Бризингър

Трудно решение

Атаката над продоволствения керван протече точно както я бе планирал Роран: три дни след като се отделиха от основната част на Варден, той и неговите конници се спуснаха от ръба на една клисура и нападнаха отстрани влачещата се колона от каруци. В същото време ургалите изскочиха иззад огромните камъни, пръснати по дъното на клисурата, и атакуваха кервана отпред, като по този начин го спряха. Войниците и каруцарите се биха смело, но нападението от засада ги бе сварило сънени и неорганизирани, така че отрядът на Роран скоро ги надви. Никой от хората или ургалите му не загина в битката и само трима бяха ранени — двама бунтовници и един ургал.

Роран уби сам няколко войника, но като цяло остана назад и се съсредоточи върху ръководенето на атаката, както изискваше постът му. Освен това все още го болеше от камшиците и не искаше да се претоварва повече от необходимото от страх да не напука коричките на раните, покрили гърба му.

До момента не бе имал проблем с дисциплината между двадесетте човека и още толкова ургали. Въпреки че двете групи очевидно нито се харесваха, нито си вярваха — нещо, което той споделяше, защото гледаше на ургалите със същото подозрение и ненавист, с които би ги гледал всеки човек, израснал в близост до Гръбнака, — те бяха успели да действат заедно през изминалите три дни, без дори да повишават тон. Това, че и двете групи си сътрудничеха така добре, не се дължеше на неговите умения като командир и той го знаеше. Насуада и Нар Гарцвог бяха подбрали изключително внимателно воините, които трябваше да тръгнат с него — бяха включени само онези, които се славеха с бойни умения и безпогрешна преценка, и най-вече със спокоен и уравновесен характер.

Въпреки това скоро след нападението на кервана, докато хората му бяха заети да събират накуп труповете и каруците, а Роран яздеше напред-назад, за да наглежда работата им, той чу вик на агония, идващ някъде от другия край на кервана. Като предположи, че може би нов отряд войници се е натъкнал на тях, младият мъж извика на Карн и неколцина други бунтовници да го последват и препусна със Снежноплам по посока на вика.

Четирима ургали бяха завързали вражески войник за дънера на една чвореста върба и се забавляваха, като го мушкаха и ръгаха с мечовете си. Роран изруга, скочи от седлото и с един удар на чука си избави човека от мъките му.

Над групата се спусна облак прах, когато Карн и другите четирима воини стигнаха до дървото. Те спряха конете си и застанаха от двете страни на Роран, вдигнали оръжия в готовност. Най-едрият ургал, овен на име Ярбог, пристъпи напред.

— Стронгхамър, защо спираш забавлението ни? Той щеше да танцува още много минути за нас.

Роран отговори със стиснати зъби:

— Докато сте под мое командване, няма да измъчвате пленници без причина. Ясен ли съм? Много от тези войници са били заставени да служат на Галбаторикс против волята си. Сред тях има наши приятели, роднини или съседи и въпреки че сме принудени да се бием с тях, няма да допусна да бъдат третирани с ненужна жестокост. Ако не бяха прищевките на съдбата, всеки един от нас можеше да се намира на тяхното място. Не те са врагът ни, а Галбаторикс, който е и ваш враг.

Гъстите вежди на ургала се свъсиха и почти скриха дълбоко разположените му жълти очи.

— Но все пак ще ги убиеш, нали? Защо да не се позабавляваме първо, като ги гледаме как се гърчат?

Роран се зачуди дали черепът на Ярбог е твърде дебел, за да се счупи с удар с чук. Докато се бореше да удържи гнева си, той каза:

— Защото не е редно! — Посочи към мъртвия войник. — Ами ако той беше някой от вашата раса, който е бил поробен от Сянката Дурза? Щеше ли и тогава да го измъчваш?

— Разбира се — отвърна Ярбог. — Той би искал да го гъделичкаме с мечовете си, за да има възможност да докаже смелостта си, преди да умре. При вас, безрогите хора, не е ли същото, или не понасяте болка?

