Фани Мае

В момента, в който мониторът на Фурунео сигнализира за смъртта му, Таприсиотите незабавно започнаха да скенират района около хидробола. Откриха само Кейлбана и четирима щурмоваци, които кръжаха наоколо с въздухопланите си. Разсъждения относно действията, причините и последствията им, не се включваха в задълженията на Таприсиотите. Те просто докладваха за смъртта, за мястото на настъпването й и за наличността на разумни в обсега на скенерите им.

В резултат на това четиримата щурмоваци бяха прибрани за неколкодневен подробен разпит. Кейлбанът, обаче, не можеха да го приберат. Трябваше да се свика заседание на целият управителен съвет на Бюрото, преди да решат какви действия да предприемат спрямо него. Смъртта на Фурунео бе настъпила при доста загадъчни обстоятелства. Главата му липсваше, а от Кейлбана не можаха да получат разбираем отговор за това което се е случило.

Звънецът за започване на заседанието събуди задрямалия Тулук и той забърза към заседателната зала. Когато влизаше, Сайкър тъкмо удряше по масата със средното си, бойното, пипало. Твърде необичаен жест за един Лаклак, издаващ силното му вълнение.

— Няма да предприемаме нищо преди да сме се свързали с Маккай! — каза Сайкър. — Положението е изключително деликатно!

Тулук зае мястото си край масата, облегна се на поставката, специално предназначена за неговият вид и кротко каза:

— Още ли не сте се свързали с Маккай? Фурунео трябваше да заповяда на Кейлбана да…

Успя да стигне до тук. От всички страни го заляха с лавина от обяснения и информация.

— Къде е тялото на Фурунео? — попита Тулук след малко.

— Щурмоваците в момента го внасят в лабораторията.

— Уведомихте ли полицията?

— Разбира се.

— Нещо за липсващата глава?

— От нея няма и следа.

— Най-вероятно да е резултат от затварянето на пространствена врата — каза Тулук. — Полицията ли ще поеме разследването?

— Няма да позволим това. Убит е наш служител.

Тулук кимна.

— Тогава съм съгласен със Сайкър. Няма да предприемаме нищо преди да се свържем с Маккай. Този случай бе възложен на него, когато още не знаехме колко заплетени ще станат нещата. Все още той е главният.

— Не трябва ли да преразгледаме това решение? — попита някой от другия край на масата.

Тулук поклати глава.

— Не му е сега времето — рече той. — Всяко нещо по реда си. Фурунео е мъртъв, а той трабваше да е поръчал връщането на Маккай преди известно време.

Билдун, Пан Спечи шефът на Бюрото досега бе слушал внимателно размяната на реплики. Той носеше егото на петоличностната група себеподобни вече седемнайсет години — доста по-дълго от обичайното време за вида си. Въпреки, че самата мисъл за това го отблъскваше по причини, които другите видове никога нямаше да могат да разберат, той знаеше, че съвсем скоро трябва да предаде егото на най-младият член на инкубатора си. Предаването на егото можеше да настъпи и по-рано, ако не бяха задълженията му като командващ Бюрото. Това е високата цена, която плащаме в служба на светът на разумните, помисли си той.

Генетично оформеният хуманоиден външен вид, който той и подобните му възприемаха, целеше да успокои другите хуманоиди и да разсее неприятното отблъскващо усещане, което изпитваха при вида на грозноватите, противни истински форми на едно Пан Спечи. Скоро, обаче, щеше да настъпи времето, когато Билдун нямаше да може да прикрива биологичната си същност и да избегне неприятната гледка, която щеше да представлява за тях. Приятелите му в Бюрото, а и в другите организации на федерацията щяха да станат свидетели на началният стадий на инкубаторната трансформация — изцъклянето на очите, провисването на устните…

Наложи си да не мисли за това. Сега се нуждаеше от пълна мобилизация на силите си.

