Фани Мае

Когато Маккай пристигна на брега по скалите над хидробола вече се бе събрала тълпа зяпачи.

Новините се разпространяват доста бързо, помисли си той.

Допълнителни отделения щурмоваци, повикани заради събралото се множество, отблъсваха назад тълпата, която напираше към ръба на скалите и блокираха пътя й към вулканичния шелф. Въздухоплани на БюСаб кръжаха над хидробола и образуваха преграда пред най-различните летящи машини, които се мъчеха да прелетят над него.

Застанал пред хидробола, Маккай погледна нагоре към трескавата глъчка. Утринният бриз приятно погали лицето му с хладината на морска свежест. Беше използвал пространствена врата за да стигне до щабквартирата на Фурунео. След като направи нужните разпореждания, бе прелетял краткото разстояние до вулканичния шелф с въздухоплан на Бюрото.

Забеляза, че люкът в стената на хидробола все така си стоеше отворен. Групи от щурмоваци обикаляха безразборно наоколо, оглеждайки внимателно всеки сантиметър от терена. Специално поставени часови наблюдаваха през люка всичко, което става вътре в хидробола, където пък други щурмоваци носеха тежкото дежурство.

На Кордиалити беше доста рано сутринта. Реално-времевите отношения обаче представляваха доста произволна и объркваща система, помисли си Маккай. В Главната квартира на Бюрото на Централата беше нощ. В съвещателната сграда на Таприсиотите, където Билдун сигурно все още спори разгорещено, трябва да е привечер. И само Извечния Космос знае кое време е на мястото, избрано от Абнет за изходна база.

Все пак трябва да е по-късно, отколкото си мислят всички, каза си Маккай.

Проправи си път през тълпата щурмоваци, накара да го повдигнат до люка и огледа познатата, огряна от вилетово сияние вътрешност на хидробола. Тук бе чувствително по-топло на завет от вятъра и морските пръски, но не чак толкова топло, колкото го помнеше Маккай.

— Говорил ли е нещо Кейлбанът? — попита Маккай един Лаклак от щурмоваците, които охраняваха вътре.

— Аз не бих го нарекъл точно говорене. Все пак имаше нещо подобно, но не твърде скоро.

— Фани Мае — повика я Маккай.

Мълчание.

— Фани Мае, тук ли си още? — попита Маккай.

— Маккай? Ти налагаш присъствие, Маккай?

Усети, че регистрира думите й с очните си ябълки и по някакъв начин ги предава на слуховите си центрове. Сигналите й определено бяха по-слаби от преди.

— Колко удара с камшик е получила през изминалия ден? — попита Маккай Лаклака.

— По местното време ли?

— Какво значение има, по дяволите?

— Предположих, че ви трябва точна информация — прозвуча обиденият отговор на Лаклака.

— Искам да разбера дали е била атакувана скоро — каза Маккай. — Вижда ми се по-слаба от както бях тук предишния път. — Загледа се към огромният супник, над който Кейлбанът все още поддържаше не-присъствието си.

— Атаките бяха неравномерни и спорадични, но не твърде успешни — каза Лаклака. — Събрахме доста камшици и ръце от Паленки, макар че не можем успешно да ги транспортираме в лабораторията.

— Маккай налага свое присъствие на личност Кейлбан, наречен Фани Мае? — попита Кейлбанът.

— Здравей, Фани Мае — каза Маккай.

— Ти притежаваш нова конфигурация на свръзките, Маккай, — каза Кейлбанът — но моделът на твоя личност позволява разпознаване. Здравей, Маккай.

— Твоят договор с Абнет все още ли води всички ни към абсолютното разпадане? — попита Маккай.

— Увеличена близост — отвърна Кейлбанът. — Моят господар желае разговор с теб.

— Абнет? Тя иска да говори с мен?

— Вярно.

— Можеше да ме потърси по всяко време — каза Маккай.

— Абнет предава молбата си чрез моята личност — каза Кейлбанът. — Тя иска разговор през позната свръзка. Тази свръзка ти възприемаш с термина „сега“. Хващаш ли това, Маккай?

— Хващам го — изръмжа Маккай. — Е, нека говори.

