Бризингър

Четири барабанни удара

Целият напрегнат, Ерагон се наведе напред, когато белокосата джуджешка жена Хадфала, вожд на Дургримст Ебардак, стана от масата, където се бяха събрали вождовете, и каза няколко думи на родния си език.

Хундфаст преведе шепнешком на ухото му:

— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал.

Ерагон издиша сдържания въздух. Един. За да стане владетел на джуджетата, един вожд трябваше да спечели мнозинството от гласовете на другите. Според джуджешкия закон, ако никой не постигнеше това, вождът с най-малко гласове отпадаше от надпреварата и събранието се отлагаше с един или максимум три дни, преди гласуването да се поднови. Процедурата щеше да продължи, колкото е нужно, докато някой вожд не постигнеше нужното мнозинство, и тогава всички щяха да му се закълнат във вярност в качеството му на новия им монарх. Предвид колко притиснати откъм време бяха Варден, Ерагон трескаво се молеше гласуването да не изисква повече от един кръг, а ако това все пак се случеше, джуджетата да не настояват да почиват повече от няколко часа. Ако и това станеше, се боеше, че ще строши от нерви каменната маса в средата на залата.

Това, че Хадфала — първият вожд, който гласуваше — бе дала гласа си за Орик, беше добър знак. Младият Ездач знаеше, че тя подкрепяше Ганел от Дургримст Куан, преди опита за покушение срещу него. Ако нейната лоялност се бе променила, бе възможно и другият член на кохортата на Ганел — гримстборит Ундин — да гласува за Орик.

После Галдхием от Дургримст Фелдуност стана от мястото си, въпреки че бе толкова нисък, та седнал бе по-висок, отколкото прав.

— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Надо да стане нашият нов крал — обяви той.

Орик изви глава, погледна към Ерагон и му каза едва доловимо:

— Е, това се очакваше.

Ездача кимна и погледна към Надо. Кръглоликото джудже поглаждаше крайчеца на брадата си и изглеждаше доволно от себе си.

После Мандрат от Дургримст Ледвону каза:

— От името на своя клан гласувам за гримстборит Орик.

Орик му кимна за благодарност, а Мандрат кимна в отговор и брадата му се разлюля.

Когато джуджето седна, Ерагон и всички останали насочиха поглед към Ганел и в залата настъпи такава тишина, че младежът не чуваше дори дишането на джуджетата. Като вожд на религиозния клан Куан и главен жрец на Гунтера — върховният джуджешки бог, — Ганел имаше огромно влияние сред своята раса; когото избереше той, короната най-вероятно щеше да иде при него.

— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Надо да стане нашият нов крал — каза той.

Вълна от тихи възклицания премина сред джуджетата, седящи край стената, а задоволството върху лицето на Надо стана още по-явно. Ерагон стисна сплетените си пръсти и мислено изруга.

— Не губи надежда, момко — промърмори Орик. — Все още може да успеем. Случвало се е и преди гримстборитът на Куан да изгуби гласа си.

— Колко често? — попита Ездача.

— Достатъчно често.

— Кога се е случило за последно?

Орик отмести поглед.

— Преди осемстотин двадесет и четири години, когато кралица…

Той млъкна, защото Ундин от Дургримст Рагни Хефтин обяви:

— От името на своя клан, аз гласувам за гримстборит Надо.

Орик скръсти ръце. Ерагон виждаше лицето му само отстрани, но беше очевидно, че се е намръщил.

Ездача прехапа отвътре бузата си и загледа мозайката на пода, броейки дадените до момента гласове, както и онези, които оставаха, в опит да прецени дали Орик все още може да спечели изборите. Дори и в най-добрия случай, щеше да е рисковано. Ерагон стисна още по-силно пръсти и ноктите му се забиха в ръцете му.

Тордрис от Дургримст Награ се изправи и преметна през рамо дългата си дебела плитка.

— От името на своя клан гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал — обяви той.

— Това прави трима на трима — прошепна тихо Ездача.

Орик кимна.

Беше ред на Надо да говори. Вождът на Дургримст Кнурлкаратн приглади брадата си с длан, усмихна се на събралите се и в очите му блеснаха хищни пламъчета.

