Фани Мае

Като се замислиш, реши Маккай, хидроболът не беше чак толкова странно място за живеене като някои други, които бе виждал. Наистина беше много горещо, но това просто отговаряше на специфичните нужди на домакина. Имаше разумни, които живееха и при много по-горещи климатични условия. Огромният супник, над който се долавяше неприсъствието на Кейлбана, можеше да се приеме за диван. Ръкохватките по стените, цилиндрите, светлинните и какво ли не още — всички тези неща изглеждаха съвсем на място, макар че Маккай сериозно се съмняваше, че може да разбере за какво служат. В сравнение с тях, обаче, контролните табла на автоматизираните Брийдуитски къщи имаха къде-къде по-необичаен и извънземен вид.

Таванът тук бе доста нисък, но все пак, можеше да стои изправен и без да се навежда. Виолетовото сияние не бе по-странно от ослепителния вариоблясък в домовете на Гоакините, където повечето от чуждоземните разумни трябваше да носят защитни очила, докато гостуват на приятелите си. Подовото покритие на хидробола не приличаше на общоприетите настилки от жива органична материя, но наистина беше меко и удобно. Точно в момента то силно ухаеше на пиросинен очистващ дезинфектант и изпаренията бяха доста задушливи в жегата.

Маккай поклати глава. На всеки две секунди се чуваше приличното на жужене на насекомо „зззт“ от контактите на Таприсиота. Бе доста дразнещо наистина, но той скоро привикна с него.

— Твоят приятел достигна абсолютното разпадане — беше му обяснил Кейлбана. — Субстанцията му беше отнесена.

Под субстанция Кейлбанът имаше предвид тялото от плът и кръв, преведе си Маккай. Надяваше се, че преводът му е поне донякъде точен, но си каза, че не трябва да разчита прекалено много на това.

Само ако можеше да направим малко течение тук, помисли си Маккай. Поне някакъв лек полъх.

Попи потта от челото си и отпи глътка вода от термоса, който си бе донесъл.

— Още ли си тук, Фани Мае? — попита.

— Забелязваш ли присъствието ми?

— Почти.

— Това е нашият общ проблем — не можем да се видим един друг.

— Забелязвам, че вече използваш правилните времена на глаголите с по-голяма увереност — каза Маккай.

— Хванах им цаката… правилен израз?

— Мисля, че да.

— Аз ориентирам глагола към определена точка на пресичане — каза Кейлбанът.

— Не мисля, че искам да ми обясниш какво значи това — каза Маккай.

— Много добре. Съгласявам се.

— Бих искал отново да се опитам да разбера кога, на какви интервали от време настъпват бичуванията — каза Маккай.

— Когато формите достигнат подходящите размери — отвърна Кейлбанът.

— Ти вече каза това. Но кои форми?

— Вече? — попита Кейлбанът. — Това означава по-рано?

— По-рано — съгласи се Маккай. — Точно така. Ти каза това за формите и преди.

— По-рано и преди и вече — каза Кейлбанът. — Да; времена на различно пресичане на линеарните изменения на пресичащите се свръзки.

За Кейлбаните времето представлява поредица от точки върху права линия, припомни си Маккай опитът за обяснение на Тулук. Трябва да търся тънките различия; те са единственото нещо, което това същество вижда.

— Кои форми? — повтори Маккай.

— Формите, определени от линиите на продължителност — каза Кейлбанът. — Аз виждам много линии на продължителност. Странно, вие притежавате визуални възприятия само за една от тези линии. Много странно. Други учители обясняваха това на мен, но не можах да стигна разбиране… крайна степен на свиване. Аз харесвам ускорението на молекулите, но… поддържане нивото на обмена обърква.

Обърква, а! помисли си с горчивина Маккай.

— Какво ускорение на молекулите? — попита той.

— Учителите дефинират молекулата като най-малката физическа единица на елементите или съединенията. Вярно?

— Да така е.

— Това за мен е трудно за разбиране, защото съществува разлика във възприятията на нашите видове. Вместо това, да приемем, че молекулите са еквивалентни на най-малките физични частици, видими за нашите видове. Вярно?

Каква разлика има? помисли си Маккай. Всичко това са глупости. Как бяха стигнали до въпроса за молекулите и ускорението, тръгвайки от подходящите размери на така и неизяснените форми?

— Добре, но защо ускорение? — настоя Маккай.

— Когато говорим един на друг, по линиите на комуникация настъпва ускорение.

О, по дяволите! помисли си Маккай. Надигна термосът, отпи глътка вода и се задави. Приведе се в пристъп на кашлица.

