Фани Мае

— Тъпа глупачка! — изрева Чео. — Ти си абсолютна, тъпа, задръстена глупачка! Ако не бях се върнал, когато…

— Ти го уби! — изписка тя и заотстъпва назад от окървавената глава на пода на стаята. — Ти… ти го уби! Точно когато почти бях…

— Почти беше съсипала всичко — изръмжа Чео и завря насеченото си от белези лице в нейното. — Чудя се какво ли използвате вместо мозък, вие, хората!

— Но, той…

— Той беше готов да извика помагачите си и да им разкаже всичко, което ти му изпя!

— Не позволявам да ми говориш по този начин!

— Когато става въпрос да залагаш моята собствена глава на дръвника, ще ти говоря както си искам.

— Ти го накара да страда! — обвини го тя.

— Той не усети нищо от това, което направих. Ти си тази, която го нагара да страда.

— Как можеш да кажеш такова нещо? — Тя се отдръпна назад от Пан Спечито. Пресилените хуманоидни черти предаваха зловещ израз на лицето му.

— Непрекъснато ми цивриш за това как не можеш да понасяш чуждото страдание — изгрухтя той — но истината е, че ти всъщност обичаш страданието. Причиняваш го навсякъде около себе си. Ти много добре знаеше, че Фурунео няма да приеме глупавото ти предложение, но нарочно искаше да го измъчваш. Искаше да го заболи за това, което е изгубил. Нима това не е страдание?

— Виж, Чео, ако ти…

— Той страдаше непрекъснато до момента, в който не сложих точка на болката му — Каза Пан Спечито. — И ти знаеш това!

— Престани! — изписка тя. — Не е вярно! Не е истина!

— О, вярно е и ти го знаеше през цялото време.

Тя се втурна към него и заудря гърдите му с юмруци.

— Лъжеш! Лъжеш! Лъжеш!

Той изви китките й и я принуди да падне на колене. Тя сведе глава. Сълзи се стичаха по бузите й.

— Лъжеш, лъжеш, лъжеш — не преставаше да хлипа.

Той й заговори с по-мек, разумен тон.

— Млис, чуй ме. Няма начин да разберем, колко време още остава на Кейлбана. Бъди разумна. Имаме ограничен брой, точно фиксирани възможности да използваме S-системата и трябва да се възползваме пълноценно от тях. Ти вече пропиля една от тях. Не можем да си позволим такова разточителство, Млис.

Очите й продължаваха да са приковани към пода. Отказваше да го погледне.

— Знаеш, че не обичам да бъда груб с теб, Млис, — каза той — но, както и ти самата си казвала много пъти, аз преценявам по-добре нещата. Трябва на всяка цена да предпазим нашата сигурност.

Тя кимна без да го погледне.

— Хайде сега да отидем при другите — каза той. — Плоти е измислил нова забавна игра.

— Само още нещо — каза тя.

— Да?

— Нека да запазим Маккай. Той ще бъде едно интересно допълнение към…

— Не.

— С какво може да ни навреди? Той дори може да се окаже полезен. Когато любимото му Бюро вече го няма и няма кой да…

— Не! Освен това, вероятно вече е твърде късно. Преди малко изпратих Паленкито с… е, разбираш, нали?

Той пусна ръцете й.

Абнет се изправи на крака. Ноздрите й потреперваха. Погледна го с присвити очи и леко наклонена на една страна глава. Изведнъж десният й крак се стрелна нагоре и петата й се заби в брадичката на Чео.

Той политна назад. Опипа драскотината с ръка. Въпреки болката му стана забабно.

— Видя ли, — каза той — ти наистина обичаш да причиняваш болка.

Тогава тя се хвърли на врата му, целуваше го, извиняваше се. Така и не слязоха да видят новата игра на Плоти.