Ендимион

39.

Главният център за разпити на Светата инквизиция на Пацем не е на територията на Ватикана, а в огромна купчина камъни, наречена замък Сант Анджело, масивна кръгла крепост, започната през 135 г. сл. Хр. като гробница на Адриан18 свързана през 271 г. сл. Хр. със стената на Аврелиан19, за да се превърне в най-важния бастион в Рим и в една от малкото римски сгради, преместени заедно с Ватикана, когато Църквата евакуирала канцелариите си от Старата Земя през последните дни преди попадането на планетата в лакомата черна дупка. Замъкът — всъщност коничен монолит с крепостна стена — станал важен за Църквата по време на чумата от 587 г. сл. Хр., когато Григорий Велики, водейки молитвена процесия, умоляваща Господ да сложи край на чумата, имал видение на архангел Михаил на върха на гробницата. По-късно замъкът Сант Анджело подслонявал папите от разгневените тълпи, предлагал усойните си килии и помещения за мъчения на такива отявлени врагове на Църквата като Бенвенуто Челини и през близо трите хилядолетия на съществуването си доказал непоклатимостта си и от варварски нашествия, и от ядрени експлозии. Сега той стои като ниска сива планина в центъра на единствената открита земя, останала в оживения триъгълник от магистрали, сгради и административни центрове между Ватикана, административната столица на Мира и космодрума.

Отец-капитан де Соя се представя двайсет минути преди определената му за 0730 ч. среща и му дават емблема, която ще го преведе през влажните проходи и коридори на замъка. Фреските, поръчвани от папите през Средновековието, отдавна са избледнели и изпопадали. Замъкът Сант Анджело отново е придобил характера на гробница и крепост. Де Соя знае, че укрепеният проход от Ватикана до замъка също е бил донесен от Старата Земя и че една от целите на Светата инквизиция през миналите два века е била да снабди замъка с модерни оръжия и отбранителни системи, така че пак да може да предлага спешно убежище на папата в случай, че Пацем бъде сполетян от междузвездна война.

Пътят му отнема двайсет минути и отец-капитанът трябва да минава през многобройни проверки и врати, охранявани не от пременените в ярки одежди швейцарски гвардейци, а от облечените в черно-сребристи униформи сили за сигурност на Светата инквизиция.

Самата килия за разпит далеч не е толкова мрачна, колкото древните коридори и стълбища, които водят към нея: две от трите вътрешни стени са осветени от плотове еластично стъкло и блестят в меко жълто; два слънцеглобуса разпръскват слънчевата светлина от колекторите си на покрива, който е на трийсет метра над тях; спартанската стая е мебелирана с модерна заседателна маса — столът на де Соя е срещу онези на петимата инквизитори, но е същият като техните по украса и удобства — до едната стена стои стандартен кабинетен работен център с клавиатури, инфоекрани, дисков процеп и виртуални щекери. Има и шкаф с машина за кафе и закуски.

Де Соя трябва да почака само минута преди да пристигнат инквизиторите. Кардиналите — един йезуит, един доминиканец и трима легионери на Христос — се представят и здрависват. Де Соя носи своята черна униформа от мирския флот с римската си якичка и облеклото му контрастира с тъмночервените инквизиторски туники с техните черни петлици. Разменят си обичайните любезности — кратко разговарят за здравето и успешното възкресение на отец-капитана, предлагат му храна и кафе и той приема кафето, — след което заемат местата си.

Според традицията от първите дни на Светата инквизиция и обичая на Подновената Църква, когато обект на разпит са свещеници, разговорът се води на латински. Всъщност само един от петимата кардинали може да говори на древния език. Въпросите са любезни, официални и неизбежно отправени в трето лице. Накрая на обекта на разпита се дават преписи на латински и хегемонийски английски.

ИНКВИЗИТОР: Докладвал ли е отец-капитан де Соя за успех в откриването и задържането на детето, известно като Енея?