Почувства, че егото вече започва да се отделя от него, а това беше крайно мъчително усещане за едно Пан Спечи. Но мрачните перспективи, които заплашваха цялата разумна вселена, изискваха да пожертва собствените си страхове. Не трябваше да допуснат Кейлбанът да умре. Докато не се убедеше напълно, че Кейлбанът ще оцелее, той щеше да се вкопчи във всяка възможност за отсрочка, предоставена му от живота, щеше да понесе всички страдания, щеше да преживее хиляди пъти смъртта на егото си в своите кошмари, но нямаше право да се оттегли. Не и когато една ужасна смърт бе надвиснала над всички им.

Забеляза, че Сайкър го наблюдава. В погледа му се четеше неизказан въпрос.

Билдун изрече само две думи:

— Доведете Таприсиот.

Някой близо до вратата се втурна да изпълни нареждането.

— Кой последен е бил в контакт с Маккай? — попита Билдун.

— Мисля, че аз — отговори Тулук.

— Тогава за теб ще е най-лесно — каза Билдун. — Действай.

Тулук присви лицевия си процеп в знак на съгласие.

Въведоха един Таприсиот и му помогнаха да се качи на масата. Той набързо успя да се оплаче, че се отнасят твърде невнимателно към речевите му израстъци, че настройката на средата не е подходяща и че не са му дали достатъчно време да подготви енергийните си полета.

Едва когато Билдун се позова на клаузата за спешни случаи от специалният договор на Бюрото, Таприсиотът се съгласи да действа. Намести се пред Тулук и каза:

— Дата, време и място.

Тулук му даде местните координати.

— Затвори лице — заповяда Таприсиотът.

Тулук се подчини.

— Мисли за контакта — изписука Таприсиотът.

Тулук си представи Маккай.

Мина известно време, но контактът все не се осъществяваше. Тулук отвори лицевия си процеп и го погледна.

— Затвори лице! — заповяда Таприсиота.

Тулук се подчини.

— Нещо не е наред ли? — попита Билдун.

— Пази тишина — каза Таприсиота. — Пречиш на настройката на подготвителната среда. — Речевите му израстъци се загърчиха. — Пъча, пъча — каза. — Контактът ще започне, когато Кейлбанът разреши.

— Контактът се осъществява чрез Кейлбан? — осмели се да попита Билдун.

— Контактът по друг начин е невъзможен — отвърна Таприсиотът. — Маккай е изолиран в свръзките на друго същество.

— Не ме интересува как ще го направиш, само се свържи с него! — заповяда Билдун.

Внезапно Тулук потръпна и започна да се унася в налудничавия транс.

— Маккай? — каза той. — Тук е Тулук.

Другите около масата едва разбираха думите му, неясни от конвулсиите на транса.

Опитвайки се да говори колкото се може по-спокойно, Маккай каза:

— Маккай ще бъде тук не повече от още трийсетина секунди, освен ако не се свържете с Фурунео и му кажете да накара онзи Кейлбан да ме измъкне незабавно.

— Какво не е наред? — попита Тулук.

— Целият съм овързан с въжета и едно Паленки идва насам за да ме убие. Виждам го на фона на пламъците. Носи нещо, което подзрително много ми прилича на брадва. Ще ме насече на парчета. Нали знаете как…

— Не мога да се свържа с Фурунео. Той е…

— Тогава се свържи с Кейлбана!

— Знаеш, че не можем да се свържем с Кейлбан!

— Направи го, бе, глупак!

Подчинявайки се на заповедта и защото подозираше, че Маккай може и да е прав щом толкова настоява, Тулук прекъсна контакта и поиска новият разговор от Таприсиота. Това бе противно на всякаква логика. Таприсиотите винаги са казвали, че не могат да осъществят контакт между Кейлбани и разумни.

Наблюдателите в залата видяха как последните конвулсии на транса утихват, подновиха се за кратко после замряха съвсем. Билдун понечи да попита нещо Тулук, но се поколеба. Цилиндричното тяло на Рийва беше някак странно… застинало.

— Чудя се защо Тапито каза, че трябва да се свърже чрез Кейлбана? — прошепна Сайкър. Билдун поклати глава.

— Знаете ли, — каза един Читър, седнал до Тулук — мога да се закълна, че го чух да заповядва на Таприсиота да се свърже с Кейлбана.