Роран не знаеше колко сериозна обида е сред ургалите някой да бъде наречен безрог, но беше сигурен, че да се съмняваш в нечия смелост е също толкова обидно сред тях, колкото и сред хората, ако не и повече.

— Всеки от нас може да понесе повече болка, без да извика, отколкото ти, Ярбог — каза той и стисна по-здраво чука и щита си. — Сега, ако не искаш да се сблъскаш с наистина невъобразима агония, дай ми меча си, развържи трупа и го занеси при останалите. След това иди се погрижи за конете. Те са твоя отговорност, докато не се върнем при Варден.

Без да изчака съгласието на ургала, Роран се обърна, сграбчи юздите на Снежноплам и понечи да го яхне.

— Не — изръмжа Ярбог.

Роран замръзна с единия крак в стремето и тихо изруга. Беше се надявал, че ще избегне подобна ситуация по време на пътуването. Той се обърна рязко.

— Не? Отказваш да изпълниш заповедите ми?

Ургалът разтегли устни, за да разкрие късите си зъби, и каза:

— Не. Предизвиквам те за водачеството на това племе, Стронгхамър.

След това Ярбог отметна масивната си глава и изрева толкова силно, че останалите хора и ургали спряха работата си и се затичаха към върбата, докато всичките четиридесет не се струпаха около Ярбог и Роран.

— Да се погрижим ли за това създание вместо теб? — попита със силен глас Карн.

На Роран силно му се прииска да нямаше толкова много свидетели. Той поклати глава.

— Не, ще се разправя с него сам.

Въпреки думите си, Роран бе доволен, че хората му са до него срещу редицата едри, сивокожи ургали. Хората бяха по-дребни от тях, но всички с изключение на него бяха по конете си, което им даваше леко предимство, ако между двете групи се разразеше битка. Случеше ли се това, магията на Карн нямаше да помогне много, защото ургалите имаха собствен заклинател — шаман на име Дажгра — и от видяното досега, той бе много по-могъщ, дори и да нямаше същия опит с нюансите на магията.

Роран каза на Ярбог:

— При Варден не е прието да се дава команден пост само заради победа в единоборство. Ако искаш да се бием, ще се бием, но ти няма да получиш нищо. Ако аз изгубя, Карн ще поеме командването и ще отговаряш пред него, вместо пред мен.

— Ба! — изсумтя ургалът. — Не те предизвиквам за правото да водя твоята собствена раса. Предизвиквам те за правото да водя своята, бойците от племето Болвек! Не си се доказал пред нас, Стронгхамър, така че нямаш право бъдеш вожд. Ако изгубиш, аз ще стана вождът тук и ние няма да повдигаме брадви пред теб, Карн или някое друго създание, твърде слабо, за да спечели уважението ни!

Роран обмисли положението, преди да приеме неизбежното. Дори ако това му струваше живота, трябваше да се опита да запази авторитета си пред ургалите, или Варден щяха да ги изгубят като съюзници. Пое си дъх и отговори:

— Сред моята раса е прието предизвиканият да избере времето и мястото за боя, както и оръжията, които ще използват противниците.

Ярбог се изкикоти гърлено.

— Времето е сега, Стронгхамър. Мястото е тук. А сред моята раса се бием по препаска и без оръжия.

— Това е непочтено, защото аз нямам рога — изтъкна Роран. — Ще се съгласиш ли да използвам чука си като компенсация?

Ярбог помисли за момент, а после каза:

— Можеш да запазиш шлема и щита си, но не и чука. Оръжията не са позволени в съревнованието за вожд.

— Разбирам… Добре, ако не мога да запазя чука, отказвам се и от шлема, и щита си. Какви са правилата на битката и как ще определим победителя?

— Има само едно правило, Стронгхамър: ако избягаш, значи се отказваш от съревнованието и ще бъдеш прогонен от племето си. Печелиш, когато принудиш противника си да се предаде, но тъй като аз никога няма да се предам, ще се бием до смърт.

Роран кимна. „Той може и да възнамерява да се бие до смърт, но аз няма да го убия, ако мога да го избягна“.

— Да започваме — извика той и удари чука си в щита.