— От името на своя клан аз гласувам за себе си да стана нашият нов крал. Ако ме изберете, обещавам да избавя страната ни от чужденците, които я мърсят, и да посветя златото и воините ни в защита на собствения ни народ, а не на елфи, хора и ургали. Кълна се в името на честта на рода си.

— Четири на три — отбеляза Ерагон.

— Аха — отвърна Орик. — Предполагам, че щеше да е твърде много да очакваме Надо да гласува за друг, освен за себе си.

Фреовин от Дургримст Гедтрал остави ножа и парчето дърво, надигна се наполовина от стола си и без да отмества поглед от масата, каза с шептящ баритон:

— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Надо да стане нашият нов крал.

После седна обратно и продължи да дялка гарвана си, без да обръща внимание на удивлението, което обхвана присъстващите в залата.

Изражението на Надо се промени от доволно в самодоволно.

— Барзул — изръмжа Орик и лицето му потъмня още повече. Столът му изскърца, когато той стисна облегалките за ръце, а сухожилията му изпъкнаха от напрежението. — Този лъжлив предател. Беше обещал да гласува за мен!

Стомахът на Ерагон се сви.

— Защо те предаде?

— Той посещава храма на Синдри два пъти дневно. Трябваше да се досетя, че няма да се изправи срещу желанията на Ганел. Ба! Ганел си е играл с мен през цялото време. Аз…

В този момент вниманието на всички се насочи към него. Орик прикри гнева си, изправи се и огледа поотделно всеки от вождовете, а след това на своя език обяви:

— От името на своя клан аз гласувам за себе си да стана нашият нов крал. Ако ме изберете, обещавам да донеса на народа ни злато и слава, а също и свободата да живеем над земята без страх, че Галбаторикс ще унищожи домовете ни. Кълна се в честта на рода си.

— Пет на четири — каза Ездача, когато приятелят му седна на мястото си. — И не в наша полза.

Орик изсумтя:

— Мога да броя, Ерагон.

Младежът подпря лакти на коленете си, а очите му сновяха от едно джудже на друго. Измъчваше го желанието да действа. Нямаше представа как, но с толкова много, заложено на карта, имаше чувството, че трябва да намери начин да осигури на Орик титлата, а с нея — и това джуджетата да продължат да помагат на Варден в борбата им срещу Империята. Но колкото и да се мъчеше, не можеше да измисли нищо друго, освен да стои и да чака.

Следващото джудже, което стана, бе Хавард от Дургримст Фангур. Със замислено изражение, забил брадичка в гърдите си, той издаде устни напред и почука по масата с двата пръста, останали на дясната му ръка. Ерагон се премести още по-напред на стола си с разтуптяно сърце. „Ще спази ли уговорката си с Орик?“

Хавард почука още веднъж по масата, а после удари с длан по каменния плот. Вдигна брадичка и заяви:

— От името на своя клан аз гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал.

Ездача изпита огромно удовлетворение, когато видя как очите на Надо се разшириха, а после джуджето стисна зъби и един мускул заигра на бузата му.

— Ха! — промърмори Орик. — Това му разчорли брадата.

Единствените двама вождове, които още не бяха гласували, бяха Храйдамар и Йорюн. Набитият мускулест гримстборит на Урзад изглеждаше разколебан от ситуацията, докато Йорюн, водачката на Дургримст Вреншргн, Вълците на войната, проследяваше белега върху лявата си буза с върха на острия си нокът и се усмихваше като доволна котка.

Ерагон затаи дъх, докато чакаше да чуе какво имат да казват. „Ако Йорюн гласува за себе си — помисли той, — а Храйдамар все още й е верен, тогава ще се пристъпи към втория кръг на изборите. Обаче за нея няма причина да го прави, освен ако не иска да забави гласуването, а доколкото знам, тя няма да извлече никаква полза от подобно забавяне. Не може все още да таи надежда, че ще стане кралица. Името й ще отпадне от съревнованието преди началото на втория кръг и се съмнявам да е толкова глупава, че да профука силата, която има сега, само за да може да се хвали на децата си, че някога е била претендентка за трона. Но ако Храйдамар се раздели с нея, тогава гласовете ще останат поравно и ще трябва да продължим с втори кръг, независимо от… Ааа! Само ако можех да видя бъдещето! Ами ако Орик изгуби? Трябва ли тогава да поема контрола над събранието? Мога да запечатам залата, така че никой да не може да влезе или излезе, и после… Но не, това би било…“

Йорюн прекъсна размислите на Ерагон с кимване към Храйдамар, а после насочи обрамчените си с дълги мигли очи към Ездача, което го накара да се почувства като вол за продан, който тя оглежда. Брънките на ризницата на Храйдамар издрънчаха, когато той се изправи и обяви:

— От името на своя клан гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал.