— Глупости — каза Сайкър.

— Не мога да разбера — продължи Читърът — как може Маккай да отиде някъде и да не знае къде е?

— Тулук излезе ли от транса или още не е? — В гласът на Сайкър се прокрадваха нотки на страх. — Като че ли е изгубил егото си.

Всички разумни около масата замръзнаха в напрегнато мълчание. Всички знаеха какво иска да каже Сайкър. Нима Рийвът бе попаднал в капана на пространствените разговори? Дали наистина се беше изгубил в необятните дебри, от които личността никога не се завръща?

— СЕГА! — изрева някой.

Събраните около масата рязко се дръпнаха назад в мига, в който Маккай се изсипа от нищото, насред облак от прахоляк и мръсотия. Просна се по гръб върху масата, точно срещу Билдун, който подскочи в стола си. Китките на Маккай кървяха, очите му бяха изцъклени, а рижата му коса стърчеше налудничаво във всички посоки.

— Сега — прошепна Маккай. Обърна се на една страна, видя Билдун и, сякаш това обясняваше всичко, каза: — Брадвата се спускаше.

— Каква брадва? — пожела да узнае Билдун, намествайки се неспокойно в стола си.

— Тази, която Паленкито целеше към главата ми.

— Тази, която… КАКВО?

Маккай се надигна и седна с кръстосани крака. Започна да масажира китките на ръцете си, охлузени и разкървавени от въжетата. После повтори същата процедура с глезените си. В тази поза приличаше на някое от тайнствените жабешки божества на Гоакините.

— Обясни какво става тук, Маккай, — заповяда му Билдун.

— Ами аз… ъъъ, е, за една бройка да ме изтървете. Секунда забавяне щеше да бъде фатална — каза Маккай. — Защо Фурунео се забави толкова? Беше му казано след шест часа, не повече. Нали така? — Той погледна към Тулук, който продължаваше да мълчи, безжизнен като парче оловна тръба, облегнато на подпорката за Рийви.

— Фурунео е мъртъв — каза Билдун.

— О, по дяволите — тихо каза Маккай. — Как е станало?

Билдун му разказа накратко. После попита:

— А ти къде беше? И какво беше това за Паленкито и брадвата?

Както си седеше на масата, Маккай направи един стегнат доклад на събитията. Звучеше така, като че ли говори за трето лице, не за себе си.

— Нямам никаква представа къде бях — завърши той.

— Значи те щяха да те… насекат? — попита Билдун.

— Брадвата вече се спускаше — отвърна Маккай. — Беше стигнала до тук. — Той постави длан на около шест сантиметра пред носа си.

Сайкър прочисти гърлото си.

— Нещо не е наред с Тулук — каза той.

Всички погледи се насочиха към Рийва. Тулук оставаше в същата поза, облегнат на подпорката. Тялото му беше тук, но той самият отсъстваше.

— Той… изгубихме ли го? — изхриптя Билдун и извърна очи. Ако Тулук не успееше да се върне… Колко приличаше това на загубата на его при Пан Спечите!

— Я, някой там да раздруса тоя Таприсиот — заповяда Маккай.

— Само си губим времето. — Гласът принадлежеше на човек от Правния отдел. — Те никога не отговарят на въпроси за… нали знаете. — Погледна неспокойно към Билдун, но той продължаваше да гледа встрани.

— Тулук се свърза с Кейлбана — спомни си Маккай. — Аз му казах да го направи… Това бе единственият начин да ме измъкнете след смъртта на Фурунео. — Изправи се на крака върху масата, стигна до другия й край и се надвеси над Таприсиота.

— Ей, ти! — извика. — Таприсиот!

Мълчание.

Маккай побутна с пръст едно от пипалцата с речеви израстъци. Те се заудряха едно в друго и затракаха като кречетало, но никакъв разбираем звук не се чу.

— Не трябва да ги пипаш — каза някой.

— Докарайте друг Таприсиот — разпореди се Маккай.

Някой се втурна навън, за да изпълни нареждането.

