Фани Мае

Когато Тулук изпрати да повикат Маккай обратно в лабораторията, на Централата беше ранен следобед. Два взвода щурмоваци придружаваха Маккай. Всички коридори и помещения също бяха препълнени от усилената охрана. Пазачите наблюдаваха таваните, стените, пода. Наблюдаваха се и един друг, както и празните пространства между себе си. Всеки от щурмоваците носеше готов за стрелба лъчемет.

Маккай, който бе прекарал два часа в компанията на Ханъман и петима от нейните съветници в Правния отдел, беше готов и за най-лошите новини. Правният отдел се ровеше из всяко досие, папка или запис, който можеше да докопа. Разследваше всяка собственост на Абнет, но всичко още беше в мъглявата сфера на цифрите. Все пак, от това можеше да изскочи нещо. Бяха получили разрешение от телесъда, многократно потвърдено, което им даваше достатъчно власт да претърсват повечето от световете дори по начини, които излизаха от приетите рамки на Гоакинското законодателство. Гоакинските власти също се стараеха да сътрудничат — освобождаваха от други задължения необходимите за акциите щурмоваци, уреждаха формалностите със съответните полицейски агенции.

Първи полицейски криминален отдел на Централата а и навсякъде другаде също помагаше. Осигуряваха още щурмоваци, отваряха секретни досиета, които при нормални обстоятелства БюСаб нямаше правомощията да ползва, временно включиха информационните банки на компютрите си към терминала на главния компютър на БюСаб.

Това си бе направо мащабна операция, но на Маккай тези действия му се струваха твърде заобиколни и абстрактни. Трябваше им друг подход към Абнет. Някаква друга нишка, която щеше да ги отведе право при нея, независимо от опитите й да се измъкне.

Чувстваше, че в момента живее като в кошмар.

Примки, остриета, злобно скърцащи пространствени Врати — наистина нямаше милост в двубоя с Абнет.

Досега с нищо не бе успял да забави приближаването на злокобният ураган, който щеше да помете цялата разумна вселена. Нервите му бяха изопнати до скъсване. Вселената се взираше в него с изцъклен поглед, в който се отразяваше собственото му изтощение. Думите на Кейлбана го преследваха: личност-енергия… да виждаш, значи да преместваш… аз съм S-окото!

Осем щурмоваци се бяха наблъскали в малката лаборатория с Тулук. Те се стараеха да не се пречкат и гледаха с виновни извинителни погледи, което показваше, че Тулук бе протестирал с язвителния си хаплив език, присъщ на Рийвите.

При влизането на Маккай, Тулук вдигна поглед към него, после отново се наведе над работата си. Изледваше парче метал, поставено в субтронно статично поле под една банка с многоцветни светлинки върху масата му.

— Тази стомана си я бива — каза той и се наведе още по-ниско, за да може да улови с един от деликатните си речеви израстъци малката сонда, с която почукваше по металното парче.

— Значи все пак е стомана — каза Маккай като наблюдаваше операцията.

Всеки път, когато Тулук удареше метала, от него се посипваше дъждец от виолетови искрици. Това напомняше нещо на Маккай, но не можеше да се сети на какво. Споменът се въртеше на ръба на съзнанието му, но все не можеше да го улови. Дъжд от искри. Поклати глава.

— Хвърли един поглед на този лист тук, — каза Тулук — докато приключа с това.

Маккай погледна надясно и видя лист хартия с нещо написано на него. Направи две крачки, вдигна листа и го разгледа.

Беше изписан с равния почерк на Тулук.

Химичен състав: стомана, сплав на основата на желязото. Съдържа още в малки количества манган, въглерод, сяра, фосфор и силикон; също и никел, цирконий и волфрам с примес на хром, молибден и ванадий.

Съпоставка с първоизточници: съвпада със стоманата, използвана през Втората Епоха на територията на човешката политическа единица или държава — Япония за направата на мечове за Самурайското Възраждане.

