Бризингър

Мъдри думи

— Извинявай — каза Ерагон, когато, без да иска, бутна легена.

Насуада се намръщи, а лицето й се свиваше и издължаваше с вълничките, пробягващи по водната повърхност.

— За какво? — попита тя. — По-скоро мисля, че е време за поздравления. Ти постигна всичко, за което те бях пратила, а и повече.

— Не, аз… — Ездача млъкна, когато осъзна, че тя не вижда вълничките във водата. Магията бе направена така, че огледалото на Насуада да й показва ясно него и Сапфира, а не нещата, които те виждаха. — Бутнах с ръка легена, това е всичко.

— О! В такъв случай нека официално те поздравя, Ерагон. Като се погрижи Орик да стане крал…

— Даже и като това стана, защото бях нападнат?

Тя се усмихна.

— Да, даже и в този случай. Ти запази съюза ни с джуджетата и това може да се окаже решаващият елемент между победата и поражението. Сега въпросът е колко време ще мине, докато армията им може да се присъедини към нашата?

— Орик вече нареди на воините си да се подготвят за отпътуване — отвърна Ерагон. — Вероятно на клановете ще им отнеме няколко дни да съберат войските си, но щом го направят, ще потеглят незабавно.

— Това е добра новина. Помощта им ни е нужна възможно най-скоро. Което ме подсеща, кога можем да очакваме завръщането ви? След три дни? Четири?

Сапфира раздвижи криле и Ездача усети горещия й дъх във врата си. Той погледна към нея, а после, подбирайки много внимателно думите си, отговори:

— Зависи. Спомняш ли си какво обсъждахме, преди да тръгна за Фардън Дур?

Насуада стисна устни.

— Разбира се, че си спомням. Аз… — тя погледна настрана и се заслуша, докато някакъв мъж й говореше, но за Ерагон и Сапфира гласът му бе неразбираем шепот. После водачката на Варден отново насочи вниманието си към тях. — Отрядът на капитан Едрик току-що се е върнал. Изглежда са пострадали сериозно, но съгледвачите ни твърдят, че Роран е оцелял.

— Ранен ли е? — попита Ерагон.

— Ще ти кажа, когато разбера. Но не бих се безпокоила много. Той има късмета на… — гласът отново я разсея и тя се отмести от огледалото.

Ездача се размърда нервно, докато чакаше.

— Извинявай — каза Насуада, чието лице пак се появи на водната повърхност в легена. — Приближаваме към Фейнстер и се налага да се бием с малки отряди от войници, които лейди Лорана праща от града да ни тормозят… Ерагон, Сапфира, нужни сте ни за тази битка. Ако жителите на Фейнстер видят пред стените си само хора, джуджета и ургали, може да решат, че имат шанс да удържат града, и ще се бият по-уверено. Разбира се, не могат да спасят Фейнстер, но все още не са го осъзнали. Ако обаче видят, че начело на армията са дракон и Ездач, ще изгубят всякаква воля за битка.

— Но…

Тя вдигна ръка и го прекъсна.

— Има и друга причина да се върнете. Заради раните ми от Изпитанието на дългите ножове не мога да яздя в битка с Варден както преди. Трябва ти да заемеш мястото ми, Ерагон, за да се погрижиш заповедите ми да се изпълняват така, както искам, а също и за да повдигнеш духа на воините ни. Още повече че слуховете за отсъствието ти вече се носят из лагера, въпреки усилията ни да ги спрем. Ако Муртаг и Торн ни нападнат директно или Галбаторикс ги изпрати да защитават Фейнстер… Дори с елфите на наша страна се съмнявам, че ще можем да ги удържим. Съжалявам, Ерагон, но не мога да ти позволя да пътуваш до Елесмера точно сега. Твърде опасно е.

Младежът притисна ръце в ръба на студената каменна маса, на която бе поставен легенът.

— Насуада, моля те. Ако не сега, кога иначе?

— Скоро. Трябва да бъдеш търпелив.

— Скоро. — Ездача си пое дълбоко дъх и стисна масата още по-силно. — Колко скоро?

Тя се намръщи.