Гърлото на Ерагон се сви.

Устните на Йорюн се извиха в усмивка и тя се надигна грациозно от стола си, след което заговори с ниския си дрезгав глас:

— Изглежда, от мен зависи да реша изхода от днешното събрание. Слушах много внимателно аргументите ти, Надо, а също и твоите, Орик. Макар и двамата да казахте неща, с които съм съгласна в много отношения, най-важният въпрос, който трябва да решим, е дали да се включим в кампанията на Варден срещу Империята. Ако това беше просто война между враждуващи кланове, нямаше да има значение коя страна ще спечели и аз определено не бих искала ние да жертваме воините си заради чужда кауза. Случаят обаче е друг. Съвсем, съвсем различен. Ако Галбаторикс излезе победител в тази война, дори планините Беор няма да ни опазят от гнева му. Ако желаем кралството ни да оцелее, Империята трябва да падне. Нещо повече, имам чувството, че да се крием в пещери и тунели, докато други решават съдбата на Алагезия, не подобава на древна и могъща раса като нашата. Когато хрониките на тази епоха бъдат написани, дали ще кажат, че сме се били редом с човеци и елфи като героите от легендите, или че сме стояли свити в пещерите си като изплашени селяни, докато битката се е водела току пред вратите ни? Аз зная своя отговор. — Йорюн отметна коса и каза: — От името на своя клан аз гласувам гримстборит Орик да стане нашият нов крал.

Най-възрастният от петимата съдии, които стояха до стената, пристъпи напред и удари излъскания си жезъл в каменния под. После обяви:

— Да живее крал Орик, четиридесет и трети владетел на Тронхайм, Фардън Дур и всички кнурлан над и под планините Беор!

— Да живее крал Орик! — изреваха вождовете, ставайки на крака със силно шумолене на дрехи и броня.

Замаян, Ерагон стори същото, осъзнавайки, че сега до него стои кралска особа. Хвърли поглед на Надо, но лицето на джуджето представляваше маска с мъртви очи.

Белобрадият съдия удари отново с жезъла по пода.

— Нека писарите запишат незабавно решението на вождовете и новината да достигне до всички в кралството. Хералди! Съобщете на магьосниците чрез техните кристални топки какво се случи тук днес, а после намерете пазителите на планината и им кажете: „Четири барабанни удара. Бийте барабаните четири пъти и завъртете палките както никога през живота си, защото имаме нов крал. Бийте ги с такава сила, че Фардън Дур да проехти от новината“. Възлагам ви да им кажете това. Вървете!

След като хералдите се оттеглиха, Орик се изправи и огледа джуджетата около себе си. Изглеждаше замаян, сякаш не бе очаквал наистина да спечели.

— Благодаря ви за тази огромна отговорност — каза той, после замълча за момент и продължи: — Единствената ми мисъл сега е за доброто на моя народ и аз ще преследвам тази цел безотказно до деня, в който се върна обратно в камъка.

После вождовете на клановете дойдоха един по един, коленичиха пред Орик и му се заклеха във вярност като предани поданици. Когато дойде редът на Надо, той не разкри нищо от чувствата си, а само изрецитира безстрастно клетвата. Всяка дума падаше от устата му като парче олово. Когато приключи, сред останалите вождове се усети силно облекчение.

Като привършиха с клетвите, Орик обяви, че коронацията му ще се състои на следващата сутрин, а после заедно със свитата си се оттегли в съседната стая. Там се спогледаха с Ерагон и никой не издаде звук, докато на лицето на джуджето не разцъфна широка усмивка и то не избухна в смях, а бузите му почервеняха. Ездача се разсмя с него, сграбчи го за ръката и го прегърна. Стражите и съветниците на Орик се събраха около тях, тупайки новия крал по рамото, докато го поздравяваха сърдечно.

