Ендимион

33.

Тук ще бъда съвсем кратък, за да не описвам „геройските“ си подвизи. Пък и всичко стана много бързо, за да имам кой знае какви впечатления.

Бързо се досетиха, че не съм нито от хората на Клингман, нито от групата на Отър, и ме арестуваха. Щракнаха ми белезници и ме поведоха към капитана, който вече чакаше на платформата, но аз успях да блъсна лейтенанта във водата и да стигна до спасителното си килимче.

Дотук добре. Обаче щом полетях над вълните, зърнах пляскащия във водата лейтенант и няколко остри перки около него. Де да бях по-коравосърдечен и да го отмина… Но не. Спуснах се да го отърва от тези акулоподобни създания, извлякох го на килимчето, а за благодарност той ме наръга в ребрата. В суматохата така и не разбрах кой от нас натисна копчето на детонаторите на китката ми.

В мига на експлозията лейтенантът успя да ме рани и в ръката и обезумял от болка аз се дръпнах и паднах във водата…