— Значи жегата тук е резултат от ускорение на молекулите? — попита той, когато пристъпът премина.

— Тези понятия не са ли еднозначни? — попита Кейлбанът.

— Няма значение! — изстена Маккай, все още плюейки вода. — Когато говориш с мен… това ли ускорява молекулите?

— Приемам това състояние за вярно.

Маккай внимателно постави термосът на пода и го затвори. Започна да се смее.

— Не разбирам тези понятия — възнегодува Кейлбанът.

Маккай поклати глава. Думите на Кейлбана все още достигаха до него по странния не-речеви път, но този път той определено усети в тях нещо като кавгаджийски оттенък… гневни нотки. Може би, интонация? Отказа се. Но наистина усети нещо такова.

— Не разбирам! — настоя Кейлбанът.

Това накара Маккай да се разсмее още по-силно.

— О, Боже, — успя да изрече, когато нормализира дишането си. — Старият виц все пак се оказа истина, а никой не подозираше това. О, Боже мой. Говоренето наистина е само топъл въздух!

Отново избухна в смях.

Превиваше се от смях на пода в напразни опити да възстанови нормалното си дишане. Най-после се изправи седнал, отпи глътка вода и затвори термоса.

— Научи ме — настоя Кейлбанът. — Обясни тези необичайни понятия.

— Понятия ли? А… да. Смях. Това е обичайният начин, по който реагираме на някаква изненада, която не носи фатални последици. Няма важно значение за комуникацията.

— Смях — каза Кейлбанът. — Наблюдаваното понятие засечено в друга точка.

— Друга точка… — прекъсна го Маккай. — Искаш да кажеш, че и преди си чувал това понятие?

— Преди. Да. Аз… мен… аз правя опит за разбиране на понятието смях. Ще разискваме ли сега значението му?

— Не, по-добре не — възпротиви се Маккай.

— Отрицателен отговор? — попита Кейлбанът.

— Точно така — отрицателен. Много по-любопитен съм относно това, което каза за… поддържане нивото на обмена. Точно това каза, нали? Поддържането нивото на обмена обърква?

— Аз направих опит да определя вашата позиция на едно-линейни — каза Кейлбанът.

— Значи така мислиш за нас, а? — попита Маккай. — Като за едно-линейни? — Изведнъж се почувства жалък и съвсем не на място.

— Отношението на свръзките едно към много, много към едно — каза Кейлбанът. — Поддържане нивото на обмена.

— Как, по дяволите, доведохме този разговор до задънена улица? — попита Маккай.

— Ти търсеше позиции… отправни точки, където да поставиш бичуванията — каза Кейлбанът. — Това започна разговорът.

— Позиции… ъъъ, да.

— Ти разбираш ли S-ефект? — попита Кейлбанът. Маккай бавно пое въздух. От всичко, което знаеше досега, нито един Кейлбана не бе пожелавал доброволно да се обсъжда S-ефекта. Основните положения за това как се използва механизма на пространствените врати — да. Това бе нещо, което можеха да обяснят и го правеха. Но ефекта, теорията…

— Аз… ъъъ, използвам пространствените врати — каза Маккай. — Знам нещо за това как се настройва контролния механизъм и как се борави…

— Механизмът не съвпада с ефекта!

— Ъъъ, да, разбира се — съгласи се Маккай. — Не избрах подходящата дума.

— Правилност! Ние казваме — Аз ти превеждам, нали разбираш? — Ние казваме „Терминът не съвпада с пресечната точка“. Аз мисля, че ти хващаш цаката на този термин.

— Аз… хващ… аха, да, хващам — съгласи се Маккай.

— Препоръчвам линията на хващане като добра мисъл — каза Кейлбанът. — Мен, аз мисля, че се доближаваме до истинско разбиране. Учудвам това.

— Това те учудва.

— Не, отрицателно. Аз учудвам това.

— Да, много добре — каза Маккай с равен глас. — Това е правилно комуникиране, нали?

— Разбирането се разпръсква… разпада? Да, разбирането се разпада, когато обсъждаме свръзките. Аз наблюдавам свръзките на твоята… психика. Под психика аз разбирам „друга личност“, друго същество. Вярно?

— Да, защо не? — съгласи се Маккай.

— Аз виждам — продължи Кейлбанът, пренебрегвайки тонът на примирение в думите на Маккай — модели на психика. Може би, техните цветове. Приближаването и отдалечаването се докосват в осъзнаването. С това аз стигам до развиване на интелигентност и разбирам какво вие наричате звездна маса. Аз разбирам съществото звездна маса, хващаш ли това, Маккай?