Ездача го пусна изказа:

— Не мислех, че Йорюн ще избере нас.

— Да. Радвам се, че го направи, но това доста усложнява нещата. — Орик се намръщи. — Предполагам, че ще трябва да я възнаградя за подкрепата най-малкото с място в съвета.

— Може би така ще е най-добре! — каза Ерагон, мъчейки се да надвика врявата. — Ако Вреншргн са достойни за името си, ще имаме огромна нужда от тях, преди да достигнем портите на Уру’баен.

Доведеният му брат понечи да отговори, но тогава през пода и тавана отекна продължителен, нисък и колосално силен звук, от който костите на Ерагон затрептяха.

— Чуйте! — извика Орик и вдигна ръка.

Групата се умълча.

Могъщият звук проехтя четири пъти, разтърсвайки стаята, сякаш някой гигант удряше по стената на Тронхайм. След това Орик каза:

— Никога не съм си мислел, че ще чуя барабаните на Дерва да възвестяват моето възкачване на трона.

— Колко големи са тези барабани? — попита Ездача, удивен.

— Около петнадесет метра в диаметър, ако си спомням правилно.

На Ерагон му мина през ума, че макар да са най-дребната раса, джуджетата са построили най-огромните неща в Алагезия, което беше странно. „Може би с подобни внушителни постижения не се чувстват толкова малки“ — помисли си той. Понечи да сподели тази теория с Орик, но в последния момент реши, че това може да го обиди, и си замълча.

Съветниците на новия крал се струпаха около него и започнаха да говорят на джуджешки, като често се прекъсваха един друг, вдигайки невъобразима врява, и Ездача, който възнамеряваше да зададе друг въпрос на Орик, се озова в ъгъла. Опита се да изчака търпеливо пролука в разговора, но след няколко минути стана ясно, че джуджетата не възнамеряват да спрат да обсипват новия си крал с въпроси и съвети, или поне младежът предполагаше, че за това си говорят.

Затова Ерагон каза:

— Орик Кьонунгр. — Беше вложил енергия в древната дума за крал, така че да привлече вниманието на всички наоколо. Стаята потъна в тишина, а доведеният му брат го погледна и повдигна вежда. — Ваше Величество, ще ми позволите ли да се оттегля? Има определени… неща, които искам да свърша, ако вече не е късно.

В кафявите очи на Орик проблесна разбиране.

— О, непременно, разбира се! Но не бива да ме наричаш величество, Ерагон, нито сир, нито с някоя друга титла. Все пак ние сме приятели и доведени братя!

— Така е, Ваше Величество — отвърна Ездача, — но в настоящия момент вярвам, че е редно да спазвам етикета, задължителен за всички други. Сега вие сте крал на расата си, а и мой крал, предвид факта, че съм член на Дургримст Ингетум, а това не е нещо, което мога просто да забравя.

Орик го изгледа внимателно за момент, сякаш издалече, а после кимна и каза:

— Както желаеш, Сенкоубиецо.

Ерагон се поклони и излезе от стаята. Съпровождан от четиримата си стражи, той тръгна през тунелите и нагоре по стълбите, които водеха до повърхността на Тронхайм. Когато пристигна в южния от четирите основни коридора, разделящи града-планина, младежът се обърна към капитана на стражата му Транд и каза:

— Възнамерявам да тичам през останалата част от пътя. Тъй като няма да сте в състояние да ме следвате, предлагам да спрете, като стигнете до южната порта на Тронхайм, и да ме чакате там.

— Моля ви, Аргетлам, не бива да излизате сам — отвърна Транд. — Не мога ли да ви убедя да забавите крачка, за да ви придружим? Може да не сме бързи като елфите, но сме в състояние да тичаме от изгрев до залез, при това с пълно бойно снаряжение.

— Оценявам загрижеността ти — отвърна Ерагон, — но няма да се бавя и миг повече, дори и да знам, че зад всеки стълб се крият убийци. Довиждане!

И с тези думи той се втурна през широкия тунел, заобикаляйки джуджетата, които препречваха пътя му.