— Абнет иска ти да изпратиш придружителите от присъствие.

— Да остана сам? — попита Маккай. — И какво я кара да мисли, че ще направя такова нещо? — в хидробола ставаше все по-горещо. Той избърса потта над горната си устна.

— Абнет каза за причина, която разумните наричат „любопитство“.

— И аз си имам своите условия за този разговор — каза Маккай. — Кажи й, че няма да се съглася да остана сам, освен ако не ми даде гаранции, че по време на разговора няма да се опитва да напада нито теб нито мен.

— Аз давам тези гаранции.

— Ти?

— Вероятността Абнет да изпълни гаранции е… непълна. Приблизително описание. Гаранции които давам аз са пълни… силни. Точни? Може би.

— Защо ми даваш тези гаранции?

— Абнет показва силно желание за разговор. Договорът покрива такива… услуги? Близък термин. Услуги.

— Значи ти гарантираш нашата безопасност, така ли?

— Пълни гаранции, не повече.

— И няма да има атаки по време на разговора ни? — настоя Маккай.

— Това движи свръзката — каза Кейлбанът.

Зад гърба на Маккай щурмовакът Лаклак изсумтя.

— Разбираш ли нещо от тия дрънканици? — попита.

— Взимай си отделението и се махайте оттук — каза Маккай.

— Сър, моите заповеди…

— Не ме интересуват твоите заповеди! Аз имам правомощията на Извънреден Саботьор и лично директорът на Бюрото ми е дал пълна свобода на действие по този случай! Махайте се!

— Сър, — каза Лаклака — по време на последното бичуване девет щурмовака полудяха, назависимо от погълнатите капсули с яростин и други стимуланти, които смятахме, че ще ни предпазят. Не мога да отговарям в случай…

— Ще отговаряш за метеорологическа станция на най-близката пустинна планета, ако веднага не се махнеш — каза му Маккай. — Ще те дам под съд за неподчинение и ще се погрижа да получиш такава присъда, че…

— Не можете да ме уплашите, сър, — отвърна Лаклака. — Но щом настоявате, ще се свържа лично с Билдун.

— Хайде, свързвай се тогава и по-бързо! Отвън има Таприсиот.

— Много добре. — Лаклакът отдаде чести излезе през люка. Другите щурмоваци продължиха неспокойно да оглеждат вътрешността на хидробола, като от време на време хвърляха тревожни погледи към Маккай.

Все пак са смелчаци тия щурмоваци, помисли си той. Изискваше се доста кураж да носиш дежурство тук, където отвсякъде те заплашват незнайни опасности. Дори опърничавият Лаклак демонстрира завидна смелост. Макар че все пак само изпълняваше заповедите си.

Маккай зачака напрегнато.

Една странна мисъл се загнезди в съзнанието му: Ако всички разумни загинеха, всички енергийни станции във вселената щяха да спрат. Представата за краят на всички механизирани производства и търговски дейности го накара да се почувства доста странно.

Растителността щеше да избуи и да завладее всяко кътче на планетите. Слънцето щеше да проблясва в листака на дърветата, без да има кой да го види. Монотонното боботене на съоръжения от метал, пластмаса и стъкло щеше постепенно да заглъхва, без да има кой да го чуе.

Кучекреслата щяха да умрат, защото нямаше да има кой да ги нахрани. Изкуствените хранителни разтвори с протеини щяха да се разложат.

Представи си как собствената му плът се разлага.

Цялата жива плът във вселената се разлага.

Всичко щеше да свърши за миг, така както вселената измерваше времето.

Последният див удар на сърцето, отнесен от полъха на вятъра.

Лаклакът най-после се върна.

— Сър, получих инструкции да се подчиня на заповедите ви, но да остана отвън и да ви наблюдавам, както и незабавно да се върна тук при първия признак на някаква опасност.

— Щом това е най-доброто, което можем да направим — каза Маккай — така да е. Действай.

Само след минута Маккай остана сам с Кейлбана. Изпитваше натрапчивото усещане, че гърбът му е назащитен на където и да се обърнеше. По гръбнака му лазеха тръпки. Започна да мисли, че е поел твърде голям риск.