О.К. ДЕ СОЯ: Имах контакт с детето. Не успях да го задържа.

ИНКВИЗИТОР: Нека каже какво е значението на „контакт“ в този контекст.

О.К. ДЕ СОЯ: Два пъти засякох кораба, който отнесе детето от Хиперион. Веднъж в системата на Парвати и втори път близо до и на Ренесанс Вектор.

ИНКВИЗИТОР: Тези неуспешни опити за пленяване на детето са документирани и надлежно приложени към дело. Твърди ли той, че детето е щяло да загине от собствената си ръка в системата на Парвати преди специално обучените швейцарски гвардейци на борда на кораба да успеят да проникнат и да вземат детето под охраната си?

О.К. ДЕ СОЯ: Тогава смятах така. Мислех, че рискът е прекалено голям.

ИНКВИЗИТОР: А доколкото му е известно, старшият по чин швейцарски гвардеец, отговарящ за действителната абордажна операция — сержант Грегориъс — бил ли е съгласен с отец-капитана, че операцията трябва да се прекрати?

О.К. ДЕ СОЯ: Не съм сигурен за мнението на сержант Грегориъс след отмяната на абордажната операция. Тогава настояваше да продължи.

ИНКВИЗИТОР: А знае ли той мнението на другите двама войници, участвали в абордажната операция?

О.К. ДЕ СОЯ: Тогава искаха да продължат. Бяха тренирали усилено и бяха готови.-Моето мнение обаче беше, че рискът детето да се нарани само е прекалено голям.

ИНКВИЗИТОР: Поради същата причина ли той не залови кораба беглец преди да навлезе в атмосферата на планетата, известна като Ренесанс Вектор?

О.К. ДЕ СОЯ: Не. В този случай момичето каза, че се приземява на планетата. Струваше ми се по-безопасно за всички да му позволя да го стори преди да го заловя.

ИНКВИЗИТОР: И все пак, когато гореспоменатият кораб се е приближил до нефункциониращия телепортал на Ренесанс Вектор, отец-капитанът е наредил на различни кораби от флотата и въздушните сили да стрелят по кораба на детето… Така ли е?

О.К. ДЕ СОЯ: Да.

ИНКВИЗИТОР: Тогава твърди ли той, че тази заповед не е представлявала опасност за момичето?

О.К. ДЕ СОЯ: Не. Знаех, че има риск. Обаче когато осъзнах, че корабът на момичето се е насочил към телепортала, твърдото ми убеждение беше, че ще я изпуснем, ако не се опитаме да обезвредим космическия й кораб.

ИНКВИЗИТОР: Имал ли е той някаква информация, че телепорталът по реката ще се активира след почти три века сън?

О.К. ДЕ СОЯ: Никаква информация. Внезапна интуиция. Предчувствие.

ИНКВИЗИТОР: Има ли той навика да излага на риск успеха на мисиите си — в случая мисия, чийто приоритет е определен като върховен от самия Свети отец — заради предчувствията си?

О.К. ДЕ СОЯ: Нямам навика Светият отец да ме праща на мисии с върховен приоритет. В някои случаи, когато корабите ми са участвали в сражение, съм взимал решения за заповеди на основата на интуиция, не напълно логична извън контекста на опита и обучението ми.

ИНКВИЗИТОР: Твърди ли той, че информацията за възобновената активност на телепортала двеста седемдесет и четири години след Падането на Мрежата, която ги е поддържала, е в контекста на опита и обучението му?

О.К. ДЕ СОЯ: Не… Това беше… предчувствие.

ИНКВИЗИТОР: Съзнава ли той стойността на обединената операция на флота в системата на Ренесанс?

О.К. ДЕ СОЯ: Знам, че беше значителна.

ИНКВИЗИТОР: Съзнава ли той, че това е забавило няколко редови кораба при изпълнението на заповедта на мирското флотско командване — заповеди, които са ги пращали в жизненоважни проблемни точки по така наречената Велика стена на нашия защитен периметър срещу нахлуващите прокудени?