— Не можеш да очакваш да зная това. Първо — трябва да завземем Фейнстер, а после — да подсигурим околността, след това…

— След това възнамеряваш да потеглиш към Белатона или Драс-Леона, а после към Уру’баен — прекъсна я Ерагон. Насуада понечи да отговори, но той не й даде възможност. — И колкото по-близо сме до Галбаторикс, толкова по-вероятно ще бъде Муртаг и Торн да те нападнат, ако не и самият крал, и ще ти бъде все по-трудно да ни пуснеш… Насуада, Сапфира и аз нямаме уменията, знанието и силата да убием Галбаторикс. Знаеш го! Той може да прекрати тази война по всяко време, ако реши да излезе от замъка си и да се изправи лице в лице с Варден. Трябва да говорим отново с учителите си. Те могат да ни кажат откъде идва силата му и е възможно да ни научат на някой номер, който да ни позволи да го надвием.

Водачката на Варден се загледа в ръцете си.

— Торн и Муртаг може да ни унищожат, докато ви няма.

— А ако не отидем, Галбаторикс ще ни унищожи, когато стигнем до Уру’баен… Не можеш ли да почакаш няколко дни, преди да атакуваш Фейнстер?

— Мога, но всеки ден, в който лагеруваме извън града, ще даваме жертви. — Насуада потърка слепоочията. — Искаш много в замяна на несигурна изгода, Ерагон.

— Изгодата може и да е несигурна — отвърна той, — но е сигурно, че ако не опитаме, сме обречени.

— А така ли е? Не съм толкова сигурна. И все пак… — в продължение на неприятно дълго време тя остана мълчалива, загледана в долния ръб на огледалото си. После кимна веднъж, сякаш уверяваше самата себе си в нещо, и каза: — Мога да забавя пристигането ни във Фейнстер с два или три дни. Има няколко градчета в околността, които можем първо да завземем. Когато достигнем града, мога да изчакам още два-три дни, като накарам Варден да построят стенобойни машини и да издигнат укрепления. Никой няма да реши, че това е странно. После обаче трябва да нападна града, ако не поради друга причина, то защото са ни нужни провизиите им. Армия, която стои неподвижна във вражеска територия, бързо започва да гладува. Мога да ти дам най-много шест дни, по-вероятно само четири.

Докато тя говореше, Ерагон направи няколко бързи пресмятания.

— Четири дни няма да ми стигнат — каза накрая. — Може би и шест няма. На Сапфира й трябваха три, за да долети до Фардън Дур, при това без да спира за сън и без да й се налага да носи мен. Ако картите, които съм виждал, са точни, пътят до Елесмера е поне толкова дълъг, а може би и повече, а оттам до Фейнстер разстоянието е същото. С мен на гърба си Сапфира не би могла да преодолее разстоянието за толкова кратко време.

— Не, не мога — призна тя.

Ерагон продължи:

— Дори и при най-добрите обстоятелства, ще ни отнеме седмица да пристигнем във Фейнстер, при това ако не стоим повече от минута в Елесмера.

На лицето на Насуада се изписа пълно изтощение.

— Трябва ли да летите до самата Елесмера? Не е ли достатъчно да се свържете с магия с учителите си, когато преодолеете бариерите по границата на Ду Велденварден? Времето, което ще спестите така, може да се окаже жизненоважно.

— Не зная. Ще опитаме.

Водачката на Варден затвори за миг очи. После каза с дрезгав глас:

— Може и да успея да забавя пристигането ни във Фейнстер с четири дни. Иди до Елесмера или недей, оставям това решение на теб. Ако го направиш, остани колкото е нужно. Прав си — ако не намериш начин да надвиеш Галбаторикс, нямаме надежда за победа. При все това не забравяй огромния риск, който поемаме, жертвите, които ще дадат Варден, за да ти спечелят това време, и още колко от нас ще измрат при обсадата на Фейнстер без теб.

Младежът кимна сериозно.

— Няма да забравя.

— Определено се надявам. А сега вървете! Не се бавете повече! Летете! Летете! Лети по-бързо от ловуващ ястреб, Сапфира, и не позволявай на нищо да те забави. — Насуада докосна устните си с пръсти, а после ги долепи до невидимата повърхност на огледалото, където виждаше образите на Ерагон и дракона. — Пожелавам ви късмет. Ако се срещнем отново, се боя, че ще бъде на бойното поле.

А после тя изчезна и Ездача освободи потока на магията. Водата в легена се избистри.