Но и положението, в което се намираха беше отчаяно и изискваше рисковани действия.

— Къде е Абнет? — попита Маккай. — Мислех, че иска да говори с мен.

Внезапно една пространствена врата се отвори вляво от огромния супник. В рамката й се появиха лицето и раменете на Абнет, обвити в лека розова мъгла от забавянето на енергийните потоци във вихровия цилиндър. Все пак светлината бе достатъчна за да може Маккай да усети известна промяна във външния вид на Абнет. Със задоволство забеляза неспокойното изражение на лицето й. Немирни кичурчета коса нарушаваха стройната й прическа. Очите й бяха зачервени от притока на кръв. По челото й се виждаха бръчки.

Явно се нуждаеше от Пластичните си фризьори.

— Готова ли си да се предадеш? — попита Маккай.

— Това е глупав въпрос — отвърна тя. — Сега си сам и си ми в ръцете.

— Не съвсем — каза Маккай. — Отвън има… — Замлъкна при вида на леката усмивка, която пропълзя по устните й.

— Ако забелязваш, Фани Мае е затворила входа към дома си — каза Абнет.

Маккай хвърли поглед вляво и видя, че люкът наистина е затворен. Нима го беше предала?

— Фани Мае! — извика той. — Ти гарантира…

— Никакви атаки — каза Кейлбанът. — Само осигурявам уединение.

Маккай си представи паниката сред щурмоваците отвън. Но те нямаше да могат да влязат в хидробола. Преглътна протестите си. За момент никой не продума.

— Нека си поговорим на спокойствие тогава — съгласи се Маккай.

— Така е по-добре — каза Абнет. — Трябва да се споразумеем с теб, Маккай. Ти започна да ставаш твърде досаден.

— О, със сигурност повече от досаден.

— Може би.

— Твоето Паленки, онова дето искаше да ме накълца, също ми се стори доста досадно същество. Може би дори повече от досадно. Сега като се сещам за това си спомних, че изпитах болка.

Абнет потръпна.

— Между другото, — каза Маккай — ние знаем къде си.

— Лъжеш!

— Не, не лъжа. Виждаш ли, Млис, ти всъщност не си там където си мислиш, че си. Ти си мислиш, че си се върнала назад във времето, но истината е, че не си.

— Казах ти вече, че лъжеш!

— Вече всичко си изясних — каза Маккай. — Мястото, където си в момента, е било изградено от твоите свръзки: спомените ти, мечтите ти, желанията ти… може би дори от нещата, които ясно си си представяла.

— Това са глупости! — В гласът й се долови лека тревога.

— Ти си търсила място, където да се скриеш и да избегнеш апокалипсиса — каза Маккай. — Фани Мае разбира се, те е предупредила за абсолютното разпадане. Тя вероятно ти е демонстрирала част от силата си, показала ти е различни места, достъпни за теб чрез твоите свръзки и тези на приближените ти. Тогава ти е хрумнала гениалната идея.

— Играеш си на догадки — каза Абнет с мрачно изражение.

Маккай се усмихна.

— Май ти е необходим един сеанс с твоите Пластични фризьори, Млис, — каза той. — Не изглеждаш много добре.

Тя настръхна.

— Нима отказват да работят за теб? — настоя Маккай.

— Те ще се върнат! — рязко излая тя.

— Така ли? И кога?

— Когато разберат, че нямат друга алтернатива!

— Хм, може би.

— Само си губим времето, Маккай.

— Да, така е. Е, какво искаше да ми кажеш?

— Трябва да се споразумеем с теб, Маккай. Ние двамата.

— Искаш да се омъжиш за мен, така ли е?

— Това ли е цената, която искаш? — Тя бе явно изненадана.

— Не съм много сигурен — каза Маккай. — Ами Чео?

— Чео започва да ме отегчава.

— Точно това ме притеснява — каза Маккай. — Питам се колко ли време ще мине, докато и аз започна да те отегчавам?

— Виждам, че не си искрен, Маккай, — каза тя. — Просто се мъчиш да печелиш време. Въпреки това смятам, че можем да се споразумеем.