О.К. ДЕ СОЯ: Съзнавах, че корабите са се забавили в системата на Ренасанс по моя заповед. Да.

ИНКВИЗИТОР: На планетата Mare Infinitum отец-капитанът е сметнал за уместно да арестува няколко мирски офицери.

О.К. ДЕ СОЯ: Да.

ИНКВИЗИТОР: И да подложи тези офицери на наркотика на истината и други ограничени психотропни опиати без съответния процес или съвет от мирските и църковните власти на Mare Infinitum?

О.К. ДЕ СОЯ: Да.

ИНКВИЗИТОР: Твърди ли той, че папският диск, който е бил удостоен да носи по време на своята мисия за откриването на детето, също го упълномощява да арестува мирски офицери и да провежда такива разпити без съответния военен процес или осигурен защитник?

О.К. ДЕ СОЯ: Да. Моето разбиране беше и е, че папският диск ми дава… ми даваше… неограничени пълномощия за всякакви разпореждания, които сметна за необходими за изпълнението на тази мисия.

ИНКВИЗИТОР: Тогава твърди ли той, че арестуването на тези мирски офицери ще доведе до успешното залавяне на детето на име Енея?

О.К. ДЕ СОЯ: Моето разследване беше необходимо, за да открия истината за събитията, съпътствали вероятното преминаване на това дете от телепортатор на телепортатор на Mare Infinitum. В хода на разследването стана ясно, че директорът на платформата, на която са станали събитията, лъже своите началници, прикрива части от инцидента, в който е участвал спътникът на момичето, и освен това е замесен в предателски сделки с бракониерите от онези морета. На края на разследването прехвърлих замесените офицери и цивилни в мирския гарнизон за съответния процес според флотския кодекс на военното правосъдие.

ИНКВИЗИТОР: А смята ли той, че поведението му спрямо епископ Меландриано също е оправдано от изискванията на… разследването?

О.К. ДЕ СОЯ: Въпреки обясненията за необходимостта от бързи действия епископ Меландриано възрази срещу нашето разследване на платформа станция три-двайсет-шест по централното течение. Опита се да спре разследването от разстояние — въпреки пряката заповед да оказва сътрудничество от началника му, архиепископ Джейн Кели.

ИНКВИЗИТОР: Твърди ли отец-капитанът, че архиепископ Кели е предложила помощта си да ходатайства за сътрудничеството на епископ Меландриано? О.К. ДЕ СОЯ: Не. Аз потърсих помощта й. ИНКВИЗИТОР: Всъщност отец-капитанът позова ли се на пълномощията на папския диск, за да принуди архиепископ Кели да се намеси на страната на разследването?

О.К. ДЕ СОЯ: Да.

ИНКВИЗИТОР: Може ли той да изложи събитията, случили се след като епископ Меландриано лично е дошъл на станция три-двайсет-шест по централното течение?

О.К. ДЕ СОЯ: Епископ Меландриано беше разярен. Той нареди на мирските войници, охраняващи моите затворници…

ИНКВИЗИТОР: Когато отец-капитанът казва „моите затворници“, има ли предвид бившия директор и мирските офицери на платформата? О.К. ДЕ СОЯ: Да.

ИНКВИЗИТОР: Той може да продължи. О.К. ДЕ СОЯ: Епископ Меландриано нареди на мирските войници, които бях довел, да освободят капитан Пауъл и другите. Аз отмених заповедта му. Епископ Меландриано отказа да признае пълномощията ми, делегирани от папския диск. Заповядах да поставят епископа под временен арест и го прехвърлих в йезуитския манастир на една платформа на шестстотин километра от южния полюс на планетата. Бури и други случайности попречиха на епископа да тръгне още няколко дни. До заминаването му разследването ми беше приключило.

ИНКВИЗИТОР: И какво е целяло да покаже това разследване?

