. В края на първи курс тя тайно и непокорно се смяташе за мюсюлманка, която не практикува религията си, но родителите й нищо не подозираха.

Не след дълго те щяха да се изправят пред по-сериозен проблем. През зимния семестър на последната година от следването на Зола баща й беше арестуван и прекара две седмици в ареста, преди да му уредят гаранцията. По онова време той работеше за някакъв бояджия — също сенегалец с нередовни документи. Оказа се, че шефът му предложил по-ниска цена за боядисването на интериора на голям административен комплекс в Нюарк от друг бояджия, член на браншовия профсъюз. Профсъюзният член осведомил Имиграционния и митнически надзор (ИМН) за наемането на незаконно пребиваващи в страната работници. Дори само това провинение беше достатъчно сериозно, но уж липсвали и канцеларски консумативи, за което също бяха размахани гневно пръсти. Бащата на Зола и още четирима работници без редовни документи бяха обвинени в кражба в големи размери. Връчили му призовка да се яви пред имиграционния съд и обвинителен акт по наказателно дело.

Зола нае адвокат, който твърдеше, че е специалист в материята, и семейството му плати хонорар от девет хиляди долара — на практика изгребаха спестяванията си.

Адвокатът се оказа много зает и рядко отговаряше на обажданията им. Тъй като родителите й и брат й се криеха в и около Нюарк, с адвоката трябваше да се оправя Зола. Тя презираше този дърдорко, който пресилваше истината, и щеше да го уволни, ако вече не му бяха платили хонорара. Нямаха пари да наемат друг. Уволни го обаче съдията, когато юристът не се яви в съда. В крайна сметка Зола успя да убеди някакъв адвокат от малка кантора да поеме делото и обвинението беше снето. Продължаваше да ги заплашва депортиране обаче. Делото се проточи и до такава степен погълна Зола, че се отрази на успеха й. След няколко посещения в съда Зола беше убедена, че адвокатите са или мързеливи, или глупави и че тя би се справила по-добре. Хвана се на въдицата с леснодостъпните федерални заеми, благодарение на които всеки можеше да следва право, и предприе първите храбри стъпки, които я отведоха във „Фоги Ботъм“. И сега, по средата на последния си курс в юридическия, Зола дължеше повече пари, отколкото можеше да си представи. Двамата й родители и Бо, нежененият й брат, все още бяха под заплаха от депортиране, въпреки че делата им бяха затънали в тресавището на имиграционните съдилища.

Зола живееше на Двайсет и трета улица в сграда, която не беше порутена колкото Кафеза, но в много отношения приличаше на него. Беше населена със студенти, натъпкани в тесни и евтино обзаведени апартаментчета. В началото на трети курс Зола се беше запознала с Гордън Танър, красив и атлетичен рус младеж, който живееше точно срещу нея. Двамата постепенно започнаха обречена връзка и не след дълго заговориха да заживеят заедно, за да спестят пари, разбира се. В крайна сметка Гордън заряза идеята заради Бренда, сладката му годеница у дома, която обичаше големия град и често го посещаваше.

За Гордън се оказа трудно да се оправя с две жени. Беше сгоден за Бренда, откакто се помнеше, а сега отчаяно искаше да избегне брака. Проблемите със Зола бяха съвсем различни и той никак не беше сигурен, че има смелостта да избяга с чернокожо момиче и повече да не види приятелите и близките си. Като се добавеха и напрежението заради нищожния — на практика несъществуващ — шанс за работа, смазващият студентски заем и вероятността да се провали на адвокатския изпит, не беше чудно, че Гордън излезе от релси. Преди пет години му поставиха диагнозата биполярно разстройство. Лекарствата и психотерапията му се отразяваха добре и с изключение на един плашещ епизод в колежа животът му си беше съвсем нормален. Това се промени около Деня на благодарността през третата му година във „Фоги Ботъм“, когато престана да си пие лекарствата. Зола се изуми от резките промени в настроението му и накрая го притисна да говори. Той призна за състоянието си и отново започна да си взема лекарствата. Променливите му настроения секнаха за няколко седмици. Изпитите свършиха и двамата със Зола се прибраха у дома за празниците, колкото и да не им се искаше. Горди беше твърдо решен да предизвика окончателен разрив с Бренда и да провали сватбата. Зола пък изобщо не искаше да бъде със семейството си. Въпреки проблемите си баща й щеше да се почувства длъжен да изнася нескончаеми тиради и да й чете конско за греховния й западен начин на живот.

Седмица по-късно си бяха обратно във Вашингтон, но Горди все още беше сгоден и сватбата все още щеше да се състои на петнайсети май. Само че беше спрял лекарствата и поведението му беше непостоянно. Дни наред не излизаше от спалнята си, спеше с часове, после седеше, опрял брадичка в коленете си и вперил поглед в тъмната стена. Зола влизаше и излизаше, без да знае как да постъпи. Горди изчезна за три дни, но й изпрати есемес, че е във влака за Ню Йорк, за да „интервюира едни хора“. Бил по следите на мащабен заговор и имал много работа. Тя спеше в апартамента си, когато той влетя в четири часа една сутрин, започна да къса дрехите й и да настоява за секс. По-късно през деня отново изчезна да преследва лошите и да „изрови нещо мръсно“. Когато се върна, отново беше в маниакално състояние и прекарваше часове пред лаптопа си. Забрани й да припарва до апартамента му, защото имал много работа.

Уплашена и изтощена, Зола най-накрая отиде в „Олд Ред Кат“ и поговори с Тод.