Маккай изтри потта от челото си. Необходимо му беше огромно усилие на волята, за да не се разтрепери. Когато видя брадвата на Паленкито да се спуска, беше казал сбогом на вселената. Окончателно и безвъзвратно сбогом. Все още имаше чувството, че всъщност не се е върнал, че седи някъде отстрани и наблюдава гротескните движения на някакво друго същество, което носеше собственото му тяло, но все пак бе чуждо и непознато. Стаята, думите, които чуваше, действията, на които беше свидетел, всичко това му приличаше на сцена от някаква безсмислена налудничава пиеса. В момента, в който се бе примирил със собствената си смърт, ясно бе осъзнал, че на света има още неизброимо количество неща, които иска да преживее. Тази стая и задълженията му на агент от БюСаб, обаче, не бяха сред тях. Причудливата реалност се удави в егоистичните му спомени. И все пак, собственото му тренирано тяло продължаваше механично да реагира и изпълнява заложените в него програмни действия. Това беше силата на добрата подготовка.

В стаята бе изтикан втори Таприсиот, който хленчеше и се оплакваше непрекъснато. Качиха го на масата без да се съобразяват с непрестанните му протести.

— Нали си имате вече Таприсиот? Защо ме безпокоите?

Билдун се извърна обратно към масата, но не каза нищо. Мълчаливо наблюдаваше сцената. Мислеше за друго. Никой досега не се беше отскубвал от капана на междузвездното пространство.

Маккай се обърна към новия Таприсиот.

— Можеш ли да се свържеш с другия Таприсиот? — попита той.

— Пъча, пъча… — започна Таприсиота.

— Напълно съм искрен! — изкрещя му Маккай.

— Ахсида дей-дей — изписка вторият Таприсиот.

— Ще накарам да те направят на трески, ако веднага не си размърдаш израстъците — изръмжа Маккай. — Можеш ли да осъществиш контакта?

— С кого искаш да те свържа? — попита Таприсиота.

— Не мене, бе, пън със пън такъв! — изкрещя Маккай. — Тях! — посочи той към Тулук и първия Таприсиот.

— Те са залепнали за Кейлбан — отвърна Таприсиотът. — С кого искаш да те свържа?

— Как така залепнали? — настоя Маккай.

— Оплетени са с Кейлбана — каза Таприсиотът.

— Можеш ли да се свържеш с някой от двамата? — попита Маккай.

— Скоро ще се измъкнат, тогава ще се свържа — каза Таприсиотът.

— Гледайте! — извика Сайкър. Маккай рязко се извърна. Лицевият отвор на Тулук потрепна. Речевите му израстъци се разгънаха, после се прибраха. Маккай затаи дъх. Лицевият отвор на Тулук се отвори широко.

— Невероятно красиво — каза той.

— Тулук? — повика го Маккай.

Отворът се разшири. Очните тръбички се показаха.

— Да? — След малко: — О, Маккай! Значи успя.

— Да те свържа ли сега? — попита вторият Таприсиот.

— Махнете го оттук — нареди Маккай.

С пискливи протести от рода на „щом не ви трябвам, защо ме безпокоите“ Таприсиотът бе изнесен от стаята.

— Какво ти се случи, Тулук? — попита Маккай.

— Трудно е да се обясни — отговори Рийвът.

— Опитай.

— Средата — каза Тулук. — Точките на свързване при повикването се подреждат в пространството в права линия. Нещо като пресечните точки от орбитите на две планети. При това свързване обаче, имаше нещо много особено. Като че ли тази линия пресичаше някаква звездна маса. Това е всъщност контакта с Кейлбана… Ммм, не мога да намеря подходящите думи.

— Ти самият разбра ли какво стана с теб?

— Поне така мисля. Знаше ли, досега не бях осъзнавал къде живея.

Маккай се втренчи учудено в него.

— Какво?

— Нещо не е наред тук — каза Тулук. — А, да — Фурунео.

— Спомена нещо за това къде си живял — подсети го Маккай.

— Да, пространствената среда, която заемам — казаТулук. — Живея на място, населено с много… ъъъ, еднозначни… да, еднозначни жители.