— Хващам ли? А, да, да… хващам го.

— Добре! Сега идва разбирането за твоето… скитане? Трудна дума, Маккай. Много вероятно това да е несигурен обмен. Скитане е еднакво с придвижването по една линия за вас. Това не може да съществува за нас. Всяко движение, всички движения за Кейлбаните са в нашата плоскост. S-ефекта включва всички движения и тяхното виждане. Аз те виждам до мястото на твоето желано скитане.

Маккай, чието любопитство отново се пробуди от странните обяснения на Кейлбана попита:

— Значи ти ни виждаш… така ни придвижваш от едно място на друго?

— Чувал съм разумни от твоята плоскост да говорят същото, Маккай. Разумните казват: „Ще те видя до вратата“2. Ето, нали? Да виждаш означава да придвижваш.

Да виждаш означава да придвижваш? удиви се Маккай. Попи потта от челото си. По дяволите тази убийствена жега! Какво общо имаше това с „поддържането нивото на обмена“? Каквото и да значеше това!

— Звездната маса поддържа нивото и обмена — каза Кейлбанът. — Не вижда през личността. S-свръзката се оттегля. Вие наричате това… уединение? Не може да се каже. Аз Кейлбан съществувам единствен или сам във вашата плоскост. Самотен.

Всички сме самотни, помисли си Маккай.

Скоро и цялата вселена щеше да остане самотна, ако не намереше начин да избегне общата им гробница. Защо целият проблем трябваше да виси на толкова тънка нишка на комуникиране.

Да се опитва да говори на Кейлбана и да го разбира, подложен на такова огромно напрежение, бе доста особен вид мъчение. Искаше му се да ускори процеса на взаимното им разбирателство, но всяко избързване тласкаше още повече светът на разумните към ръба. Времето бясно препускаше напред. Летеше. Усещаше необходимостта от бързи действия като топка, заседнала в стомаха му. Беше се впуснал в надпревара с времето, но бе изостанал още на старта.

Представи си съдбата на едно новородено, което никога не е минавало през пространствена врата. Бебето щеше да се дере от плач… но нямаше да има кой да му отговори.

Невероятнитно огромните измерения на надвисналата заплаха направо го смазваха.

Всички щяха да загинат!

Подтисна моментното раздразнение предизвикано от монотонното жужене на Таприсиота. Това поне бе някаква компания.

— По същият начин ли изпращат Таприсиотите нашите съобщения през космоса? — попита той. — И те ли виждат разговорите?

— Таприсиотите са много слаби — каза Кейлбанът. — Таприсиотите не притежават енергията на Кейлбан. Личната енергия, нали разбираш?

— Не знам. Може би.

— Таприсиотът вижда много тънко, много кратко — каза Кейлбанът. — Таприсиот не вижда през звездната маса на моя личност. Понякога Таприсиот иска… усилване? Ускоряване! Кейлбан обслужва. Поддържане нивото на обмена, хващаш ли? Таприсиот плаща, ние плаща. Вие плаща. Всички плаща енергия. Вие наричате нуждата от енергия… глад, нали?

— О, по дяволите! — възкликна Маккай. — Ако разбирам и половината от…

Кафеникавата ръка на едно Паленки, стиснала камшик, се появи точно над огромния супник. Камшикът изплющя. Гейзер от зеленикави пръски изригна сред виолетовото сияние. Ръката с камшика изчезна преди Маккай да успее да реагира.

— Фани Мае, — прошепна той — още ли си тук?

Мълчание… и после:

— Не е смях, Маккай. Това, което наричаш изненада — да, но не смях. Прекъснах линията. Това бичуване много внезапно.

Маккай въздъхна, отбеляза времето на инцидента в мозъчния си часовник и предаде координатите със следващия контакт на Таприсиота.

Нямаше смисъл да обсъждат понятието болка, помисли си той. Щеше да бъде също толкова безрезултатно, колкото да обсъждат вдишването на камшиците, или издишването на субстанция… или поддържане нивото на обмен, или гладът, или пък звездните маси… или защо Кейлбаните придвижват другите разумни само чрез енергията на виждането. Разговорът пак беше стигнал до задънена улица.

