Ендимион

51.

Когато корабът навлиза в орбита около Божия горичка, Немес отваря вратата на ковчега си и се оттласква към каюткомпанията, за да облече костюма си. Преди да излезе от командния отсек и да се насочи към шлюза на спускателната совалка, тя проверява мониторите на яслите и директно прониква в операционната система на куриера. Другите три ясли функционират нормално и са програмирани за номиналния тридневен възкресителен период. Немес знае, че когато де Соя и хората му се събудят, въпросът вече ще е решен. Тя използва микровлакното, за да се свърже с главния корабен компютър, и вкарва същите програмни директиви и записни приоритети, които е използвала в системата на Сол Дракони. Корабът потвърждава програмата за преобръщане по време на отделянето на совалката и се приготвя да забрави това.

Преди да се оттласне по шлюза към спускателната совалка, Немес набира комбинацията на личния си шкаф. Единственото нещо в шкафа освен няколкото чифта дрехи и някои фалшиви лични вещи — холоси на „семейството й“ и измислени писма от измисления й брат — е допълнителният колан с обичайните калъфчета. Ако някой ги провери, ще открие само компютър за игра на карти от тези, които могат да се купят от всеки магазин за развлечения за няколко флорина, макара с конец, три шишенца с хапчета и пакет тампони. Тя закопчава колана на кръста си и се насочва към спускателната совалка.

Дори от орбита на разстояние от трийсет хиляди километра Божия горичка — там, където се вижда през тежките слоеве облаци — се разкрива като опустошен свят. Вместо разделена на отделни континенти и океани, планетата се е развила тектонично като един-единствен материк с хиляди продълговати солени „езера“, които разчленяват терена като следи от нокти върху зеленото сукно на билярдна маса. Освен езерата и безбройните им разклонения по разседите през зелените масиви, по повърхността се виждат хиляди кафяви белези там, където преди почти триста години нашествието на прокудените — на онова, което хората все още мислят за нашествие на прокудените — е пронизвало с лазерите си мирната земя.

Немес открива първия телепортал и увисва над него. Отваря панела за достъп, открива интерфейсния модул и сваля човешката плът на дясната си китка. Внимателно запазва кожата за връщането си на „Рафаил“, включва се директно в модула и преглежда данните. Този портал не е бил активиран след Падането. Групата на Енея все още не е минала оттук.

Връща се на совалката, полита по течението на реката и открива идеалното място само на петнайсет клика по течението. Тук Тетида навлиза в скалиста клисура, обрасла с млади дървета. Преминаването по суша е почти невъзможно и всеки, който насочи сала си към бързеите, ще трябва да го управлява във вихреното течение, без да има много време да наблюдава скалите или бреговете.

Тя приземява совалката един клик на юг и бързо се затичва към реката.

Изважда макарата, отпуска конеца и изпъва неколкостотин метра невидима мононишка, като я прокарва назад-напред по реката над бързеите като невидима паяжина. Мононишката може да разреже дори „Рафаил“, ако се опита да мине оттук.

След като изтъкава многовлакнестия капан, Немес тръгва срещу течението на реката по единствената равна ивица земя, отваря шишенцата с таблетки и пръсва по земята и сред дърветата неколкостотин минимеча. Обвитите в хамелеонов полимер микроексплозиви незабавно се сливат с повърхността, върху която са попаднали. Всеки меч ще скочи към вървящата или тичаща цел преди да се взриви. Мечовете се задействат от близост на сърдечен пулс, издишан въглероден двуокис и телесна топлина, както и от натиск на стъпки на разстояние от десет метра.

Немес преценява терена. Този равен бряг е единственият участък край бързеите, по който може да се мине пеш, а пръснатите тук мечове няма да оставят живо нищо, придвижващо се по земята. Затичва се обратно до скалистото поле и с кодиран сигнал активира сензорите им.

За да попречи на някой да избяга с плуване срещу течението, тя отваря кутиите с тампони и посипва речното дъно със затворени в керамични яйца щипалки. Те лежат на дъното точно като заоблените от водата камъчета около тях. Когато едно или повече живи същества минат отгоре им, те се активират. Ако някой се опита да се обърне срещу течението, големите колкото комари щипалки ще разбият керамичните си обвивки и ще се понесат във водата или въздуха, за да се впият в черепа на целта си, експлодирайки в маса от бодливи влакна едва когато осъществят контакт с мозъчната тъкан.

Докато чака върху един от камъните на десет метра над бързеите, Радамант Немес се отпуска назад. На колана й са останали само компютърът за игра на карти и торбичката за образци.

„Компютърът“ е наи-съвършената вещ, която е взела на този лов. Наречен „сфинксов капан“ от онези същества, които са го създали за нея, по името на гробницата Сфинкс на Хиперион, която е била създадена от същите ИИ, той е в състояние да създаде свой собствен петметров мехур от антиентропийни или хиперентропийни приливи. Енергията, необходима за създаването му, може да захранва пренаселена планета като Ренесанс Вектор в продължение на едно десетилетие, но Немес се нуждае само от три минути. Намес се усмихва. По-добре би било да го нарекат „Шрайков капан“.

Ниската жена с оголена от кожа ръка поглежда нагоре по реката. Вече могат да се появят всеки момент. Въпреки че порталът е на петнайсет клика разстояние, тя ще бъде предупредена: Немес е чувствителна към телепортаторното изкривяване. Жената очаква Шрайка да е с тях и предполага, че той ще се отнася с нея като с враг. Всъщност ще е разочарована, ако Шрайка не е на сала и не е враждебно настроен.

Леко усмихната, Немес се отпуска по гръб върху черната лава, намества се така, че следобедното слънце да грее лицето й, покрива очи с китка и си позволява кратка дрямка. Всичко е готово.