— Какви ги дрънкаш? — попита Маккай.

— Всъщност, аз бях в контакт с Кейлбана по време на разговора си с теб — каза Тулук. — Много странно усещане, Маккай. Все едно, че нашият разговор преминаваше през една малка дупка в огромна черна завеса. И тази дупка беше Кейлбана.

— Така че, ти си бил в контакт с Кейлбана — подсказа му Маккай.

— О, да. Наистина бях. — Речевите му израстъци се раздвижиха, по начин, който изразяваше силно емоционално вълнение. — Видях ги! Точно така. Видях… ъъъ, много мрежи от паралелни нишки. Разбира се, не ги видях в истинския смисъл на думата. Усетих ги чрез окото.

— Окото? Какво око?

— Дупката — поясни Тулук. — Тя е окото. Тя е и наше око.

— Разбираш ли нещо от това, Маккай? — попита Билдун.

— Имам чувството, че той говори като Кейлбан — вдигна рамене Маккай. — Вероятно е заразен. Или оплетен?

— Струва ми се, — каза Билдун — че само някой освидетелстван луд може да проведе разбираем разговор с Кейлбан.

Маккай изтри потта от горната си устна. Имаше усещането, че почти разбира това, което му казва Тулук. Смисълът се въртеше някъде точно на границите на съзнанието му, но все се изплъзваше.

— Тулук, — каза Билдун. — Опитай се да ни обясниш какво се случи с теб. Не можем да те разберем.

— Опитвам се.

— Продължавай — каза Маккай.

— Ти си установил контакт с Кейлбана — рече Билдун. — Как стана това? Казаха ни, че това е невъзможно.

— Стана така, отчасти защото Кейлбанът като че ли присъстваше, или по-точно поддържаше моя контакт с Маккай — отвърна Тулук. — После… Маккай ми заповяда да се свържа с Кейлбана. Кейлбанът вероятно е чул това, или е разбрал по някакъв начин.

Тулук затвори очи и като че ли се отнесе.

— Продължавай — каза Билдун.

— Аз… то беше… — Тулук поклати глава, отвори очи и обходи с умоляващ поглед присъстващите. Отвсякъде се сблъска с любопитни пронизващи погледи. — Представете си две паяжини — каза той. — Есествено създадени, произволно избрани паяжини, не такива, които могат да се създадат по изкуствен път. Представете си, че тези паяжини трябва да… да влязат в контакт една с друга… ммм, трябва да се уеднаквят… да се припокрият… да се застъпят.

— Нещо като челюстна захапка? — попита Маккай.

— Може би. Както и да е, именно това необходимо застъпване, този калъп, необходим, за да се осъществи контакта се определя от подходящите свръзки.

Маккай изсумтя.

— Какво, по дяволите, представляват свръзките?

— Мога ли да си вървя вече? — намеси се Таприсиота.

— Върви по дяволите! — изкрещя Маккай. — Някой да го махне оттук веднага!

Таприсиотът набързо бе изтикан навън.

— Тулук, какво представляват свръзките? — повтори Маккай.

— Това важно ли е? — попита Билдун.

— Повярвайте ми наистина е важно — отвърна Маккай. — Оставете го да отговори. Слушам те, Тулук?

— Мммм, — започна Тулук. — Разбира се, знаете, че всеки изкуствено създаден продукт може да бъде доведен до такова съвършенство, че да стане абсолютно неразличим от оригиналното творение на природата, което копира.

— Какво общо има това със свръзките?

— И точно тук, когато оригинала и изкуствения продукт станат абсолютно неразличими, единственото нещо, по което се отличават е свръзката — обясни Тулук.

— А? — зяпна Маккай.

— Погледни ме — каза Тулук.

— Това и правя, по дяволите!

— Представи си, че вземеш една вана с хранителен разтвор и направиш едно точно мое копие от плът и кръв — каза Тулук.

— Точно копие от плът…

— Можеш да го направиш, нали? — настоя Тулук.

— Разбира се, но защо?