И все пак, Тулук беше прав — наистина бяха постигнали минимален напредък. S-контактите за осъществяването на бичуванията изискваха определена периодичност, редуваха се през определени интервали от време, които можеха да бъдат установени. Може би наистина имаше намесена линия на зрително възприятие. Едно нещо бе сигурно — Абнет се намираше на някаква реална планета. Тя и цялата й тайфа от психясали приятелчета — нейните подлизурковци! — се намираха все някъде из Космоса и местоположението им можеше да бъде открито. С нея бяха Паленки, няколко ренегата Рийви, един Пан Спечи извън закона и само Бог знае каква още измет. Тя имаше също и Пластични фризьори, а вероятно и Таприсиоти. А таприсиотите, Пластичните фризьори и този Кейлбан използваха един и същи вид енергия за да вършат работата си.

— Можем ли да опитаме още веднъж да открием планетата на Абнет? — попита Маккай.

— Договорът забранява.

— Ти си задължена да го спазваш, така ли? Дори до смъртта си?

— Да го спазвам до окончателното разпадане, да.

— А то е доста близо, нали?

— Степента на окончателното разпадане става видима за личността ми, — каза Кейлбанът. — Вероятно това е равно на близо.

Ръката с камшика отново изникна от нищото, изля водопад от зеленикави пръски във въздуха и изчезна.

Маккай се стрелна напред и спря пред супника. Никога досега не се бе приближавал толкова близко до Кейлбана. Тук беше още по-горещо. Някакво гъделичкащо усещане премина нагоре-надолу по ръцете му. От зеленикавите пръски нямаше и следа, нито на пода, нито някъде другаде. Маккай почувства настойчивото привличане на Кейлбанското неприсъствие, заплашително силно от такова близко разстояние. Насили се да се обърне. Дланите му се изпотиха от страх.

От какво ли друго се страхувам тук? — зададе си мислено въпроса той.

— Последните две атаки бяха много близко една след друга.

— Отбелязана позиционна близост — каза Кейлбанът. — Следваща последователност по-далечна. Вие казвате по-надалече? Вярно?

— Да. Последно ли ще бъде следващото бичуване за теб?

— Моята личност не знае — каза Кейлбанът. — Твоето присъствие намалява интензивността на атаките. Ти… отхвърляш? А, отблъскваш!

— Без съмнение — каза Маккай. — Искам да разбера защо твоята смърт означава край за всички останали?

— Ти си придвижвал своята личност с S-ефекта нали? — попита Кейлбанът.

— Всеки го е правил!

— Защо? Обясни защо?

— Защото той концентрира в себе си цялата проклета вселена. Той… той създаде специализираните планети — планетите на медените месеци, гинекологичните планети, педиатричните планети, планетите за зимни спортове, гериатричните планети, планетите за плувни спортове, планетите — библиотеки, и какви ли още не. Дори БюСаб има своя собствена планета. Никой вече не може да си върши работата без помощта на S-ефекта. От последните данни, които четох се вижда, че по-малко от един процент от разумното население никога не е използвало пространствена врата.

— Истина. Това използване създава свръзки, Маккай. Трябва да хванеш това. Свръзките трябва да се разкачат с моето абсолютно разпадане. Това означава абсолютно разпадане и за всички, които са използвали S-пространствени врати.

— Щом казваш. Но все пак не мога да разбера защо?

— Изглежда, защото себеподобните ми са ме избрали за… координатор? Неподходящ термин. Тунел? Държител, може би. Не, все още неподходящ. Ааа! Аз, моя личност, аз съм S-око!

Маккай отстъпи назад, завладян от толкова мощен прилив на тъга, какъвто не можеше да понесе. Прииска му се да завие от мъка. Неканени сълзи рукнаха по страните му. Задави се в ридания. Каква мъка! Тялото му реагираше на нея, но самата тя идваше някъде отвън.

Чувството постепенно затихна.

Маккай безшумно изпусна въздух през устните си. Все още тръпнеше от отминалото вълнение. Чувството бе излъчено от Кейлбана. Беше преляло на вълни като жегата в хидробола и беше разтърсило всяко нервно окончание по пътя си.

Безпределна тъга.

Без съмнение причинена от отговорността за смъртоносното опустошение, което щеше да настъпи.

Аз съм S-окото!

Какво, в името на всички вселенски дяволи, искаше да каже Кейлбанът с това? Замисли се за вихровите цилиндри на пространствените врати. Това ли бяха свръзките? Може би нещо като нишки. Всяко същество, минало през S-ефекта, оставяше собствена нишка през пространствената врата. Това ли беше? Фани Мае бе използвала думата „тунел“, също и „държител“. Значи всеки пътник минаваше през тунела… през ръцете й? Или каквото и да е там. И когато тя престане да съществува нишките щяха да се прекъснат. И всички да умрат.