По негова заповед хората и ургалите разчистиха пространство в средата на клисурата, а после маркираха квадрат със страна шест метра. Роран и Ярбог се съблякоха и двама ургали намазаха своя другар с меча мас, докато Карн, Лофтен и още един воин направиха същото за Роран.

— Сложете повече на гърба ми — промърмори той. Искаше коричките на раните му да са колкото може по-меки, за да сведе до минимум броя на тези, които щяха да се отворят.

Карн се наведе близо до него.

— Защо отказа щита и шлема?

— Само биха ме забавили. Трябва да съм бърз като изплашен заек, ако искам да не ме размаже.

Докато магьосникът и Лофтен мажеха краката му, той огледа противника си, търсейки уязвимо място, което би му помогнало да надвие ургала.

Ярбог бе висок над метър и осемдесет. Имаше широк гръб, огромен гръден кош и мускулести ръце и крака. Вратът му беше дебел като на бик, както беше и нужно, за да издържи тежестта на главата и извитите рога. От лявата страна на кръста му имаше три успоредни белега, където някакво животно го бе издрало. Тялото му бе покрито с рядка, но твърда черна четина.

„Поне не е Кул — помисли си Роран. Беше уверен в собствената си сила, но въпреки това не вярваше, че само с нейна помощ ще надвие Ярбог. Рядко имаше човек, който можеше да се мери по физическа мощ с един ургалски овен в отлично здраве. Освен това Роран знаеше, че големите черни нокти, зъбите, рогата и дебелата кожа на противника му са големи предимства в битката без оръжия, която им предстоеше. — Ако мога, ще успея“ — реши той, мислейки си за всички подли номера, които би могъл да използва срещу ургала, тъй като двубоят с Ярбог нямаше да бъде като съревнование с Ерагон, Балдор или друг мъж от Карвахол. Беше сигурен, че вместо това ще бъде като свиреп бой между два диви звяра.

Очите му отново и отново се връщаха върху големите рога на противника му. Роран знаеше, че те са най-опасното оръжие на ургала. С тях Ярбог можеше да го изкорми без проблем, а освен това защитаваха страните на главата му от всякакви удари, които Роран би могъл да му нанесе с голи ръце, макар и да ограничаваха периферното му зрение. Тогава му хрумна, че както са най-голямото естествено предимство на противника му, така може да се окажат и най-слабото му място.

Той разкърши рамене и заподскача на пръсти, нетърпелив да започнат съревнованието.

Когато и двамата бяха изцяло покрити с меча мас, секундантите им се оттеглиха и те пристъпиха в маркирания квадрат. Роран леко присви колене, готов да отскочи във всяка посока при най-малкия намек за движение от страна на Ярбог. Каменистата почва беше студена, твърда и грапава под босите му крака.

Лек полъх на вятъра разлюля клоните на близката върба. Един от биволите, впрегнати в каруците, заора с копито в тревата.

Ярбог изрева гърлено и се втурна към Роран, вземайки разстоянието на три огромни скока. Младият мъж изчака, докато противникът му бе почти до него, и отскочи вдясно. Но се оказа, че е подценил бързината на ургала. Ярбог снижи глава и го блъсна с рога в лявото рамо, запращайки го в другия край на квадрата.

Остри камъни се забиха в хълбока му, когато падна. По гърба му пробягаха болезнени тръпки, проследявайки пътя на полузарасналите рани. Той изсумтя и скочи на крака. Усети, че няколко от раните му са се отворили, разкривайки чувствителната плът отдолу на студения въздух. Пръст и камъчета полепнаха по слоя мазнина върху тялото му. Стъпил стабилно на двата си крака, Роран бавно пристъпи към ръмжащия ургал, без да сваля очи от лицето му.

Ярбог отново го атакува и той пак се опита да отскочи встрани от пътя му. Този път маневрата бе успешна и се размина с ургала на няколко сантиметра. Ярбог се извъртя рязко и се затича към него за трети път, но Роран отново му се изплъзна.