— Просто си го представи. Не питай. Едно абсолютно точно копие, до последната клетка с генетична информация. Това тяло ще бъде пропито с моите мисли, моите спомени, моите реакции… до най малката подробност. Ако му зададеш въпрос, който би задал на мен, то ще ти отговори точно както бих ти отговорил аз. Дори себеподобните ми няма да могат да ни различат.

— Е, и?

— Ще има ли някаква разлика между нас? — попита Тулук.

— Но нали току-що каза, че…

— Ще има една разлика, нали така?

— Времевият фактор, вре…

— Не, нещо много по-важно — каза Тулук. — Двойникът ще знае, че е просто едно копие. Сега да видим например онова кучекресло, в което седи сър Билдун. Тук нещата вече стоят по-различно, нали?

— Как така?

— То е не-мислещо животно — отвърна Тулук.

Маккай се втренчи в кучекреслото, за което говореше Тулук. То беше продукт на генетична обработка, генно инжинерство и изкуствен подбор. Но то все пак имаше наследствена връзка с прародителите си — животинските видове — макар и доста далечна.

— Какво яде това кучекресло? — попита Тулук.

— Пригодената за него храна, какво друго? — Маккай се обърна обратно към Рийва и впи поглед в него.

— Но нито кучекреслото, нито храната му са същите, като на неговите праотци — каза Тулук. — Изкуствената храна е просто фабрична преработка на протеини. Кучекреслото е само парче плът, което реагира на определени дразнения, за да изпълни определени функции.

— Естествено! Нали точно за това е… направено. — Очите на Маккай се разшириха. Той започна да разбира това, което се опитваше да му обясни Тулук.

— Разликите, различията, ето това са свръзките — каза Тулук.

— Маккай, разбираш ли нещо от тези празни приказки? — попита Билдун.

Маккай се опита да преглътне, но гърлото му бе пресъхнало.

— И Кейлбанът възприема само тези… тънки разлики? — попита той.

— И нищо друго — каза Тулук.

— Тогава той не може да ни възприеме като… пространствени форми и измерения…

— Дори и като съществуващи в определен отрязък от времето, по начина, по който ние възприемаме времето — каза Тулук. — Верятно за него сме като като водни пръски от падаща вълна. По скоро вълна, застинала в момента на падане. Времето за Кейлбаните не е нещо, което се изцежда по начина, по който ние изцеждаме пастата за зъби от тубичката. То е по-скоро нещо като права линия, която нашите рецепторни възприятия пресичат.

— Хуууухххх — издиша шумно Маккай.

— Не виждам с какво това ни помага на нас — каза Билдун. — Нашата най-важна задача е да открием Абнет. Маккай, имаш ли някаква представа къде те изпрати Кейлбана?

— Видях съзвездията над мен — отвърна Маккай. — Преди да тръгна ще си направя мозъчна холоскица на това, което се е запечатало в съзнанието ми. После ще го пуснем в компютъра и ще го сравним с наличните звездни карти.

— При положение, че именно тази, която ни трябва, я има в главния регистър — каза Билдун.

— Ами робовладелската колония, на която се е натъкнал Маккай? — попита някой от Правния отдел.

— Можем да поискаме…

— Ама, никой ли не слуша какво се говори тук? — попита Маккай. — Най-важното сега е да открием Абнет. Мислех, че почти сме я спипали, но сега не съм убеден, че ще ни бъде толкова лесно. Къде е тя? Не можем просто да се изправим пред съда и да кажем: „Една жена, за която смятаме, че е Млис Абнет, но не сме я видяли с очите си, и която се намира на една непозната планета в една неизвестна галактика, е заподозряна в опит да…“

— Е какво да правим тогава? — изсумтя онзи от Правния отдел.

— Кой наблюдава Фани Мае след смъртта на Фурунео? — попита Маккай.

— Поставили сме четирима щурмоваци вътре, за да я пазят и още четирима отвън, които пък да пазят тях — отговори му Билдун. — Сигурен ли си, че не се сещаш нищо друго, което може да ни насочи към мястото където си бил?

— Нищо.