— Какво те кара да мислиш така?

— Предложи ми го Фани Мае — отвърна тя.

Маккай се втренчи в пробляскващото не-присъствие на Кейлбана.

— Фани Мае ти го е предложила? — промърмори той.

Замисли се. Фани Мае определя собствената си среда на съществуване чрез тези загадъчни свръзки, които вижда. Специфичният начин, по който възприема действителността, се определя от специфичният й начин на преработва на енергията.

Пот се стичаше по челото му. Усети, че стои пред прага на някакво огромно прозрение.

— Все още ли ме обичаш, Фани Мае? — попита той.

— Каквооо? — Очите на Абнет се разшириха от учудване.

— Съществува емоционална привързаност — каза Кейлбана. — Обичта е еквивалентна на тази привързаност, която имам към теб, Маккай.

— Какво усещаш към моята еднолинейна форма на съществуване? — попита Маккай.

— Дълбока емоционална привързаност — каза Кейлбанът. — Аз-личност-Кейлбан обичам теб-личност-човек, Маккай.

Абнет се втренчи в Маккай.

— Дойдох тук да обсъдим общият ни проблем, Маккай, — излая тя. — Не съм очаквала, че ще седя тук и ще слушам шантавите ви обяснения в любов. Ти и тоя откачен Кейлбан!

— Моя личност в състояние на свръзване, не откачане — каза Кейлбанът.

— Маккай, — понижи глас Абнет — дойдох да ти предлога нещо, което ще е от взаимна изгода и за двама ни. Присъедини се към мен. Не ме интересува каква длъжност ще изпълняваш, отплатата ще бъде много по-голяма отколкото ти изобщо би могъл да си представиш и в…

— Ти дори и не подозираш какво се е случило с теб — каза Маккай. — Това много ме учудва.

— Проклет глупак! Аз мога да те направя император!

— За Бога, не разбираш ли къде те е скрила Фани Мае? — попита Маккай. — Не можеш ли да разпознаеш това сигурно място, което…

— Млис!

Гневният глас прозвуча някъде зад Абнет, но притежателят му остана скрит за Маккай.

— Чео, това ти ли си? — извика Маккай. — Знаеш ли къде се намираш, Чео? Един Пан Спечи би трябвало да подозира истината.

Една ръка се появи в полезрението му и блъсна Абнет настрани. Пан Спечито със замразено его зае мястото й в отвора на пространствената врата.

— Ти си доста по-умен отколкото очаквах, Маккай, — каза Чео.

— Как смееш, Чео! — изпищя Абнет. Чео се обърна и замахна с ръка. Чу се звук от удар на плът в плът, приглушен стон, после още един удар. Чео отново се появи в отвора.

— Ти и преди си бил на това място, нали, Чео? — попита Маккай. — Не си ли бил едно скимтящо, безмозъчно парче плът в инкубатора на определен етап от съществуването си?

— Прекалено си умен — изръмжа Чео.

— Сега ще трябва да я убиеш, нали? — попита Маккай. — Ако не го направиш, всичко ще е било напразно. Тя ще те лапне. Ще отнеме егото ти. Тя ще бъде ти.

— Не знаех, че това става и при хората — каза Чео.

— О, да, случва се — отвърна Маккай. — Та това е нейният свят, нали, Чео?

— Да, нейният свят, — съгласи се Чео — но ти грешиш за едно нещо, Маккай. Аз държа Млис в ръцете си. Следователно това е моят свят, нали? И още нещо: ти също си в ръцете ми!

Вихровият цилиндър на пространствената врата изведнъж се смали и се стрелна към Маккай.

Той плонжира встрани и изкрещя:

— Фани Мае! Ти обеща!

— Нови свръзки — отговори Кейлбанът.

Когато вратата отново се появи до него, Маккай се хвърли с главата напред към далечния край на стаята. Вратата ту се отваряше ту се щракваше с трясък, като челюстите на хищник и всеки следващ път все по-близо до него. Той се въртеше, скачаше, премяташе задъхано из окъпаната във виолетово сияние вътрешност на хидробола. Накрая се отърколи под гигантския супник. Огледа се вляво и вдясно. Потрепера. Никога не бе предполагал, че една пространствена врата може да бъде премествана с тзакава скорост.