О.К. ДЕ СОЯ: Освен всичко останало, то показа, че епископ Меландриано е получавал големи суми от бракониерите под юрисдикцията на платформа станция три-двайсет-шест по централното течение. То също показа, че директорът на платформата Пауъл е действал под ръководството на епископ Меландриано при извършването на незаконни действия с бракониерите и е изнудвал за пари чуждопланетните рибари.

ИНКВИЗИТОР: Отец-капитанът запозна ли епископ Меландриано с тези обвинения?

О.К. ДЕ СОЯ: Не.

ИНКВИЗИТОР: Той представи ли ги на вниманието на архиепископ Кели?

О.К. ДЕ СОЯ: Не.

ИНКВИЗИТОР: Той представи ли ги на вниманието на командира на мирския гарнизон?

О.К. ДЕ СОЯ: Не.

ИНКВИЗИТОР: Може ли той да обясни тези пропуски за действия, изискващи се от кодекса за поведение на мирския флот и правилата на Църквата и Обществото на Иисус?

О.К. ДЕ СОЯ: Участието на епископа в тези престъпления не беше центърът на разследването ми. Предадох капитан Пауъл и другите на гарнизонния командир, защото знаех, че процесите им ще бъдат проведени бързо и справедливо според флотския кодекс на военното правосъдие. Освен това знаех, че всякакви оплаквания срещу епископ Меландриано, независимо дали подлежат на мирските граждански или на църковните съдебни процедури, ще изискват присъствието ми на Mare Infinitum в продължение на седмици и месеци. Мисията не можеше да чака дотогава. Сметнах корумпираността на епископа за по-маловажна от преследването на момичето.

ИНКВИЗИТОР: Отец-капитанът разбира ли сериозността на тези недоказани и недокументирани обвинения срещу един епископ на Римската католическа църква? О.К. ДЕ СОЯ: Да.

ИНКВИЗИТОР: И какво го е накарало да изостави първоначалната си последователност на търсене и да отведе архангелския куриер „Рафаил“ в контролираната от прокудените система на Хеброн?

О.К. ДЕ СОЯ: Отново предчувствие. ИНКВИЗИТОР: Отец-капитанът да се доизясни. О.К. ДЕ СОЯ: Не знаех къде се е телепортирало момичето след Ренесанс Вектор. Логиката подсказваше, че корабът е бил оставен някъде и че те са продължили по река Тетида по друг начин… например с Хокингово килимче, най-вероятно с лодка или сал. Някои доказателства, събрани при разследването на полета на момичето преди и по време на пресичането на Mare Infinitum, предполагаха връзка с прокудените.

ИНКВИЗИТОР: Отец-капитанът да се доизясни. О.К. ДЕ СОЯ: Първо, космическият кораб… той беше от хегемонийски модел… частен междузвезден космически кораб, ако може да се повярва в такова нещо. През цялата история на Хегемонията са били създадени само няколко такива. Онзи, който най-много напомня кораба на момичето, е бил подарен на консул на Хегемонията няколко десетилетия преди Падането. Този консул по-късно бил обезсмъртен в епическата поема „Cantos“, съчинена от бившия хиперионски поклонник Мартин Силенъс. В „Песните“ консулът разказва как предал Хегемонията, като шпионирал в полза на прокудените. ИНКВИЗИТОР: Отец-капитанът да продължи. О.К. ДЕ СОЯ: Имаше и други връзки. Сержант Грегориъс бе пратен на планетата Хиперион с конкретни съдебни доказателства, идентифицирали мъжа, за когото се смята, че пътува с момичето. Това е някой си Рол Ендимион, местен жител на Хиперион и бивш войник от хиперионската планетарна гвардия. Има някои връзки между името Ендимион и творбите на… бащата… на момичето — мерзкият киборг на Кийтс. Отново стигаме до „Песните“.

ИНКВИЗИТОР: Отец-капитанът да продължи.