— Една подадена жалба от Маккай сега няма да ни свърши работа — продължи Билдун. — По-добре е да я подведем под отговорност за това, че укрива — потръпване — един беглец Пан Спечи.

— А знаем ли кой е този беглец? — попита Маккай.

— Още не. Не сме решили как е най-добре да постъпим. — Той се обърна и погледна към официалния представител на Правния отдел — една жена, която седеше до Тулук. — Ханъман?

Ханъман се изкашля. Беше нежна крехка жена с гъсти кестеняви къдрици, обрамчващи продълговатото й овално лице с нежни сини очи, чип нос, деликатна брадичка и широки пълни устни.

— Смяташ ли, че е разумно да разискваме това сега на съвета? — попита тя.

— Да, иначе нямаше да те повикам тук — отвърна Билдун.

За момент Маккай си помисли, че смъмрянето ще извика сълзи на лицето й. Тя обаче овладя потрепващите крайчета на устните си и обходи събралите се с преценяващ поглед. Никак не е глупава, помисли си Маккай, и съзнава какво въздействие оказва сексапила й на всички присъстващи.

— Маккай, — обърна се тя към него — необходимо ли е да седиш на масата? Ти не си Таприсиот.

— Благодаря, че ми го напомни — каза той. Скочи долу, седна на едно кучекресло от другата страна на масата и отново прикова погледа си в нея.

Тя погледна към Билдун и започна:

— Ето и последните факти. Преди около два часа с помощта на едно Паленки Абнет се е опитала отново да бичува Кейлбана. Действайки според нашите указания, един щурмовак е осуетил нападението. Отсякъл е ръката на Паленкито с лъчемет. В резултат на това адвокатите на Абнет вече са подали искова молба в съда.

— Били са готови с нея предварително — каза Маккай.

— Очевидно — съгласи се тя. — Обвиняват ни в незаконен саботаж, злоупотреба със служебно положение, тежка телесна повреда, злонамереност, предумишлена вреда, престъпно нехайство…

— Злоупотреба със служебно положение? — повтори Маккай.

— Това е клауза от робо-легалното законодателство, не е от Гоакинската юрисдикция. Разбира се, не е необходимо да се явяваме в съда и да отговаряме по обвиненията преди… — Тя замълча и сви рамене. — Е, вие всички знаете процедурите. След като Бюрото е юридическо лице, всички негови членове носят колективна отговорност в случай, че са извършени незаконни или неправомерни действия от страна на негови служители, които са изпълнявали задължения възложени им от…

— Чакай малко! — прекъсна я Маккай. — Това е много по-дръзко от страна на тия негодници, отколкото бях очаквал.

— Те искат още — продължи Ханъман — Бюрото да бъде подведено под отговорност по параграфа за углавно престъпление за това, че поради престъпно нехайство, не е могло да предотврати извършването на углавното престъпление и не е предало на закона извършителят.

— Споменават ли имена? — попита Маккай.

— Не.

— Щом са толкова смели, значи са на ръба на отчаянието — каза Маккай. — Но защо?

— Те знаят, че ние няма да си стоим със скръстени ръце и да позволим да се избиват хора — каза Билдун. — Знаят, че имаме копия от договора на Абнет с Кейлбана и че, според този договор, тя единствена има достъп до пространствената врата на Кейлбана. Никой друг не би могъл да бъде отговорен за смъртта на Фурунео и виновникът…

— Забравяте Кейлбана — каза Маккай.

Гробовно мълчание се възцари в стаята.

— Не искаш да кажеш, че вярваш Кейлбанът да е… — започна Тулук.

— Не, не вярвам да го е направил — каза Маккай. — Но не мога да докажа това пред робо-легален съд. Макар че и това е една интересна възможност.

— Главата на Фурунео — каза Билдун.

— Вярно — съгласи се Маккай. — Трябва да поискаме главата на Фурунео.

— Ами, ако те обвинят Кейлбана в убийството на Фурунео? — попита Ханъман.

— Аз нямам намерение да я искам от тях — каза Маккай. — Ще я поискам от Кейлбана.

Ханъман кимна с глава, без да откъсва очи от Маккай. Имаше известна доза възхищение в погледа й.