— Фани Мае, — изхриптя — затвори S-системата, изключи я или каквото и да е там. Нали обеща, че няма да има никакви атаки!

Не последва отговор. Видя крайчеца на вихров цилиндър да трепва точно над супника.

— Маккай!

Беше гласът на Чео.

— Всеки момент ще те повикат за междупространствен разговор, Маккай — извива Чео. — Когато те свършат с теб, ще си мой.

Студени тръпки полазиха по гърба му. Разбира се, че щяха да се свържат с него! Билдун вероятно вече е извикал Таприсиот. Те са разтревожени от затварянето на люка. Когато изпаднеше в транса щеше да бъде безпомощен.

— Фани Мае! — изсъска той. — Затвори проклетата S-система!

Вихровият цилиндър проблясна, премести се нагоре и се придвижи напред за да го заобиколи отстрани. Псувайки, Маккай се отърколи от другата страна, изправи се на крака, веднага смени посоката и се хвърли обратно покрай супника. Приземявайки се на пода, мигновенно се отърколи отново под него. Вихровият цилиндър се отдалечи. Чу се нисък тътнещ звук, който се стори като гръмотевица на Маккай. Огледа се във всички посоки. Нямаше и следа от смъртоносната врата.

Внезапно нещо рязко изпука точно над супника. Дъжд от зеленикави пръски се изсипа около свития под супника Маккай. Той се отърколи по гръб и извади лъчемета. От пространствената врата се подаваха ръката и камшикът на Паленки. Ръката тъкмо се спускаше за нов удар по Кейлбана.

В същия миг Маккай натисна спусъка и лъчът преряза ръката. Падайки, отсечената ръка и Камшикът закачиха далечния Край на супника. Последва нов дъжд от искри.

Пространствената врата изчезна.

Маккай приклекна. Образът на зелникавите пръски все още се мержелееше пред очите му. Сега вече разбра това, което се бе опитал да си спомни още като наблюдаваше експериментът с парчето стомана. Експериментът на Тулук!

— S-системата отстранена.

Думите на Фани Мае се посипаха по челото му. Като че ли се просмукаха в речевите му центрове. Лов на Дяволи! Тя изглеждаше съвсем отпаднала!

Маккай бавно се изправи на крака. Ръката и камшикът на Паленкито лежаха на пода, там където бяха паднали, но той не им обърна внимание.

Дъжд от зеленикави пръски! Дъжд от искри!

Странна смесица от чувства нахлу в съзнанието му. Усети яд и щастие, раздразнение и задоволство. Думи и изрази се търкаляха из мислите му като огнени колелета.

Неправомерният резултат от неподходящо свързване!

Дъжд от искри! Дъжд от искри!

Знаше, че трябва да изпуска тази мисъл от съзнанието си, както и да запази здравия си разум, независимо от ужасяващо мощните емоционални вълни, с които го заливаше Фани Мае.

Дъжд от… дъжд…

Умираше ли тя?

— Фани Мае?

Кейлбанът не отговори, но емоционалното изтезание затихна.

Маккай знаеше, че има нещо, което трябва да си спомни. Отнасяше се до Тулук. Трябваше да каже нещо на Тулук.

Дъжд от искри! Тогава се сети: Моделът на ударите, по който може да се познае майсторът! Дъжд от искри!

Почувства се смъртно уморен като да бе бягал с часове. Нервите му бяха изопнати до пръсване. Мозъкът му бе станал на желе. Мислите се гърчеха в него като червеи. Съзнанието му се топеше и изтичаше като поток от цветни флуиди. Щеше да потече от него като дъжд…

Дъжд от… от… ИСКРИ!

— Фани Мае? — извика той, този път по-силно.

Странна тишина се стелеше в хидробола. Тишина, лишена от чувство, от емоцинална окраска. Нещо липсваше, нещо беше изчезнало. Кожата на гърба му настръхна.

— Отговори ми, Фани Мае, — каза Маккай.

— S-системата отсъства — каза Кейлбанът.