Тогава ургалът смени тактиката си. Напредвайки странично като рак, той разпери дългите си ръце с остри нокти, за да сграбчи Роран и да го стисне в смъртоносна прегръдка. Младият мъж потрепери и отстъпи. Каквото и да станеше, не биваше да попада в лапите на Ярбог. С огромната си сила той щеше да го смаже за секунди.

Хората и ургалите, наобиколили квадрата, стояха мълчаливо и гледаха с безизразни лица, докато противниците се дебнеха и биеха сред пръстта.

В продължение на няколко минути Роран и Ярбог си разменяха безуспешно удари. Роран избягваше да се приближава до ургала, доколкото му беше възможно, а вместо това се мъчеше да го изтощи от разстояние, но докато битката се проточваше, а Ярбог не изглеждаше по-изморен, отколкото когато бяха започнали, той си даде сметка, че времето не е на негова страна. Ако искаше да спечели, трябваше да прекрати боя без повече забавяне.

С надеждата да провокира Ярбог да го атакува отново — тъй като стратегията му зависеше точно от това, — Роран се оттегли до далечния край на квадрата и започна да го предизвиква:

— Ха! Дебел си и си бавен като дойна крава! Не можеш ли да ме хванеш, Ярбог? Краката ти от сланина ли са направени? Трябва да си отрежеш рогата от срам, че един човек те разиграва така. Какво ще си помислят самките, когато чуят за това? Ще им кажеш ли, че…

Ревът на Ярбог заглуши думите му. Ургалът се затича към него, леко извъртян, за да го премаже с тежестта си. Роран обаче се отмести настрана и посегна към върха на десния му рог, но го пропусна и падна по средата на квадрата, като одра и двете си колена. Наруга се мислено и бързо се изправи.

Ярбог успя да спре устрема си точно преди инерцията да го запрати извън пределите на квадрата. Обърна се и малките му жълти очи затърсиха Роран.

— Ха! — извика младият мъж. Той се изплези и започна да прави всички обидни жестове, които знаеше. — Не можеш да уцелиш дори дърво, изпречило се на пътя ти!

— Умри, дребно човече! — изръмжа ургалът и се хвърли към него с протегнати ръце.

Два от ноктите му издраха кървави резки по гърдите на Роран, когато той отскочи вляво, но този път младият мъж успя да сграбчи и да увисне на единия от рогата на ургала. Тогава Роран стисна и другия рог и се задържа здраво, преди Ярбог да успее да го отхвърли. Използвайки рогата като дръжки, той завъртя главата на противника си на една страна и като напрегна докрай мускулите си, запрати ургала на земята. В резултат на това движение гърбът му пламна от болка.

Щом гърдите на Ярбог докоснаха земята, Роран притисна с коляно дясното му рамо и го прикова на място. Противникът му изсумтя и се замята, опитвайки се да се изплъзне от хватката му, но младият мъж не го изпусна. Подпря краката си в един камък и изви главата на ургала колкото можеше, дърпайки толкова силно, че ако това беше човек, щеше да му счупи врата. Заради мазнината по дланите му беше много трудно да задържи рогата.

Ярбог се отпусна за момент, а след това се отблъсна с лявата ръка от земята, с което повдигна и Роран, а после задрапа с крака, в усилие да ги свие под тялото си. Младият мъж се намръщи от усилието да притисне колкото може по-силно врата и рамото на противника си. След няколко секунди лявата ръка на ургала не издържа и той отново падна по корем.

И двамата дишаха толкова тежко, все едно са се състезавали в тичане. На местата, където се докосваха, четината на Ярбог бодеше Роран като тел. Прах покриваше телата им. Тънки кървави струйки се стичаха от драскотините по хълбока на Роран и от агонизиращия му гръб.

Щом дишането му се успокои, Ярбог продължи да рита, да се върти и да се мята в пръстта като уловена риба. На Роран му бе нужна цялата сила, за да го удържи, като същевременно трябваше да не обръща внимание на камъчетата, които се врязваха в краката му. Неспособен да се освободи по този начин, ургалът отпусна ръце и крака, а после започна да върти врат отново и отново, в опит да изтощи ръцете на противника си.

Продължиха да лежат на земята и никой от двамата не помръдваше с повече от няколко сантиметра, докато се бореха.