— Защо не бяхме предупредени за това, когато ни предложихте този S-ефект? — попита Маккай.

— Предупредени?

— Да! Вие ни предложихте…

— Не предлагали. Менеподобните обяснили ефекта. Разумните от вашата плоскост изразили голямо задоволство. Те предложили поддръжка нивото на обмена. Вие наричате това плащане, нали?

— Трябваше да сме предупредени.

— Защо?

— Е, защото ти няма да живееш вечно, нали?

— Обясни терминът вечно.

— Вечно… завинаги. Безкрайност?

— Разумните от вашата плоскост търсят безкрайност?

— Не за отделните индивиди, но за…

— Разумните видове? Те търсят безкрайност?

— Разбира се!

— Защо?

— Нима всички не я търсят?

— Но какво ще стане с другите видове, за които вие трябва да отстъпите място? Не вярваш ли в еволюцията?

— Ево… — Маккай рязко тръсна глава. — Какво общо има тя с това?

— Всички същества имат своя ден и напускат — каза Кейлбанът. — Ден правилен термин? Ден, единица време, определена линейност, нормално продължителност на съществуването… хващаш това?

Устните на Маккай се раздвижиха, но не издадоха нито звук.

— Дължина на линията. Време на съществуване — каза Кейлбанът. — Приблизителен превод, вярно?

— Но, какво право имаш ти да ни… изтребиш? — настоя Маккай, когато възвърна способността си да говори.

— Право не е възприето, Маккай — отвърна Кейлбанът. — При наличието на подходящи свръзки, друг от менеподобните взема S-окото… контрола преди моята личност да достигне абсолютното разпадане. Необичайни… обстоятелства отхвърлят такова решение в настоящия случай. Млис Абнет и… помощници съкращават вашата едно-линейност. Менеподобните се оттеглят.

— Плюли са си на петите докато все още имат време, както разбирам — каза Макккай.

— Време… да, вашата едно-линейност, линия. Това сравнение дава подходящо възприятие. Неточно, но подходящо.

— И съвсем сигурно ли е, че ти си последният Кейлбан в нашата… плоскост?

— Личност сам — отвърна Кейлбанът. — Последен Кейлбан, крайна точка. Моя личност отговаря на описанието…

— Нямаше ли някакъв начин да се спасиш? — попита Маккай.

— Спася? Ааа… избегна? Разминавам! Да, разминавам се със абсолютното разпадане. Ти предлагаш това?

— Питам дали нямаше и за теб някакъв начин да избягаш така както твоите… подобните ти?

— Начин съществува, но резултатът е еднакъв за вашата плоскост.

— Значи ти можеш да се спасиш, но ние въпреки това ще загинем, така ли?

— Вие не притежавате ли понятие за чест? — попита Кейлбанът. — Спасяваш личност, губиш чест.

— Туш — зяпна Маккай.

— Обясни туш — каза Кейлбанът. — Нов термин.

— Ъ? О, това е много стар, древен термин.

— Термин от линейното начало, така ли? Да, такива термини са с най-голяма честота на повтаряне. Повтаряне на пресечните точки.

— Повтаряне на пресечните точки?

— Вие казвате — често. Повтарянето на пресечните точки включва често.

— Да разбирам. Те означават едно и също нещо.

— Не също; подобно.

— Добре, коригиран съм.

— Обясни туш. Какво значение носи този термин?

— Хм, какво значение носи… дааа. Това е термин от фехтовката.

— Фехтовка? Непознат термин.

С кратка предистория на дуелите, рицарските турнири и спортните състезания, Маккай се опита до колкото му бе възможно да обясни основните правила на фектовката.

— Ефективен туш! — прекъсна го Кейлбана, а в думите му се долавяше определено учудване. — Точка на пресичане! Туш! Аххх-аххх! Това показва защо ние сме очаровани от вашият вид! Това понятие! Прекъсване на линия — туш! Пронизан от значение — туш!

— Абсолютно разпадане — изръмжа Маккай. — Туш! Колко далеч е твоят следващ туш с камшика?

— Точка на пресичане с камшик — туш! — каза Кейлбанът. — Ти търсиш положение върху линията. Линеарно положение, да. Това ме движи. Възможно ние да заемаме нашата линеарност вече, но моя личност предполага другите видове се нуждаят от измерения. Тогава ние ще заминем… излезем от съществуване. Нали така?

Когато Маккай не отговори, Кейлбанът попита:

— Маккай, хващаш ли мое значение?

— Май ще трябва да те саботирам — промърмори си Маккай.