Маккай усети, че го завладява дълбокото и всеобхватно чувство на вина. Заля го и проникна във всяка клетка от тялото му. Мръсен, подъл, долен, безсрамен…

Тръсна глава. Защо трябваше да се чувства виновен?

Ааах. Изведнъж разбра. Емоционалният прилив не идваше от него самия, а някъде отвън. Беше Фани Мае!

— Фани Мае, — каза той. — Знам, че ти не можеш да предотвратиш тези атаки. Не те обвинявам. Напълно разбирам защо стана така. Ти не си виновна.

— Изненадващи свръзки — каза Кейлбанът. — Набираш ли?

— Да, разбирам.

— Не. Набираш ли? Термин за натрупване на знания? Съзнаваш!

— Да, напълно съзнавам.

Спокойствие завладя съзнанието на Маккай, но това бе спокойствие, породено от оттеглянето на нещо друго.

Напомни си, че има жизнено важно съобщение за Тулук. Дъжд от искри! Но първо трябваше да се увери, че онзи луд Пан Спечи нямаше да се върне всеки момент.

— Фани Мае, — каза — можеш ли да ги спреш да използват S-системата?

— Спиране невъзможно. Възможно само препятствие — отвърна Кейлбанът.

— Искаш да кажеш, че можеш да ги забавиш?

— Обясни забавиш.

— О, не — изстена Маккай. Трескаво се замисли за възприемчив за Кейлбана начин, по който да зададе въпроса си. Как би го задала Фани Мае?

— Има ли… — Поклати глава. — Следващата атака, ще бъде ли тя в къса свръзка или в дълга?

— Серията от атаки прекъсва тук — каза Кейлбанът. — Ти питаш за продължителност според твоето понятие за време. Аз набирам това. Дълги линии между точките на атака. Това е еквивалентно на голяма продължителност за твоето понятие време.

— Голяма продължителност — промърмори Маккай. — Да, добре.

Дъжд от искри, напомни си той. Дъжд от искри.

— Ти съзнаваш използването на S-системата от Чео — каза Кейлбанът. — Редицата от точки се разпростира до тук, до това място. Чео влиза далеч навътре по твоята линия. Аз натрупвам набиране за Маккай. Да?

Навътре по моята линия, помисли си Маккай.

Преглътна с мъка, когато изведнъж прозрението го осени. Какво беше казала Фани Мае преди това?

„Виждам те до вратата! Аз съм S-окото!“

Не смееше да диша. Почувства се разнищен от бруталната яснота на осъзнатото.

Набиране! Замисли се за количествата енергина мощ.

Огромни! „Аз съм S-окото! Личност-енергия от звездна маса!“ За да могат да съществуват в това измерение, Кейлбаните се нуждаеха от енергийната мощ на звездна маса. Тя вдишва камшика! Самата тя го каза: те търсят енергийно захранване тук. Кейлбаните се захранваха в това измерение! В други измерения също, без съмнение.

Маккай са замисли за огромните възможности на интелекта, който Фани Мае трябваше да има дори само за да се опита да комуникира с него. Това, което тя правеше, бе все едно той да си потопи устата в съд с вода и да се опита да говори на някой от микроорганизмите в нея!

Трябваше да разбера, помисли си той, още когато Тулук каза нещо за осъзнаване къде живее.

— Трябва да се опитаме да почнем отначало — каза той.

— Съществуват много начала за всяко същество — каза Кейлбанът.

Маккай въздъхна. В същото време го заля вълната на междупространствения контакт. Беше Билдун.

— Радвам се, че изчака — започна направо Маккай, прекъсвайки тревожните въпроси на Билдун. — Ето какво искам да напра…

— Какво, по дяволите, става там, Маккай? — настоя Билдун. — Навсякъде около теб има мъртви щурмоваци, полудели тълпи, избухна въстание…

— Аз изглежда съм имунизиран — каза Маккай. — Или пък Фани Мае ме закриля по някакъв начин. А сега ме чуй. Нямаме никакво време. Намери Тулук. Той има един уред, с който може да се определи моделът на ударите, необходими за изработка на мечове. Трябва да го донесе тук в хидробола и то незабавно. Веднага.