Закаляване и еластичност: закалено е само режещото острие; задният ръб е плосък и мек.

Предполагаема дължина на оригинала: 1.01 метра.

Дръжка: ленена връв, навита върху кост и лакирана. (Виж приложените по-долу анализи на лака, костта и връвта)

Маккай погледна към прикрепеният лист:

„Костта е от зъб на морски бозайник, преработена след като е била използвана за някакъв друг предмет с неустановен произход, но съдържащ бронз.“

Анализът на ленената връв беше доста интересен. Беше изработена сравнително скоро и показваше същата молекулна структура като тази на изследваните преди това кожени камшици.

Лакът беше дори още по-интересен. Беше изработен на основата на изпаряващ се разтвор, получен след вторична обработка на катран, но заглаждащото покритие беше от сока на насекомото Coccus lacca, изчезнало преди хилядолетия.

— Стигна ли до описанието на лака? — попита Тулук, като изви лицевия си отвор за да погледне към Маккай.

— Да.

— Е, сега какво смяташ за моята теория?

— Ще повярвам на всичко, което може да ни свърши работа — изръмжа Маккай.

— Как са раните ти? — попита го Тулук и отново се върна към работата си.

— Ще се оправя. — Маккай докосна лепенката от омниплът върху слепоочието си. — Какво правиш в момента?

— Този материал е бил обработван чрез изковаване — каза Тулук без да вдига поглед. — Възстановявам точният модел на ударите, които са го оформили. — Изключи статичното поле и ловко улови парчето с един от израстъците си.

— Защо?

Тулук пусна парчето на масата, постави сондата на статива и се обърна към Маккай.

— Изработката на мечове като този е била много ревностно пазен в тайна занаят — каза той. — Предавала се е в наследство от баща на син с векове. Всеки от майсторите е имал своя собствена система на нанасяне на ударите с чука. Различна сила на ударите и различни интервали. Дотолкова стриктно всеки от тях е спазвал собствената си система, че с тестуване може безпогрешно да се установи дори човекът изработил дадено оръжие. Различни колекционери са разработили този специален метод за да могат да докажат автентичността на мечовете. Този метод е по-безпогрешен и от пръстовите отпечатъци и от анализите на ретината.

— Е, и какво откри?

— Направих теста два пъти за по-сигурно — каза Тулук. — Независимо, че тестовете с възстановяване на клетъчната структура на лаковото покритие и ленената връв показват, че мечът е бил произведен преди не повече от осемдесет години, стоманеното острие е изковано от майстор, мъртъв отпреди хилядолетия. Името му е Канемура и мога да ти покажа индексните извадки от комтотъра за да докажа това. Няма никакво съмнение кой е направил този меч.

Интерфонът над работната маса на Тулук иззвъня два пъти и на екрана му се появи лицето на Ханъман от Правния отдел.

— А, ето къде си бил, Маккай — каза тя, премествайки погледа си от Тулук към него.

— Какво има пък сега? — попита Маккай, докато мозъкът му още се мъчеше да асимилира казаното от Тулук.

— Успяхме да получим съдебното разпореждане — каза тя. — Цялото състояние на Абнет и производствата й върху всички други светове, освен Гоакинския, са поставени под запор.

— А какво става със заповедта за арестуване? — настоя Маккай.

— Получихме и нея, разбира се — каза Ханъман. — затова ти се обаждам. Нали искаше да те известим незабавно.

— Гоакините ще сътрудничат ли?

— В юрисдикцията им има една клауза, според която са длъжни да сътрудничат в случаи на опасности, заплашващи сигурността на цялата Конфедерация на разумните. Тя им позволява да допускат на територията си служители на Федералната полиция, както и агенти на БюСаб, които да арестуват заподозрените.

— Много добре — каза Маккай. — Сега остава само да разбера кога да я търся и ще я пипнем.

Учудено изражение се появи на лицето на Ханъман.

— Кога ли?

— Дааа — изръмжа Маккай. — Кога.