— Умно — каза тя. — Ако се опитат да попречат, значи са виновни. Но като получим главата… — Погледна към Тулук.

— Е, какво ще кажеш, Тулук? — попита Билдун. — Мислиш ли, че можеш да измъкнеш нещо от мозъкът му?

— Зависи от това колко време е изминало от настъпването на смъртта до началото на обработката — отвърна Тулук. — Възможностите за връщане към живот на нервните окончания не са неограничени, както знаете.

— Да, знаем — каза Билдун.

— Даааа — рече Маккай. — Сега има само едно нещо, което мога да направя, нали?

— Така изглежда — отвърна Билдун.

— Вие ли ще отзовете щурмоваците или аз да го направя? — попита Маккай.

— А, чакай малко! — намеси се Билдун. — Знам, че трябва да се върнеш в онзи хидробол, но…

— Сам — каза Маккай.

— Защо?

— Не мога да поискам главата на Фурунео в присъствието на свидетели — каза Маккай. — Но това не е всичко. Те искат мен. Аз им се изплъзнах и сега те не са сигурни какво точно знам за скривалището им.

— А ти какво точно знаеш? — попита Билдун.

— Вече обсъдихме това — отвърна Маккай.

— Значи, виждаш себе си като примамка?

— Не бих се изразил точно така — каза Маккай — но ако съм сам, те могат да се опитат да сключат сделка с мен. Може дори да се опитат…

— Може дори да те скъсят с една глава! — изсумтя Билдун.

— Наистина ли мислиш, че си струва? — попита Маккай. Обходи с поглед напрегнатите лица. Ханъман прочисти гърлото си.

— Има един начин да се измъкнем от това положение — каза тя.

Всички погледи се извърнаха към нея.

— Можем да поставим Маккай под постянно наблюдение от Таприсиот.

— Да, и сами да им го набутаме в ръцете! Нали докато е в транс, ще бъде абсолютно беззащитен? — намеси се Тулук.

— Не и ако Таприсиотът се свързва с него през равни интервали от по няколко секунди — отвърна тя.

— И ако не ме чуе да крещя за помощ, Тапито ще прекъсва контакта — допълни Маккай. — Това е разумно.

— На мен не ми харесва — каза Билдун. — Ами ако…

— Мислиш ли, че ще говорят открито с мен, ако мястото е фрашкано с щурмоваци? — попита Маккай.

— Не, но ако можем да предотвратим…

— Не можем и ти го знаеш.

Билдун се втренчи в него.

— Ще са ни необходими тези контакти между Абнет и Маккай, ако искаме да се опитаме да открием местоположението й чрез радарно засичане — каза Тулук.

Билдун заби поглед в масата пред себе си.

— Хидроболът има точно определено местоположение върху Кордиалити — съгласи се Маккай. — Ние знаем планетарния цикъл на Кордиалити. Във всеки един момент от контактът, хидроболът ще бъде насочен към определена точка в космоса, с която ще образуват линията на най-малкото съпротивление за успешното осъществяване на контакта. Така, ако достатъчно дълго време съм в контакт с нея, тези линии ще очертаят един конус…

— И Абнет ще е някъде в него — подсказа Билдун и вдигна глава. — Ако, разбира се, не грешиш.

— Свръзките, необходими за контакта, ще трябва да се нагаждат към най-удобното място за осъществяването му през открития космос — каза Тулук. — По линията, очертана от точките на контакта, не трябва да има нито огромни звездни маси, нито грамадни струпвания на водородни облаци, нито големи групи планети…

— Всичко това го разбирам — каза Билдун. — Но ти разбираш ли какво може да се случи с Маккай? Ще са им необходими не повече от две секунди, за да отворят пространствена врата над главата му и… — Прекара длан пред гърлото си.

— Ами, тогава ще накараме Тапитата да се свързват с мен на всеки две секунди — каза Маккай. — Ще работят на смени. Ще сложите няколко агента…

— Ами ако те не се опитат да се свържат с теб? — попита Билдун.

— Тогава ще трябва да ги саботираме — каза Маккай.