Никога не подценявайте силата на самозаблуждението да филтрира това, което очите виждат и ушите чуват.
Камшикът и отсечената ръка на Паленкито пристигнаха в съответната лаборатория на БюСаб, която в момента бе свободна. Шефът на лабораторията един от ветераните в Бюрото, прегърбен Рийв на име Тридж Тулук, в момента отсъстваше. Беше на консултативния съвет, свикан след рапорта на Маккай.
Както и повечето изгърбени Рийви, Тулук бе с мирисна идентификация. За Рийв беше среден на ръст, два метра и половина висок. Тялото му бе цилиндрично с крачно разклонение и вертикален лицев процеп в горната част, в чийто долен край висяха пипаловидни манипулатори. От дългото общуване с хора и хуманоиди той бе възприел чевръстата приведена походка, предпочитанието към дрехи с джобове, както и нехарактерният за Рийвите стил на говорене, изпъстрен с цинични подмятания. Четирите очни цилиндъра, които се подаваха от горния край на лицевия му процеп, бяха зелени и крехки.
Връщайки се от съвета, той веднага разпозна предметите върху пода на лабораторията си. Съвпадаха с описаните от Сайкър. Изруга наум невнимателният начин на доставяне и бързо се впусна в сложните операции по изследването. Заедно с асистентите, които бе повикал, направиха предварителни холоскици преди да отделят ръката от камшика.
Както и бяха очаквали, генетичната структура на Паленкито не съвпадаше с никой от наличните образци. Ръката не принадлежеше на никого от малкото Паленки, регистрирани в картотеката на федерацията. Тулук все пак попълни формуляра и приложи холоскица на генетичната структура. Това можеше да потрябва за да се идентифицира собственикът на ръката, ако се наложи.
В същото време продължиха с изследването на камшика. Компютърната обработка го определи като: „Волски камшик, копие на тези, съществували на Земята в древни времена.“ Беше изработен от волска кожа, факт, от който на Тулук и неговите помощници вегетарианци им се преобърнаха стомасите. Отначало си бяха помислили, че е синтетичен.
— Отвратителен варваризъм — така нарече камшика един Читър от асистентите на Тулук. Всички се съгласиха с него, дори едно Пан Спечи, за което периодичното завръщане към консумация на месо беше необходима за оцеляването му в инкубационния период.
После вниманието им бе привлечено от странното подреждане на някои от клетките на молекулите. Изследването на ръката и камшика продължи паралелно.