Една муха забръмча над тях и кацна на глезена на Роран.

Биволите мучаха.

След около десет минути лицето на Роран плувна в пот. В дробовете му сякаш не влизаше достатъчно въздух. Ръцете непоносимо го боляха. Раните по гърба му пареха, сякаш всеки миг ще се разкъсат. Драскотините на гърдите му пулсираха.

Той знаеше, че не може да издържи още дълго. „Мътните го взели! — помисли си. — Наистина ли няма да се предаде?“

И точно тогава главата на ургала потрепери, когато един от мускулите на врата му направи спазъм. Ярбог изсумтя и това беше първият звук, който бе издал за повече от минута. После промърмори така, че само Роран да го чуе:

— Убий ме, Стронгхамър. Не мога да те победя.

Роран затегна хватката си върху рогата му и изръмжа също толкова тихо:

— Не. Ако искаш да умреш, намери си някой друг да те убие. Аз се бих с теб по вашите правила, сега ти ще приемеш поражението по моите. Кажи на всички, че се предаваш. Кажи, че си сгрешил да ме предизвикаш. Направи го и ще те пусна: Ако ли не, ще те държа тук, докато не промениш решението си, колкото и време да ми отнеме.

Ярбог направи безуспешен опит да се освободи. Той изпухтя и до устата му се вдигна малко облаче прах. После измърмори:

— Срамът би бил твърде голям, Стронгхамър. Убий ме.

— Аз не принадлежа на твоята раса и няма да спазвам обичаите ви — отвърна Роран. — Ако толкова се безпокоиш за честта си, казвай на всеки, който те пита, че те е победил братовчедът на Ерагон Сенкоубиеца. Това със сигурност не е срамно.

Изминаха няколко минути, ала Ярбог все така не отговаряше, така че Роран придърпа грубо рогата му и изръмжа:

— Е?

Ургалът повиши глас, така че всички наоколо да го чуят:

— Гар! Сварвок да ме погълне, предавам се! Не трябваше да те предизвиквам, Стронгхамър. Ти си достоен за наш вожд, а аз не съм.

Като един хората нададоха радостни възгласи и започнаха да блъскат с дръжките на мечовете си по щитовете. Ургалите се размърдаха несигурно, но не издадоха звук.

Удовлетворен, Роран пусна рогата на Ярбог и се претърколи от сивия ургал. Чувстваше се така, сякаш е преживял повторно шибане с камшик, но въпреки това бавно се изправи на крака и излезе от квадрата, за да отиде при Карн.

Потръпна от болка, когато магьосникът го наметна с одеяло и платът се отърка в разранената му кожа. Карн се ухили и му подаде мях с вино.

— Като те събори на земята, бях сигурен, че ще те убие. Но досега трябваше да съм се научил да не те подценявам, а, Роран? Ха! Това май беше най-добрият бой, който съм виждал някога! Сигурно си единственият човек в историята, който се е борил с ургал.

— Вероятно не съм — отговори Роран между няколко глътки вино. — Но може да съм единственият оцелял.

Той се усмихна, когато магьосникът се засмя, и погледна към ургалите, които се бяха струпали около Ярбог и говореха с тихо сумтене, докато двама от тях бършеха мазнината и мръсотията от крайниците му. Въпреки че изглеждаха потиснати, не му се сториха ядосани или унизени, поне доколкото можеше да прецени, и беше убеден, че няма да има повече проблеми с тях.

Въпреки болката от раните, Роран бе удовлетворен от изхода на съревнованието. „Това няма да е последната битка между двете ни раси, но стига да се върнем живи при Варден, ургалите няма да се откажат от съюза, поне не и заради мен“.

След още една последна глътка, той запуши мяха и го върна на Карн, после извика:

— Добре, а сега стига сте блели като овце, ами продължавайте да описвате съдържанието на каруците! Лофтен, събери конете на войниците, ако вече не са избягали прекалено надалече! Дажгра, погрижи се за биволите! Побързайте! Торн и Муртаг може да долетят тук всеки миг. Хайде, по-чевръсто! И… Карн, къде са ми дрехите, мътните го взели?