О.К. ДЕ СОЯ: Ами, има още една връзка. Летящото средство, заловено след бягството и евентуалното застрелване на Рол Ендимион на Mare Infinitum…

ИНКВИЗИТОР: Защо отец-капитанът казва „евентуалното застрелване“? Съобщенията на всички свидетели на платформата твърдят, че заподозреният е бил застрелян и е паднал в морето.

О.К. ДЕ СОЯ: Лейтенант Белиъс е паднал в океана преди това и все пак по Хокинговото килимче бяха открити неговата кръв и фрагменти от тъкан. По Хокинговото килимче беше открита съвсем малко кръв, идентифицирана като идентична с ДНК-модела на Рол Ендимион. Моята хипотеза е, че Ендимион или се е опитал да спаси лейтенант Белиъс от морето, или някак си е бил изненадан от него, двамата са се били върху килимчето, истинският заподозрян — Рол Ендимион — е бил ранен и е паднал от килимчето преди стражите да започнат да стрелят. Смятам, че от игления обстрел е загинал лейтенант Белиъс.

ИНКВИЗИТОР: Има ли отец-капитанът някакви доказателства освен кръвта и тъканните проби, които също толкова спокойно могат да се дължат на това, че Рол Ендимион е спрял за достатъчно време, за да убие лейтенант Белиъс?

О.К. ДЕ СОЯ: Не.

ИНКВИЗИТОР: Отец-капитанът да продължи.

О.К. ДЕ СОЯ: Другата причина, поради която заподозрях връзката с прокудените, беше Хокинговото килимче. Съдебните изследвания показват, че е много старо — навярно достатъчно, че да е прочутото килимче, използвано от Мерин Аспик и Сайри на планетата Мауи-обетована. Отново се появява връзка с хиперионското поклонничество и историите, предадени в „Песните“ на Силенъс.

ИНКВИЗИТОР: Отец-капитанът да продължи.

О.К. ДЕ СОЯ: Това е всичко. Мислех, че бихме могли да се доберем до Хеброн, без да се сблъскваме с рояка на прокудените. Те често изоставят системите, които са спечелили в битка. Очевидно този път предчувствието ми се е оказало грешно. То струва живота на копиеносец Ретиг. Дълбоко и искрено съжалявам за това.

ИНКВИЗИТОР: Значи отец-капитанът твърди, че разследванията, които е провел на такава стойност и които са донесли такива страдания и срам на епископ Меландриано, са били успешни, защото е изглеждало, че се открива някаква връзка с поемата, наречена „Cantos“, която на свой ред представлява слаба връзка с прокудените?

О.К. ДЕ СОЯ: Общо взето… да.

ИНКВИЗИТОР: Съзнава ли отец-капитанът, че поемата, наречена „Cantos“, повече от век и половина е в Показалеца на забранените книги?

О.К. ДЕ СОЯ: Да.

ИНКВИЗИТОР: Признава ли той, че е чел тази книга?

О.К. ДЕ СОЯ: Да.

ИНКВИЗИТОР: Спомня ли си той наказанието, което налага Обществото на Иисус за съзнателно нарушаване на Показалеца на забранените книги?

О.К. ДЕ СОЯ: Да. Изгонване от Обществото.

ИНКВИЗИТОР: А спомня ли си той максималното наказание, налагано от Църковния канон за Мира и Справедливостта на онези в Тялото Христово, които съзнателно нарушават ограниченията, изложени в Показалеца на забранените книги?

О.К. ДЕ СОЯ: Отлъчване.

ИНКВИЗИТОР: Отец-капитанът е свободен да се върне във ватиканската квартира на легионерите на Христос и е помолен да остане там, докато не бъде повикан отново за нови показания пред присъстващите тук или докато не получи други заповеди. Ние заклеваме, задължаваме и обвързваме нашия брат во Христе; с властта на Светата католическа и апостолическа римска църква те принуждаваме и от името Христово.

О.К. ДЕ СОЯ: Благодаря ви, високопочитаеми кардинали инквизитори. Ще чакам да ме повикате.